Архиви

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 108 Бр. 1 (2025)

    Настоящият том представя интердисциплинарен корпус от изследвания, които разглеждат историческото развитие на Балканите в широк времеви и методологически регистър — от генетичната история на средновековните популации до социалните трансформации на обществата в ХХ век. Историческите статии се фокусират върху ключови политически, военни и религиозни аспекти на Средновековието, включително интеграцията на Македония в българската държавност при Калоян, кръстоносните походи и латинската експанзия в региона, ролята на Вилардуен, динамиката на военноморските сили в Средиземноморието, както и религиозни и дипломатически взаимоотношения между византийската и българската традиция. В паралел с това антроположките и етноложки изследвания предлагат подробни полеви наблюдения върху идентичности, езикови практики, миграции, екосреда и модели на съжителство между хора и животни по поречието на Дунав, включително специфични свидетелства за общности като власите, евреите и ромите в регионален контекст. Включените рецензии и мемориални текстове допълват изданието чрез критическо осмисляне на научни приноси и чрез почит към авторитетни фигури в историческата наука. Така томът демонстрира съвременен подход към историята като поле на диалог между биологична, културна и социална перспектива, осигурявайки цялостен научен поглед върху дългосрочните процеси на трансформация на балканските общества.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 107 Бр. 1 (2024)

    Поредното издание на Годишника на Софийския университет – Исторически факултет за 2024 г. е том 107., който съдържа седем публикации, анонимно двойно рецензирани и организирани за първи път, в съответствие с решението на редколегията, в три раздела: Статии и студии; Дебюти; Отзиви.

    Първият раздел включва изследвания върху събития, личности и процеси за времето от XV в. до нашата съвременност. Много добре обосновани на богат изворов материал, по своя характер те са исторически и историко-антроположки. Обхванати са въпроси от: сложните отношения между Византия и Ватикана през първата половина на XV в. във връзка с подписването на уния между Източната и Западната църква (Ивайла Попова, ORCID 0000-0002-8972-0455); благодатните приятелски взаимоотношения между двамата видни български просветители Петко Славейков и Христо Даскалов (Владимир Терзиев, ORCID 0000-0002-0890-3066); функционирането на специфичната държавна институция в България, създадена през 1942 г. по еврейските въпроси (Владимир Станев, ORCID 0000-0002-2226-3632; Даниела Ташева, ORCID 0009-0007-1317-1772); теренна работа относно обичая Калогерос в с. Мелики, Гърция, с цел проследяване и анализиране на промените в обичайно-обредната система както в конкретната селищна общност, така и в контекста на балканската действителност (Мира Маркова, ORCID 0000-0002-2891-0917; Ина Пачаманова, ORCID 0009-0001-1913-2228); анализа на вълшебна приказка от Брезнишко по метода на Владимир Проп, с хипотеза за съществували групи от въглищари и войнуци през османския период в този регион на Западна България (Надя Манолова-Николова, ORCID 0000-0001-9203-1864).

    Раздел Дебюти представя пространна и аргументирана студия върху особеностите на диктатурата на Сула, с отлично анализирани исторически извори (Александър Москов, ORCID 0009-0006-3985-8890). Не по-малко интересни са двата материала в раздел Отзиви, с младежко-ентусиазирани идеи и впечатления (Андони Андреев, ORCID 0000-0001-9675-2159; Елица Ненова, ORCID 0000-0002-1289-7201).

  • Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Исторически Факултет
    Т. 106 Бр. 1 (2022)

    Том 106 е посветен на отбелязването на няколко важни годишнини от миналото на Исторически факултет на Софийския университет: 134 години университетски четения по история; 102 години катедра Археология; 50 години самостоятелен ИФ; 70 години професионално архивно образование, 20 години специалност Архивистика и документалистика в СУ. Уводната статия на проф. М. Маркова, декан на ИФ прави кратък съдържателен преглед на историята на факултета, на неговите приноси към развитието на българското историческо познание и образование, така и към българистиката изобщо. Също уводна, в английски текст, е статията на проф. Х. Хепнер, насочена обаче към бъдещето на историческата наука. В рубриката статии и студии са изложени хронологически и тематично текстове на разнообразни теми: за развитието на специалността Архивистиката и документалистика от проф. Ан. Нейкова; относно кадровите проблеми на ИФ от проф. Л. Огнянов; д-р К. Мукарзел публикува статия върху демона Ламащу от древното Двуречие; д-р Тархан разглежда техники за предсказване от Древна Месопотамия. Няколко статии са посветени на проблеми от балканската и българската история в периода на Средновековието и Българското възраждане: относно българските изследвания на византийската история от проф. П. Шрайнер; ранната османска история през текст на Никола Сагундино от проф. Ив. Попова и Пиротските спомоществователи през XIX от проф. Н. Манолова-Николова. Внимание заслужават още четирите статии от тематиката на новата и съвременна обща история: за Варгас и "жълтата заплаха" от д-р Б. Митева; за САЩ и планът "Маршал" от доц. Б. Стоянов; за проблемите на Аржентина в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век от доц. Г. Алексиева и "мисията невъзможна" от д-р Ив. Николова. Последните две статии в броя се отнасят до важни въпроси от държавната политика за обучението по история в V-ти клас от доц. Г. Якимов и относно значението на интеркултурното музейно образование от проф. М. Маркова и д-р Ел. Витанова. В края на т. 106 са изложени данни за авторите по реда на публикуваните статии. 

