Киевска Русия като културен феномен
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.87.65-83Ключови думи :
Киевска Русия, Източни славяни, КултураАбстракт
Изследването се отнася до културното развитие на Киевска Рус – първото държавно образувание на източните славяни през ранното Средновековие (IX-XII век). Специално внимание е отделено на основите на източнославянската култура, които произлизат от индоевропейските времена, и на специфичните особености на източнославянския културен живот. Основите на елементите на източнославянската култура се поставят през езическия период и са взаимосвързани със спецификата на праисторическата славянска общност.
Християнството като културен феномен и промените, които то предизвиква в културния модел на източните славяни, се разглеждат във втората част на изследването, особено промените в славянския ежедневен живот и значението на християнството за формирането на източнославянската литература в ситуация на политически и културен просперитет.
Литература (библиография)
Третьяков, П. Н., В. И. Козлов. Славяне. Большая советская энциклопедия. Т. 23, 3. изд. М., 1976, с. 543;
Сгорниев, В. И. Три периода развития праславянского языка. – В: Славянская филология. Т. 12, С., 1973, 5–6.
Кръстюв, К. и др. О. Сочинения в девяти томах. Т. 1. М., 1987, 120–121;
Камеридзе, Т. В., В. В. Иванов. Миграции племен – носителей индоевропейских диалектов. – Вестник древней истории (ВДИ), М., 1981, 2 (156), 25–33.
Соловьёв, С. М. Сочинения. Кн. 1. М., 1988, 90–93;
Нидерле, Л. Славянские древности. М., 1956, 302–304.
Михайлов, Е. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. С., 1990, 29–57.
Повесть временных лет. Ч. 1. М.–Л., 1950, с. 12.
Гронов, В. Я. Киевская Русь. Очерки социально-экономической истории. Л., 1974, 13–19.
Гечев, Н. Н. Очерк. Социално-психологически типове в българската история. С., 1987, 59–63.
Полное собрание русских летописей (ПСРЛ). Т. 9–10. М., 1965, с. 9.
Нидерле, Л. Цит. съч., 306–307; срв. Станилов, С. Славяните в Първото царство. Варна, 1986, с. 64.
Повесть временных лет. Ч. 1, с. 18; Соловьёв, С. М. Цит. съч., 120–122.
Извори за българската история. Т. 3. С., 1958, с. 126.
Гронов, В. Я. Киевская Русь. Очерки социально-политической истории. Л., 1980, 10–18; Михайлов, Е. Някои особености на формирането на класиите у източните славяни. – В: Изследвания в чест на проф. др. Христо Гандев. С., 1983, с. 76.
14 Повесть временных лет. Ч. 1, с. 18.
Марадин, В. В. Образование Древнерусского государства. Л., 1945, 207–214, 221–228, 383–386, 388; Михайлов, Е. Образование Киевской Руси. – Etudes historiques, 1971, 89–86.
Повесть временных лет. Ч. 1, с. 18.
Бляк, В. Д. Лекции по истории русского законодательства. М., 1879, 29–35.
История культуры Древней Руси. Т. 2. М.–Л., 1951, с. 149, 156.
Лаццухин, И. И. Славяне Восточной Европы накануне образования Древнерусского государства (VIII – первая половина IX в.). Л., 1968, 125–133.
20 Вж. Гумилев, Л. Н. Древняя Русь и Великая степь. М., 1989.
Гусева, Л. И. Славянские древности IV–VI вв. М., 1976, 5–11.
Рыбаков, Б. А. Киевская Русь и русские княжества XII–XIII вв. М., 1982, 11–46.
Грач, Б. А. Сказания мусульманских писателей о славянах и русских. СПб., 1870.
Срав. История культуры древней Руси. Т. 2, 139–143.
Рыбаков, Б. А. Цит. съч., 268–297; Гачев, Б. А. Язычество древних славян. М., 1981.
История культуры древней Руси. Т. 2, 61–81.
Липец, Г. С. Эпох и Древняя Русь. М., 1969, 5–18.
Повесть временных лет. Ч. 1, 12–13.
Шлецер, А. Н. Нестор. Руски летописци на древнеславянском языке. Ч. 1. СПб., 1809, 181–182.
Соловьёв, С. М. Цит. съч. Кн. 1, 128–131.
Ключевский, В. О. Цит. съч. Т. 1, 151–153.
Ключевский, В. О. Очерк по истории русской церкви. Т. 1. М., 1991, 52–105.
