Т. 90 Бр. 1 (1997): Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет

Двойният том 89–90 на Годишника на Софийския университет "Св. Климент Охридски" – Историческия факултет представя изследвания, обединени около темата за формирането и развитието на културната и политическа идентичност на българското общество в различни исторически епохи. Изданието включва трудове от античност, средновековие и съвременност, като подчертава интердисциплинарния подход на съвременната българска историческа наука.

Първата студия – на Станислава Стойчева – анализира кръстните знаци в сепулкралната живопис от Сердика (IV–VI в.) като извор за ранното християнство, прилагайки статистически и типологични методи. Валери Кацунов разглежда процесите на формиране и развитие на българското народностно самосъзнание през VII–X в., като се фокусира върху културните и езикови основи на идентичността в ранносредновековния период.

Петко Петков проследява мястото на САЩ в края на Първата световна война и анализира „Четиринадесетте точки“ на президента Удроу Уилсън като опит за нов световен ред, основан на принципите на демокрацията и самоопределението. В двете статии на Валери Колев се разглеждат социално-политическите конфликти в България през 20-те години на XX в. — борбата между Демократическия сговор и опозицията за управлението на общините (1926–1931) и жилищният въпрос по време на управлението на Демократическия сговор.

Сборникът демонстрира богатството на методологически подходи — от археологическо и изкуствоведско изследване на християнската символика, през медиевистичен анализ на народностното самосъзнание, до социално-политическа история на модерна България. Изданието свидетелства за приемствеността на научната традиция на Софийския университет и стремежа към съчетаване на емпирична прецизност и теоретична рефлексия.