Русия и българските политически движения през XVIII и първата половина на XIX в.

Стефан Дойнов

doi:10.60053/GSU.IF.1.77.140-186

Автори

Стефан Дойнов Софийски университет "Климент Охридски"

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.77.140-186

Ключови думи :

Политически движения в предосвобоженска България

Абстракт

Промените в международната обстановка през XVIII век и възникването на Източния въпрос доведоха до значително разширяване на връзките между българското освободително движение и Русия. До средата на XIX век руската политика спрямо Османската империя претърпя съществени промени, но отношението на управляващите кръгове в Петербург към ръководителите и дейците на българското освободително движение остана позитивно. Анализът на руската политика в продължение на половин и половина век доказва, че независимо от нейните модификации, тя остава подчинена на една голяма и дългосрочна цел – разпадането на османското статукво. Това обстоятелство определя историческата перспектива на руската позиция на Балканите и здравата връзка на Русия с българското националноосвободително движение.

Литература (библиография)

Ангелов, Б. Съвременници на Паисий. Ч. 11. С., 1964, с. 42.

Поради оrраниченостга на темата, отнасяща се до епохата на Възраждането, тук няма да бъдат разглеждани такива важни проблеми като зараждане на вярата в освободителната мисия на Русия, съвместната борба на българи и казаци срещу турските завоеватели през първите

десетилетия на XVII в., мисията на П. Парчевич в резиденцията на украинския хетман Богдан Хмелницки, дейностга на българските преселници във военните селища в Запорожката Сеч и т. н. Колкото и голямо да е тяхното значение в историята на бълrаро-руските политически

връзки, все пак това са взаимоотношения от друг период нfi османското владичество в българските земи. По тези въпроси вж.: Снеrаров, Ив. Културните и политически връзки между България и Русия през XV-XVIII в. С., 1953, 12-17; Сохан, П. Очерци по история на украинско-българските връзки.· С., 1979, 37-48 и цит. лит. В настоящата работа ще бъдат разгледани само въпросите, засягащи въоръжената борба на българския народ.

Новичев, А. Д. История Турции. Эпоха феодализма (XI-XVIII в.). Л., 1963, с. 189.

Генов, Ц. Българите и руско-турските войни през XVIII и началото на XIX в. - В: Сб. Одринският мир от 1829 г. и балканските народи. С., 1981, 78-79.

Соловьев, Е. М. История Росени с древнейших времен. Т. 27-28. М., 1965, с. 28.

ЦГВИА (Центральный государственный военно-исторический архив - Москва), ф. ВУА. арх. ед. 1811, ч. 9 (микрофилм).

Синица, В. И. Балканский вопрос во внешней политике России (1768-1774 г.). Минск, (Дис.), 100-106.

Текстът на възванията, с които са били снабдени различните емисари, не се е различавал по същество. Обикновено се е подчертавала ролята на онези народи, сред които е предстояло те да бъдат разпространявани.

АВПР (Архив внешней политики Росени - Москва), Ф. Сношения Росени с Турцией, оп. 8, д. 1867, л. 12-13.

Снегаров, Ив. Цит. съч., с. 97.

ЦГВИА, ф. ВУА, д. 1847, л. 161; д. 1866, л. 116-117. Усилията на Каразин да сформира по-тесен съюз между поробените балканци и Русия се доказват и от една грамота на влашкото болярство от 9.ХII.1769 г. От нея става ясно, че „честният подполковник Назар Каразин" е влязъл в близък контакт с изтъкнатите ръководители на румънското освободително движение Първул Кантакузин, Константин Крачулеску, Николай Дузеску, Папа Филипеску и др. (Виноградов, В. Н., Л. Е. Семенова, Некоторые вопросы отношений между Россией и Дунайскими княжествами в XVIII - начале XIX в. в свете материалов советских архивов. - Балканские исследования. Вып. 8. Балканские народы и европейские правительства в XVIII - начале XIX в. (Документы и исследования). М.,1982, 26-28).

Angelov, B. Savremennitsi na Paisiy. Ch. 11. S., 1964, s. 42.

Poradi orranichenostga na temata, otnasyashta se do epohata na Vazrazhdaneto, tuk nyama da badat razglezhdani takiva vazhni problemi kato zarazhdane na vyarata v osvoboditelnata misia na Rusia, savmestnata borba na balgari i kazatsi sreshtu turskite zavoevateli prez parvite

desetiletia na XVII v., misiyata na P. Parchevich v rezidentsiyata na ukrainskia hetman Bogdan Hmelnitski, deynostga na balgarskite preselnitsi vav voennite selishta v Zaporozhkata Sech i t. n. Kolkoto i golyamo da e tyahnoto znachenie v istoriyata na balraro-ruskite politicheski

vrazki, vse pak tova sa vzaimootnoshenia ot drug period nfi osmanskoto vladichestvo v balgarskite zemi. Po tezi vaprosi vzh.: Snerarov, Iv. Kulturnite i politicheski vrazki mezhdu Bulgaria i Rusia prez XV-XVIII v. S., 1953, 12-17; Sohan, P. Ochertsi po istoria na ukrainsko-balgarskite vrazki.· S., 1979, 37-48 i tsit. lit. V nastoyashtata rabota shte badat razgledani samo vaprosite, zasyagashti vaorazhenata borba na balgarskia narod.

Novichev, A. D. Istoria Turtsii. Эpoha feodalizma (XI-XVIII v.). L., 1963, s. 189.

Genov, Ts. Balgarite i rusko-turskite voyni prez XVIII i nachaloto na XIX v. - V: Sb. Odrinskiyat mir ot 1829 g. i balkanskite narodi. S., 1981, 78-79.

Solovyev, E. M. Istoria Roseni s drevneyshih vremen. T. 27-28. M., 1965, s. 28.

TsGVIA (Tsentralynыy gosudarstvennыy voenno-istoricheskiy arhiv - Moskva), f. VUA. arh. ed. 1811, ch. 9 (mikrofilm).

Sinitsa, V. I. Balkanskiy vopros vo vneshney politike Rossii (1768-1774 g.). Minsk, (Dis.), 100-106.

Tekstat na vazvaniyata, s koito sa bili snabdeni razlichnite emisari, ne se e razlichaval po sashtestvo. Obiknoveno se e podchertavala rolyata na onezi narodi, sred koito e predstoyalo te da badat razprostranyavani.

AVPR (Arhiv vneshney politiki Roseni - Moskva), F. Snoshenia Roseni s Turtsiey, op. 8, d. 1867, l. 12-13.

Snegarov, Iv. Tsit. sach., s. 97.

TsGVIA, f. VUA, d. 1847, l. 161; d. 1866, l. 116-117. Usiliyata na Karazin da sformira po-tesen sayuz mezhdu porobenite balkantsi i Rusia se dokazvat i ot edna gramota na vlashkoto bolyarstvo ot 9.HII.1769 g. Ot neya stava yasno, che „chestniyat podpolkovnik Nazar Karazin" e vlyazal v blizak kontakt s iztaknatite rakovoditeli na rumanskoto osvoboditelno dvizhenie Parvul Kantakuzin, Konstantin Krachulesku, Nikolay Duzesku, Papa Filipesku i dr. (Vinogradov, V. N., L. E. Semenova, Nekotorыe voprosы otnosheniy mezhdu Rossiey i Dunayskimi knyazhestvami v XVIII - nachale XIX v. v svete materialov sovetskih arhivov. - Balkanskie issledovania. Vыp. 8. Balkanskie narodы i evropeyskie pravitelystva v XVIII - nachale XIX v. (Dokumentы i issledovania). M.,1982, 26-28).