Писмата на българския архиепископ в Охрид Паисий до Италийския митрополит Тимотей

Навсякъде в текста е използвано автентичното наименование на Българската църква, създадена с грамотите на император Василий II след присъединяването на българска- та държава към Източната Римска империя, а именно „Архиепископия на България“ – „Αρχιεπισκοπή Βουλγαρίας“, съответно „Архиепископ на България“ – „Αρχιεπισκόπος Βουλγαρίας“, със седалище в Охрид, вместо наложилия се във времето технически термин „Охридска архиепископия“. Терминът „Охридска архиепископия“ не отразява историчес- ката реалия и истина, а днес дори става повод за съзнателно изкривяване и изопачаване от историци, политици и др.

Пальмов, И. Новые данные к истории Охридской архиепископии XVI, XVII и XVIII вв. Санкт-Петербург, 1894. Текстът на писмата е даден в приложението на техния оригинален гръцки език, като липсва превод.

Actes de Zographou. Еd. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev. Санкт-Петербург, 1907, с. 132 – 139. // Византийский временникь. Приложение к XIII тому. № 1.

Иванов, Й. Българските старини из Македония. София, 1970, с. 244.

Снегаров, И. История на Охридската архиепископия – патриаршия. Т. 2. От падане- то ѝ под турците до нейното унищожение (1394 – 1767). София, 1995, с. 162 – 163.

Пак там, с. 156 – 163.

Павликянов, К. История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г. София, 2005, с. 84 – 85.

Pavlikianov, C. The Medieval Greek and Bulgarian documents of the Athonite Monas- tery of Zographou. Sofia, 2004, p. 465 – 484.

Миладинов, К. Охридската архиепископия. // Братски трудь (Москва), 1860, № 3, с. 21 – 27.

Пальмов, И. Новые данные к истории Охридской архиепископии…, с. 32 (226), 34 – 37 (228 – 231).

Пак там, с. 32 – 34 (226 – 228).

Пак там, с. 34 – 35 (228 – 229).

Пак там, с. 35 – 36 (229 – 230).

Пак там, с. 36 – 37 (230 – 231).

Пак там, с. 32 (226), 37 (231).

Грамотите на Василий II. – ГИБИ. Т. 6. София, 1965, с. 40 – 47. Вж. по-специално грамота № 2: „Тъй като след издаването на тоя сигилий за обсега на всяка българска епис- копия, пресветият архиепископ на България поиска царство ни да издаде и друг сигилий относно останалите негови епископства, неизброени в първия сигилий, и относно другите подвластни нему епископства, защото съседните митрополити ги били заграбили от бъл- гарската област и си ги били присвоили, и понеже царство ни не благоволява да допусне никого от тия или от техните люде да престъпи и крачка навътре в пределите на българска- та област, затова постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства както и всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държаха и от тогавашните архиепископи […]“. Също там: „Постановяваме пресветият архиепископ на България да владее не само изложените, но ако има и други, които се намират в българските предели и поради заб- равяне е пропуснато да бъдат споменати, заповядваме той да владее и управлява и тях. И каквито други градове да са пропуснати да бъдат споменати в грамотите на царство ми, да ги владее всички същият пресвети архиепископ и да събира от всички тях каноникон, както и от власите по цяла България и от турците около Вардар, доколкото се намират в българските предели. И всички стратези в България и останалите служители и архонти да го почитат много и да слушат думата и наставленията му, да не се намесват в делата нито на български ма- настир, нито на църква, нито в каквато и да е изобщо църковна работа, и да не се бъркат нито нему, нито на подчинените му пребогулюбовни епископи и да не им пречат, за да не си навлекат подобни хора големия и безмилостен гняв на царство ми.

