The "Authorities of Local Power" in the Process of Preparation and Adoption of the Constitution of the People's Republic of Bulgaria in 1947
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.99.279-312Keywords:
constitution, local powerAbstract
The article traces the stages in the preparation and adoption of the new Constitution of the People's Republic of Bulgaria in December 1947. Outlined are the basic views both of the governing political parties and of those in opposition concerning the future state and political structure of the country, an element of which are the lосаl authorities of the system of government. Subject to analysis is the borrowing and introduction of foreign experience, mainly Soviet and Yugoslavian, in organizing the structures of the lосаl authorities of power.
References
По-подробно вж.: Димитровската конституция – дело и знаме на българския народ. Сборник от материали по Конституцията на НР България. С., 1948 (второ издание с допълнено и излязло през 1949 г.); Геновски, М. Държавно и конституционно право. Т. 3. Димитровската конституция. С., 1948, 27–30, 32–49; Димитров, Д. Местна администрация. Стопанство и финанси. Първа част. Лекции. С., 1949, 100–107; Геновски, М., Д. Димитров. Курс по основи на държавата и правото на НРБ. Кн. 1. С., 1951, 301–313; Генчев, Н. Политическите борби между Отечествения фронт и буржоазната опозиция около създаване на Конституцията на НРБ от 1947 г. – ИПП, 1962, № 5, 3–31; Радев, Я. Държавни представителни органи в България (1944–1947). С., 1965, 116–151; Стоилов, Л. БКП и изграждането на народнодемократическата държава 1944–1947. С., 1967, 211–240; Пачанов, Р., К. Добрева. За участието на обществото в подготовката и обсъждането на проекта за конституция на НР България през 1946–1947 г. – ЦДА, И9, 1970, 83-112; Георги Димитров и българската народнодемократична държава. 2. прераб. и доп. изд. Под ред. на акад. Яр. Радев. С., 1982, 106–131; Огнянов, Л. Държавно-политическата система на България 1944–1948. С., 1993, 144–149, 189–199; Исусов, М. Комунистическата партия и революционният процес в България 1944–1948. С., 1983, 225, 229, 263–269; Политическият живот в България 1944–1948. С., 2000, 236, 240–243, 285–287, 292–295, 318–327.
Вж. доклада на Ангелов и Михов, които са командировани да проучат административното устройство в Югославия (Народни съвети, 1948, № 1, 21–30); Геновски, М. Новото конституционно право. С., 1948, 98–99, 102–103; Попов, П. Сталинската конституция и властта. С., 1948, с. 190; Радев, Я. Влиянието на съветското държавно право за създаването на българската народнодемократична конституция. – Във: Влиянието на държавата и правото при разгърнатото строителство на социализма на НР България. С., 1964, 133–168.
Геновски, М. Държавно и конституционно право…, 238–246, 272–292; Димитров, Д. Цит. съч., 122–152; Костов, М. Разграничаване компетентността между народния съвет и неговата управа. – Народни съвети, 1949, № 11–12, 681–688; Ангелов, А. Отношение между народните съвети и централните органи на държавно управление. – Пак там, 1950, № 12, 743–758; Геновски, М. Властта и управлението в НРБ. С., 1950, 141–147; Геновски, М., Д. Димитров. Цит. съч., 459–485; Основи на държавата и правото на Народна република България. С., 1957, 296–314; Спасов, Б. Държавни органи на НРБ. С., 1955, 219–295; Ангелов, А., Б. Спасов. Държавно право на Народна република България. С., 1957, 260–303; Стайнов, П., А. Ангелов. Административно право на НР България. С., 1957, 110–131.
Сборникът, озаглавен „Материали по конституцията на НРБ от 1947 г.“, използван в изследванията на Н. Генчев, Р. Паунов и Йв. Добрева, Б. Спасов, В. Радев, Л. Остоич, М. Исусов и др., ми остана недостъпен, въпреки че нито от горните изследователи посочват, че този сборник с материали и документи за подготовката на конституцията на НР България от 1947 г. е създаден и комплектуван от Парламентарната конституционна комисия във ВНС начело с д-р М. Нейчев и се съхранява в библиотеката на Президиума на Народното събрание. При проверка в настоящата библиотека на Народното събрание се установи, че „Материали по конституцията на НРБ от 1947 г.“ са пристигнали във фонда на библиотеката, но към момента липсват. Във фонда на Народното събрание в ЦДА (ф. 117) опис № 4 съдържа три архивни единици (с №№ 3–5), в които са включени материали за конституцията на НР България от 1947 г., но впоследствие са отсечени.
Христоматия по история на България 1944–1948. С., 1992, с. 12.
Той глас, че ако държавата се заплашва от някоя външна или вътрешна опасност и Народното събрание не може да се свика, тогава, по предложение на Министерския съвет, издава разпорежби със силата на закон, одобрени от първото свикано след това Народно събрание (Български конституции и конституционни проекти. С., 1992, с. 25).
Генчев, Н. Цит. съч., с. 4–5; Оджанов, Л. Цит. съч., 13–14, 31–35.
Генчев, Н. Цит. съч., с. 4.
Български конституции…, с. 12.
ЦДА, ф. 28, оп. 1, а.е. 26, л. 189; Генчев, Н. Цит. съч., с. 6.
ЦДА, ф. 28, оп. 1, а.е. 28, л. 31.
Костов, Тр. Избрани произведения 1944–1948. С., 1978, с. 294; Генчев, Н. Цит. съч., с. 6.
Стенографски дневници на 26-то ОНС. І-ва редовна сесия. Кн. 1, С., 1946, с. 5, 40 сл.; Димитров, Г. Съчинения. Т. 11 (май 1939–декември 1945). С., 1954, 393–395.
Комаров, В. Избрани произведения 1944–1950. С., 1977, с. 133.
ЦДА, ф. 28, оп. 1, а.е. 28, л. 50–83.
Паунов, Р., Йв. Добрева. Цит. съч., 81–96.
На 2 август 1946 г. са обнародвани Законът за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на ВНС и Законът за реда, по който ще се произведе допитването до народа и избирането на народни представители за ВНС (Държавен вестник, № 174, 2 авг. 1946).
Геновски, М. Държавно и конституционно право…, с. 27; Генчев, Н. Цит. съч., с. 11; Георги Димитров в българската народнодемократична държава…, с. 114.
Радев, Я. Влиянието на съветското държавно право…, с. 142.
Георги Димитров в българската народнодемократична държава…, с. 114.
ЦДА, ф. 146-Б, оп. 4, а.е. 604, л. 31–32.
По-подробно за Единодействие пленум, подготвока към конституционния проект на ОФ и публикуването му вж. ЦДА, ф. 1-Б, оп. 5, а.е. 9, л. VI; Генчев, Н. Цит. съч., 11–14; Георги Димитров и българската народнодемократична държава…, с. 114; Остоич, П. Цит. съч., 211–215; Исусов, М. Комунистическата партия…, с. 229; Политическият живот…, 235–236, 240–243; Български конституции…, с. 154; Оджанов, Л. Цит. съч., 125–129.
ЦДА, ф. 28, оп. 1, а.е. 28, л. 155.
Пак там.
ЦДА, ф. 146-Б, оп. 5, а.е. 441, л. 1–2.
Пак там, л. 30.
Пак там, ф. 28, оп. 1, а.е. 28, л. 179, 183; Геновски, М. Държавно и конституционно право…, с. 29; Паунов, Р., Йв. Добрева. Цит. съч., с. 99.
ЦДА, ф. 28, оп. 1, а.е. 28, л. 185.
Пак там, а.е. 29, л. 82–84; Дончевa, Л. НС „Звено“ и конституционният въпрос 1946–1947 г. – Епохи, 2000, № 1, 42–43.
ЦДА, ф. 28, оп. 1, а.е. 29, л. 84–85.
Пак там, л. 89–90.
Пак там, л. 87–88, 90.
Пак там, л. 86–87, 90.
Димитров, Д. Десет години развитие на народните съвети в НР България (1947–1957). – Трудове на ВИИ „Карл Маркс“, 2, 1958, с. 9; Исусов, М. Политическият живот…, 242–243.
Български конституции…, с. 162.
Паунов, Р., Йв. Добрева. Цит. съч., 100–101.
ЦДА, ф. 75, оп. 1, а.е. 171, л. 19; а.е. 260, л. 15; а.е. 266, л. 4; а.е. 518, л. 119, 182.
Така например на заседанието си на 28 и 29 ноември 1945 г. ЦК на БРСДП (о) приема декларация, с която не признава резултатите от изборите за ХХVI ОНС, проведени на 18 ноември 1945 г., и настоява за възстановяването и прилагането на Търновската конституция, а за нейното суспендиране и изменяне (Пак там, ф. 267-Б, оп. 1, а.е. 71, л. 189; Особен доклад, № 268, 1 дек. 1945).
