Teaching of medieval general history at Sofia university "St. Kliment Ohridski"(1888-1988)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.80.115-131Keywords:
Faculty of History and Philology, Stanimir St. Stanimirov, Dimitar D.Agura, medieval and modern history of Western Europe, History of Greece, History of Rome, History of Bulgaria, history of the Arabs, faculty members of the department, 1888-1988, Sofia University , G. Dermanchev, history, cultural history, holding lectures, medieval history, Mihail Jonov, medieval world historyAbstract
Medieval general history was included as one of the first historical disciplines in the teaching of Sofia University the very next year after its foundation, namely in the first (winter) semester of 1889 in the curriculum of the only Faculty of History and Philology of the new University. The successor of the first historian lecturer at the University Stanimir St. Stanimirov Dimitar D. Agura, in addition to lectures on History of Greece, History of Rome, History of Russia, History of the Arabs, began to teach a systematic course on medieval and modern history of Western Europe. Dimitar D. Agura (1849-1911) was born in Bessarabia, graduated from a theological seminary, and then history at the University of Iasi (1872). He did not stay away from the major problems that concerned Bulgarians in the last years before the Liberation and after it. From 1879 to 1883 He held responsible positions in the Ministry of Internal Affairs, and in 1883 he was appointed Minister of Public Education. From 1883 until the end of his life he was one of the most active and distinguished teachers who contributed to the establishment of the first university in Bulgaria. He was elected several times as Dean of the Faculty of History and Philology and as Rector of the University. He is one of those representatives of the young Bulgarian scholars, of whom he himself says that "with cmpax u puck they took upon themselves the difficult mission of being pioneers of Bulgarian higher education".
It was with the preparation and scientific efforts of D.Agura that the first steps were made and some experience was gained in teaching medieval general history at the newly founded Bulgarian university.
He gave lectures on the aforementioned discipline from 1889 until his death - 1911, as at the very beginning he placed his own words "on a broader university ground".
References
Срв. Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охридски" с.3; Арнаудов, М. История на Софийския университет „Св. Климент Охридски" през първото му полустолетиe 1888-1938. C., 1939, с.59.
Рецензиите са отпечатани в Български преглед, 1893, № 2, 168-181; 1896, № 7-8, 276-277; 1894, № 10, с.176, 178; 1895, № 3, 164-166.
Алманах Софийския университет "Св. Климент Охридски", 1940 г., с. 75, с. 320, с. Драхоманов XVII 80. Вътрешни бележки, СПб., 1874 г.; Църква и държава в ранното средновековие. Журнал Звание, С. Петербург, 1875
Драгоманов, М. Старите харти за свобода. БП, 1893, № 6,7,8,9-10; 1894-1895, № 2; Евангелска вяра в Англия. Архив на Националната академия на науките, фондация IV. г. Шишманов, Ф. II, на. 5.
Арнаудов, М. Цит. съч., с. 102, 202.
Георгиев,В. С. Еней Силви Пиколомнини като хуманист и проповедник на кръстоносен поход против турците. С., 1911; Културно-исторически възгледи на Карл Ламрехт. Год. СУ. ИФФ, 19, 1923, 1-77.
Всички тези публикации са излезли в Българска историческа библиотека, 1928, № 2, 69- 118; 1929, № 4, 72-102; 1930, № 2, 103-150. Само последната статия е поместена в Сб. Второто българско царство и кръстоносците. С., 1938.
Алманах на Софийския университет „Св. Климент Охридски". С., 1940, с. 151; Арнаудов, М. Цит. съч., с. 323; Дерманчев, Г. Средна история. 3 изд., С., 1901; Нова и най-нова история. Т.1-3; Т. 1. Реформационната епоха от XVI до половината на XVII B. C., 1922. CpB. Несторов, Х. Бележки върху българската буржоазна историография по нова и най-нова обща история. Народна просвета, 1950, № 10.
Дерманче В, Г. Цит. съч., т. 1, с. 1, 2, 64, 72, 79, 84, 85 u gp.
Алманах на Софийския университет..., с. 151.
Бицили, П. Основни насоки в историческото развитие на Европа от началото на християнската ера до наше време. С., 1940, с. 5, 8, 20, 41 u gp. Срв. Ганде в, Х. Петър Михайлович Бицили. Векоße, 1980, № 2, 61-72.
Бицили, П. Мястото на Ренесанса в историята на културата. година. СУ, ИФФ, 29, 1932-33, с. 3, 9, 21, 93, 94, 103-109 u gp.
Б. Примов Впоследствие премина на работа в Историческия институт при БАН. Най- значителен негов труд е книгата „Бугрите, книга за поп Богомил и неговите пос- ледователи". С., 1970. Вж. и посочените там други публикации от същия автор.
