Преподаванията по средновековна обща история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1888-1988)

Михаил Йонов

doi:10.60053/GSU.IF.1.80.115-131

Автори

Михаил Йонов Софийски университет „Св. Климент Охридски“

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.80.115-131

Ключови думи :

Средновековната обща история, Историко-филологически факултет, Станимир Ст. Станимиров, Димитър Д.Агура, средновековна и нова история на Западна Европа, История на Гърция, История на Рим, История на България, история на арабите, преподаватели на катедрата, 1888-1988, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, Г. Дерманчев, история, културна история, провеждане на лекции, средновековна история, Михаил Йонов

Абстракт

Средновековната обща история е включена като една от първите исторически дисциплини в преподаванията на Софийския университет още на следващата година след неговото основаване, именно през първия (зимен) семестър на 1889 г. в учебния план на единствения Историко-филологически факултет на новото Висше училище. Приемникът на първия историк преподавател във Висшето училище Станимир Ст. Станимиров Димитър Д.Агура наред с лекциите по История на Гърция, История на Рим, История на Русия, История на арабите започва да чете и системен курс по средна и нова история на Западна Европа. Димитър Д. Агура (1849--1911 г.) е роден в Бесарабия, завършва духовна семинария, а след това история в университета на гр. Яш (1872 г.). Той не остава настрана от големите проблеми, koumo вълнуват българите през последните години преди Освобождението и след него. Оm 1879 go 1883 г. той заема отговорни длъжности в Министерството на вътрешните работи, а през 1883 г. е назначен за министър на народното просвещение. От 1883 г. до края на живота си той е един от най-дейните и заслужили преподаватели, които допринасят за утвърждаването на първия университет в България. На няколко пъти е избиран за декан на Историко-филологическия факултет и за ректор на Висшето училище. Той е един от онези представители на младите български учени, за които сам казва, че „със cmpax u puck приеха върху си тежката мисия да бъдат пионери на българското висше образование".
Именно с подготовката и научните усилия на Д.Агура са направени първите стъпки и е натрупан известен опит в преподаването на средновековна обща история в новооснования български университет.
Той чете лекциите по споменатата дисциплина от 1889 г. до смъртта си - 1911 г., кamo още в самото начало поставя рабоmama cnopeg собствените си думи „на по-широка университетска почва".

Литература (библиография)

Срв. Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охридски" с.3; Арнаудов, М. История на Софийския университет „Св. Климент Охридски" през първото му полустолетиe 1888-1938. C., 1939, с.59.

Рецензиите са отпечатани в Български преглед, 1893, № 2, 168-181; 1896, № 7-8, 276-277; 1894, № 10, с.176, 178; 1895, № 3, 164-166.

Алманах Софийския университет "Св. Климент Охридски", 1940 г., с. 75, с. 320, с. Драхоманов XVII 80. Вътрешни бележки, СПб., 1874 г.; Църква и държава в ранното средновековие. Журнал Звание, С. Петербург, 1875

Драгоманов, М. Старите харти за свобода. БП, 1893, № 6,7,8,9-10; 1894-1895, № 2; Евангелска вяра в Англия. Архив на Националната академия на науките, фондация IV. г. Шишманов, Ф. II, на. 5.

Арнаудов, М. Цит. съч., с. 102, 202.

Георгиев,В. С. Еней Силви Пиколомнини като хуманист и проповедник на кръстоносен поход против турците. С., 1911; Културно-исторически възгледи на Карл Ламрехт. Год. СУ. ИФФ, 19, 1923, 1-77.

Всички тези публикации са излезли в Българска историческа библиотека, 1928, № 2, 69- 118; 1929, № 4, 72-102; 1930, № 2, 103-150. Само последната статия е поместена в Сб. Второто българско царство и кръстоносците. С., 1938.

Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охридски". С., 1940, с. 151; Арнаудов, М. Цит. съч., с. 323; Дерманчев, Г. Средна история. 3 изд., С., 1901; Нова и най-нова история. Т.1-3; Т. 1. Реформационната епоха от XVI до половината на XVII B. C., 1922. CpB. Несторов, Х. Бележки върху българската буржоазна историография по нова и най-нова обща история. Народна просвета, 1950, № 10.

Дерманче В, Г. Цит. съч., т. 1, с. 1, 2, 64, 72, 79, 84, 85 u gp.

Алманах на Софийския университет..., с. 151.

Бицили, П. Основни насоки в историческото развитие на Европа от началото на християнската ера до наше време. С., 1940, с. 5, 8, 20, 41 u gp. Срв. Ганде в, Х. Петър Михайлович Бицили. Векоße, 1980, № 2, 61-72.

Бицили, П. Мястото на Ренесанса в историята на културата. година. СУ, ИФФ, 29, 1932-33, с. 3, 9, 21, 93, 94, 103-109 u gp.

