Художественият образ в културологичен аспект
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.83.19-32Ключови думи :
художественост, естетика, художествен образ, нормативизъм, културологична характеристика, гносеологизъм, изкуствоАбстракт
Епистемологическият модел на художествения образ не е в състояние да обхване всичките му разнообразни аспекти. Основната грешка е, че автономността и условността на изкуството, неговият стил, неговата стойност в контекста на културата, ролята на творческата индивидуалност и т.н. се считат за едностранчиво, едностранчиво. Епистемологическият модел поражда разлика между естетическа теория и художествени процеси. Отхвърляйки абсолютното господство на епистемологията, има нужда от културологичен подход, който дава възможност да се преодолеят някои негативни явления в българската естетика днес. Позицията на автора е да обърне внимание на факта, че анализът на на художествения образ не може да се пренебрегне културният и ценностен субстрат на изкуството.
Литература (библиография)
Павлов, Т. Основни въпроси на марксистко-ленинската естетика. С., 1958, с. 67.
Ангелов, В. Изкуство и художествен образ. — Филос. мисъл, 1988, 9.
Аврамов, Д. „Завръщане към естетиката“ или бягство от нея? — Филос. мисъл, 1989, 4, с. 86.
Стойков, А. Гноссологичсские кории формализма в искусстве. — В: Борьба идей в зстстике. М., 1974, с. 47, 54.
Geiger, М. Zugange zur Asthelik. Leipzig, 1926, 70— 71.
Шкловский, В. О теории прозы М.-Л., 1925, е. 15.
Бизе, Ж. Письма. М., 1963. 177- 178
Landmann, М. Die Kunst als R йс k zu gsgebie t und Angriffspitzc. — Das Argument, No 26, Nov. 1970, p. 24.
Ангелов, В. Деформация в искусстве. — Ars (Bratislawa), 1976.
Белмустаков, Л. Реализмът в новото българско изкуство. С., 1950, с. 130.
Аврамов, Д. Българската живопис през 30-те години и изкуството на Васил Бараков.- Проблеми па изкуството, 1979, 2, е. 33.
Манизер, М. Скульптор о своей работе. Т. 2. М., 1952, с. 15.
Ингардищ Р. Исследования по зстстикс. М., 1962, с. 46 сл.
Mukarovsky J. Kapitel aus der Asthctik. FaM, 1970, p. 89 sq.
Горанов, K. Художествен образ и съвременност. С., 1967, с. 135.
Pavlov, T. Osnovni vaprosi na marksistko-leninskata estetika. S., 1958, s. 67.
Angelov, V. Izkustvo i hudozhestven obraz. — Filos. misal, 1988, 9.
Avramov, D. „Zavrashtane kam estetikata“ ili byagstvo ot neya? — Filos. misal, 1989, 4, s. 86.
Stoykov, A. Gnossologichsskie korii formalizma v iskusstve. — V: Boryba idey v zststike. M., 1974, s. 47, 54.
5. Geiger, M. Zugange zur Asthelik. Leipzig, 1926, 70— 71.
Shklovskiy, V. O teorii prozы M.-L., 1925, e. 15.
Bize, Zh. Pisyma. M., 1963. 177- 178
Landmann, M. Die Kunst als R ys k zu gsgebie t und Angriffspitzc. — Das Argument, No 26, Nov. 1970, p. 24.
Angelov, V. Deformatsia v iskusstve. — Ars (Bratislawa), 1976.
Belmustakov, L. Realizmat v novoto balgarsko izkustvo. S., 1950, s. 130.
Avramov, D. Balgarskata zhivopis prez 30-te godini i izkustvoto na Vasil Barakov.- Problemi pa izkustvoto, 1979, 2, e. 33.
Manizer, M. Skulyptor o svoey rabote. T. 2. M., 1952, s. 15.
Ingardisht R. Issledovania po zststiks. M., 1962, s. 46 sl.
Mukarovsky J. Kapitel aus der Asthctik. FaM, 1970, p. 89 sq.
Goranov, K. Hudozhestven obraz i savremennost. S., 1967, s. 135.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1993 Валентин Ангелов
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
