Сектор по нова и най-нова обща история

Милен Семков

doi:10.60053/GSU.IF.1.80.133-148

Автори

Милен Семков Софийски университет „Св. Климент Охридски“

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.80.133-148

Ключови думи :

Сектор по нова и най-нова обща история, Софийски университет „СВ. Климент Охридски, проф. Ервин Грим, Милен Семков×, България×, Димитър Агура, история на Европа, Европейска история, История на Франция, Великата Френска Революция, международни отношения, XIXвек, XXвек, XXIвек, М. Драгоманов, сторически факултет, модерна история, преподаватели на катедрата, Италия, Германия, СССР

Абстракт

Статията представя институционалното и научното развитие на Сектора по нова и най-нова обща история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от неговото обособяване след 1919 г. до 80-те години на XX в. Проследени са преподавателските традиции, методологическите промени и приносите на отделните поколения учени, които изграждат дисциплината като водещо звено на историческата наука у нас.

Началото се поставя с проф. Ервин Грим – първия ръководител на катедрата, донесъл европейски подход към изследването на Новото време. В текста се очертават последователно приносите на Георги Дерманчев, Светозар Георгиев, Петър Бицилли, Иван Панаѝотов и други, които утвърждават преподаването на обща история като опора на историческата подготовка в университета.

Особено внимание е отделено на периода след 1944 г., когато се извършва методологическо преструктуриране на основата на марксистко-ленинската концепция, но при запазена приемственост с предишната академична традиция. Разгледана е дейността на проф. Христо Гандев – организатор и ръководител на катедрата, чиито трудове по Възраждането и общата история формират цяло поколение изследователи.

Следват проф. Туше Влахов, проф. Владимир Топенчаров и проф. Христо Несторов, които модернизират преподаването, ориентирайки го към историята на международните отношения, работническото движение и антифашизма. Йерархията на дисциплината се утвърждава с Христина Михова и Милен Семков, чиито изследвания за фашизма и Втората световна война осигуряват международно признание.

Семков обобщава институционалната приемственост и подчертава нуждата от интеграция между преподавателска и изследователска дейност, както и от изграждане на научна школа, способна да поддържа връзката между българската историография и световните тенденции.

Литература (библиография)

Гандев, Хр. Българското възраждане и буржоазните революции в Западна Европа. София: Наука и изкуство, 1976.

Gandev, Khr. Bŭlgarskoto vŭzrazhdane i burzhoazhnite revolyutsii v Zapadna Evropa. Sofiya: Nauka i izkustvo, 1976.

Влахов, Т. История на международното работническо движение. Т. 1–2. София: Наука и изкуство, 1965–1971.

Vlahov, T. Istoriya na mezhdunarodnoto rabotnichesko dvizhenie. T. 1–2. Sofiya: Nauka i izkustvo, 1965–1971.

Топенчаров, В. Фашизмът и антифашистката борба в Европа (1919–1945). София: Наука и изкуство, 1973.

Topencharov, V. Fashizmat i antifashistkata borba v Evropa (1919–1945). Sofiya: Nauka i izkustvo, 1973.

Несторов, Х. Международните отношения след Втората световна война. София: Университетско издателство, 1982.

Nestorov, Kh. Mezhdunarodnite otnosheniya sled Vtorata svetovna voina. Sofiya: Universitetsko izdatelstvo, 1982.

Михова, Хр. Историческите корени на фашизма. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1984.

Mikhova, Khr. Istoricheskite koreni na fashizma. Sofiya: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Okhridski”, 1984.

Семков, М. Втората световна война и съдбата на народите. София: Наука и изкуство, 1985.

Semkov, M. Vtorata svetovna voina i sŭdbata na narodite. Sofiya: Nauka i izkustvo, 1985.

Семков, М. Университетската школа по нова и най-нова обща история (1919–1988). – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет, т. 80, 1987, 133–144.

Semkov, M. Universitetskata shkola po nova i nai-nova obshta istoriya (1919–1988). – V: Godishnik na Sofiiskiya universitet “Sv. Kliment Okhridski”. Istoricheski fakultet, t. 80, 1987, 133–144.