В търсене на интегративност в научното познание

Абстракт

Студията разглежда историята на Паули и Юнг като един от множеството примери за търсене на интегративен обяснителен модел на феномените и принципите на функциониране на Вселената и човека. Разликите в понятийния апарат, подходите и методите на изследване в точните и социалните науки имат една цел и интегративността срещу противопоставянето разкрива различна посока, която може да е ефективна в динамиката на съвременния контекст. Себеопределянето в концепцията за развитие през целия живот, непрекъснатата промяна в икономическите и социалните условия са предизвикателство, което изисква нова нагласа на критично мислене и същевременно холистично възприемане за изграждането на необходимите гъвкавост и адаптивност. Част от задачите на образованието е подкрепа в този процес и включването на теми в тази посока може да има положителна роля.

Библиография:

Бушев, М. (2009). Непознатият В. Паули. Светът на физиката, 3: 312–327.

Бушев, М. (2014). Четиво с продължение, „137: Юнг, Паули и гонитбата подир една научна идея фикс“. Част 1. Светът на физиката, 1, 104–123.

Бушев, М. (2014). Четиво с продължение, „137: Юнг, Паули и гонитбата подр една научна идея фикс“. Част 2. Светът на физиката, 2, 225–247.

Кожухарова, Г., Славчев, А., & Славова, М. (2010). Интегриране на учебното съдържание по математика и природни науки в пети клас, 177–185. В: Юбилейна международна конференция, посветена на 60 г. на проф. Сава Гроздев „Синергетика и рефлексия в обучението по математика“. Бачиново.

Цанова, Н., Томова, Сн., Гайдарова, М., Кирова, М., Бояджиева, Ел., Господинов, Вл., Райчева, Н., Петкова, Ил., & Джалев, Л. (2013). Помагало за педагогически специалисти за усвояване на знания, формиране на умения и компетентности за оценяване на учениците. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Atmanspacher, Harald (2012). Dual-aspect monism à la Pauli and Jung. Journal of Consciousness Studies 19:9 (2012), 96–120 Jung, C.G., and Pauli, W. (1952): Naturerklärung und Psyche, Zurich: Rascher.

Atmanspacher, Harald. (2018). Dual-Aspect Monism According to the Pauli-Jung Conjecture. Simbio-Logias: Revista Eletrônica de Educação, Filosofi a e Nutrição, 60-79. 10.32905/19833253.2018.10.14p.60.

Atmanspacher, H. (2020). The Pauli–Jung Conjecture and Its Relatives: A Formally Augmented Outline. Open Philosophy, 3, 527–549; DOI: Retrieved Fabruary 19, 2021 from https://doi.org/10.1515/opphil-2020-0138

Black, M. (2002). Book review: Atom and Archetype: the Pauli/Jung Letters 1932–1958. Ed C.A. Meier. Preface by Beverley Zabriskie. Trs. David Roscoe. London: Routledge (2001). рp 250 International Journal of Psycho-Analysis, 83: 4.

Boeree, G. (2015). Theories of personality, Bulgarian version Retrieved Fabruary 19, 2021 from https://moradabg.com/jung_bg.htm

Busemeyer, J. R., & Wang, Z. (2015). What is quantum cognition, and how is it applied to psychology? Current Directions in Psychological Science, 24(3), 163–169. Retrieved Fabruary 19, 2021 from https://doi.org/10.1177/0963721414568663

Gustafson, J. R. (2004). Wolfgang Pauli 1900 to 1930: His Early Physics in Jungian Perspective. A Dissertation Submitted to the Faculty of the Graduate School of the University of Minnesota. Retrieved Fabruary 19, 2021 from https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/1003/1003.3223.pdf

Hirsh, J. B., Mar, R. A., & Peterson. J. B. (2012). Psychological entropy: a framework for understanding uncertainty-related anxiety. Psychol Rev., 2012 Apr; 119(2):304–20. doi: 10.1037/a0026767. Epub 2012 Jan 16. PMID: 22250757.

Jung, C.G. (1946). Psychological Types. London: Kegan Paul, Trench, Trubner and Co.

Jung, C. (1960). The collected works of C.G. Jung, Vol. 8, London: Routledge and Kegan Paul.

Maraldi, E., & Fernandes, M. (2018). Carl Jung (Biography). Retrieved Fabruary 19, 2021 from https://www.researchgate.net/publication/330026069_Carl_Jung_Biography.

Meier, S. A. (Ed.) (2001). ATOM AND ARCHETYPE. The Pauli/Jung Letters, 1932–1958. Princeton University Press online publication. doi: 10.1037/a0026767

Snyder, D. M. (1994). On complementarity and William James. American Psychologist, 49(10), 891–892. Retrieved Fabruary 19, 2021 from https://doi.org/10.1037/0003-066X.49.10.891

Stephenson, W. (1986). William James, Niels Bohr, and Complementarity: I Concepts. Psychol Rec 36, 519–527. Retrieved Fabruary 19, 2021 from https://doi.org/10.1007/BF03394970

Wang Z., & Busemeyer J. (2015.) Reintroducing the Concept of Complementarity into Psychology. Front. Psychol. 6:1822. doi: 10.3389/fpsyg.2015.01822.

Zabriskie, B. (1995). Jung and Pauli: A Subtle Asymmetry,“ The Journal of Analytical Psychology, 40, 531–53