Ганус в, Х. Joachimitské myslenky v díle Matěje z Janova,„Regulae Veteris et Novi Testamenti". Casopis Národního muzea, Philos. hist. od., Praha, CXI, 1937, 1-28; Данте и Възраждането на класическата древност. Г.Прометей, 1, 1937, № 3, 20-23; Поглед върху европейския Ренесанс. ИПр., І, 1945, № 1, 49-64; За политическия романтизъм на Данте в Моnarchia. Год. СУ. ИФФ, 13, 1946-1947, № 2, 162-182; Към Въпроса за ролята на Кал- Bunobama emukа при формирането на западноевропейския идеал за личност през 16 и 17 векове. - ИБИД, 14-15, 1937, 133-144. CpB. Николов, Й. Проф. Христо Гандев Като медиевист. В: Изследвания в чест на проф. д-р Хр. Гандев. С., 1983, 11-32.
Срв. Топенчаров, В. Костантин-Кирил Философ, АБВ на ренесанса. С., 1970; Две жарави и един пламък, бугри u kamapu. C., 1974, u gp.
Срв. Йонов, М. Салвиан Марсилски социални основи на възгледите му и политически тенденции в неговите съчинения. Год. СУ. ФИФ, 55, 1961, 247-535; Концепцата на Херман Обен за прехода от античността към средновековието. ИПр. 19, №. 3 1963, 57-66; Аналогични явления при прехода от античността към средновековието в Европа и на Балканите. ИБИД, 29, 1974, 189-198 u gp.
Йонов, М. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI 8. C., 1979; Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХVII - средата на XVIII В. С., 1986; Европейски пътеписи извор за историята на българските земи през XVII В. Год. СУ. ФИФ, 62, 1-192; Eßpoпа открива наново българитe (XV-XVIII 8.). С., 1980; Българската народност в чуждестранната пътеписна литература. Сб. Българската нация през Възраждането. C., 1980, 111-138; Томазо Кампанела. Народна просвета, 19, №2, 1963, 84-94; Към въпроса за научния и технически прогрес в Ренесанса. Сб. Из- следвания в чест на проф. Хр. Гандев. С., 1983, 179-195; Културни връзки между немски протестанти и дейци от южнобългарските земи през края на XVII и първи- те десетилетия на XVIII в. Год. СУ. ФИФ, 58, 1965, 240-277; Путевые заметки Якоба Бетцека о болгарских землях XVI В. Bysantinobulgarica, 4, 1973, 295-318; Българските земи преди 300 години, отразени в дневниците на Киндсперг (1672-1674г.). Год.СУ, ФИФ, 65, 1973, 287-384; Един неизвестен пътепис за нашите земи от XVIIB. ИБИД, 25, 1967, 283-306; Пътеписът на Мартин Грюневег като исторически извор за българските земи (1582 г.). Год.СУ. ИФ, 67, 1977, 101-166; Oписание на българ ските и някои съседни земи от капитан Шад (1740-1741). Известия на държавните архиви 34, 1979, 59-129; Описание на земите от Белград до Цариград от Кемпелен (1740 г.) Известия от държавните архиви, 41, 1981, 129-178; Die deutsche Reformation und die Balkanvolker. BHR, 1987, No 1, 37-58.
Йонов, М. Политиката на Австрия и политическите движения в България от края на ХVІ до края на XVII В. Год. СУ. ФИФ, 52, 1958, 247-336; Българите и антиосманската коалиция от края на XVI и началото на XVII в. Bekoße, 1980, № 1; Die Ereignisse in Südosteuropa am Ende des 16. Jahrhunderts und die politische Tätigkeit der An- fuhrer der Befreiungsbewegung in Bulgarien. EH. 1978, № 8, 158-178; Der Aufstand in Bul- garien am Ende des 16. Jahrhunderts im Vergleich mit dem Bauernkrieg in Deutschland. - In: Der deutsche Bauernkrieg 1524-1525 Geschichte Traditionen Lehrer. Herausg. von G. Brendier und Ad. Laube. Berlin, 1977, 237-240; Търновското въстание в края на XVI В. и политическата обстановка в Югоизточна Европа (Монография, подготвена за печат); Чипровското въстание и събитията в Югоизточна Европа през 80-те и 90- те години на XVII в. Сб. 300 години Чипровско въстание. Принос към историята на българите през XVII В. С., 1988, 244-271; Чипровското въстание през 1688 г. Социално-икономически предпоставки. Векоße, 1989, No 3, 5-19; Българските въстания и опити за отхвърляне на османското владичество през XVI-XVII в. Преглед на историографията. Сб. Историографски изследвания България през XV- XIX 6. T. 1, C., 1987, 60-89; Валенщайн. Историко-биографичен очерк. С., 1971. Срв. и на писаните от М. Йонов части в История на България. Т. 4: Българският народ под османско Владичество (от XV до началото на XVII В.). С., 1983, 125-132, 181-233, 240-251.