Б. Примов Впоследствие премина на работа в Историческия институт при БАН. Най- значителен негов труд е книгата „Бугрите, книга за поп Богомил и неговите пос- ледователи". С., 1970. Вж. и посочените там други публикации от същия автор.

Ганус в, Х. Joachimitské myslenky v díle Matěje z Janova,„Regulae Veteris et Novi Testamenti". Casopis Národního muzea, Philos. hist. od., Praha, CXI, 1937, 1-28; Данте и Възраждането на класическата древност. Г.Прометей, 1, 1937, № 3, 20-23; Поглед върху европейския Ренесанс. ИПр., І, 1945, № 1, 49-64; За политическия романтизъм на Данте в Моnarchia. Год. СУ. ИФФ, 13, 1946-1947, № 2, 162-182; Към Въпроса за ролята на Кал- Bunobama emukа при формирането на западноевропейския идеал за личност през 16 и 17 векове. - ИБИД, 14-15, 1937, 133-144. CpB. Николов, Й. Проф. Христо Гандев Като медиевист. В: Изследвания в чест на проф. д-р Хр. Гандев. С., 1983, 11-32.

Срв. Топенчаров, В. Костантин-Кирил Философ, АБВ на ренесанса. С., 1970; Две жарави и един пламък, бугри u kamapu. C., 1974, u gp.

Срв. Йонов, М. Салвиан Марсилски социални основи на възгледите му и политически тенденции в неговите съчинения. Год. СУ. ФИФ, 55, 1961, 247-535; Концепцата на Херман Обен за прехода от античността към средновековието. ИПр. 19, №. 3 1963, 57-66; Аналогични явления при прехода от античността към средновековието в Европа и на Балканите. ИБИД, 29, 1974, 189-198 u gp.

Йонов, М. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI 8. C., 1979; Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХVII - средата на XVIII В. С., 1986; Европейски пътеписи извор за историята на българските земи през XVII В. Год. СУ. ФИФ, 62, 1-192; Eßpoпа открива наново българитe (XV-XVIII 8.). С., 1980; Българската народност в чуждестранната пътеписна литература. Сб. Българската нация през Възраждането. C., 1980, 111-138; Томазо Кампанела. Народна просвета, 19, №2, 1963, 84-94; Към въпроса за научния и технически прогрес в Ренесанса. Сб. Из- следвания в чест на проф. Хр. Гандев. С., 1983, 179-195; Културни връзки между немски протестанти и дейци от южнобългарските земи през края на XVII и първи- те десетилетия на XVIII в. Год. СУ. ФИФ, 58, 1965, 240-277; Путевые заметки Якоба Бетцека о болгарских землях XVI В. Bysantinobulgarica, 4, 1973, 295-318; Българските земи преди 300 години, отразени в дневниците на Киндсперг (1672-1674г.). Год.СУ, ФИФ, 65, 1973, 287-384; Един неизвестен пътепис за нашите земи от XVIIB. ИБИД, 25, 1967, 283-306; Пътеписът на Мартин Грюневег като исторически извор за българските земи (1582 г.). Год.СУ. ИФ, 67, 1977, 101-166; Oписание на българ ските и някои съседни земи от капитан Шад (1740-1741). Известия на държавните архиви 34, 1979, 59-129; Описание на земите от Белград до Цариград от Кемпелен (1740 г.) Известия от държавните архиви, 41, 1981, 129-178; Die deutsche Reformation und die Balkanvolker. BHR, 1987, No 1, 37-58.

Йонов, М. Политиката на Австрия и политическите движения в България от края на ХVІ до края на XVII В. Год. СУ. ФИФ, 52, 1958, 247-336; Българите и антиосманската коалиция от края на XVI и началото на XVII в. Bekoße, 1980, № 1; Die Ereignisse in Südosteuropa am Ende des 16. Jahrhunderts und die politische Tätigkeit der An- fuhrer der Befreiungsbewegung in Bulgarien. EH. 1978, № 8, 158-178; Der Aufstand in Bul- garien am Ende des 16. Jahrhunderts im Vergleich mit dem Bauernkrieg in Deutschland. - In: Der deutsche Bauernkrieg 1524-1525 Geschichte Traditionen Lehrer. Herausg. von G. Brendier und Ad. Laube. Berlin, 1977, 237-240; Търновското въстание в края на XVI В. и политическата обстановка в Югоизточна Европа (Монография, подготвена за печат); Чипровското въстание и събитията в Югоизточна Европа през 80-те и 90- те години на XVII в. Сб. 300 години Чипровско въстание. Принос към историята на българите през XVII В. С., 1988, 244-271; Чипровското въстание през 1688 г. Социално-икономически предпоставки. Векоße, 1989, No 3, 5-19; Българските въстания и опити за отхвърляне на османското владичество през XVI-XVII в. Преглед на историографията. Сб. Историографски изследвания България през XV- XIX 6. T. 1, C., 1987, 60-89; Валенщайн. Историко-биографичен очерк. С., 1971. Срв. и на писаните от М. Йонов части в История на България. Т. 4: Българският народ под османско Владичество (от XV до началото на XVII В.). С., 1983, 125-132, 181-233, 240-251.