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 105 Бр. 1 (2020)

    Том 105 от ГСУ-ИФ има предговор, статии и студии посветени на 1000 години от учредяването на Българската автокефална архиепископия в Охрид и на 120 години от рождението на проф. Веселин Бешевлиев. В края са поставени Списък със съкращенията и данни за авторите.

    Съдържа встъпителни думи от Г. Николов и П. Павлов; изследването на Анг. Деликари върху юрисдикцията на Охридската архиепископия 1019-1767; проучването на П. Павлов за Архиепископията на България; проблемите в книжнината на Охридската архиепископия от Ил. Илиев; Архиепископията в Охрид по времето на Епирското десподство от Д. Цийман; документален анализ от В. Каравълчев на писмата Паисий Охридски до митрополит Тимотей Италийски; М. Панов се спира върху идеологическата концепция на Охридската архиепископия за цар Самуил; Св. Коюмджиева публикува нотирани паметници от югозападните български земи до 15-ти век; перипетиите около публикацията на т.н. Дюканжов списък са анализирани от Л. Симеонова; Ив. Йовчев разглежда църковните епархии във Вардарска Македония между двете световни войни. Статиите обхващат с. 7 до 119.

    Втората част от т. 105 съдържа статии, посветени на 120 години от рождението на видния български учен проф. В. Бешевлиев. Три от тях имат принос към изучаване на делото на професора - Й. Бенчева за кръглата маса по повод годишнината; Б. Бешевлиев и Сн. Ракова за работата на проф. Бешевлиев в Института по Балканистика; Д. Петрова за проучването на Бешевлиев върху византийските извори относно управлението на хан Крум. Последната статия от Т. Томов разглежда два графита от църквата Св. София в Константинопол. 

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 104 Бр. 1 (2019)

    ГСУ-ИФ Том 104 съдържа три студии посветени на различни теми от европейската и българската история през XIX и XX век. М. Симов разглежда промените и действията на руското военно разузнаване след загубата на Русия в Кримската война от 1856 г., основно в периода до началото на Източната криза, използвайки разнообразен документален материал. Л. Кръстев изяснява влиянието на голямата епидемия от едра шарка по време на Френско-пруската война от 1870 - 1871 г., като поставя въпроса за ролата на болестите в критични за обществата времена. Третата студия от Т. Борисов е посветена на политиката на Българската комунистическа партия към българския футбол от 1944 до падането на комунизма през 1989 г. В края на тома има данни за авторите. 

     

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 103 Бр. 1 (2019)

    Т. 103 съдържа на първо място статията, основана на академичното слово на проф. Дмитрий Поливянни /Ивановски университет - Русия/ при удостояването му за Doctor honoris causa на 18 май 2018 г. в Аулата на Софийския университет. Статията разглежда общностите на духа в Българското средновековие, създавали специфични мрежови структури, с особен пиетет към връзката между учител и ученик. Статията на Ел. Мусакова се отнася до ръкописа наречен Банишко евангелие, като се  проблематизират отново въпросите за мястото на неговото създаване и за автора му.  Т. Попов представя статия за влиянието на българската държавна традиция върху институциите на Дунавските княжества - Влахия и Молдова за преиода XIV - XVII в. Влиянието е проследено чрез възприетите титулатури в княжествата и институции, сходни или идентични с тези в българската държава. Материалът от М. Белчева отразява процеса на реставрация на една от книгите, принадлежала на Софроний Врачански, а също така размисли на авторката относно движението на тази книга от Годард Фридрих Стендер /1714 - 1796/ Истина религии..., върху бележките, поставяни по нейните страници и др. Последната студия в броя от Дж. Маджаров разглежда в подробности тежката съдба на известната унгарска българистка Шара Кариг/1914-1999/ и нейните приноси в популяризирането на българската култура в Унгария. 