CpB. Комуров, Г. Проф. Д-р Михаил Йонов е на 60 години. ИПр., 1986, № 2, 95-96.
Srv. Almanah na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski" s.3; Arnaudov, M. Istoria na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski" prez parvoto mu polustoletie 1888-1938. C., 1939, s.59.
Retsenziite sa otpechatani v Balgarski pregled, 1893, № 2, 168-181; 1896, № 7-8, 276-277; 1894, № 10, s.176, 178; 1895, № 3, 164-166.
Almanah Sofiyskia universitet "Sv. Kliment Ohridski", 1940 g., s. 75, s. 320, s. Drahomanov XVII 80. Vatreshni belezhki, SPb., 1874 g.; Tsarkva i darzhava v rannoto srednovekovie. Zhurnal Zvanie, S. Peterburg, 1875
Dragomanov, M. Starite harti za svoboda. BP, 1893, № 6,7,8,9-10; 1894-1895, № 2; Evangelska vyara v Anglia. Arhiv na Natsionalnata akademia na naukite, fondatsia IV. g. Shishmanov, F. II, na. 5.
Arnaudov, M. Tsit. sach., s. 102, 202.
Georgiev,V. S. Eney Silvi Pikolomnini kato humanist i propovednik na krastonosen pohod protiv turtsite. S., 1911; Kulturno-istoricheski vazgledi na Karl Lamreht. God. SU. IFF, 19, 1923, 1-77.
Vsichki tezi publikatsii sa izlezli v Balgarska istoricheska biblioteka, 1928, № 2, 69- 118; 1929, № 4, 72-102; 1930, № 2, 103-150. Samo poslednata statia e pomestena v Sb. Vtoroto balgarsko tsarstvo i krastonostsite. S., 1938.
Almanah na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski". S., 1940, s. 151; Arnaudov, M. Tsit. sach., s. 323; Dermanchev, G. Sredna istoria. 3 izd., S., 1901; Nova i nay-nova istoria. T.1-3; T. 1. Reformatsionnata epoha ot XVI do polovinata na XVII B. C., 1922. CpB. Nestorov, H. Belezhki varhu balgarskata burzhoazna istoriografia po nova i nay-nova obshta istoria. Narodna prosveta, 1950, № 10.
Dermanche V, G. Tsit. sach., t. 1, s. 1, 2, 64, 72, 79, 84, 85 u gp.
Almanah na Sofiyskia universitet..., s. 151.
Bitsili, P. Osnovni nasoki v istoricheskoto razvitie na Evropa ot nachaloto na hristiyanskata era do nashe vreme. S., 1940, s. 5, 8, 20, 41 u gp. Srv. Gande v, H. Petar Mihaylovich Bitsili. Vekoße, 1980, № 2, 61-72.
Bitsili, P. Myastoto na Renesansa v istoriyata na kulturata. godina. SU, IFF, 29, 1932-33, s. 3, 9, 21, 93, 94, 103-109 u gp.
B. Primov Vposledstvie premina na rabota v Istoricheskia institut pri BAN. Nay- znachitelen negov trud e knigata „Bugrite, kniga za pop Bogomil i negovite pos- ledovateli". S., 1970. Vzh. i posochenite tam drugi publikatsii ot sashtia avtor.
Ganus v, H. Joachimitské myslenky v díle Matěje z Janova,„Regulae Veteris et Novi Testamenti". Casopis Národního muzea, Philos. hist. od., Praha, CXI, 1937, 1-28; Dante i Vazrazhdaneto na klasicheskata drevnost. G.Prometey, 1, 1937, № 3, 20-23; Pogled varhu evropeyskia Renesans. IPr., І, 1945, № 1, 49-64; Za politicheskia romantizam na Dante v Monarchia. God. SU. IFF, 13, 1946-1947, № 2, 162-182; Kam Vaprosa za rolyata na Kal- Bunobama emuka pri formiraneto na zapadnoevropeyskia ideal za lichnost prez 16 i 17 vekove. - IBID, 14-15, 1937, 133-144. CpB. Nikolov, Y. Prof. Hristo Gandev Kato medievist. V: Izsledvania v chest na prof. d-r Hr. Gandev. S., 1983, 11-32.
Srv. Topencharov, V. Kostantin-Kiril Filosof, ABV na renesansa. S., 1970; Dve zharavi i edin plamak, bugri u kamapu. C., 1974, u gp.
