Създаване и развитие на Катедрата по история на Византия и балканските народи (1972-1986)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.80.97-106Ключови думи :
създаване и развитие на катедра история на Византия, Софийски университет , Средновековна балканска история, Византийска империя, изследвания по история на Византия, катедра история на България, институт по балканистика, история на балканските народи, проф. Петър Тивчев, Анета Илиева, Акад. Димитър Ангелов, 1972-1986, Акад. Николай Тодоров, проф. Бистра Цветкова, доц. Милчо Лалков, доц. Георги Бакалов, доц. Мария Тодорова, българо-византийски отношения, византологияАбстракт
Статията на Анета Илиева представя възникването и развитието на Катедрата по история на Византия и балканските народи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ между 1972 и 1986 г. Проследява се процесът на институционалното оформяне на катедрата след преобразуването на специалността „История“ в самостоятелен факултет (1972), както и нейното утвърждаване като център на университетската балканистика и византинистика.
Авторката разглежда първоначалното преподаване на дисциплините „История на Византия“ и „История на балканските народи“ в рамките на други катедри, до тяхното обособяване под ръководството на проф. Петър Тивчев (1974–1981). Показано е взаимодействието с Института по балканистика при БАН, чийто директор акад. Николай Тодоров изиграва ключова роля за академичното израстване на катедрата.
Представени са водещите преподаватели — проф. Петър Тивчев, проф. Бистра Цветкова, доц. Милчо Лалков, доц. Георги Бакалов, доц. Мария Тодорова, доц. Ахмед Садулов, гл. ас. Иван Илчев и ас. Анета Илиева. Описани са учебните курсове и специализации, развитието на студентските кръжоци и аспирантури, както и приносът на катедрата в изграждането на университетски учебници, сборници и научни публикации.
Отбелязва се ролята на катедрата за укрепването на Историческия факултет, разширяването на международното сътрудничество (българо-гръцка и българо-холандска комисия, конференции в Солун, Утрехт и Хамбург), както и приноса на нейните членове към многотомната „История на България“. В заключение авторката подчертава значението на академичния дух и приемствеността, осигурили успешното развитие на византинистиката и балканистиката в университета.
Литература (библиография)
Поплько, Д.Ф., И.А. Калужская, К.И. Логачев, И.Л. Фадеева. Изучаване на балканистика в балканските страни. В: Славяноведение и балканистика за рубежом. М., 1980, 73-74.
Димитров, С. Академик Николай Тодоров. - В: Изследвания в чест на акад. Н. Тодоров, С., 1983, с.7.
Мехера Леонтии. Кипърска хроника. С., 1974., П. Тивчев Увод, превод от гръцки, подбор и бележки с предг. Второ подготвено издание с авторизиран превод и значително разширено (1979 г.), Кипърска хроника на Георги Бустрон". Увод, превод и бележки. П. Тивчев. Год. СУ. Истор. фак., 72, 1978, 121-184.
Провиденциализмът в държавната идеология на Византийската империя. В: Изследвания в чест на акад. Д. Ангелов. По случай 70-годишнината от рождението му (под печат).
Френски пътеписи за Балканиme. T. 1 (XV-XVIII 8.). C., 1975; m.2 (XIX 8.). C., 1981.
Николов, Й. Проф. д-р Бистра Цветкова учен и общественик (По случай 60 г. от рождението й). ИПр., 1986, №12, с.64.
Реформите на Османската империя и политиката на Англия и Русия през 30-те - 50-те години на ХІХ в.; преработена като монография под заглавие „Англия, Русия и Танзиматът" (C., 1980).
Балканската политика на Австро-Унгария 1914-1917 г. С., 1983.
Балканското националноосвободително движение през ХIX в. (1804-1878). С., 1982.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