    Дигитализиран и предоставен от Университетска библиотека "Св. Климент Охридски".

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 102 Бр. 1 (2017)

    ГСУ 102 е посветен на 90 годишнината от рождението на известния български историк Евлоги Бужашки. Разнообразното му съдържание включва статии върху българската история и тази на Османската империя. Ал. Николов анализира ценното съчинение на Хайтон от Корикос "История на татарите" и прилага превод, изцяло подготвен от латинския текст, издаден през 1906 г. Н. Иванов разглежда политиката на Франция и дейността на Йезуитския орден за образованието в Османската импреия от 1835 г. до Първата световна война. В. Рачева изяснява основни моменти от биографията на Ю. Венелин в контекста на нейните проучвания за ролата на историците и историята в политиката на Русия за установяване на трайно влияние на Балканите и над българите. На базата на новоткритите, труднодостъпни документи от АВПРИ /Архив внешней политики Росииской империи/, И. Макарова проследява историята на подписването на Будапещенската конвенция от 1877 г., като важен момент в Източната криза и опазването, с разширяване руското влияние на Балканите.  В. Янчев разглежда политиката на Ал. Стамболийски в периода 1919-1920 г. спрямо политическите си противници и ролята на българската армия. Пл. Стоянова представя аналитичен текст върху политиката за трудова заетост сред циганското население в България през социализма /1945 - 1989/. Статията на В. Михайлова изяснява влиянието на инцидента със свалянето на израелски самолет на 27.07.1955 г. върху българо-израелските отношения. В края на тома са включени данни за авторите. 

    Дигитализиран и предоставен от Университетска библиотека "Св. Климент Охридски".

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 101 Бр. 1 (2013)

    Т. 101 на ГСУ - ИФ съдържа разнообразни изследвания  от Средновековието до съвременния ни свят. Студияна на В. Гъркова разглежда съчинението на архиепископ Хинкмар от Реймс „DE ORDINE PALATII“ (882 г.) с цел характеризиране на двора на Карл Велики като управителна институция. Кр. Гагова се спира в детайли на сложните отношения между поклониците-кръстоносци, тръгнали към Божи гроб и местното християнско население. Е. Михайлова публикува изследване върху българските възпитаници на императорското военномедицинско уцилище в Цариград от 1827 до 1878 г.  А. Либератос разработва слабо познатата тема за времето и неговото измерване в България през османския период, разбирайки възприемането на часовниците като социокултурна трансформация. И. Калиганов се спира на спецификите в погледа на руснаците от XIX в. върху българското битие и национален характер. В обширната студия на Св. Живков се изясняват многото предизвикателствата пред опозиционната за периода 1903 до 1911 Прогресивнолиберална партия в България. Д. Христов разглежда в детайли биографията и съчиненията на известния български изследовател проф. Иван Снегаров.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 100 Бр. 1 (2012)

    Т. 100 на ГСУ-ИФ съдържа статии и студии с хронологичен обхват от първото хилядолетие преди новата ера до нашата съвременност, като материалите са публикувани на български и анлгийски език. Публикацията на П. Делев анализира разнообразни източници и предлага свои тези по редица спорни моменти от историята на тракийското племе беси. С. Иванова публикува статия, която засяга особеностите в статута на търговците в Османската империя през XVII-XVIII в. В. Рачева изяснява подробности от изселническата политика на Русия през 20-те години на XIX век на Балканите и спрямо българите във връзка с Одринския мир от 1829 г. Д. Контогеоргиос обнародва два гръцки документа от 1855 г., с които в научен оборот се включва нова информация за живота на видния български революционер Г. Раковски и полученото му гръцко гражданство през 1843 г. Тематично свързано с материала на В. Рачева е етноложкото изследване на Т. Бонева, посветено на две села в Молдова, с изключително интересени наблюдения и анализ, проследяващ историята на преселниците от създаването на новите поселения до съветското и постсъветско време. Евг. Калинова разглежда българската интелигенция и комунистическия режим в периода 1960-1963 г. с очертаване на нови тенденции в обществения и културен живот на страната. И. Баева защитавата тезата за завръщането на европейската конституционната традиция в обществения живот на България след промените от 1989 г. 