Когато през януари–март 1946 г., в духа на решението на Московската среща на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания (16–25 декември 1945 г.) се провеждат консултации между представителите на управляващите и опозиционните партии в България за включването на двама опозиционни представители в правителството, едно от условията, поставени от опозицията, е да бъде възстановена Търновската конституция (ЦДА, ф. 267-Б, оп. 1, а.е. 34, л. 146–149).
В този отчет се открояват публикациите на Кръстю Пастухов и на д-р Атанас Москов от БРСДП (о) във вестник „Свободен народ“ (Москва, Ат. Възходи и падини. Хроника относно преживелици, идеи и събития, отбелязани от един социалист, живял дълго в двадесети век. Т. 2. С., 1998, 478–482), на проф. Петко Стоянов (независим) и на други опозиционни дейци във вестника на БЗНС – НП „Народно земеделско знаме“ (Народно земеделско знаме, № 94, 29 ноем. 1945; № 97, 2 дек. 1945; № 103, 9 дек. 1945; № 105, 12 дек. 1945; № 6, 11 ян. 1947), на Александър Гиргинов и на други представители на опозицията във вестника на Демократическата партия „Знаме“ (Знаме, № 30, 27 окт. 1945; № 45, 19 дек. 1945; № 129, 17 апр. 1946; № 159, 5 авг. 1946; № 163, 9 авг. 1946; № 171, 19 авг. 1946; № 177, 26 авг. 1946; № 183, 2 септ. 1946; № 185, 4 септ. 1946; № 187, 6 септ. 1946; № 202, 25 септ. 1946; № 204, 27 септ. 1946; № 216, 11 окт. 1946) и отделни публикации във вестника на Радикалната партия (обединена) – „Народен глас“ (Народен глас, № 4, 2 дек. 1945).
Народно земеделско знаме, № 156, 10 окт. 1946; № 192, 22 ноем. 1946; № 220, 25 дек. 1946; № 43, 23 февр. 1947; № 51, 6 март 1947.
Свободен народ, № 6, 11 ян. 1947; № 22, 30 ян. 1947; Знаме, № 229, 20 окт. 1946; Парасковев, В. Участието на БЗНС – Никола Петков в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. – ИПИ, 2004, № 3–4, 74–75.
Българската комунистическа партия в резолюции и решения на конгресите, конференциите, пленумите и Политбюро на ЦК. Т. 4. 1944–1955. С., 1955, с. 71; Огнянов, Л. Цит. съч., с. 140.
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял I (Обикновено законодателство). Кн. 1. С., 1947, с. 72; Съвременник, 1946, № 23, с. 1310.
На заседанието на ВНС от 15 ноември 1946 г. е приет на второ четене част от правилника за вътрешния му ред. Що се отнася до изработването и приемането на конституцията, в него се предвижда да се състави конституционна комисия от 55 членове, които да изберат свой председател, трима подпредседатели, един главен докладчик и трима докладчици. Комисията трябва да се разделя на отделни секции, в които да се проучат и разискват отделните проблеми. Обръща се внимание проектът за конституция да бъде приет на три четения (Стенографски дневници на VI ВНС. Дял I. Кн. I…, 38–42), като на първо четене се допуска приемане с обикновено мнозинство, което по-нататък се оказва изключително важно (За въпросителните около кворума при приемането на конституционния проект на първо четене във ВНС 20 юни 1947 г. по-подробно вж.: Огнянов, Л. Цит. съч., 148–149).
По-нататък в правилника се предвиждат и чисто технически, и процедурни въпроси. (Така например чл. 18 постановява, че ако проектът не се приеме на първо четене, трябва да се избере нова комисия, която да изготви нов текст. Съгласно чл. 19, ако проектът бъде приет на първо четене, той се изпраща в комисията, която го е изработила, за да се направят съответните поправки и добавки. След това комисията избира свой докладчик, който да представи в пленарното заседание променения проект. Според чл. 23, след като проектът бъде приет на трето четене, председателят на ВНС го подпечатва с плувкава вещица, което е поместено със саморъчно записване на имената на народните представители и председателя). – Стенографски дневници на VI ВНС. Дял I. Кн. I…, 38–42.
Членовете на Парламентарната конституционна комисия са от: БРП (к) – Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Вълко Червенков, Антон Югов, Добри Терпешев, Цоло Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Георги Дамянов, Георги Чанков, Кръстю Стойчев, Владимир Поптомов, д-р Минчо Нейчев, Минчо Минчев, д-р Иван Папазов, Тодор Павлов, Живко Живков, Катя Аврамова, Людмил Стоянов, Тодор Самодумов, Петко Тацов, Хосепи Шопов, Израел Майер, Билял Мурадов, д-р Кирил Драмалиев, Владимир Димчев, Йордан Каптаганджиев, Кръстьо Добрев и Йордан Чобанов; от БЗНС – д-р Михаил Геновски, Петър Каменов, Атанас Добревски, Йосиф Марков, Димитър Петров, Георги Колев, Петър Запрянов, Кирил Милев и Васил Падурджиев; от БРСДП – Здравко Митовски, Павел Цолов и Ефрем Митев; от НС „Звено“ – Иван Полимиров и Атанас Минков; от Радикалната партия – д-р Пенчо Костурков и Атанас Петров; от опозицията – Никола Д. Петков, проф. П. Стоянов, Ангел Държански, Ненчо Атанасов, Димитър Цветков, Йордан Ковачев, Недко Ботев, Коста Лупчев и Петко Търпанов (ЦДА, ф. 117, оп. 4, а.е. 321, л. 7, 11, 22, 24, 26, 30, 56–57; Стенографски дневници на VI ВНС. Дял I. Кн. I…, с. 66; Геновски, М. Държавно и конституционно право…, с. 33).
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял I. Кн. I…, с. 62, 66; Геновски, М. Държавно и конституционно право…, с. 33; Геновски, М. Цит. съч., с. 17; Остров, П. Цит. съч., с. 221.
Я. Радев неправилно отбелязва, че в Парламентарната конституционна комисия БРП (к) има 29 представители, БЗНС – 9, БРСДП – 3, НС „Звено“ – 2, Радикалната партия – 2. Всъщност БРП(к) има 25, а не 29 представители (Радев, Я. Държавни представителни органи…, с. 119). Ако броят на комунистите е 29, то общият брой на членовете на комисията става 59, а не 55.
Изгрев, № 680, 20 дек. 1946; Генчев, Н. Цит. съч., с. 17.
Според М. Геновски вместо Т. Павлов за подпредседател е избран Вл. Димчев (Геновски, М. Държавно и конституционно право…, с. 33).
Изгрев, № 680, 20 дек. 1946.
В цитираната публикация от вестник „Изгрев“ за структурирането на Парламентарната конституционна комисия не се посочват представители на опозиционните политически партии в секция „Държавно устройство“.
На поканите се отзовават проф. П. Стайнов, проф. Стефан Баламезов, Наум Христов – председател на Съвета по законодателство, проф. Ангел Ангелов, проф. Любомир Василев, проф. Живко Сталев, проф. Илия Янкулов, проф. Евгени Каменов, Борис Спасов – главен секретар на МС, Васил Захариев и Любомир Радойски – секретар на Съвета по законодателство. Други юристи и общественици отправят критичните си бележки самостоятелно. Между тях са проф. В. Ганев, софийските адвокати Иван Коларов, Велко Кючуков и др. (Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, с. 8; Геновски, М. Държавно и конституционно право…, с. 34; Генчев, Н. Цит. съч., 17–18).
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, 7–8; Изгрев, № 683, 24 дек. 1946.
М. Геновски посочва, че под председателството на Вл. Димчев секцията за държавно устройство от 23 до 28 декември 1946 г. провежда шест пленарни заседания (Геновски, М. Държавно и конституционно право…, с. 35).
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, с. 7.
Пак там, 8–13, 288; Свободен народ, № 6, 11 ян. 1947; Народно земеделско знаме, № 9, 15 ян. 1947.
Вж. доклада от 2 януари 1947 г. на главния докладчик на Парламентарната конституционна комисия Й. Чобанов за дейността на трета секция на комисията, занимаваща се с проблемите на държавното устройство (ЦДА, ф. 147-Б, оп. 3, а.е. 1575, л. 24).
Пак там, л. 53–54.
Пак там, л. 54.
Пак там, л. 55.
Пак там.
Пак там, а.е. 1570, л. 60; а.е. 1575, л. 55.
Пак там, а.е. 1570, л. 60.
Пак там.
Пак там, а.е. 1575, л. 55.
Българска лига за защита правата на човека и гражданина. Проект за конституция и мотивите към нея. С., 1947, с. 33; Български конституции…, с. 206; Огнянов, Л. Цит. съч., с. 146.
Генчев, Н. Цит. съч., с. 26; Огнянов, Л. Цит. съч., с. 146.
ЦДА, ф. 147-Б, оп. 3, а.е. 1570, л. 35.