CpB. Комуров, Г. Проф. Д-р Михаил Йонов е на 60 години. ИПр., 1986, № 2, 95-96.

Srv. Almanah na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski" s.3; Arnaudov, M. Istoria na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski" prez parvoto mu polustoletie 1888-1938. C., 1939, s.59.

Retsenziite sa otpechatani v Balgarski pregled, 1893, № 2, 168-181; 1896, № 7-8, 276-277; 1894, № 10, s.176, 178; 1895, № 3, 164-166.

Almanah Sofiyskia universitet "Sv. Kliment Ohridski", 1940 g., s. 75, s. 320, s. Drahomanov XVII 80. Vatreshni belezhki, SPb., 1874 g.; Tsarkva i darzhava v rannoto srednovekovie. Zhurnal Zvanie, S. Peterburg, 1875

Dragomanov, M. Starite harti za svoboda. BP, 1893, № 6,7,8,9-10; 1894-1895, № 2; Evangelska vyara v Anglia. Arhiv na Natsionalnata akademia na naukite, fondatsia IV. g. Shishmanov, F. II, na. 5.

Arnaudov, M. Tsit. sach., s. 102, 202.

Georgiev,V. S. Eney Silvi Pikolomnini kato humanist i propovednik na krastonosen pohod protiv turtsite. S., 1911; Kulturno-istoricheski vazgledi na Karl Lamreht. God. SU. IFF, 19, 1923, 1-77.

Vsichki tezi publikatsii sa izlezli v Balgarska istoricheska biblioteka, 1928, № 2, 69- 118; 1929, № 4, 72-102; 1930, № 2, 103-150. Samo poslednata statia e pomestena v Sb. Vtoroto balgarsko tsarstvo i krastonostsite. S., 1938.

Almanah na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski". S., 1940, s. 151; Arnaudov, M. Tsit. sach., s. 323; Dermanchev, G. Sredna istoria. 3 izd., S., 1901; Nova i nay-nova istoria. T.1-3; T. 1. Reformatsionnata epoha ot XVI do polovinata na XVII B. C., 1922. CpB. Nestorov, H. Belezhki varhu balgarskata burzhoazna istoriografia po nova i nay-nova obshta istoria. Narodna prosveta, 1950, № 10.

Dermanche V, G. Tsit. sach., t. 1, s. 1, 2, 64, 72, 79, 84, 85 u gp.

Almanah na Sofiyskia universitet..., s. 151.

Bitsili, P. Osnovni nasoki v istoricheskoto razvitie na Evropa ot nachaloto na hristiyanskata era do nashe vreme. S., 1940, s. 5, 8, 20, 41 u gp. Srv. Gande v, H. Petar Mihaylovich Bitsili. Vekoße, 1980, № 2, 61-72.

Bitsili, P. Myastoto na Renesansa v istoriyata na kulturata. godina. SU, IFF, 29, 1932-33, s. 3, 9, 21, 93, 94, 103-109 u gp.

B. Primov Vposledstvie premina na rabota v Istoricheskia institut pri BAN. Nay- znachitelen negov trud e knigata „Bugrite, kniga za pop Bogomil i negovite pos- ledovateli". S., 1970. Vzh. i posochenite tam drugi publikatsii ot sashtia avtor.

Ganus v, H. Joachimitské myslenky v díle Matěje z Janova,„Regulae Veteris et Novi Testamenti". Casopis Národního muzea, Philos. hist. od., Praha, CXI, 1937, 1-28; Dante i Vazrazhdaneto na klasicheskata drevnost. G.Prometey, 1, 1937, № 3, 20-23; Pogled varhu evropeyskia Renesans. IPr., І, 1945, № 1, 49-64; Za politicheskia romantizam na Dante v Monarchia. God. SU. IFF, 13, 1946-1947, № 2, 162-182; Kam Vaprosa za rolyata na Kal- Bunobama emuka pri formiraneto na zapadnoevropeyskia ideal za lichnost prez 16 i 17 vekove. - IBID, 14-15, 1937, 133-144. CpB. Nikolov, Y. Prof. Hristo Gandev Kato medievist. V: Izsledvania v chest na prof. d-r Hr. Gandev. S., 1983, 11-32.

Srv. Topencharov, V. Kostantin-Kiril Filosof, ABV na renesansa. S., 1970; Dve zharavi i edin plamak, bugri u kamapu. C., 1974, u gp.