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 95 Бр. 1 (2002)

    Том 93-95 съдържа материали с теми от модерната и съвременна история, както и от етнологията. Всички са придружени с резюмета на руски и английски език. Б. Георгиева проследява възникването и утвърждаването на спорта след Освобождението на България като социален и културен феномен. М. Маркова предлага типология на спецификите на селата от Средния Балкан в България в процеса на преминаване от традиционен към съвременен начин на живот. Т. Карамелска анализира ролята на публицистиката на Ернст Трьолч за политическите реформи в Германия 1914 - 1923 г. М. Груев изследва процеса на насилствено разрушаване на организацията "Родина" на българските мюсюлмани и утвърждаването на нова, комунистическа политика спрямо тях 1944 - 1948 г. Р. Ботев проследява политиката на У. Чърчил за създаването на Съвет на Европа по време на Втората световна война /1940 - 1945/. 

     

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 92 Бр. 1 (2003)

    Двойният том 91–92 на ГСУ-ИФ (1998–1999; София, 2003) обединява изследвания, които проследяват европейската и българската история от ранносредновековната държавност до социално-политическите трансформации на ХХ век. Отварящият текст анализира моделите на държавност във Франция, Англия и Германия между V–IX и XI–XIII в., като поставя акцент върху институционализацията на властта, ролята на монархията и взаимодействието между „варварско“ наследство и късноримска традиция. Следват студии, които преосмислят политическата история на средновековна България през прочита на Георги Д. Баласчев и очертават приносите на акад. Веселин Хаджиниколов към общата медиевистика, докато Валери Кацунов изследва проявите на българско народностно самосъзнание във времето на византийското владичество. Томът преминава към историография и историческо образование чрез дидактически прочит на темата за Балканските войни (1912–1913) в научни трудове и учебници, а завършва с модерна социално-политическа история: административния корпус и практиките на общинската власт в България при управлението на Демократическия сговор (1923–1931). Общият облик на сборника е на методологично плуралистично издание, което съчетава сравнителни медиевистични перспективи, историографски рефлексии и емпирична реконструкция на институции и политики от ново и най-ново време.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 90 Бр. 1 (1997)

    Двойният том 89–90 на Годишника на Софийския университет "Св. Климент Охридски" – Историческия факултет представя изследвания, обединени около темата за формирането и развитието на културната и политическа идентичност на българското общество в различни исторически епохи. Изданието включва трудове от античност, средновековие и съвременност, като подчертава интердисциплинарния подход на съвременната българска историческа наука.

    Първата студия – на Станислава Стойчева – анализира кръстните знаци в сепулкралната живопис от Сердика (IV–VI в.) като извор за ранното християнство, прилагайки статистически и типологични методи. Валери Кацунов разглежда процесите на формиране и развитие на българското народностно самосъзнание през VII–X в., като се фокусира върху културните и езикови основи на идентичността в ранносредновековния период.

    Петко Петков проследява мястото на САЩ в края на Първата световна война и анализира „Четиринадесетте точки“ на президента Удроу Уилсън като опит за нов световен ред, основан на принципите на демокрацията и самоопределението. В двете статии на Валери Колев се разглеждат социално-политическите конфликти в България през 20-те години на XX в. — борбата между Демократическия сговор и опозицията за управлението на общините (1926–1931) и жилищният въпрос по време на управлението на Демократическия сговор.

    Сборникът демонстрира богатството на методологически подходи — от археологическо и изкуствоведско изследване на християнската символика, през медиевистичен анализ на народностното самосъзнание, до социално-политическа история на модерна България. Изданието свидетелства за приемствеността на научната традиция на Софийския университет и стремежа към съчетаване на емпирична прецизност и теоретична рефлексия.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 88 Бр. 1 (1995)

    Том 88 на ГСУ-ИФ представя изследвания, които очертават широк времеви диапазон — от XV до XX век — и се обединяват от интереса към историческата динамика на българското общество, националното пространство и социално-политическите трансформации на Балканите. В първите студии (Цветана Георгиева, Валери Кацунов, Пламен Митев) се проследяват границите и структурата на българското пространство през османския период, етническото самосъзнание и икономическите връзки на българите в контекста на европейската и османската стопанска система. Следват изследвания, фокусирани върху националния въпрос и модерните политически движения – Надежда Ангелова разглежда македонския въпрос в политиката на правителството на Стефан Стамболов и Българската екзархия (1887–1894), а Красимира Табакова анализира участието на Българската работническа социалдемократическа партия в македоно-одринското освободително движение (1903–1908). Гергaна Величкова представя идеята за национална задруга и опитите за морално и политическо възраждане на българското общество, докато Веселин Тепавичаров разглежда процесите на формиране на личните земеделски стопанства в планинските и полупланинските райони през XX век. Сборникът отразява методологическото разнообразие и тематичната многопластовост на съвременната българска историография – от историческа антропология и социална история до политически анализ и икономическа география.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 87 Бр. 1 (1994)