Генчев, Н. Цит. съч., с. 20.
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, с. 8; Администрация, 1947, № 3, с. 182; Изгрев, № 738, 2 март 1947; Генчев, Н. Цит. съч., с. 20; Исусов, М. Политическият живот…, с. 294.
Администрация, 1947, № 2, 41–44; Обществен преглед, 1947, № 4–5, 193–195.
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, с. 1, 3, 6.
Димитровската конституция…, 212–213.
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, 13–14.
Пак там, 26–27.
Цитирал реч виж: Геновски, М. Конституцията на НРБ. Реч, произнесена на 27 май 1947 г. във ВНС. С., Кооперация „Земя и култура“, 1947.
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, с. 49.
Пак там, 50–51.
Пак там, 52–57; Български конституции…, 182–196.
ЦДА, ф. 139, оп. 1, а.е. 14, л. 16–17; Български конституции…, с. 182, 190.
Огнянов, Л. Цит. съч., 164–170; Исусов, М. Политическият живот…, 295–296.
Така например Вл. Поптомов от БРП (к) в заседание на ВНС на 5 юни 1947 г. нарича конституционния проект на опозиционните земеделци една набързо скърпена проектоконституция, която представлява „един етник, но долнокачествен торло-повеч“ (Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, с. 129).
По този повод вж. още: Захариев, В. Проект за конституция или политическа програма на реакцията. – Ново време, 1947, № 7, 581–600.
Вж. изявлението на П. Цолов от БРСДП в 81-вото заседание на ВНС от 6 юни 1947 г. (Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, с. 162).
Вж. например изявленията на П. Търпанов от БРСДП (о) и проф. П. Стоянов (независим) в 78-ото и 79-ото заседание на ВНС от 3 и 4 юни 1947 г. (Пак там, с. 80, 106), а така също и изказванията на Й. Ковачев и Марин Личев от БЗНС-НП в 86-ото заседание на ВНС от 17 юни 1947 г. (Пак там, с. 280, 291–293).
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, с. 374; Огнянов, Л. Цит. съч., с. 148.
По-подробно относно политическия процес срещу опозиционните земеделски лидери Н. Петков вж.: Огнянов, Л. Цит. съч., 164–184; Исусов, М. Политическият живот…, 295–316.
ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а.е. 365, л. 1–17.
Пак там, л. 14.
Пак там, ф. 5, оп. 5, а.е. 17, л. 1–32, 60.
По-подробно вж.: Огнянов, Л. Цит. съч., 191–194; Исусов, М. Политическият живот…, 321–323; Генчев, Н. Цит. съч., 27–28; Остойч, П. Цит. съч., 233–234; Български конституции…, 13–14.
ЦДА, ф. 136, оп. 1, а.е. 554, л. 62.
Пак там, л. 99.
Пак там, ф. 28, оп. 1, а.е. 33, л. 152–153.
Пак там, ф. 147-Б, оп. 3, а.е. 1535, л. 4–6; Отечествен фронт, № 966, 26 окт. 1947.
ЦДА, ф. 1-Б, оп. 13, а.е. 39, л. 104.
Генчев, Н. Цит. съч., 28–29.
Както бележи Я. Радев посочва, че отделни предложения и писмени материали по конституционния текст на НР България изпращат следните съветски юристи: Я. Вишински (№ 528-б с дата 5 август 1947 г.), А. Горкин (по това време секретар на Президиума на Върховния съвет на СССР, с дата 16 юли 1947 г.), П. Трайнин (професор по държавно право на СССР), А. Лавринов, проф. В. Дурденевски, проф. К. Горшенин (под № 3488 с дата 8 юли 1947 г.) и И. Федосеев (Радев, Я. Влиянието на съветското държавно право…, с. 151).
По същия повод вж. и доклада на главния докладчик на конституционната комисия във ВНС Й. Чобанов от 1 ноември 1947 г. (ЦДА, ф. 147-Б, оп. 3, а.е. 1575, л. 1а–22).
За препоръките на съветските юристи Горкин и Трайнин по отношение на местната власт вж. Радев, Я. Влиянието на съветското държавно право…, с. 155; Генчев, Н. Цит. съч., с. 29; Исусов, М. Политическият живот…, с. 326.
Генчев, Н. Цит. съч., с. 29; Исусов, М. Политическият живот…, с. 326.
ЦДА, ф. 147-Б, оп. 3, а.е. 1575, л. 14–16, 22.
Пак там, ф. 147-Б, оп. 3, а.е. 958, л. 19–21.
Пак там, ф. 147-Б, оп. 3, а.е. 1575, л. 37.
Пак там, л. 63.
Точната дата на заседанието на ПБ на ЦК на БРП (к) от втората половина на ноември 1947 г. не е установена. Н. Генчев цитира „Материали по Конституцията на НР България от 1947 г.“ – ХІІІ, л. 17 (Генчев, Н. Цит. съч., с. 29), а М. Исусов цитира посочената статия на Н. Генчев (Исусов, М. Политическият живот…, с. 326, 341).
Генчев, Н. Цит. съч., 29–30.
Членът на Политбюро и вътрешен министър А. Югов оформя впечатленията си от конституционно устройство в СССР в доклад за „демократизацията“ на държавния апарат, предназначен за разглеждане в ПБ на ЦК на БРП (к). В доклада се отчита утвърдената преди 9 септември 1944 г. система на държавно-административно устройство и се дава „предимство“ на политическите промени в областта на местната власт след тази дата. От неговото изложение проличава тенденцията към засилване на централизма в държавното управление по съветски образец. Така например в предложенията си до Политбюро А. Югов отделя внимание на създаването на местни изборни органи в лицето на областни, околийски и общински народни съвети, които едновременно да бъдат органи и на държавната власт; роля на областните съвети, които да функционират като „действащо живи, оперативни държавни органи“; създаването на върховен орган за държавен контрол (чрез предварително обсъждане даден план в министерство или върховна комисия за държавен контрол, каквато съществува в Югославия). Друг въпрос, на който Югов обръща подробно внимание, е запазването на областите като административно-териториални единици, което не задължава непременно областните народни съвети да се избират по подобие на околийските и общинските народни съвети. Вътрешният министър предлага областните народни съвети да се съставят от представители, които се излъчват от избраните околийски и градски народни съвети и към тях да се оформят няколко основни отдела, които да изпълняват мероприятия от по-широко общодържавно значение. Следваща препоръка до членовете на ПБ на ЦК на БРП (к) е начинът на избиране на народните съвети да се фиксира в особено устройствения закон, който да бъде допълнение на конституцията и чрез който да се определи начинът за съставяне на временните управи на народните съвети. Излъчването на временни управи, които да функционират до провеждането на избори за народни съвети, според вътрешния министър, трябва да се осъществи не посредством преки, общи и тайни избори, а чрез комитетите на ОФ по места, които да посочат „най-добрите и най-подходящите представители“. Последните следва да бъдат одобрявани на общоградски, общоселски и квартални събрания, по примера в Югославия, където след Втората световна война народните отбори като местни органи на властта се попълвали чрез посочване на представители, одобрявани на публични събрания. (Докладът е с дата 8 юли 1945 г., но от съдържанието му става ясно, че се отнася до измененията, които да се направят в проектоконституцията на НР България, преди проектът да се внесе за обсъждане на второ четене във ВНС (ЦДА, ф. 147-Б, оп. 3, а.е. 1720, л. 1–9)).
Димитров, Д. Десет години развитие… С., 1959, № 2, с. 9.
Народни съвети, 1948, № 1, 21–30.
Пак там.
Генчев, Н. Цит. съч., с. 30.
Христоматия по история на България…, 116–117; Огнянов, Л. Цит. съч., с. 176; Исусов, М. Политическият живот…, 307–308.
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, 731–748.
Пак там, 749–763.
Пак там, 749–453; Отечествен фронт, № 997, 2 дек. 1947; Работническо дело, № 281, 2 дек. 1947; Димитровската конституция…, 130–140.
Стенографски дневници на VI ВНС. Дял II. Кн. I…, 757–759.
Пак там, 770–772.
Български конституции…, с. 37; Огнянов, Л. Цит. съч., с. 196.
В бележника си главният секретар на БРСДП (о) К. Лулчев само отбелязва за приемането на конституцията, без да коментира (ЦДА, ф. 267-Б, оп. 1, а.е. 35, л. 24).
Шишков, Г. Съчинения. Т. 13 (януари 1947 – февруари 1948). С., 1955, с. 297.
Български конституции…, 46–47.
Пак там, 48–49.
Така например в книгата си „Сталинската конституция и пласта“ П. Попов отбелязва: „Нашата конституция (тази от 1947 г. – б.м., М. М.), както и албанската (от март 1946 г. – б.м., М. М.) са заели направо от Сталинската конституция или чрез посредничеството на Югославия нормите за обществено-стопанското устройство, за организацията на органите на властта и тяхната управлението“ (Попов, П. Цит. съч., с. 190).