Повесть временных лет. Ч. 1, 24–25, 28.
Повесть временных лет. Ч. 1, 36.
Кочански, В. Л. Открытие Хазарии. М., 1966, 9–17.
Повесть временных лет. Ч. 1, с. 35, 38.
Неделчев, Д., А. М. Тихомиров. Древнерусская надпись. – Вестник Академии наук СССР, 1950, 3; Михайлов, Е. Руси и българи…, 140–141.
Мавродин, В. В. Цит. съч., с. 368.
Повесть временных лет. Ч. 1, с. 56, 58–59.
Соловьёв, С. М. Избранные труды. Записки. М., 1983, 25–27.
Архиепископ Серафим (Соболев). Русская идеология. СПб., 1993, 3–34.
Замалеев, А. Ф., В. А. Зоц. Мыслители Киевской Руси. Киев, 1981, 32–69; История культуры Древней Руси. Т. 2, 181–187.
Повесть временных лет. Ч. 1, 153–167; Памятники литературы Древней Руси, XI – начало XII века. М., 1978.
Лихачов, Д. Этическая система на Владимир Мономах. – Език и литература, ХХІ, 1966, № 4, 14–16.
ПСРЛ. Т. 2. М., 1962, с. 289.
Истории культуры Древней Руси. Т. 2, 163–215.
Шлецер, А. Л. Цит. съч. Ч. 1, с. 161–мз.
Повесть временных лет. Ч. 1, 42–42;
Рыбаков, Б. А. Древняя Русь. Сказания. Былины. Летописи (М.), 1963, 159–173.
Лихачев, Д. С. Русские летописи и их культурно-историческое значение. М.–Л., 1947, 35–44.
Повесть временных лет. Ч. 1, 9–11; срв. Гамкрелидзе, Т. В., В. В. Иванов. Цит. съч.
Мутафчиев, П. П. Към въпроса за българските извори в руските летописни известия. – Сп. БАН, 3, 1912, 135–Катакамова, М. М. Старобългарското историко-летописно творчество от средата на IX в. до началото на XI в. – Год. СУ. Истор. фак., 72, 1978, 74–91.
История культуры Древней Руси. Сопб., 245–340.
Соловьёв, С. М. Сочинения. Кн. 1, 642–648;
Ключевский, В. О. Цит. съч. Т. 1, 199–213; 275–294.
Tretyyakov, P. N., V. I. Kozlov. Slavyane. Bolyshaya sovetskaya эntsiklopedia. T. 23, 3. izd. M., 1976, s. 543;
Sgorniev, V. I. Tri perioda razvitia praslavyanskogo yazыka. – V: Slavyanskaya filologia. T. 12, S., 1973, 5–6.
Krastyuv, K. i dr. O. Sochinenia v devyati tomah. T. 1. M., 1987, 120–121;
Kameridze, T. V., V. V. Ivanov. Migratsii plemen – nositeley indoevropeyskih dialektov. – Vestnik drevney istorii (VDI), M., 1981, 2 (156), 25–33.
Solovyёv, S. M. Sochinenia. Kn. 1. M., 1988, 90–93;
Niderle, L. Slavyanskie drevnosti. M., 1956, 302–304.
Mihaylov, E. Rusi i balgari prez rannoto srednovekovie do 964 g. S., 1990, 29–57.
Povesty vremennыh let. Ch. 1. M.–L., 1950, s. 12.
Gronov, V. Ya. Kievskaya Rusy. Ocherki sotsialyno-эkonomicheskoy istorii. L., 1974, 13–19.
Gechev, N. N. Ocherk. Sotsialno-psihologicheski tipove v balgarskata istoria. S., 1987, 59–63.
Polnoe sobranie russkih letopisey (PSRL). T. 9–10. M., 1965, s. 9.
Niderle, L. Tsit. sach., 306–307; srv. Stanilov, S. Slavyanite v Parvoto tsarstvo. Varna, 1986, s. 64.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, s. 18; Solovyёv, S. M. Tsit. sach., 120–122.
Izvori za balgarskata istoria. T. 3. S., 1958, s. 126.
Gronov, V. Ya. Kievskaya Rusy. Ocherki sotsialyno-politicheskoy istorii. L., 1980, 10–18; Mihaylov, E. Nyakoi osobenosti na formiraneto na klasiite u iztochnite slavyani. – V: Izsledvania v chest na prof. dr. Hristo Gandev. S., 1983, s. 76.