    Т. 87 на Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Исторически факултет събира седем приноса от античност до съвременна епоха, които съчетават извороведска детайлност с теоретична рефлексия. Д. Попов анализира елинистичната версия на преданието за Залмоксис и реконструира двустепенна посветителна схема — андреон (мъжко пространство на тайнствата) и „подземно жилище“/пещера — като хоризонтално и вертикално пътуване между смърт и „ново раждане“ (безсмъртие), с паралели към гръцки и тракийски култови модели. Д. Ботева, на основата на писмени, нумизматични и епиграфски свидетелства, прецизира хронологията на управителите в Долна Мизия (Лонгин, Понтиан, Агрипа) при Макрин (217–218), аргументира ранни военни напрежения на изток и вероятно посещение на Диадумениан по долнодунавския лимес. Ем. Михайлов разглежда Киевска Рус като културен феномен (идейни и цивилизационни зависимости). Ж. Назърска, опирайки се на нови архиви, мемоари и преса, проследява управлението на Гаврил Кръстевич като главен управител на Източна Румелия (1884–1885), институционалния баланс между губернатор, правителство, Областно събрание и Постоянен комитет и практическия завой към икономическа политика и административна стабилност. Ю. Тодоров представя емпирично изследване (анкета, многостепенни скали) на историческото съзнание в София, Хасково, Стара Загора и Варна (1993) с изводи за дидактиката на историята и социалните детерминанти (възраст, образование, статус). В теоретичните студии Р. Донков аргументира „историята като парадигмална действителност“, а Ж. Стоянов обсъжда предмета и границите на историко-теоретичното знание през призми на класически и съвременни дебати.

    Томът е редактиран от колегия с отг. редактор проф. Георги Бакалов; изданието е на Университетското издателство (ISSN 0204-4005).

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" – Исторически факултет
    Т. 86 Бр. 1 (1993)

    Том 86 на „Годишника на Софийския университет "Св. Климент Охридски" – Исторически факултет“ (1993) включва изследвания от различни клонове на историческата наука – археология, антична и средновековна история, културология, антропология и нова история. Изданието представя както оригинални археологически материали, така и теоретични анализи на културни и социални явления. Петя Георгиева публикува археологически доклад за праисторическото селище при с. Негованци, Радомирско, отнасящо се към културите Криводол–Сълкуца и Магура–Коцофени, с данни за наколни жилища от късния енеолит и ранната бронзова епоха. Димитър Попов продължава своите изследвания върху тракийската религия, разглеждайки Залмоксис–Гебелейзис и обреда на стрелба с лък. Авторът предлага интерпретация на ритуала като митологичен акт, свързан с култа към гръмовержеца и идеята за безсмъртието. Стефка Ангелова представя резултати от археологически проучвания на средновековен некропол при южната стена на Дръстър (Силистра), разкриващи сведения за погребалните практики и материалната култура от XI–XII век. Славчо Чолаков извършва антропологичен анализ на същия некропол, изследвайки физическите характеристики и здравния статус на населението. Павлин Димитров обсъжда културните и социалните особености на българския феодален град през XIII–XIV век, като използва данни от сграфито-керамиката за реконструкция на урбанистичните модели. Веселка Гъркова анализира връзките между Саксония и Югоизточна Европа през XV–XVII век, разглеждайки търговски, дипломатически и културни отношения. Павлина Йосифова разглежда „Балтийския въпрос“ в Руската империя през 60-те години на XIX век, с акцент върху правителствената политика и влиянието на славянофилите. Таня Бонева изследва понятието „подница“ като модел на света в традиционната балканска култура, използвайки семиотичен и антропологичен подход към вещите и разделението на труда в селските общности.

    Изданието демонстрира интердисциплинарния обхват на историческите изследвания в Софийския университет – от праисторията до модерната епоха, като обединява археологически, културологични и историографски перспективи.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 85 Бр. 1 (1992)

    Двойният том 84–85 на ГСУ-ИФ представя изследвания от различни хронологически и тематични области на историческата наука – от праисторията и античността до съвременната политическа история и историографията. Изданието демонстрира богатството и интердисциплинарността на научните търсения в Софийския университет през 90-те години.

    Археологическите и праисторически студии (Красимир Лещаков, Димитър Попов, Румяна Колева) се концентрират върху културната стратиграфия и религиозните представи в древността – от стратиграфията на раннобронзовите селища в Тракия до анализ на човешките жертвоприношения на Залмоксис и датирането на славянските групи в Североизточна България.