Вж. глава VIII от: Конституция (основной закон) Союза Советских Социалистических Республик. М., 1951.
За местните органи на властта в СССР според конституцията от 1936 г. по-подробно вж.: Администрация, 1946, № 12, 14–16; Денисов, А. Советское государственное право. С., 1947, 288–289; Геновски, М. Новото конституционно право…, 39–40; Советское государственное право. М., 1948, 425–448; Совeтское государственное право. М., 1950, 294–302; Студеникин, С. Советско административно право. С., 1951, с. 55, 58–59; Божанов, В., Б. Спасов. Конституция на Народна република България. С., 1959, 29–31; Радев, Я. Конституционно право на СССР. Текстове и практика. С., 1962, 222–234.
Доков, Д. Характер и роля на народните съвети в НРБ. – Ново време, 1953, № 5, с. 37; Станков, Б. Правното положение на временните изпълнителни комитети. – Правна мисъл, 1962, № 2, с. 29.
За местните органи на властта в Албания, според конституцията ѝ от 1946 г., вж. Геновски, М. Новото конституционно право…, с. 113, 121, а за местните органи на властта в други страни вж. конституциите на Виетнам от 1946 г. (Конституцията сянг народної демократии. М., 1958, с. 109), на КНДР от 1948 г. (Пак там, 369–372, 215–217), на Унгария и на ГДР от 1949 г. (Пак там, 79–80, 158–159), на Монголия от 1940 г. с поправки през 1943 и 1952 г. (Пак там, 238–242), на Полша от 1952 г., на Румъния от 1952 г. (Пак там, 271–273, 305–307), на Китай от 1954 г. (Пак там, 182–187).
Отделни проблеми на административно-териториалното устройство в „Народни съвети“ (Народни съвети, 1950, № 1, 59–63; № 2, 115–116; № 3, 187–189; № 5, 327–329; № 6, 393–394; № 7, 470–471; № 8, 521–523).
По-подробно вж.: Геновски, М. Новото конституционно право…, 98–99, 102–103.
По-подробно по въпроса вж.: Мичев, Вл. Утвърждаване и разгръщане на сталинисткия модел на социализма в България (1948–1953). – Във: Страници от българската история. Събития. Размисли. Личности. Т. 2. С., 1993, 54–70; По въпроса за утвърждаването на съветския модел на социализма в България (1948–1951). – ИПр, 1996, № 5, 29–46; България по време на комунистическия режим (1946–1989). – Пак там, 2002, № 1–2, 137–139; Законодателството на тоталитарния режим Минчо Нейчев. – Във: Български държавници 1944–1989. Съст. Я. Радев. С., 2005, с. 96; По въпроса за развитието на политическия процес в България (1948–1970). – Във: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 85-годишнината на проф. Любомир Огнянов. Съст. Е. Калинова, М. Груев и Л. Живодаров. С., 2006, 657–658.
Димитров, Д. Десет години развитие…, с. 30.
Ангелов, А., Б. Спасов. Цит. съч., с. 295.
Вж. заключителната част на единствения изследователски труд върху Народните съвети – дело на Димитровската конституция (Плава V от Конституцията). С., 1949, с. 8; Ангелов, Сп.
Димитровската конституция – дело и знаме на българския народ. Сборник от материали по Конституцията на НР България. С., 1948 (второ издание с допълнено и излязло през 1949 г.).
Български конституции…, с. 15.
Огнянов, Л. Цит. съч., 197–198.
Танчева, Е. Конституциите. – Във: България 20 век. Алманах. С., 1999, с. 52.
Йорданов, Б. Местното самоуправление. – Пак там, с. 190.
Мичев, Вл. България в годините на авторитаризъм и тоталитаризъм. – Във: Саздов, Д., М. Лалков, Р. Попов, Вл. Мичев. История на България (681–1960). Т. 2. С., 1995, 499–500.
Подобно е мнението и на Б. Спасов, който прави рязък идеологически завой в сравнение с предишни свои изследвания, оценявайки „предимствата“ на новата конституция и отношението между органите на местната и централната власт. Според него в конституцията от 1947 г. се запазва, макар и формално, идеята за местно самоуправление, което обаче не може да функционира при тоталитарен режим, тъй като народните съвети фактически се намират под опеката на централната администрация и са подчинени на центъра. Това довело до „унищожаването на местното самоуправление“ (Спасов, Б. Общинско право. С., 1997, с. 20; Общинско самоуправление (Общинско право). С., 2000, 29–33).
Стайнов, П., Б. Спасов. Назначението и уволението на актове на държавно управление в НР България. С., 1957, 27–30; Спасов, Б., Г. Желев. Организация на народните съвети. С., 1967, с. 51.
Стайнов, П. Народният съвет като териториална организованост на служби. – Народни съвети, 1950, № 12, 735–442.
Димитров, Д. Система на местните органи на държавната власт и управление в Народна република България. – ГСУ, ЮФ, ФССН, 3, 1949–1950, с. 106, 296–314.
По-подробно вж.: Копаров, П. За двойното подчинение: на управите и на техните отдели, отделения и служби. – Народни съвети, 1949, № 11–12, 678–680; Ангелов, А. Някои случаи на двойна ведомствена зависимост в апарата на държавното управление. – ГСУ, ЮФ, 1953–1954, част II, 57–86.
Дахшиев, Д. Какво значи демократически централизъм. С., 1947, с. 4; Геновски, М. Властта и управлението…, 113–114; Димитров, Д. Система на местните органи…, 97–98.
До създаването на окръзите през 1949 г. това правно положение и строеж се спазват без тях.
По-подробно вж.: Геновски, М. Властта и управлението…, 138–141; Геновски, М., Д. Димитров. Основи на държавата и правото…, 256–257; Стайнов, П., А. Ангелов. Цит. съч., 127–131.
Чл. 1 от Конституцията на НР България има силно идеологически елемент. Той гласи: „България е народна република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.“ (Български конституции…, 37–38).
Po-podrobno vzh.: Dimitrovskata konstitutsia – delo i zname na balgarskia narod. Sbornik ot materiali po Konstitutsiyata na NR Bulgaria. S., 1948 (vtoro izdanie s dopalneno i izlyazlo prez 1949 g.); Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo. T. 3. Dimitrovskata konstitutsia. S., 1948, 27–30, 32–49; Dimitrov, D. Mestna administratsia. Stopanstvo i finansi. Parva chast. Lektsii. S., 1949, 100–107; Genovski, M., D. Dimitrov. Kurs po osnovi na darzhavata i pravoto na NRB. Kn. 1. S., 1951, 301–313; Genchev, N. Politicheskite borbi mezhdu Otechestvenia front i burzhoaznata opozitsia okolo sazdavane na Konstitutsiyata na NRB ot 1947 g. – IPP, 1962, № 5, 3–31; Radev, Ya. Darzhavni predstavitelni organi v Bulgaria (1944–1947). S., 1965, 116–151; Stoilov, L. BKP i izgrazhdaneto na narodnodemokraticheskata darzhava 1944–1947. S., 1967, 211–240; Pachanov, R., K. Dobreva. Za uchastieto na obshtestvoto v podgotovkata i obsazhdaneto na proekta za konstitutsia na NR Bulgaria prez 1946–1947 g. – TsDA, I9, 1970, 83-112; Georgi Dimitrov i balgarskata narodnodemokratichna darzhava. 2. prerab. i dop. izd. Pod red. na akad. Yar. Radev. S., 1982, 106–131; Ognyanov, L. Darzhavno-politicheskata sistema na Bulgaria 1944–1948. S., 1993, 144–149, 189–199; Isusov, M. Komunisticheskata partia i revolyutsionniyat protses v Bulgaria 1944–1948. S., 1983, 225, 229, 263–269; Politicheskiyat zhivot v Bulgaria 1944–1948. S., 2000, 236, 240–243, 285–287, 292–295, 318–327.
Vzh. doklada na Angelov i Mihov, koito sa komandirovani da prouchat administrativnoto ustroystvo v Yugoslavia (Narodni saveti, 1948, № 1, 21–30); Genovski, M. Novoto konstitutsionno pravo. S., 1948, 98–99, 102–103; Popov, P. Stalinskata konstitutsia i vlastta. S., 1948, s. 190; Radev, Ya. Vliyanieto na savetskoto darzhavno pravo za sazdavaneto na balgarskata narodnodemokratichna konstitutsia. – Vav: Vliyanieto na darzhavata i pravoto pri razgarnatoto stroitelstvo na sotsializma na NR Bulgaria. S., 1964, 133–168.
Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo…, 238–246, 272–292; Dimitrov, D. Tsit. sach., 122–152; Kostov, M. Razgranichavane kompetentnostta mezhdu narodnia savet i negovata uprava. – Narodni saveti, 1949, № 11–12, 681–688; Angelov, A. Otnoshenie mezhdu narodnite saveti i tsentralnite organi na darzhavno upravlenie. – Pak tam, 1950, № 12, 743–758; Genovski, M. Vlastta i upravlenieto v NRB. S., 1950, 141–147; Genovski, M., D. Dimitrov. Tsit. sach., 459–485; Osnovi na darzhavata i pravoto na Narodna republika Bulgaria. S., 1957, 296–314; Spasov, B. Darzhavni organi na NRB. S., 1955, 219–295; Angelov, A., B. Spasov. Darzhavno pravo na Narodna republika Bulgaria. S., 1957, 260–303; Staynov, P., A. Angelov. Administrativno pravo na NR Bulgaria. S., 1957, 110–131.
Sbornikat, ozaglaven „Materiali po konstitutsiyata na NRB ot 1947 g.“, izpolzvan v izsledvaniyata na N. Genchev, R. Paunov i Yv. Dobreva, B. Spasov, V. Radev, L. Ostoich, M. Isusov i dr., mi ostana nedostapen, vapreki che nito ot gornite izsledovateli posochvat, che tozi sbornik s materiali i dokumenti za podgotovkata na konstitutsiyata na NR Bulgaria ot 1947 g. e sazdaden i komplektuvan ot Parlamentarnata konstitutsionna komisia vav VNS nachelo s d-r M. Neychev i se sahranyava v bibliotekata na Prezidiuma na Narodnoto sabranie. Pri proverka v nastoyashtata biblioteka na Narodnoto sabranie se ustanovi, che „Materiali po konstitutsiyata na NRB ot 1947 g.“ sa pristignali vav fonda na bibliotekata, no kam momenta lipsvat. Vav fonda na Narodnoto sabranie v TsDA (f. 117) opis № 4 sadarzha tri arhivni edinitsi (s №№ 3–5), v koito sa vklyucheni materiali za konstitutsiyata na NR Bulgaria ot 1947 g., no vposledstvie sa otsecheni.
Hristomatia po istoria na Bulgaria 1944–1948. S., 1992, s. 12.
Toy glas, che ako darzhavata se zaplashva ot nyakoya vanshna ili vatreshna opasnost i Narodnoto sabranie ne mozhe da se svika, togava, po predlozhenie na Ministerskia savet, izdava razporezhbi sas silata na zakon, odobreni ot parvoto svikano sled tova Narodno sabranie (Balgarski konstitutsii i konstitutsionni proekti. S., 1992, s. 25).
Genchev, N. Tsit. sach., s. 4–5; Odzhanov, L. Tsit. sach., 13–14, 31–35.
Genchev, N. Tsit. sach., s. 4.
Balgarski konstitutsii…, s. 12.
TsDA, f. 28, op. 1, a.e. 26, l. 189; Genchev, N. Tsit. sach., s. 6.
TsDA, f. 28, op. 1, a.e. 28, l. 31.
Kostov, Tr. Izbrani proizvedenia 1944–1948. S., 1978, s. 294; Genchev, N. Tsit. sach., s. 6.
Stenografski dnevnitsi na 26-to ONS. І-va redovna sesia. Kn. 1, S., 1946, s. 5, 40 sl.; Dimitrov, G. Sachinenia. T. 11 (may 1939–dekemvri 1945). S., 1954, 393–395.
Komarov, V. Izbrani proizvedenia 1944–1950. S., 1977, s. 133.
TsDA, f. 28, op. 1, a.e. 28, l. 50–83.
Paunov, R., Yv. Dobreva. Tsit. sach., 81–96.
Na 2 avgust 1946 g. sa obnarodvani Zakonat za dopitvane do naroda za premahvane na monarhiyata i provazglasyavane na Narodna republika i za svikvane na VNS i Zakonat za reda, po koyto shte se proizvede dopitvaneto do naroda i izbiraneto na narodni predstaviteli za VNS (Darzhaven vestnik, № 174, 2 avg. 1946).
Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo…, s. 27; Genchev, N. Tsit. sach., s. 11; Georgi Dimitrov v balgarskata narodnodemokratichna darzhava…, s. 114.
Radev, Ya. Vliyanieto na savetskoto darzhavno pravo…, s. 142.
Georgi Dimitrov v balgarskata narodnodemokratichna darzhava…, s. 114.
TsDA, f. 146-B, op. 4, a.e. 604, l. 31–32.
Po-podrobno za Edinodeystvie plenum, podgotvoka kam konstitutsionnia proekt na OF i publikuvaneto mu vzh. TsDA, f. 1-B, op. 5, a.e. 9, l. VI; Genchev, N. Tsit. sach., 11–14; Georgi Dimitrov i balgarskata narodnodemokratichna darzhava…, s. 114; Ostoich, P. Tsit. sach., 211–215; Isusov, M. Komunisticheskata partia…, s. 229; Politicheskiyat zhivot…, 235–236, 240–243; Balgarski konstitutsii…, s. 154; Odzhanov, L. Tsit. sach., 125–129.
TsDA, f. 28, op. 1, a.e. 28, l. 155.
Pak tam.
TsDA, f. 146-B, op. 5, a.e. 441, l. 1–2.
Pak tam, l. 30.
Pak tam, f. 28, op. 1, a.e. 28, l. 179, 183; Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo…, s. 29; Paunov, R., Yv. Dobreva. Tsit. sach., s. 99.
TsDA, f. 28, op. 1, a.e. 28, l. 185.
Pak tam, a.e. 29, l. 82–84; Doncheva, L. NS „Zveno“ i konstitutsionniyat vapros 1946–1947 g. – Epohi, 2000, № 1, 42–43.
TsDA, f. 28, op. 1, a.e. 29, l. 84–85.
Pak tam, l. 89–90.
Pak tam, l. 87–88, 90.
Pak tam, l. 86–87, 90.
Dimitrov, D. Deset godini razvitie na narodnite saveti v NR Bulgaria (1947–1957). – Trudove na VII „Karl Marks“, 2, 1958, s. 9; Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, 242–243.
Balgarski konstitutsii…, s. 162.
Paunov, R., Yv. Dobreva. Tsit. sach., 100–101.
TsDA, f. 75, op. 1, a.e. 171, l. 19; a.e. 260, l. 15; a.e. 266, l. 4; a.e. 518, l. 119, 182.
Taka naprimer na zasedanieto si na 28 i 29 noemvri 1945 g. TsK na BRSDP (o) priema deklaratsia, s koyato ne priznava rezultatite ot izborite za HHVI ONS, provedeni na 18 noemvri 1945 g., i nastoyava za vazstanovyavaneto i prilaganeto na Tarnovskata konstitutsia, a za neynoto suspendirane i izmenyane (Pak tam, f. 267-B, op. 1, a.e. 71, l. 189; Osoben doklad, № 268, 1 dek. 1945).
Kogato prez yanuari–mart 1946 g., v duha na reshenieto na Moskovskata sreshta na ministrite na vanshnite raboti na SSSR, SASht i Velikobritania (16–25 dekemvri 1945 g.) se provezhdat konsultatsii mezhdu predstavitelite na upravlyavashtite i opozitsionnite partii v Bulgaria za vklyuchvaneto na dvama opozitsionni predstaviteli v pravitelstvoto, edno ot usloviyata, postaveni ot opozitsiyata, e da bade vazstanovena Tarnovskata konstitutsia (TsDA, f. 267-B, op. 1, a.e. 34, l. 146–149).
V tozi otchet se otkroyavat publikatsiite na Krastyu Pastuhov i na d-r Atanas Moskov ot BRSDP (o) vav vestnik „Svoboden narod“ (Moskva, At. Vazhodi i padini. Hronika otnosno prezhivelitsi, idei i sabitia, otbelyazani ot edin sotsialist, zhivyal dalgo v dvadeseti vek. T. 2. S., 1998, 478–482), na prof. Petko Stoyanov (nezavisim) i na drugi opozitsionni deytsi vav vestnika na BZNS – NP „Narodno zemedelsko zname“ (Narodno zemedelsko zname, № 94, 29 noem. 1945; № 97, 2 dek. 1945; № 103, 9 dek. 1945; № 105, 12 dek. 1945; № 6, 11 yan. 1947), na Aleksandar Girginov i na drugi predstaviteli na opozitsiyata vav vestnika na Demokraticheskata partia „Zname“ (Zname, № 30, 27 okt. 1945; № 45, 19 dek. 1945; № 129, 17 apr. 1946; № 159, 5 avg. 1946; № 163, 9 avg. 1946; № 171, 19 avg. 1946; № 177, 26 avg. 1946; № 183, 2 sept. 1946; № 185, 4 sept. 1946; № 187, 6 sept. 1946; № 202, 25 sept. 1946; № 204, 27 sept. 1946; № 216, 11 okt. 1946) i otdelni publikatsii vav vestnika na Radikalnata partia (obedinena) – „Naroden glas“ (Naroden glas, № 4, 2 dek. 1945).
