Размишления за индивидуалността на текста, предизвикани от анализите на Лео Шпитцер, и за които размишления Шпитцер, както и всички останали имена, споменати в текста, носят изцяло отговорността

Абстракт

В настоящата работа се разглежда индивидуалният характер на литературния текст в контекста на уникалността и неповторимостта на вътрешния опит и преживяванията, които текстът създава. Отправната точка е психостилистиката на Лео Шпитцер, която се стреми да надмине формата и да разбере психическата реалност, която я произвежда. Тази концепция е свързана с херменевтиката на Дилтей, която разглежда целта на анализа като самоидентификация с постума и транспониране в собствения си вътрешен опит. В работата тази концепция е подложена на критика по редица причини. Най-важната от тях е, че дори ако такава транспозиция е възможна (което се отхвърля от авторите), тя би ни дала в най-добрия случай осъзната психическа реалност, но не и собствената му „несъзнателна истинска недостатъчност“, която е действителната сила, генерираща неговата креативност.