    Следват изследвания в областта на модерната и съвременната история. Искра Баева разглежда аграризма като идеология и социално движение в България и Полша до Втората световна война, Александър Лунин изследва руската емиграция в България през 20-те години на ХХ век, а Румен Донков анализира националистическата политика и опозиционните движения в парламента на Южна Африка (1948–1970). Андриана Нейкова представя обзор на инициативите за издирване и публикуване на писмени извори по българската история, очертавайки важен принос към извороведската традиция.

    Томът представя историческата наука в нейното методологическо и тематично разнообразие — от емпирични археологически проучвания и сравнителен анализ на култури до социалнополитически и идеологически изследвания на ХХ век. Сборникът е показателен за устойчивата връзка между емпиричното изследване и теоретичната рефлексия в съвременната българска историография.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" – Център по културознание
    Т. 83 Бр. 1 (1990)

    Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Център по културознание е тематичен брой, посветен на проф. д-р Атанас Натев, с уводна биобиблиографска част за неговия научен принос и международно признание (вкл. наградата „Готфрид фон Хердер“) и с подробна библиография на трудовете му, съставена от Стефка Пискюлийска и Красимира Даскалова. 

    Ядрото на тома обединява изследвания по естетика, теория на културата, театрална теория, антропология и митологизация на историческата памет. Валентин Ангелов защитава културологичен подход към художествения образ срещу стеснения гносеологизъм; Ангел Ангелов и Димитър Дочев преосмислят психостилистиката на Лео Шпицер през оптиката на херменевтиката; Яна Хашъмова предлага методологични рамки в теорията на театъра; Соня Асенова прави логико-епистемологичен профил на екологическата антропология; Димитри Гинев очертава типология на теориите на културата (ч. I); Евгения Иванова проследява процесите на митологизация на „истинската“ историческа личност в преданието и епоса. 

    Международният обхват е подсилен от два приноса на чужди автори: Ирис фон Бредов публикува първа част от изследване върху староанатолийските (хетски) божества на основата на ритуални текстове, а Кристофър Рийд анализира руската интелигенция и Октомврийската революция — нейното отношение, социални условия и съдби. Така томът съчетава локални и глобални перспективи към културата, текстовостта и историческата памет.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" – Исторически факултет
    Т. 82 Бр. 1 (1989)

    Осемдесет и вторият том на Годишника на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представя тематично разнообразие, обхващащо ключови проблеми от европейската и българската история, както и от историята на идеите и политическите процеси на ХХ век.

    Първата група статии се фокусира върху сравнителни изследвания на политически системи и идеологии.
    Драгомир Драганов разглежда възникването на испанския фашизъм (1931–1936) в контекста на европейските тоталитарни движения и подчертава националните му особености. Костадин Грозев анализира реформаторните процеси в Демократическата партия на САЩ (1969–1971), като извежда тяхната роля в адаптацията на либералната традиция към новите обществени реалности.

    Следващите изследвания се концентрират върху международни и регионални аспекти на историята. Борислав Гаврилов реконструира отражението на Австро-пруската война от 1866 г. върху британското обществено мнение и външнополитическата линия на Обединеното кралство. Дария Крачунова анализира „черния ислям“ в Западна Африка като социално-политически феномен, комбиниращ религиозни и модерни идеологически елементи.

    Валери Кацунов представя принос в областта на медиевистиката и историческата антропология, като разглежда динамиката на българското народностно самосъзнание през периода на Втората българска държава и влиянието на църковната институция и държавността върху неговата еволюция.

    Сборникът демонстрира високата степен на интердисциплинарност на историческите изследвания в края на 80-те години – съчетавайки политическа история, социология, културология и история на религиите – и отразява активната научна дейност на катедрите по всеобща и българска история на Софийския университет.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 81 Бр. 1 (1988)

    В т. 81 са публикувани разнообразни материали по археология, история и етнография. Хронологически обхдащат времето от Средновековието до съвременността. Студиите са придружени с резюмета на руски и английски език. Ев. Калинова разглежда културната политика на България през втората половина на 50-те години на ХХ в. спрямо европейските капиталистически страни. Т. Бонева прави типология на обредите с антропоморфни фигури в българската традиционна обичайна система. М. Йонов проследява българските въстания през XVI - XVII в. и европейската политическа конюнктура. Й. Колев анализира формирането на българската интелигенция след Освобождението 1878 - 1900 г. Археологическата публикация на Ат. Милчев предоставя данни за водоснабдяването и водопроводната мрежа на Вътрешния средновековен български град Плиска. 