Narodno zemedelsko zname, № 156, 10 okt. 1946; № 192, 22 noem. 1946; № 220, 25 dek. 1946; № 43, 23 fevr. 1947; № 51, 6 mart 1947.
Svoboden narod, № 6, 11 yan. 1947; № 22, 30 yan. 1947; Zname, № 229, 20 okt. 1946; Paraskovev, V. Uchastieto na BZNS – Nikola Petkov v izborite za Veliko narodno sabranie prez 1946 g. – IPI, 2004, № 3–4, 74–75.
Balgarskata komunisticheska partia v rezolyutsii i reshenia na kongresite, konferentsiite, plenumite i Politbyuro na TsK. T. 4. 1944–1955. S., 1955, s. 71; Ognyanov, L. Tsit. sach., s. 140.
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal I (Obiknoveno zakonodatelstvo). Kn. 1. S., 1947, s. 72; Savremennik, 1946, № 23, s. 1310.
Na zasedanieto na VNS ot 15 noemvri 1946 g. e priet na vtoro chetene chast ot pravilnika za vatreshnia mu red. Shto se otnasya do izrabotvaneto i priemaneto na konstitutsiyata, v nego se predvizhda da se sastavi konstitutsionna komisia ot 55 chlenove, koito da izberat svoy predsedatel, trima podpredsedateli, edin glaven dokladchik i trima dokladchitsi. Komisiyata tryabva da se razdelya na otdelni sektsii, v koito da se prouchat i raziskvat otdelnite problemi. Obrashta se vnimanie proektat za konstitutsia da bade priet na tri chetenia (Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal I. Kn. I…, 38–42), kato na parvo chetene se dopuska priemane s obiknoveno mnozinstvo, koeto po-natatak se okazva izklyuchitelno vazhno (Za vaprositelnite okolo kvoruma pri priemaneto na konstitutsionnia proekt na parvo chetene vav VNS 20 yuni 1947 g. po-podrobno vzh.: Ognyanov, L. Tsit. sach., 148–149).
Po-natatak v pravilnika se predvizhdat i chisto tehnicheski, i protsedurni vaprosi. (Taka naprimer chl. 18 postanovyava, che ako proektat ne se prieme na parvo chetene, tryabva da se izbere nova komisia, koyato da izgotvi nov tekst. Saglasno chl. 19, ako proektat bade priet na parvo chetene, toy se izprashta v komisiyata, koyato go e izrabotila, za da se napravyat saotvetnite popravki i dobavki. Sled tova komisiyata izbira svoy dokladchik, koyto da predstavi v plenarnoto zasedanie promenenia proekt. Spored chl. 23, sled kato proektat bade priet na treto chetene, predsedatelyat na VNS go podpechatva s pluvkava veshtitsa, koeto e pomesteno sas samorachno zapisvane na imenata na narodnite predstaviteli i predsedatelya). – Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal I. Kn. I…, 38–42.
Chlenovete na Parlamentarnata konstitutsionna komisia sa ot: BRP (k) – Georgi Dimitrov, Vasil Kolarov, Traycho Kostov, Valko Chervenkov, Anton Yugov, Dobri Terpeshev, Tsolo Dragoycheva, Dimitar Ganev, Rayko Damyanov, Georgi Damyanov, Georgi Chankov, Krastyu Stoychev, Vladimir Poptomov, d-r Mincho Neychev, Mincho Minchev, d-r Ivan Papazov, Todor Pavlov, Zhivko Zhivkov, Katya Avramova, Lyudmil Stoyanov, Todor Samodumov, Petko Tatsov, Hosepi Shopov, Izrael Mayer, Bilyal Muradov, d-r Kiril Dramaliev, Vladimir Dimchev, Yordan Kaptagandzhiev, Krastyo Dobrev i Yordan Chobanov; ot BZNS – d-r Mihail Genovski, Petar Kamenov, Atanas Dobrevski, Yosif Markov, Dimitar Petrov, Georgi Kolev, Petar Zapryanov, Kiril Milev i Vasil Padurdzhiev; ot BRSDP – Zdravko Mitovski, Pavel Tsolov i Efrem Mitev; ot NS „Zveno“ – Ivan Polimirov i Atanas Minkov; ot Radikalnata partia – d-r Pencho Kosturkov i Atanas Petrov; ot opozitsiyata – Nikola D. Petkov, prof. P. Stoyanov, Angel Darzhanski, Nencho Atanasov, Dimitar Tsvetkov, Yordan Kovachev, Nedko Botev, Kosta Lupchev i Petko Tarpanov (TsDA, f. 117, op. 4, a.e. 321, l. 7, 11, 22, 24, 26, 30, 56–57; Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal I. Kn. I…, s. 66; Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo…, s. 33).
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal I. Kn. I…, s. 62, 66; Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo…, s. 33; Genovski, M. Tsit. sach., s. 17; Ostrov, P. Tsit. sach., s. 221.
Ya. Radev nepravilno otbelyazva, che v Parlamentarnata konstitutsionna komisia BRP (k) ima 29 predstaviteli, BZNS – 9, BRSDP – 3, NS „Zveno“ – 2, Radikalnata partia – 2. Vsashtnost BRP(k) ima 25, a ne 29 predstaviteli (Radev, Ya. Darzhavni predstavitelni organi…, s. 119). Ako broyat na komunistite e 29, to obshtiyat broy na chlenovete na komisiyata stava 59, a ne 55.
Izgrev, № 680, 20 dek. 1946; Genchev, N. Tsit. sach., s. 17.
Spored M. Genovski vmesto T. Pavlov za podpredsedatel e izbran Vl. Dimchev (Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo…, s. 33).
Izgrev, № 680, 20 dek. 1946.
V tsitiranata publikatsia ot vestnik „Izgrev“ za strukturiraneto na Parlamentarnata konstitutsionna komisia ne se posochvat predstaviteli na opozitsionnite politicheski partii v sektsia „Darzhavno ustroystvo“.
Na pokanite se otzovavat prof. P. Staynov, prof. Stefan Balamezov, Naum Hristov – predsedatel na Saveta po zakonodatelstvo, prof. Angel Angelov, prof. Lyubomir Vasilev, prof. Zhivko Stalev, prof. Ilia Yankulov, prof. Evgeni Kamenov, Boris Spasov – glaven sekretar na MS, Vasil Zahariev i Lyubomir Radoyski – sekretar na Saveta po zakonodatelstvo. Drugi yuristi i obshtestvenitsi otpravyat kritichnite si belezhki samostoyatelno. Mezhdu tyah sa prof. V. Ganev, sofiyskite advokati Ivan Kolarov, Velko Kyuchukov i dr. (Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, s. 8; Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo…, s. 34; Genchev, N. Tsit. sach., 17–18).
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, 7–8; Izgrev, № 683, 24 dek. 1946.
M. Genovski posochva, che pod predsedatelstvoto na Vl. Dimchev sektsiyata za darzhavno ustroystvo ot 23 do 28 dekemvri 1946 g. provezhda shest plenarni zasedania (Genovski, M. Darzhavno i konstitutsionno pravo…, s. 35).
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, s. 7.
Pak tam, 8–13, 288; Svoboden narod, № 6, 11 yan. 1947; Narodno zemedelsko zname, № 9, 15 yan. 1947.
Vzh. doklada ot 2 yanuari 1947 g. na glavnia dokladchik na Parlamentarnata konstitutsionna komisia Y. Chobanov za deynostta na treta sektsia na komisiyata, zanimavashta se s problemite na darzhavnoto ustroystvo (TsDA, f. 147-B, op. 3, a.e. 1575, l. 24).
Pak tam, l. 53–54.
Pak tam, l. 54.
Pak tam, l. 55.
Pak tam.
Pak tam, a.e. 1570, l. 60; a.e. 1575, l. 55.
Pak tam, a.e. 1570, l. 60.
Pak tam.
Pak tam, a.e. 1575, l. 55.
Balgarska liga za zashtita pravata na choveka i grazhdanina. Proekt za konstitutsia i motivite kam neya. S., 1947, s. 33; Balgarski konstitutsii…, s. 206; Ognyanov, L. Tsit. sach., s. 146.
Genchev, N. Tsit. sach., s. 26; Ognyanov, L. Tsit. sach., s. 146.
TsDA, f. 147-B, op. 3, a.e. 1570, l. 35.
Genchev, N. Tsit. sach., s. 20.
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, s. 8; Administratsia, 1947, № 3, s. 182; Izgrev, № 738, 2 mart 1947; Genchev, N. Tsit. sach., s. 20; Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, s. 294.
Administratsia, 1947, № 2, 41–44; Obshtestven pregled, 1947, № 4–5, 193–195.
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, s. 1, 3, 6.
Dimitrovskata konstitutsia…, 212–213.
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, 13–14.
Pak tam, 26–27.