Поради това и за сведение на царете след нас ние съставихме този сигилий и го дадохме на пресветия архиепископ, като го подпечатахме с моливдовула на царство ни в месец май, индикт 3, година 6528.“

Guillou, A., Tchérémissinoff, К. “Note sur la culture arabe et la culture Slave dans le katépanat d’Italie,“ Mélanges de l’École française de Rome: Moyen Áge. // Temps Modernes, 68, 1968, p. 677 – 692; Guillou, A. “Italie méridionale byzantine ou Byzantins en Italie méridionale?“ // Revue internationale des Études Byzantines, 44, fasc. 1, 1974, p. 153 – 158; Martin, J.-M. La Pouille du vie au xne siècle. // École française de Rome (Rome), 1993, p. 489 – 526; Runciman, S. A history of the First Bulgarian Empire. London, 1930, p. 21. Тук е необходимо да подчертаем уточнението, което прави С. Рънсиман, че българите на Алцек „мирно завладяват“ не само района на Равена, но отиват и по-далеч, като завладяват цяла Италия. Вж. също: Димов, Г. Българите в Южна Италия през Средните векове (от VI – XI век). – В: Quod Deus Vult! Сборник в чест на професор дин Красимира Гагова. София, 2013, с. 98 – 119; Антов, С. Българското военно присъствие във византийска Южна Италия и Сицилия през XI век. – В: Мартенски студентски четения. Сборник с материали от Осма студентска научна конференция във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Т. 5. В. Търново, 2015, с. 58 – 68; Бородин, О. Равеннский экзархат. Византийцы в Италии. Санкт-Петер- бург, 2001, с. 11, 103, 329 – 330; D’Amico, V. Importanza della immigrazione dei Bulgari nella Italia Meridionale al tempo dei Longobardi e dei Bizantini. // Atti del 3 Congresso internazionale di Studi sull’Alto Medio Evo. Spoleto, 1959, p. 369 – 378; Idem. I Bulgari transmigrate in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare. Loro speciale diffusione in Sannio. Campobasso, 1933.

Pauli Historiam Langobardorum. IV– 44. – chap. MGH SS rer. Germ, vol. 48, p. 170.

Ibidem. I, 16.

Gregorii Magni. Dialogorum liber IV. PL 77, col. 361.

Constantine Porphyrogenitus De administrando imperio. Еd. G. Moravcsik, transl. R. J. H. Jenkins. Budapest, 1949, p. 126 – 129.

Churchill, W. The Annales Barenses and The Annales Lupi Protospatharii: Critical Edition and Commentary (Ph. D. dissertation, Centre for Medieval Studies, University of Toronto), 1979, p. 116, 126.

Dujčev, I. I rapporti fra la Calabria e la Bulgaria nel Medioevo. – In: Atti del 4 Congresso storico calabrese. Napoli, 1969, p. 239; Dvornik, F. La vie de S’Gregoire le Decapolite et de slaves macedoniens au IXe siecle. // Travaux publies par l’Institut d’Etudes slaves (Paris), Vol. V, 1926, p. 35 – 36.

Balkan and South Slavic Enclaves in Italy: Languages, Dialects and Identities. Ed. T. Kahl, I. Krapova, G. Turano. Cambridge Scholars Publishing: Newcastle upon Tyne, 2018, p. 11.

Martin, J.-M. La Pouille…, p. 505 – 506.

Navsyakade v teksta e izpolzvano avtentichnoto naimenovanie na Balgarskata tsark- va, sazdadena s gramotite na imperator Vasiliy II sled prisaedinyavaneto na balgarska- ta darzhava kam Iztochnata Rimska imperia, a imenno „Arhiepiskopia na Bulgaria“ – „Αρχιεπισκοπή Βουλγαρίας“, saotvetno „Arhiepiskop na Bulgaria“ – „Αρχιεπισκόπος Βουλγαρίας“, sas sedalishte v Ohrid, vmesto nalozhilia se vav vremeto tehnicheski termin „Ohridska arhiepiskopia“. Terminat „Ohridska arhiepiskopia“ ne otrazyava istoriches- kata realia i istina, a dnes dori stava povod za saznatelno izkrivyavane i izopachavane ot istoritsi, polititsi i dr.