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" – Исторически факултет
    Т. 80 Бр. 1 (1987)

    Юбилейният том 80 на „Годишник на Софийския университет – Исторически факултет“ отбелязва стогодишнината на специалността „История“ (1888–1988) и представлява цялостен академичен обзор на развитието, институционализацията и научните постижения на катедрите в Историческия факултет. Статиите, написани от водещи преподаватели на факултета, проследяват хронологично формирането на специалността още от Висшия педагогически курс (1888 г.) до обособяването на самостоятелен Исторически факултет (1972 г.) и неговото съвременно състояние.

    Проф. Румен Донков разглежда стогодишното развитие на специалността „История“, като анализира институционалните и идеологическите промени от Висшето училище през философско-историческия факултет до днешната структура. Проф. Величко Георгиев представя историята на Катедрата по българска история, очертавайки основните школи и приноси на учени като Петър Мутафчиев, Васил Златарски, Христо Гандев, Николай Тодоров и др. Проф. Велизар Велков обобщава развитието на Катедрата по стара история, нейните класически и антични традиции и международни контакти. Доц. Анета Илиева проследява създаването и развитието на Катедрата по история на Византия и балканските народи (1972–1986), подчертавайки приносите на Георги Бакалов, Василка Тъпкова-Заимова и други изтъкнати византолози. Доц. Димитър Полов представя Катедрата по тракология, изградена около изследванията на проф. Александър Фол и неговата школа. Доц. Михаил Йонов разглежда преподаването по средновековна обща история, а доц. Милен Семков – дейността на Сектора по нова и най-нова история, свързан с трудовете на академик Димитър Косев и проф. Вера Мутафчиева. Статията на Чавдар Найденов, Искра Илиева и Румяна Раденска проследява традициите и приемствеността в преподаването на руска и съветска история. Проф. Людмил Гетов представя историята на Катедрата по археология, а доц. Иваничка Георгиева – развитието на етнографията в университета, поставено в контекста на културната антропология. Накрая проф. Йордан Шопов и Стефка Петкова разглеждат Архивистиката и помощните исторически дисциплини като автономна учебно-научна област.

    Томът подчертава мястото на Софийския университет като център на историческата наука в България и показва приемствеността между поколенията преподаватели и учени, допринесли за изграждането на националната историографска традиция.

  • Годишник на Софийския университет "Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 79 Бр. 1 (1988)

    Том 79 на Годишника на Софийския университет „Климент Охридски“ – Исторически факултет (1988) включва четири научни изследвания, които разглеждат проблеми от различни епохи и тематични направления в историческата наука. Лиляна Симеонова анализира съвременната западноевропейска византология по въпроса за идейната приемственост между античността и средновековието, като проследява основните теоретични тенденции и дискусии. Георги Сотиров изследва отношенията между Франкската държава и полабско-прибалтийските славяни през IX век, с акцент върху политическите и културните контакти. Пламен Митев разглежда ролята на Франция в търговията с българска вълна през XVIII век и нейните икономически измерения. Елка Дроснева представя отражението на личността и делото на Любен Каравелов в съветските енциклопедични издания и общите хуманитарни курсове, разкривайки процеса на идеологическо осмисляне на българското Възраждане. Томът отразява широката тематична и методологическа палитра на изследванията в историческия факултет през 80-те години.

  • Годишник на Софийския университет "Климент Охридски" - Исторически факултет. Катедра по история и теория на културата
    Т. 78 Бр. KIsTK (1984)

    В т. 78К са събрани материали от Катедрата по история и теория на културата, СУ. Р. Йорданова споделя свои наблюдения и интерпретации върху зооморфната каменна пластика от средновековните български градове Плиска и Преслав. Н. Генчев публикува статистически данни за българската средновековна интелигенция. В обширна студия  Акс. Джурова разглежда формирането на два основни типа култура - източноправославен и католически, както и ролята им за българското културно развитие. Д. Аврамов анализира проблема за националното в българското изкуство от 20-те години на ХХ в. Ат. Натев извежда многомерната проектодействителност в творчеството на А. Луначарски. В студия Ив. Знеполски се спира върху основните постулати в творчеството на Валтер Бенямин и дискусията за характера на съвременната култура. Ел. Николов разглежда социалните предпоставки и формирането на панятието сравнителна културология. Д. Гинев проследява историческата динамика на немарксисткото културологично познание. Статията на Р. Митева извежда важни сведения от чужди пътеписи за градската култура през Българското възраждане. В кратка студия Р. Даскалов изяснява основни опорни точки във веберовата интерпретация на религиите. Т. Вучева предлага интересен паралел между творчеството на Тинторето и натурфилософията на Франческо Патрици от Венеция през XVI век. Вл. Несторов публикува статия посветена на проблеми, свързани с онтологията на художествената култура. 