Tsitiral rech vizh: Genovski, M. Konstitutsiyata na NRB. Rech, proiznesena na 27 may 1947 g. vav VNS. S., Kooperatsia „Zemya i kultura“, 1947.
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, s. 49.
Pak tam, 50–51.
Pak tam, 52–57; Balgarski konstitutsii…, 182–196.
TsDA, f. 139, op. 1, a.e. 14, l. 16–17; Balgarski konstitutsii…, s. 182, 190.
Ognyanov, L. Tsit. sach., 164–170; Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, 295–296.
Taka naprimer Vl. Poptomov ot BRP (k) v zasedanie na VNS na 5 yuni 1947 g. naricha konstitutsionnia proekt na opozitsionnite zemedeltsi edna nabarzo skarpena proektokonstitutsia, koyato predstavlyava „edin etnik, no dolnokachestven torlo-povech“ (Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, s. 129).
Po tozi povod vzh. oshte: Zahariev, V. Proekt za konstitutsia ili politicheska programa na reaktsiyata. – Novo vreme, 1947, № 7, 581–600.
Vzh. izyavlenieto na P. Tsolov ot BRSDP v 81-voto zasedanie na VNS ot 6 yuni 1947 g. (Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, s. 162).
Vzh. naprimer izyavleniyata na P. Tarpanov ot BRSDP (o) i prof. P. Stoyanov (nezavisim) v 78-oto i 79-oto zasedanie na VNS ot 3 i 4 yuni 1947 g. (Pak tam, s. 80, 106), a taka sashto i izkazvaniyata na Y. Kovachev i Marin Lichev ot BZNS-NP v 86-oto zasedanie na VNS ot 17 yuni 1947 g. (Pak tam, s. 280, 291–293).
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, s. 374; Ognyanov, L. Tsit. sach., s. 148.
Po-podrobno otnosno politicheskia protses sreshtu opozitsionnite zemedelski lideri N. Petkov vzh.: Ognyanov, L. Tsit. sach., 164–184; Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, 295–316.
TsDA, f. 1-B, op. 6, a.e. 365, l. 1–17.
Pak tam, l. 14.
Pak tam, f. 5, op. 5, a.e. 17, l. 1–32, 60.
Po-podrobno vzh.: Ognyanov, L. Tsit. sach., 191–194; Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, 321–323; Genchev, N. Tsit. sach., 27–28; Ostoĭch, P. Tsit. sach., 233–234; Balgarski konstitutsii…, 13–14.
TsDA, f. 136, op. 1, a.e. 554, l. 62.
Pak tam, l. 99.
Pak tam, f. 28, op. 1, a.e. 33, l. 152–153.
Pak tam, f. 147-B, op. 3, a.e. 1535, l. 4–6; Otechestven front, № 966, 26 okt. 1947.
TsDA, f. 1-B, op. 13, a.e. 39, l. 104.
Genchev, N. Tsit. sach., 28–29.
Kakto belezhi Ya. Radev posochva, che otdelni predlozhenia i pismeni materiali po konstitutsionnia tekst na NR Bulgaria izprashtat slednite savetski yuristi: Ya. Vishinski (№ 528-b s data 5 avgust 1947 g.), A. Gorkin (po tova vreme sekretar na Prezidiuma na Varhovnia savet na SSSR, s data 16 yuli 1947 g.), P. Traynin (profesor po darzhavno pravo na SSSR), A. Lavrinov, prof. V. Durdenevski, prof. K. Gorshenin (pod № 3488 s data 8 yuli 1947 g.) i I. Fedoseev (Radev, Ya. Vliyanieto na savetskoto darzhavno pravo…, s. 151).
Po sashtia povod vzh. i doklada na glavnia dokladchik na konstitutsionnata komisia vav VNS Y. Chobanov ot 1 noemvri 1947 g. (TsDA, f. 147-B, op. 3, a.e. 1575, l. 1a–22).
Za preporakite na savetskite yuristi Gorkin i Traynin po otnoshenie na mestnata vlast vzh. Radev, Ya. Vliyanieto na savetskoto darzhavno pravo…, s. 155; Genchev, N. Tsit. sach., s. 29; Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, s. 326.
Genchev, N. Tsit. sach., s. 29; Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, s. 326.
TsDA, f. 147-B, op. 3, a.e. 1575, l. 14–16, 22.
Pak tam, f. 147-B, op. 3, a.e. 958, l. 19–21.
Pak tam, f. 147-B, op. 3, a.e. 1575, l. 37.
Pak tam, l. 63.
Tochnata data na zasedanieto na PB na TsK na BRP (k) ot vtorata polovina na noemvri 1947 g. ne e ustanovena. N. Genchev tsitira „Materiali po Konstitutsiyata na NR Bulgaria ot 1947 g.“ – HІІІ, l. 17 (Genchev, N. Tsit. sach., s. 29), a M. Isusov tsitira posochenata statia na N. Genchev (Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, s. 326, 341).
Genchev, N. Tsit. sach., 29–30.
Chlenat na Politbyuro i vatreshen ministar A. Yugov oformya vpechatleniyata si ot konstitutsionno ustroystvo v SSSR v doklad za „demokratizatsiyata“ na darzhavnia aparat, prednaznachen za razglezhdane v PB na TsK na BRP (k). V doklada se otchita utvardenata predi 9 septemvri 1944 g. sistema na darzhavno-administrativno ustroystvo i se dava „predimstvo“ na politicheskite promeni v oblastta na mestnata vlast sled tazi data. Ot negovoto izlozhenie prolichava tendentsiyata kam zasilvane na tsentralizma v darzhavnoto upravlenie po savetski obrazets. Taka naprimer v predlozheniyata si do Politbyuro A. Yugov otdelya vnimanie na sazdavaneto na mestni izborni organi v litseto na oblastni, okoliyski i obshtinski narodni saveti, koito ednovremenno da badat organi i na darzhavnata vlast; rolya na oblastnite saveti, koito da funktsionirat kato „deystvashto zhivi, operativni darzhavni organi“; sazdavaneto na varhoven organ za darzhaven kontrol (chrez predvaritelno obsazhdane daden plan v ministerstvo ili varhovna komisia za darzhaven kontrol, kakvato sashtestvuva v Yugoslavia). Drug vapros, na koyto Yugov obrashta podrobno vnimanie, e zapazvaneto na oblastite kato administrativno-teritorialni edinitsi, koeto ne zadalzhava nepremenno oblastnite narodni saveti da se izbirat po podobie na okoliyskite i obshtinskite narodni saveti. Vatreshniyat ministar predlaga oblastnite narodni saveti da se sastavyat ot predstaviteli, koito se izlachvat ot izbranite okoliyski i gradski narodni saveti i kam tyah da se oformyat nyakolko osnovni otdela, koito da izpalnyavat meropriyatia ot po-shiroko obshtodarzhavno znachenie. Sledvashta preporaka do chlenovete na PB na TsK na BRP (k) e nachinat na izbirane na narodnite saveti da se fiksira v osobeno ustroystvenia zakon, koyto da bade dopalnenie na konstitutsiyata i chrez koyto da se opredeli nachinat za sastavyane na vremennite upravi na narodnite saveti. Izlachvaneto na vremenni upravi, koito da funktsionirat do provezhdaneto na izbori za narodni saveti, spored vatreshnia ministar, tryabva da se osashtestvi ne posredstvom preki, obshti i tayni izbori, a chrez komitetite na OF po mesta, koito da posochat „nay-dobrite i nay-podhodyashtite predstaviteli“. Poslednite sledva da badat odobryavani na obshtogradski, obshtoselski i kvartalni sabrania, po primera v Yugoslavia, kadeto sled Vtorata svetovna voyna narodnite otbori kato mestni organi na vlastta se popalvali chrez posochvane na predstaviteli, odobryavani na publichni sabrania. (Dokladat e s data 8 yuli 1945 g., no ot sadarzhanieto mu stava yasno, che se otnasya do izmeneniyata, koito da se napravyat v proektokonstitutsiyata na NR Bulgaria, predi proektat da se vnese za obsazhdane na vtoro chetene vav VNS (TsDA, f. 147-B, op. 3, a.e. 1720, l. 1–9)).
Dimitrov, D. Deset godini razvitie… S., 1959, № 2, s. 9.
Narodni saveti, 1948, № 1, 21–30.
Pak tam.
Genchev, N. Tsit. sach., s. 30.
Hristomatia po istoria na Bulgaria…, 116–117; Ognyanov, L. Tsit. sach., s. 176; Isusov, M. Politicheskiyat zhivot…, 307–308.
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, 731–748.
Pak tam, 749–763.
Pak tam, 749–453; Otechestven front, № 997, 2 dek. 1947; Rabotnichesko delo, № 281, 2 dek. 1947; Dimitrovskata konstitutsia…, 130–140.
Stenografski dnevnitsi na VI VNS. Dyal II. Kn. I…, 757–759.