Srv. Yonov, M. Salvian Marsilski sotsialni osnovi na vazgledite mu i politicheski tendentsii v negovite sachinenia. God. SU. FIF, 55, 1961, 247-535; Kontseptsata na Herman Oben za prehoda ot antichnostta kam srednovekovieto. IPr. 19, №. 3 1963, 57-66; Analogichni yavlenia pri prehoda ot antichnostta kam srednovekovieto v Evropa i na Balkanite. IBID, 29, 1974, 189-198 u gp.
Yonov, M. Nemski i avstriyski patepisi za Balkanite XV-XVI 8. C., 1979; Nemski i avstriyski patepisi za Balkanite HVII - sredata na XVIII V. S., 1986; Evropeyski patepisi izvor za istoriyata na balgarskite zemi prez XVII V. God. SU. FIF, 62, 1-192; Eßpopa otkriva nanovo balgarite (XV-XVIII 8.). S., 1980; Balgarskata narodnost v chuzhdestrannata patepisna literatura. Sb. Balgarskata natsia prez Vazrazhdaneto. C., 1980, 111-138; Tomazo Kampanela. Narodna prosveta, 19, №2, 1963, 84-94; Kam vaprosa za nauchnia i tehnicheski progres v Renesansa. Sb. Iz- sledvania v chest na prof. Hr. Gandev. S., 1983, 179-195; Kulturni vrazki mezhdu nemski protestanti i deytsi ot yuzhnobalgarskite zemi prez kraya na XVII i parvi- te desetiletia na XVIII v. God. SU. FIF, 58, 1965, 240-277; Putevыe zametki Yakoba Bettseka o bolgarskih zemlyah XVI V. Bysantinobulgarica, 4, 1973, 295-318; Balgarskite zemi predi 300 godini, otrazeni v dnevnitsite na Kindsperg (1672-1674g.). God.SU, FIF, 65, 1973, 287-384; Edin neizvesten patepis za nashite zemi ot XVIIB. IBID, 25, 1967, 283-306; Patepisat na Martin Gryuneveg kato istoricheski izvor za balgarskite zemi (1582 g.). God.SU. IF, 67, 1977, 101-166; Opisanie na balgar skite i nyakoi sasedni zemi ot kapitan Shad (1740-1741). Izvestia na darzhavnite arhivi 34, 1979, 59-129; Opisanie na zemite ot Belgrad do Tsarigrad ot Kempelen (1740 g.) Izvestia ot darzhavnite arhivi, 41, 1981, 129-178; Die deutsche Reformation und die Balkanvolker. BHR, 1987, No 1, 37-58.
Yonov, M. Politikata na Avstria i politicheskite dvizhenia v Bulgaria ot kraya na HVІ do kraya na XVII V. God. SU. FIF, 52, 1958, 247-336; Balgarite i antiosmanskata koalitsia ot kraya na XVI i nachaloto na XVII v. Bekoße, 1980, № 1; Die Ereignisse in Südosteuropa am Ende des 16. Jahrhunderts und die politische Tätigkeit der An- fuhrer der Befreiungsbewegung in Bulgarien. EH. 1978, № 8, 158-178; Der Aufstand in Bul- garien am Ende des 16. Jahrhunderts im Vergleich mit dem Bauernkrieg in Deutschland. - In: Der deutsche Bauernkrieg 1524-1525 Geschichte Traditionen Lehrer. Herausg. von G. Brendier und Ad. Laube. Berlin, 1977, 237-240; Tarnovskoto vastanie v kraya na XVI V. i politicheskata obstanovka v Yugoiztochna Evropa (Monografia, podgotvena za pechat); Chiprovskoto vastanie i sabitiyata v Yugoiztochna Evropa prez 80-te i 90- te godini na XVII v. Sb. 300 godini Chiprovsko vastanie. Prinos kam istoriyata na balgarite prez XVII V. S., 1988, 244-271; Chiprovskoto vastanie prez 1688 g. Sotsialno-ikonomicheski predpostavki. Vekoße, 1989, No 3, 5-19; Balgarskite vastania i opiti za othvarlyane na osmanskoto vladichestvo prez XVI-XVII v. Pregled na istoriografiyata. Sb. Istoriografski izsledvania Bulgaria prez XV- XIX 6. T. 1, C., 1987, 60-89; Valenshtayn. Istoriko-biografichen ocherk. S., 1971. Srv. i na pisanite ot M. Yonov chasti v Istoria na Bulgaria. T. 4: Balgarskiyat narod pod osmansko Vladichestvo (ot XV do nachaloto na XVII V.). S., 1983, 125-132, 181-233, 240-251.
CpB. Komurov, G. Prof. D-r Mihail Yonov e na 60 godini. IPr., 1986, № 2, 95-96.
Downloads
Published
Issue
Section
License
Copyright (c) 1992 Михаил Йонов
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