Palymov, I. Novыe dannыe k istorii Ohridskoy arhiepiskopii XVI, XVII i XVIII vv. Sankt-Peterburg, 1894. Tekstat na pismata e daden v prilozhenieto na tehnia originalen gratski ezik, kato lipsva prevod.

Actes de Zographou. Ed. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev. Sankt-Peterburg, 1907, s. 132 – 139. // Vizantiyskiy vremenniky. Prilozhenie k XIII tomu. № 1.

Ivanov, Y. Balgarskite starini iz Makedonia. Sofia, 1970, s. 244.

Snegarov, I. Istoria na Ohridskata arhiepiskopia – patriarshia. T. 2. Ot padane- to ѝ pod turtsite do neynoto unishtozhenie (1394 – 1767). Sofia, 1995, s. 162 – 163.

Pak tam, s. 156 – 163.

Pavlikyanov, K. Istoria na balgarskia svetogorski manastir Zograf ot 980 do

g. Sofia, 2005, s. 84 – 85.

Pavlikianov, C. The Medieval Greek and Bulgarian documents of the Athonite Monas- tery of Zographou. Sofia, 2004, p. 465 – 484.

Miladinov, K. Ohridskata arhiepiskopia. // Bratski trudy (Moskva), 1860, № 3, s. 21 – 27.

Palymov, I. Novыe dannыe k istorii Ohridskoy arhiepiskopii…, s. 32 (226), 34 – 37 (228 – 231).

Pak tam, s. 32 – 34 (226 – 228).

Pak tam, s. 34 – 35 (228 – 229).

Pak tam, s. 35 – 36 (229 – 230).

Pak tam, s. 36 – 37 (230 – 231).

Pak tam, s. 32 (226), 37 (231).

Gramotite na Vasiliy II. – GIBI. T. 6. Sofia, 1965, s. 40 – 47. Vzh. po-spetsialno gramota № 2: „Tay kato sled izdavaneto na toya sigiliy za obsega na vsyaka balgarska epis- kopia, presvetiyat arhiepiskop na Bulgaria poiska tsarstvo ni da izdade i drug sigiliy otnosno ostanalite negovi episkopstva, neizbroeni v parvia sigiliy, i otnosno drugite podvlastni nemu episkopstva, zashtoto sasednite mitropoliti gi bili zagrabili ot bal- garskata oblast i si gi bili prisvoili, i ponezhe tsarstvo ni ne blagovolyava da dopusne nikogo ot tia ili ot tehnite lyude da prestapi i krachka navatre v predelite na balgarska- ta oblast, zatova postanovyavame, shtoto i segashniyat presveti arhiepiskop da pritezhava i upravlyava vsichkite balgarski episkopstva kakto i vsichki drugi gradove, koito byaha pod vlastta na tsar Petar i Samuil i se darzhaha i ot togavashnite arhiepiskopi […]“. Sashto tam: „Postanovyavame presvetiyat arhiepiskop na Bulgaria da vladee ne samo izlozhenite, no ako ima i drugi, koito se namirat v balgarskite predeli i poradi zab- ravyane e propusnato da badat spomenati, zapovyadvame toy da vladee i upravlyava i tyah. I kakvito drugi gradove da sa propusnati da badat spomenati v gramotite na tsarstvo mi, da gi vladee vsichki sashtiyat presveti arhiepiskop i da sabira ot vsichki tyah kanonikon, kakto i ot vlasite po tsyala Bulgaria i ot turtsite okolo Vardar, dokolkoto se namirat v balgarskite predeli. I vsichki stratezi v Bulgaria i ostanalite sluzhiteli i arhonti da go pochitat mnogo i da slushat dumata i nastavleniyata mu, da ne se namesvat v delata nito na balgarski ma- nastir, nito na tsarkva, nito v kakvato i da e izobshto tsarkovna rabota, i da ne se barkat nito nemu, nito na podchinenite mu prebogulyubovni episkopi i da ne im prechat, za da ne si navlekat podobni hora golemia i bezmilosten gnyav na tsarstvo mi.