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 78 Бр. 1 (1985)

    Т. 78 съдържа исторически изследвания, хронологически от Древна Месопотамия до съвременна България. Материалите са придружени с резюмета на руски и английски език.  В обширна студия на Вл. Попов се разглежда робството в клинописното законодателство на Ешнуа, III-то хилядолетие пр.н.е. в Древна Месопотамия. Д. Попов анализира царската институция при траките, като част от по-голямото му проучване върху тракийската религия. Текстът на Й. Николов предлага тезата на автора за влиянието на феодалните отношения в Италия, Франция и Германия през XII - XIII в. върху религиозните еретически движения. И. Илиева изследва влиянието на московското летописание за формирането идеологията на руското самодържавие. Публикацията на Ст. Трифонов проследява развитието на бежанския въпрос след първата национална катастрофа за България 1913 - 1915 г. Подробната студия на Хр. Стефанов обследва политическите отношения в буржоазна България между радикалдемократите и българската работническа социалистическа партия, крилото на т.н. тесни социалисти -  БРСДП /т.с./. С. Попов анализира сложните взаимоотношения между Българската работническа партия /комунисти/, Съюза на българските писатели и опозицията в следвоенното време 1945 - 1947 г.

  • Годишник на Софийския университет "Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 77 Бр. 1 (1984)

    В т. 77, бр. 1 са публикувани материали, които хронологически обхващат периоди от Античността, Средновековието, Модерната епоха и съвременността. Историческите теми са разнообразни, като е включен още проблемът с информационното обслужване на науката. Статиите и студиите се съпътстват от резюмета на руски и английски език. Д. Попов разглежда в студия тайните тракийски общества като особено важен компонент на тракийската религия. Статията на Т. Стоянов предлага първи опит за по-пълно изследване на култа към Артемида в Западнопонтийските градове в периода VIIв. пр.н. -  III в.н.е. В обширна студия Ст. Ангелова представя местните традиции в битовата керамика от Североизточна България VII - X век. Статията на М. Каймакамова анализира изворите и датирането им, използвани в Българската кратка хроника в среднобългарския превод от Манасиевата хроника. Ст. Дойнов изследва в студия промените, настъпили в Русия и българските политически двожения от края на XVIII - началото на XIX в. Студията на Др. Драганов предлага анализ на основните дейности на Испанската комунистическа партия във времето на нейната политическа легализация 1976 - 1977 г. Ч. Найденов разглежда теоретичните представи от 30-те години на ХХ в. в СССР за съветското общество след победата на социализма. Кратка студия на Д. Крачунова представя идеите на Леопол Сенгор за "африканския социализъм". Ел. Кирова прави обстоен преглед на библиотеката на проф. Марин Дринов. Студията на З. Петкова набелязва основните моменти от развитието и измененията в информационната наука в България. 

  • Годишник на Софийския университет "Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 76 Бр. 1 (1983)

    Т. 76, бр. 1 съдържа статии и студии, хронологически от Античността, Средновековието, Новото време, с теми от историята на траките, на България и на древна Русия. Материалите са придружени с резюмета на руски и английски език, още с имената на рецензента и редактора на съответния текст. Статията на Хр. Данов е посветена на най-ранните прояви на гръцката колонизация в Егейска Тракия, в пространството между р. Места и р. Марица. В студия Д. Попов предлага своя интерпретация на тракийската религия, във връзка със символните значения на пиршествата, угощенията и подаръците. Статията на М. Тачева разглежда важни въпроси от политическата история на траките за периода II в.пр.н.е. - 45 г. н.е. В обширна студия на Ат. Милчев са изложени резултатите от археологическите проучвания в с. Батошево, Габровски окръг, обхващащи периода от I - XIV век. М. Каймакамова прави студиен преглед, превод и коментар на Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. В студия посветена на понятието ерес, Й. Николов изяснява неговото възникване в древността и развитието му през Средновековието. Ст. Трифонов анализира административната уредба и управлението на Западна Тракия през 1913 - 1915 г.  Студията на М. Радева изследва проблема за формирането на научен светоглед чрез обучението на учениците по родна история. Последната студия  на Галина Тасева е на руски език с резюме на английски, посветена е на промените в руското селско стопанство от края на XVIII  и началото на  XIX в. 

1-25 от 36