Pak tam, 770–772.
Balgarski konstitutsii…, s. 37; Ognyanov, L. Tsit. sach., s. 196.
V belezhnika si glavniyat sekretar na BRSDP (o) K. Lulchev samo otbelyazva za priemaneto na konstitutsiyata, bez da komentira (TsDA, f. 267-B, op. 1, a.e. 35, l. 24).
Shishkov, G. Sachinenia. T. 13 (yanuari 1947 – fevruari 1948). S., 1955, s. 297.
Balgarski konstitutsii…, 46–47.
Pak tam, 48–49.
Taka naprimer v knigata si „Stalinskata konstitutsia i plasta“ P. Popov otbelyazva: „Nashata konstitutsia (tazi ot 1947 g. – b.m., M. M.), kakto i albanskata (ot mart 1946 g. – b.m., M. M.) sa zaeli napravo ot Stalinskata konstitutsia ili chrez posrednichestvoto na Yugoslavia normite za obshtestveno-stopanskoto ustroystvo, za organizatsiyata na organite na vlastta i tyahnata upravlenieto“ (Popov, P. Tsit. sach., s. 190).
Vzh. glava VIII ot: Konstitutsia (osnovnoy zakon) Soyuza Sovetskih Sotsialisticheskih Respublik. M., 1951.
Za mestnite organi na vlastta v SSSR spored konstitutsiyata ot 1936 g. po-podrobno vzh.: Administratsia, 1946, № 12, 14–16; Denisov, A. Sovetskoe gosudarstvennoe pravo. S., 1947, 288–289; Genovski, M. Novoto konstitutsionno pravo…, 39–40; Sovetskoe gosudarstvennoe pravo. M., 1948, 425–448; Sovetskoe gosudarstvennoe pravo. M., 1950, 294–302; Studenikin, S. Sovetsko administrativno pravo. S., 1951, s. 55, 58–59; Bozhanov, V., B. Spasov. Konstitutsia na Narodna republika Bulgaria. S., 1959, 29–31; Radev, Ya. Konstitutsionno pravo na SSSR. Tekstove i praktika. S., 1962, 222–234.
Dokov, D. Harakter i rolya na narodnite saveti v NRB. – Novo vreme, 1953, № 5, s. 37; Stankov, B. Pravnoto polozhenie na vremennite izpalnitelni komiteti. – Pravna misal, 1962, № 2, s. 29.
Za mestnite organi na vlastta v Albania, spored konstitutsiyata ѝ ot 1946 g., vzh. Genovski, M. Novoto konstitutsionno pravo…, s. 113, 121, a za mestnite organi na vlastta v drugi strani vzh. konstitutsiite na Vietnam ot 1946 g. (Konstitutsiyata syang narodnoї demokratii. M., 1958, s. 109), na KNDR ot 1948 g. (Pak tam, 369–372, 215–217), na Ungaria i na GDR ot 1949 g. (Pak tam, 79–80, 158–159), na Mongolia ot 1940 g. s popravki prez 1943 i 1952 g. (Pak tam, 238–242), na Polsha ot 1952 g., na Rumania ot 1952 g. (Pak tam, 271–273, 305–307), na Kitay ot 1954 g. (Pak tam, 182–187).
Otdelni problemi na administrativno-teritorialnoto ustroystvo v „Narodni saveti“ (Narodni saveti, 1950, № 1, 59–63; № 2, 115–116; № 3, 187–189; № 5, 327–329; № 6, 393–394; № 7, 470–471; № 8, 521–523).
Po-podrobno vzh.: Genovski, M. Novoto konstitutsionno pravo…, 98–99, 102–103.
Po-podrobno po vaprosa vzh.: Michev, Vl. Utvarzhdavane i razgrashtane na stalinistkia model na sotsializma v Bulgaria (1948–1953). – Vav: Stranitsi ot balgarskata istoria. Sabitia. Razmisli. Lichnosti. T. 2. S., 1993, 54–70; Po vaprosa za utvarzhdavaneto na savetskia model na sotsializma v Bulgaria (1948–1951). – IPr, 1996, № 5, 29–46; Bulgaria po vreme na komunisticheskia rezhim (1946–1989). – Pak tam, 2002, № 1–2, 137–139; Zakonodatelstvoto na totalitarnia rezhim Mincho Neychev. – Vav: Balgarski darzhavnitsi 1944–1989. Sast. Ya. Radev. S., 2005, s. 96; Po vaprosa za razvitieto na politicheskia protses v Bulgaria (1948–1970). – Vav: Prelomni vremena. Yubileen sbornik v chest na 85-godishninata na prof. Lyubomir Ognyanov. Sast. E. Kalinova, M. Gruev i L. Zhivodarov. S., 2006, 657–658.
Dimitrov, D. Deset godini razvitie…, s. 30.
Angelov, A., B. Spasov. Tsit. sach., s. 295.
Vzh. zaklyuchitelnata chast na edinstvenia izsledovatelski trud varhu Narodnite saveti – delo na Dimitrovskata konstitutsia (Plava V ot Konstitutsiyata). S., 1949, s. 8; Angelov, Sp.
Dimitrovskata konstitutsia – delo i zname na balgarskia narod. Sbornik ot materiali po Konstitutsiyata na NR Bulgaria. S., 1948 (vtoro izdanie s dopalneno i izlyazlo prez 1949 g.).
Balgarski konstitutsii…, s. 15.
Ognyanov, L. Tsit. sach., 197–198.
Tancheva, E. Konstitutsiite. – Vav: Bulgaria 20 vek. Almanah. S., 1999, s. 52.
Yordanov, B. Mestnoto samoupravlenie. – Pak tam, s. 190.
Michev, Vl. Bulgaria v godinite na avtoritarizam i totalitarizam. – Vav: Sazdov, D., M. Lalkov, R. Popov, Vl. Michev. Istoria na Bulgaria (681–1960). T. 2. S., 1995, 499–500.
Podobno e mnenieto i na B. Spasov, koyto pravi ryazak ideologicheski zavoy v sravnenie s predishni svoi izsledvania, otsenyavayki „predimstvata“ na novata konstitutsia i otnoshenieto mezhdu organite na mestnata i tsentralnata vlast. Spored nego v konstitutsiyata ot 1947 g. se zapazva, makar i formalno, ideyata za mestno samoupravlenie, koeto obache ne mozhe da funktsionira pri totalitaren rezhim, tay kato narodnite saveti fakticheski se namirat pod opekata na tsentralnata administratsia i sa podchineni na tsentara. Tova dovelo do „unishtozhavaneto na mestnoto samoupravlenie“ (Spasov, B. Obshtinsko pravo. S., 1997, s. 20; Obshtinsko samoupravlenie (Obshtinsko pravo). S., 2000, 29–33).
Staynov, P., B. Spasov. Naznachenieto i uvolenieto na aktove na darzhavno upravlenie v NR Bulgaria. S., 1957, 27–30; Spasov, B., G. Zhelev. Organizatsia na narodnite saveti. S., 1967, s. 51.
Staynov, P. Narodniyat savet kato teritorialna organizovanost na sluzhbi. – Narodni saveti, 1950, № 12, 735–442.
Dimitrov, D. Sistema na mestnite organi na darzhavnata vlast i upravlenie v Narodna republika Bulgaria. – GSU, YuF, FSSN, 3, 1949–1950, s. 106, 296–314.
Po-podrobno vzh.: Koparov, P. Za dvoynoto podchinenie: na upravite i na tehnite otdeli, otdelenia i sluzhbi. – Narodni saveti, 1949, № 11–12, 678–680; Angelov, A. Nyakoi sluchai na dvoyna vedomstvena zavisimost v aparata na darzhavnoto upravlenie. – GSU, YuF, 1953–1954, chast II, 57–86.
Dahshiev, D. Kakvo znachi demokraticheski tsentralizam. S., 1947, s. 4; Genovski, M. Vlastta i upravlenieto…, 113–114; Dimitrov, D. Sistema na mestnite organi…, 97–98.
Do sazdavaneto na okrazite prez 1949 g. tova pravno polozhenie i stroezh se spazvat bez tyah.
Po-podrobno vzh.: Genovski, M. Vlastta i upravlenieto…, 138–141; Genovski, M., D. Dimitrov. Osnovi na darzhavata i pravoto…, 256–257; Staynov, P., A. Angelov. Tsit. sach., 127–131.
Chl. 1 ot Konstitutsiyata na NR Bulgaria ima silno ideologicheski element. Toy glasi: „Bulgaria e narodna republika s predstavitelno upravlenie, sazdadena i utvardena v rezultat na geroichnite borbi na balgarskia narod protiv monarho-fashistkata diktatura i na pobedonosnoto narodno vastanie na 9 septemvri 1944 g.“ (Balgarski konstitutsii…, 37–38).
Downloads
Published
Issue
Section
Categories
License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