Poradi tova i za svedenie na tsarete sled nas nie sastavihme tozi sigiliy i go dadohme na presvetia arhiepiskop, kato go podpechatahme s molivdovula na tsarstvo ni v mesets may, indikt 3, godina 6528.“

Guillou, A., Tchérémissinoff, K. “Note sur la culture arabe et la culture Slave dans le katépanat d’Italie,“ Mélanges de l’École française de Rome: Moyen Áge. // Temps Modernes, 68, 1968, p. 677 – 692; Guillou, A. “Italie méridionale byzantine ou Byzantins en Italie méridionale?“ // Revue internationale des Études Byzantines, 44, fasc. 1, 1974, p. 153 – 158; Martin, J.-M. La Pouille du vie au xne siècle. // École française de Rome (Rome), 1993, p. 489 – 526; Runciman, S. A history of the First Bulgarian Empire. London, 1930, p. 21. Tuk e neobhodimo da podchertaem utochnenieto, koeto pravi S. Ransiman, che balgarite na Altsek

„mirno zavladyavat“ ne samo rayona na Ravena, no otivat i po-dalech, kato zavladyavat tsyala Italia. Vzh. sashto: Dimov, G. Balgarite v Yuzhna Italia prez Srednite vekove (ot VI – XI vek). – V: Quod Deus Vult! Sbornik v chest na profesor din Krasimira Gagova. Sofia, 2013, s. 98 – 119; Antov, S. Balgarskoto voenno prisastvie vav vizantiyska Yuzhna Italia i Sitsilia prez XI vek. – V: Martenski studentski chetenia. Sbornik s materiali ot Osma studentska nauchna konferentsia vav VTU „Sv. sv. Kiril i Metodiy“. T. 5. V. Tarnovo, 2015, s. 58 – 68; Borodin, O. Ravennskiy эkzarhat. Vizantiytsы v Italii. Sankt-Peter- burg, 2001, s. 11, 103, 329 – 330; D’Amico, V. Importanza della immigrazione dei Bulgari nella Italia Meridionale al tempo dei Longobardi e dei Bizantini. // Atti del 3 Congresso internazionale di Studi sull’Alto Medio Evo. Spoleto, 1959, p. 369 – 378; Idem. I Bulgari transmigrate in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare. Loro speciale diffusione in Sannio. Campobasso, 1933.

Pauli Historiam Langobardorum. IV– 44. – chap. MGH SS rer. Germ, vol. 48, p. 170.

Ibidem. I, 16.

Gregorii Magni. Dialogorum liber IV. PL 77, col. 361.

Constantine Porphyrogenitus De administrando imperio. Ed. G. Moravcsik, transl. R. J. H. Jenkins. Budapest, 1949, p. 126 – 129.

Churchill, W. The Annales Barenses and The Annales Lupi Protospatharii: Critical Edition and Commentary (Ph. D. dissertation, Centre for Medieval Studies, University of Toronto), 1979, p. 116, 126.

Dujčev, I. I rapporti fra la Calabria e la Bulgaria nel Medioevo. – In: Atti del 4 Congresso storico calabrese. Napoli, 1969, p. 239; Dvornik, F. La vie de S’Gregoire le Decapolite et de slaves macedoniens au IXe siecle. // Travaux publies par l’Institut d’Etudes slaves (Paris), Vol. V, 1926, p. 35 – 36.

Balkan and South Slavic Enclaves in Italy: Languages, Dialects and Identities. Ed. T. Kahl, I. Krapova, G. Turano. Cambridge Scholars Publishing: Newcastle upon Tyne, 2018, p. 11.

Martin, J.-M. La Pouille…, p. 505 – 506.