Електрониката в икономическата политика на Бъкгария през 60-те - 80-те години на XX век

Евгений Кандиларов

doi:10.60053/GSU.IF.1.97.431-503

Автори

Евгений Кандиларов Софийски университет "Св. Климент Охридски" https://orcid.org/0000-0003-4810-0417

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.97.431-503

Ключови думи :

Електронна индустрия, Социалистическа икономика, Иновации и технологии, Планиране в COMECON, Преход към пазарна икономика

Абстракт

Обект на настоящото изследване е политиката, провеждана от българското държавно и партийно ръководство за създаване и развитие на нов високотехнологичен сектор в държавната икономика, който е от съществено икономическо, социално и психологическо значение - електронната промишленост. Развитието на електронната промишленост може да се раздели на два ясно обособени периода: първият период, обхващащ 60-те години на ХХ век, бележи формирането на държавната политика, създаването на технологично оборудване и специализацията на държавата в областта на електрониката в рамките на COMECON. През втория период, обхващащ 70-те и първата половина на 80-те години на ХХ век, електронната промишленост се превръща в ключов сектор на българската икономика. Този етап включва и предизвикателствата, свързани с нейното поддържане и ефективност. От началото на 70-те години на ХХ в. държавата започва да прави значителни инвестиции в този отрасъл, в резултат на което са създадени значителни производствени мощности и изследователски институти в следните области: микроелектроника, изчислителни устройства, миникомпютърни устройства, микропроцесорни компютърни системи и инструменти, дискови и лентови периферни системи, оптична електроника и др. Електронната промишленост, наред с редица други сектори на българската икономика, е на практика унищожена от политиката, възприета от новото правителство по време на прехода от социализъм към демокрация и пазарна икономика. Изследването се основава предимно на непубликувани документи от архива на Политбюро на ЦК на БКП, архива на Министерския съвет и част от документацията на Държавния комитет за наука и технически прогрес, както и на спомени на ключови политически и икономически фигури, свързани със създаването и развитието на електронната индустрия в България.

Литература (библиография)

1. Златев, З. Българо-съветски икономически отношения (1944-1958). С., 1986.

2. Мигев, В. Колективизация на българското село (1948-1958). С., 1995.

3. Проблеми на аграрното развитие на България (1944-1960). С., 1998.

4. Марчева, И. Тодор Живков - пътят към властта. Политика и икономика в България 1953-1964 г. С., 2001.

5. Никова, Г. СИВ и България 1949-1960. С., 1989.

6. Икономика на България в 6 тома; Стопанска история 681-1981 г. С., 1981.

7. Петров, Г. Крахът на тоталитарната икономика. С., 1990.

8. Lampe, J. R. The Bulgarian Economy in the Twentieth Century. London, 1986.

9. Jackson, M. Industry and Handicrafts - In: Bulgarien 1990. Hrsg. von K. Grothusen. Sudosteurope - Hamburg. Band IV, Vandenhocht & Ruprecht. Goettingen, 1990.

10. Дойнов, О. Спомени. С., 2002, с. 103.

11. Марчева, И. Щрихи от политиката за индустриализация и модернизация на България през втората половина на ХХ век. - В: Collegium Germania. Probleme der Entwicklung Bulgariens in den 20-er bis 90-er Jahren des Jahrhunderts. S., 1997, 229-231.

12. Огнянов, Л. България в международните отношения (1947-1955). - В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999, с. 317.

13. Марчева, И. Индустриалната политика на България (1944-1958). - В: Страници от българската история. Т. 2. С., 1993, с. 122.

14. Никова, Г. Външноикономическите отношения на България след Втората световна война (1945-1960). - В: Страници от българската история..., 131-136; Съветът за икономическа взаимопомощ и България 1949-1960. С., 1989, 239-246.

15. Кандиларов, Г. Мястото на България и българите в развитието на изчислителната техника. - Проблеми на ученическото техническо творчество, 1982, № 1, с. 14.

1. Zlatev, Z. Balgaro-savetski ikonomicheski otnoshenia (1944-1958). S., 1986.

2. Migev, V. Kolektivizatsia na balgarskoto selo (1948-1958). S., 1995.

3. Problemi na agrarnoto razvitie na Bulgaria (1944-1960). S., 1998.

4. Marcheva, I. Todor Zhivkov - patyat kam vlastta. Politika i ikonomika v Bulgaria 1953-1964 g. S., 2001.

5. Nikova, G. SIV i Bulgaria 1949-1960. S., 1989.

6. Ikonomika na Bulgaria v 6 toma; Stopanska istoria 681-1981 g. S., 1981.

7. Petrov, G. Krahat na totalitarnata ikonomika. S., 1990.

8. Lampe, J. R. The Bulgarian Economy in the Twentieth Century. London, 1986.

9. Jackson, M. Industry and Handicrafts - In: Bulgarien 1990. Hrsg. von K. Grothusen. Sudosteurope - Hamburg. Band IV, Vandenhocht & Ruprecht. Goettingen, 1990.

10. Doynov, O. Spomeni. S., 2002, s. 103.

11. Marcheva, I. Shtrihi ot politikata za industrializatsia i modernizatsia na Bulgaria prez vtorata polovina na HH vek. - V: Collegium Germania. Probleme der Entwicklung Bulgariens in den 20-er bis 90-er Jahren des Jahrhunderts. S., 1997, 229-231.

12. Ognyanov, L. Bulgaria v mezhdunarodnite otnoshenia (1947-1955). - V: Moderniyat istorik. Vaobrazhenie, informiranost, pokolenia. S., 1999, s. 317.

13. Marcheva, I. Industrialnata politika na Bulgaria (1944-1958). - V: Stranitsi ot balgarskata istoria. T. 2. S., 1993, s. 122.

14. Nikova, G. Vanshnoikonomicheskite otnoshenia na Bulgaria sled Vtorata svetovna voyna (1945-1960). - V: Stranitsi ot balgarskata istoria..., 131-136; Savetat za ikonomicheska vzaimopomosht i Bulgaria 1949-1960. S., 1989, 239-246.

15. Kandilarov, G. Myastoto na Bulgaria i balgarite v razvitieto na izchislitelnata tehnika. - Problemi na uchenicheskoto tehnichesko tvorchestvo, 1982, № 1, s. 14.