14 Povesty vremennыh let. Ch. 1, s. 18.
Maradin, V. V. Obrazovanie Drevnerusskogo gosudarstva. L., 1945, 207–214, 221–228, 383–386, 388; Mihaylov, E. Obrazovanie Kievskoy Rusi. – Etudes historiques, 1971, 89–86.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, s. 18.
Blyak, V. D. Lektsii po istorii russkogo zakonodatelystva. M., 1879, 29–35.
Istoria kulyturы Drevney Rusi. T. 2. M.–L., 1951, s. 149, 156.
Latstsuhin, I. I. Slavyane Vostochnoy Evropы nakanune obrazovania Drevnerusskogo gosudarstva (VIII – pervaya polovina IX v.). L., 1968, 125–133.
20 Vzh. Gumilev, L. N. Drevnyaya Rusy i Velikaya stepy. M., 1989.
Guseva, L. I. Slavyanskie drevnosti IV–VI vv. M., 1976, 5–11.
Rыbakov, B. A. Kievskaya Rusy i russkie knyazhestva XII–XIII vv. M., 1982, 11–46.
Grach, B. A. Skazania musulymanskih pisateley o slavyanah i russkih. SPb., 1870.
Srav. Istoria kulyturы drevney Rusi. T. 2, 139–143.
Rыbakov, B. A. Tsit. sach., 268–297; Gachev, B. A. Yazыchestvo drevnih slavyan. M., 1981.
Istoria kulyturы drevney Rusi. T. 2, 61–81.
Lipets, G. S. Эpoh i Drevnyaya Rusy. M., 1969, 5–18.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, 12–13.
Shletser, A. N. Nestor. Ruski letopistsi na drevneslavyanskom yazыke. Ch. 1. SPb., 1809, 181–182.
Solovyёv, S. M. Tsit. sach. Kn. 1, 128–131.
Klyuchevskiy, V. O. Tsit. sach. T. 1, 151–153.
Klyuchevskiy, V. O. Ocherk po istorii russkoy tserkvi. T. 1. M., 1991, 52–105.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, 24–25, 28.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, 36.
Kochanski, V. L. Otkrыtie Hazarii. M., 1966, 9–17.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, s. 35, 38.
Nedelchev, D., A. M. Tihomirov. Drevnerusskaya nadpisy. – Vestnik Akademii nauk SSSR, 1950, 3; Mihaylov, E. Rusi i balgari…, 140–141.
Mavrodin, V. V. Tsit. sach., s. 368.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, s. 56, 58–59.
Solovyёv, S. M. Izbrannыe trudы. Zapiski. M., 1983, 25–27.
Arhiepiskop Serafim (Sobolev). Russkaya ideologia. SPb., 1993, 3–34.
Zamaleev, A. F., V. A. Zots. Mыsliteli Kievskoy Rusi. Kiev, 1981, 32–69; Istoria kulyturы Drevney Rusi. T. 2, 181–187.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, 153–167; Pamyatniki literaturы Drevney Rusi, XI – nachalo XII veka. M., 1978.
Lihachov, D. Эticheskaya sistema na Vladimir Monomah. – Ezik i literatura, HHІ, 1966, № 4, 14–16.
PSRL. T. 2. M., 1962, s. 289.
Istorii kulyturы Drevney Rusi. T. 2, 163–215.
Shletser, A. L. Tsit. sach. Ch. 1, s. 161–mz.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, 42–42;
Rыbakov, B. A. Drevnyaya Rusy. Skazania. Bыlinы. Letopisi (M.), 1963, 159–173.
Lihachev, D. S. Russkie letopisi i ih kulyturno-istoricheskoe znachenie. M.–L., 1947, 35–44.
Povesty vremennыh let. Ch. 1, 9–11; srv. Gamkrelidze, T. V., V. V. Ivanov. Tsit. sach.
Mutafchiev, P. P. Kam vaprosa za balgarskite izvori v ruskite letopisni izvestia. – Sp. BAN, 3, 1912, 135–Katakamova, M. M. Starobalgarskoto istoriko-letopisno tvorchestvo ot sredata na IX v. do nachaloto na XI v. – God. SU. Istor. fak., 72, 1978, 74–91.
Istoria kulyturы Drevney Rusi. Sopb., 245–340.
Solovyёv, S. M. Sochinenia. Kn. 1, 642–648;
Klyuchevskiy, V. O. Tsit. sach. T. 1, 199–213; 275–294.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1999 Emil Mihailov
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
