Търговското братство в Нежин и българските земи през XVIII в.
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.88.69%20-%2080Ключови думи :
търговско братство, Нежин, XVIII век, Ранно възражданеАбстракт
Изследването проследява появата и развитието на „Гръцкото“ търговско братство в Нежин. Въз основа на руските консулски регистри в Яш и Букурещ е очертано точното място на „гърците“ от Нежин в сухопътната търговия между Русия и Османската империя през XVIII век. Направен е опит да се определи общият брой на българските мигранти в Нежин и да се изясни реалното въздействие на Търговското братство в Нежин върху икономическия живот на българите през периода на Ранното възраждане.
Литература (библиография)
Марковска, М. 1977. Балканите и унгарският пазар през XVIII в. София: БАН.
Жечев, Н. 1991. Букурещ – културно средище на българите през Възраждането. София: БАН.
Михнева, Г. 1985. Россия и Османская империя в международных отношениях в середине XVIII в. Москва: Наука.
Паскалева, В. 1986. Средна Европа и земите по Долни Дунав през XVIII-XIX в. София: БАН.
Йорданов, Ю. 1938. История на българската търговия до Освобождението. София: Държавна печатница.
Плохинский, М. М. 1905. Иностранцы в истории Малороссии. В: Труды 12-го археологического съезда в Харькове, Т.2. Москва.
Стороженски, Н. К. 1863. Нежинские греки. Киев: Университетская типография.
Бережной, М. Н. 1912–1913. „Записка на проф. М. Н. Бережной.“ В Сборник Историко-филологического общества при Институте князя Безбородко, Т. IV. Нежин.
Гъбенски, П. 1931. „Българските търговци, нежинските гърци и нашето Възраждане.“ Българско икономическо дружество 30 (5): 299–305.
Хаджиниколов, В. 1957. Българо-руски стопански отношения и връзки до Освобождението ни от турско иго. Трудове на ВИИ, Кн.1. София.
Documente privind Istoria României. Rapoarte consulare ruse (1774–1796). 1962. Vol. 1. București: Editura Academiei Republicii Populare Romîne.
Снегаров, И. 1953. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в. София: БАН.
Сохан, Л. 1976. Очерк истории украинско-болгарских связей. Киев: Наука.
Плохинский, М. 1905. Ведомости на нежинските „гърци“. Москва: Археографический институт.
Инанов, Павел. 1905. Цитирано в Плохинский, М. Иностранцы в истории Малороссии, 210–226. Москва.
Markovska, M. 1977. Balkanite i ungarskiyat pazar prez XVIII v. Sofia: BAN.
Zhechev, N. 1991. Bukuresht – kulturno sredishte na balgarite prez Vazrazhdaneto. Sofia: BAN.
Mihneva, G. 1985. Rossia i Osmanskaya imperia v mezhdunarodnыh otnosheniyah v seredine XVIII v. Moskva: Nauka.
Paskaleva, V. 1986. Sredna Evropa i zemite po Dolni Dunav prez XVIII-XIX v. Sofia: BAN.
Yordanov, Yu. 1938. Istoria na balgarskata targovia do Osvobozhdenieto. Sofia: Darzhavna pechatnitsa.
Plohinskiy, M. M. 1905. Inostrantsы v istorii Malorossii. V: Trudы 12-go arheologicheskogo saezda v Harykove, T.2. Moskva.
Storozhenski, N. K. 1863. Nezhinskie greki. Kiev: Universitetskaya tipografia.
Berezhnoy, M. N. 1912–1913. „Zapiska na prof. M. N. Berezhnoy.“ V Sbornik Istoriko-filologicheskogo obshtestva pri Institute knyazya Bezborodko, T. IV. Nezhin.
Gabenski, P. 1931. „Balgarskite targovtsi, nezhinskite gartsi i nasheto Vazrazhdane.“ Balgarsko ikonomichesko druzhestvo 30 (5): 299–305.
Hadzhinikolov, V. 1957. Balgaro-ruski stopanski otnoshenia i vrazki do Osvobozhdenieto ni ot tursko igo. Trudove na VII, Kn.1. Sofia.
Documente privind Istoria României. Rapoarte consulare ruse (1774–1796). 1962. Vol. 1. București: Editura Academiei Republicii Populare Romîne.
Snegarov, I. 1953. Kulturni i politicheski vrazki mezhdu Bulgaria i Rusia prez XVI–XVIII v. Sofia: BAN.
Sohan, L. 1976. Ocherk istorii ukrainsko-bolgarskih svyazey. Kiev: Nauka.
Plohinskiy, M. 1905. Vedomosti na nezhinskite „gartsi“. Moskva: Arheograficheskiy institut.
Inanov, Pavel. 1905. Tsitirano v Plohinskiy, M. Inostrantsы v istorii Malorossii, 210–226. Moskva.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1999 Пламен Митев
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
