Russia and Bulgarian Political Movements in the 18th and the First Half of the 19th Century
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.77.140-186Keywords:
Political Movements in Pre-Liberation BulgariaAbstract
The changes in the international situation in the 18th century and the emergence of the Eastern Question led to a significant expansion of ties between the Bulgarian liberation movement and Russia. By the mid-19th century, Russian policy towards the Ottoman Empire had undergone significant changes, but the attitude of the ruling circles in St. Petersburg towards the leaders and figures of the Bulgarian liberation movement remained positive. An analysis of Russian policy over a century and a half proves that, regardless of its modifications, it remained subordinated to a major long-term goal – the dismantling of the Ottoman status quo. This circumstance defined the historical perspective of Russia's position in the Balkans and the strong connection between Russia and the Bulgarian national liberation movement.
References
Ангелов, Б. Съвременници на Паисий. Ч. 11. С., 1964, с. 42.
Поради оrраниченостга на темата, отнасяща се до епохата на Възраждането, тук няма да бъдат разглеждани такива важни проблеми като зараждане на вярата в освободителната мисия на Русия, съвместната борба на българи и казаци срещу турските завоеватели през първите
десетилетия на XVII в., мисията на П. Парчевич в резиденцията на украинския хетман Богдан Хмелницки, дейностга на българските преселници във военните селища в Запорожката Сеч и т. н. Колкото и голямо да е тяхното значение в историята на бълrаро-руските политически
връзки, все пак това са взаимоотношения от друг период нfi османското владичество в българските земи. По тези въпроси вж.: Снеrаров, Ив. Културните и политически връзки между България и Русия през XV-XVIII в. С., 1953, 12-17; Сохан, П. Очерци по история на украинско-българските връзки.· С., 1979, 37-48 и цит. лит. В настоящата работа ще бъдат разгледани само въпросите, засягащи въоръжената борба на българския народ.
Новичев, А. Д. История Турции. Эпоха феодализма (XI-XVIII в.). Л., 1963, с. 189.
Генов, Ц. Българите и руско-турските войни през XVIII и началото на XIX в. - В: Сб. Одринският мир от 1829 г. и балканските народи. С., 1981, 78-79.
Соловьев, Е. М. История Росени с древнейших времен. Т. 27-28. М., 1965, с. 28.
ЦГВИА (Центральный государственный военно-исторический архив - Москва), ф. ВУА. арх. ед. 1811, ч. 9 (микрофилм).
Синица, В. И. Балканский вопрос во внешней политике России (1768-1774 г.). Минск, (Дис.), 100-106.
Текстът на възванията, с които са били снабдени различните емисари, не се е различавал по същество. Обикновено се е подчертавала ролята на онези народи, сред които е предстояло те да бъдат разпространявани.
АВПР (Архив внешней политики Росени - Москва), Ф. Сношения Росени с Турцией, оп. 8, д. 1867, л. 12-13.
Снегаров, Ив. Цит. съч., с. 97.
ЦГВИА, ф. ВУА, д. 1847, л. 161; д. 1866, л. 116-117. Усилията на Каразин да сформира по-тесен съюз между поробените балканци и Русия се доказват и от една грамота на влашкото болярство от 9.ХII.1769 г. От нея става ясно, че „честният подполковник Назар Каразин" е влязъл в близък контакт с изтъкнатите ръководители на румънското освободително движение Първул Кантакузин, Константин Крачулеску, Николай Дузеску, Папа Филипеску и др. (Виноградов, В. Н., Л. Е. Семенова, Некоторые вопросы отношений между Россией и Дунайскими княжествами в XVIII - начале XIX в. в свете материалов советских архивов. - Балканские исследования. Вып. 8. Балканские народы и европейские правительства в XVIII - начале XIX в. (Документы и исследования). М.,1982, 26-28).
Angelov, B. Savremennitsi na Paisiy. Ch. 11. S., 1964, s. 42.
Poradi orranichenostga na temata, otnasyashta se do epohata na Vazrazhdaneto, tuk nyama da badat razglezhdani takiva vazhni problemi kato zarazhdane na vyarata v osvoboditelnata misia na Rusia, savmestnata borba na balgari i kazatsi sreshtu turskite zavoevateli prez parvite
desetiletia na XVII v., misiyata na P. Parchevich v rezidentsiyata na ukrainskia hetman Bogdan Hmelnitski, deynostga na balgarskite preselnitsi vav voennite selishta v Zaporozhkata Sech i t. n. Kolkoto i golyamo da e tyahnoto znachenie v istoriyata na balraro-ruskite politicheski
vrazki, vse pak tova sa vzaimootnoshenia ot drug period nfi osmanskoto vladichestvo v balgarskite zemi. Po tezi vaprosi vzh.: Snerarov, Iv. Kulturnite i politicheski vrazki mezhdu Bulgaria i Rusia prez XV-XVIII v. S., 1953, 12-17; Sohan, P. Ochertsi po istoria na ukrainsko-balgarskite vrazki.· S., 1979, 37-48 i tsit. lit. V nastoyashtata rabota shte badat razgledani samo vaprosite, zasyagashti vaorazhenata borba na balgarskia narod.
Novichev, A. D. Istoria Turtsii. Эpoha feodalizma (XI-XVIII v.). L., 1963, s. 189.
Genov, Ts. Balgarite i rusko-turskite voyni prez XVIII i nachaloto na XIX v. - V: Sb. Odrinskiyat mir ot 1829 g. i balkanskite narodi. S., 1981, 78-79.
Solovyev, E. M. Istoria Roseni s drevneyshih vremen. T. 27-28. M., 1965, s. 28.
TsGVIA (Tsentralynыy gosudarstvennыy voenno-istoricheskiy arhiv - Moskva), f. VUA. arh. ed. 1811, ch. 9 (mikrofilm).
Sinitsa, V. I. Balkanskiy vopros vo vneshney politike Rossii (1768-1774 g.). Minsk, (Dis.), 100-106.
Tekstat na vazvaniyata, s koito sa bili snabdeni razlichnite emisari, ne se e razlichaval po sashtestvo. Obiknoveno se e podchertavala rolyata na onezi narodi, sred koito e predstoyalo te da badat razprostranyavani.
AVPR (Arhiv vneshney politiki Roseni - Moskva), F. Snoshenia Roseni s Turtsiey, op. 8, d. 1867, l. 12-13.
Snegarov, Iv. Tsit. sach., s. 97.
TsGVIA, f. VUA, d. 1847, l. 161; d. 1866, l. 116-117. Usiliyata na Karazin da sformira po-tesen sayuz mezhdu porobenite balkantsi i Rusia se dokazvat i ot edna gramota na vlashkoto bolyarstvo ot 9.HII.1769 g. Ot neya stava yasno, che „chestniyat podpolkovnik Nazar Karazin" e vlyazal v blizak kontakt s iztaknatite rakovoditeli na rumanskoto osvoboditelno dvizhenie Parvul Kantakuzin, Konstantin Krachulesku, Nikolay Duzesku, Papa Filipesku i dr. (Vinogradov, V. N., L. E. Semenova, Nekotorыe voprosы otnosheniy mezhdu Rossiey i Dunayskimi knyazhestvami v XVIII - nachale XIX v. v svete materialov sovetskih arhivov. - Balkanskie issledovania. Vыp. 8. Balkanskie narodы i evropeyskie pravitelystva v XVIII - nachale XIX v. (Dokumentы i issledovania). M.,1982, 26-28).
Downloads
Published
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2025 Stefan Doynov
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
