Кореспонденцията между проф. Васил Н. Златарски и проф. Петър Ников (1906-1930)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.73.157-271Ключови думи :
Историография, България, Васил Златарски, Петър Ников, академична кореспонденция, исторически източници, методология, европейско влияние, интелектуална история, Българска академия на науките, университетско образование, исторически изследвания, архивни проучванияРезюме
Изследването представя запазената кореспонденция между двама видни български историци – проф. Васил Златарски и проф. Петър Ников, обхващаща периода 1906-1930 г. Писмата разкриват ценна информация за техните академични и лични взаимоотношения, както и за приноса им към развитието на българската историография. В кореспонденцията се открояват научните им интереси, методологическите подходи и дискусиите им върху историческите източници и интерпретации. Писмата също така дават представа за академичната среда в България и чужбина, включително връзките им с европейски учени. Публикуването на тази кореспонденция представлява значителен принос към изучаването на историята на българската историческа наука.
Използвани източници
Роден в Бургас на 9.11.1840 г., митрополит Симеон, с мирско име Одисей, учи в гръцкото богословско училище на о. Халки (1856-1863). Като протосингел на видинския митрополит Антим той се включва в борбата за независима българска църква и след избора на Антим за първи български екзарх го съпровожда до Цариград в качеството на протосингел екзархийски. През 1872 г. е избран за Варненски и Преславски митрополит и заема тази длъжност до края на живота си (23.10.1937 г.). Наред със задълженията си на духовно лице (постоянен член на Св. Синод; председател на Св. Синод), митрополит Симеон развива и обществена дейност. Той е подпредседател на Учредителното народно събрание (1879 г.), народен представител в I и II ВНС и във II и III ОНС. Тъй като добре владеел гръцки език, проф. В. Златарски го подтиква да направи превод и коментар на редица важни извори за българската история – например Послание на цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис, което двамата издават през 1917 г. Срв. 100 години БАН 1869-1969, т. I, С., 1969, с. 631.
Вж. бел. 2. Срв. също НА БАН, ф. 9, инв. № 1099.
Карл Крумбахер (1854-1909) – известен немски византолог, основател на сп. Byzantinische Zeitschrift. Автор на труда Geschichte der byzantinischen Litteratur, München, 1897, в който за първи път разглежда византийската литература отделно от древногръцката и римската. Вж. за него: М. Арнаудов. Карл Крумбахер. – Слав. глас, VII, 1909, кн. 6, 285-286. По време на следването си в Мюнхен П. Ников специализира в семинара на проф. К. Крумбахер, когото счита за свой пръв голям учител. Вж. тук писмо № 9.
Проф. В. А. Билбасов (1838-1904) – руски историк и публицист, редактор на в. Голос. Автор на Исторически монографии, СПб., 1901; Архива на графовете Мордвинови, т. 1-10, СПб., 1901-1903.
K. Jireček. Geschichte der Serben. Bd. 1, Gotha, 1911; Bd. 2, 1918.
Ватрослав Ягич (1838-1923) – хърватски филолог славист. Вж. Л. Милетич. Проф. В. Ягич. – Макед. преглед, II, 1926, кн. 3, 1-64; Б. Цонев. Ватрослав Ягич. – Лет. БАН, VII, 1926, 43-51.
В. Н. Златарски. Вопросъ о происхожденiи болгарскаго царя Ивана Александра. – Сб. по славяноведению, II, СПб., 1906.
От текста не личи за какво става дума, но вероятно това е проучването на В. Н. Златарски. Известията на българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотета. – СбНУ, 1909, 24-1, 1-161.
С. Табаков. Бележки за Югоизточна България през епохата на Тертеровци. – Пер. сп., 7-8 св., 1908, 620-639. – Рец.: П. Ников. – Пер. сп., XXI, Пл., 1909, кн. LXX, св. 7-8, 563-588. Вж. писмо № 5.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Лиценз
Авторски права (c) 1982 Лизбет Любенова
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