Srv. Yonov, M. Salvian Marsilski sotsialni osnovi na vazgledite mu i politicheski tendentsii v negovite sachinenia. God. SU. FIF, 55, 1961, 247-535; Kontseptsata na Herman Oben za prehoda ot antichnostta kam srednovekovieto. IPr. 19, №. 3 1963, 57-66; Analogichni yavlenia pri prehoda ot antichnostta kam srednovekovieto v Evropa i na Balkanite. IBID, 29, 1974, 189-198 u gp.

Yonov, M. Nemski i avstriyski patepisi za Balkanite XV-XVI 8. C., 1979; Nemski i avstriyski patepisi za Balkanite HVII - sredata na XVIII V. S., 1986; Evropeyski patepisi izvor za istoriyata na balgarskite zemi prez XVII V. God. SU. FIF, 62, 1-192; Eßpopa otkriva nanovo balgarite (XV-XVIII 8.). S., 1980; Balgarskata narodnost v chuzhdestrannata patepisna literatura. Sb. Balgarskata natsia prez Vazrazhdaneto. C., 1980, 111-138; Tomazo Kampanela. Narodna prosveta, 19, №2, 1963, 84-94; Kam vaprosa za nauchnia i tehnicheski progres v Renesansa. Sb. Iz- sledvania v chest na prof. Hr. Gandev. S., 1983, 179-195; Kulturni vrazki mezhdu nemski protestanti i deytsi ot yuzhnobalgarskite zemi prez kraya na XVII i parvi- te desetiletia na XVIII v. God. SU. FIF, 58, 1965, 240-277; Putevыe zametki Yakoba Bettseka o bolgarskih zemlyah XVI V. Bysantinobulgarica, 4, 1973, 295-318; Balgarskite zemi predi 300 godini, otrazeni v dnevnitsite na Kindsperg (1672-1674g.). God.SU, FIF, 65, 1973, 287-384; Edin neizvesten patepis za nashite zemi ot XVIIB. IBID, 25, 1967, 283-306; Patepisat na Martin Gryuneveg kato istoricheski izvor za balgarskite zemi (1582 g.). God.SU. IF, 67, 1977, 101-166; Opisanie na balgar skite i nyakoi sasedni zemi ot kapitan Shad (1740-1741). Izvestia na darzhavnite arhivi 34, 1979, 59-129; Opisanie na zemite ot Belgrad do Tsarigrad ot Kempelen (1740 g.) Izvestia ot darzhavnite arhivi, 41, 1981, 129-178; Die deutsche Reformation und die Balkanvolker. BHR, 1987, No 1, 37-58.

Yonov, M. Politikata na Avstria i politicheskite dvizhenia v Bulgaria ot kraya na HVІ do kraya na XVII V. God. SU. FIF, 52, 1958, 247-336; Balgarite i antiosmanskata koalitsia ot kraya na XVI i nachaloto na XVII v. Bekoße, 1980, № 1; Die Ereignisse in Südosteuropa am Ende des 16. Jahrhunderts und die politische Tätigkeit der An- fuhrer der Befreiungsbewegung in Bulgarien. EH. 1978, № 8, 158-178; Der Aufstand in Bul- garien am Ende des 16. Jahrhunderts im Vergleich mit dem Bauernkrieg in Deutschland. - In: Der deutsche Bauernkrieg 1524-1525 Geschichte Traditionen Lehrer. Herausg. von G. Brendier und Ad. Laube. Berlin, 1977, 237-240; Tarnovskoto vastanie v kraya na XVI V. i politicheskata obstanovka v Yugoiztochna Evropa (Monografia, podgotvena za pechat); Chiprovskoto vastanie i sabitiyata v Yugoiztochna Evropa prez 80-te i 90- te godini na XVII v. Sb. 300 godini Chiprovsko vastanie. Prinos kam istoriyata na balgarite prez XVII V. S., 1988, 244-271; Chiprovskoto vastanie prez 1688 g. Sotsialno-ikonomicheski predpostavki. Vekoße, 1989, No 3, 5-19; Balgarskite vastania i opiti za othvarlyane na osmanskoto vladichestvo prez XVI-XVII v. Pregled na istoriografiyata. Sb. Istoriografski izsledvania Bulgaria prez XV- XIX 6. T. 1, C., 1987, 60-89; Valenshtayn. Istoriko-biografichen ocherk. S., 1971. Srv. i na pisanite ot M. Yonov chasti v Istoria na Bulgaria. T. 4: Balgarskiyat narod pod osmansko Vladichestvo (ot XV do nachaloto na XVII V.). S., 1983, 125-132, 181-233, 240-251.

CpB. Komurov, G. Prof. D-r Mihail Yonov e na 60 godini. IPr., 1986, № 2, 95-96.