Водоснабдяване, водопроводна мрежа и канализация във вътрешния град на Плиска
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.81.140-195Ключови думи :
Плиска, Водоснабдяване, Водопроводна мрежа и канализацияАбстракт
Археологическите разкопки, проведени във Вътрешния и Външния град на Плиска и вече публикувани, се отнасят до откритите там средновековни водоснабдителни и канализационни системи. Те хвърлят светлина върху редица проблеми, свързани с водоснабдяването на първата българска столица Плиска. Установено е също, че основната водоснабдителна система във вътрешния град е построена на завидно техническо ниво по същото време като крепостната стена през първата половина на 5-6 век. Многобройните новооткрити водопроводи и канализационни тръби са разположени на запад от цитаделата и на север и юг от югоизточната кръгла кула. Това дава възможност да се изяснят редица въпроси, свързани с начина на живот и икономиката, както и с културния и селищния живот не само в Плиска, но и в средновековните български градове като цяло.
Литература (библиография)
Милчев, А. Археологически разкопки и проучвания на местност-Асардере-Плиска през 1959. - ГСУ, ФИФ, 53, 1960, 3-66 и XV табл.
Шкорпил, К. Снабжение водой. - ИРАК, 10, 1905, 322-324.
Михайлов, с. Разкопки в Плиска през 1959-1961. - ИЛИ, 26, 1963, 43-44, обр. 32.
Дремсизова, Ц. Каптаж край с. Исбул, Шуменско. - Музеи и паметници на културата, 1968, No 3, 24-28.
Милчев, А. Югозападната кръгла кула в Плиска. -13: Сб. Плиска-Преслав. Т. 5 Шумен 1992, 195-199.
Дремсизова - Нелчинова. Цит. съч., с. 28
Михайлов, С. Разкопки в Плиска през 1959-1961. - ИЛИ, 26, 1963, с. 43.
8Балабанов, Т. Разкопки на северната източната крепостна стена в Плиска(1977-1978)-В: Сб. Плиска-Преслав. Т. 4, с. 119, обр. 1, 5.
Миятев, К. Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска. - ИЛИ, 14, 1943, 96-97
Цончев, Д. Римските водопроводи в Пловдив. Принос към старата история на Пловдив. с., 1938, с. 76.
Попов, Р. Допълнителни проучвания върху басейна на Мадара. -В: Сб. Мадара 1. С., 1924, с. 206 и сл., обр. 180.
Аладжов, Д. Късноримски водни съоръжения край с. Долно Ботева, Халсковско.- Археология, 1961, No 5, с. 43.
Бобчев, С. Археологически разкопки в центъра на София през 1953-1954, - В: Сб. Сердика, с. 118.
Цончев, Д. Старините около Старозагорските минерални бани и извори.-ИАИ, 12, 1938, с. 118.
Мирчев, М. Водният резервоар и каптаж при крепостта Абрит. - ИВАД, 8, 1961, с. 100, обр. 150, 151.
Milchev, A. Arheologicheski razkopki i prouchvania na mestnost-Asardere-Pliska prez 1959. - GSU, FIF, 53, 1960, 3-66 i XV tabl.
Shkorpil, K. Snabzhenie vodoy. - IRAK, 10, 1905, 322-324.
Mihaylov, s. Razkopki v Pliska prez 1959-1961. - ILI, 26, 1963, 43-44, obr. 32.
Dremsizova, Ts. Kaptazh kray s. Isbul, Shumensko. - Muzei i pametnitsi na kulturata, 1968, No 3, 24-28.
Milchev, A. Yugozapadnata kragla kula v Pliska. -13: Sb. Pliska-Preslav. T. 5 Shumen 1992, 195-199.
Dremsizova - Nelchinova. Tsit. sach., s. 28
Mihaylov, S. Razkopki v Pliska prez 1959-1961. - ILI, 26, 1963, s. 43.
8Balabanov, T. Razkopki na severnata iztochnata krepostna stena v Pliska(1977-1978)-V: Sb. Pliska-Preslav. T. 4, s. 119, obr. 1, 5.
Miyatev, K. Krumoviyat dvorets i drugi novootkriti postroyki v Pliska. - ILI, 14, 1943, 96-97
Tsonchev, D. Rimskite vodoprovodi v Plovdiv. Prinos kam starata istoria na Plovdiv. s., 1938, s. 76.
Popov, R. Dopalnitelni prouchvania varhu baseyna na Madara. -V: Sb. Madara 1. S., 1924, s. 206 i sl., obr. 180.
Aladzhov, D. Kasnorimski vodni saorazhenia kray s. Dolno Boteva, Halskovsko.- Arheologia, 1961, No 5, s. 43.
Bobchev, S. Arheologicheski razkopki v tsentara na Sofia prez 1953-1954, - V: Sb. Serdika, s. 118.
Tsonchev, D. Starinite okolo Starozagorskite mineralni bani i izvori.-IAI, 12, 1938, s. 118.
Mirchev, M. Vodniyat rezervoar i kaptazh pri krepostta Abrit. - IVAD, 8, 1961, s. 100, obr. 150, 151.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1993 Атанас Милчев
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
