От културен трансфер към социокултурна трансформация

Часовниците и усещането за времето в България

Автори

  • Андреас Либератос Институт за средиземноморски изследвания, Ретимно

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.123-143

Ключови думи :

часовник, измерване на времето, България

Резюме

Изобретяването на механичния часовник е едно от най-значимите технологични постижения, които довеждат до европейската световна хегемония. Като се започне от часовниковите кули, които постепенно се превръщат в неотменим елемент от пейзажа и звуковата среда на балканските градове през XVII и XVIII в., и се стигне до кулминацията на масовия внос на джобни или ръчни часовници от Централна Европа в началото на XX в., пренасянето на новата технология в югоизточната периферия на Европа не само променя системата за измерване на времето, но е свързано и със съпътстващите я важни културни промени във възприемането на времето, най-вече с прехода от подчинение на времето към дисциплина на времето. Като се фокусира върху днешна България и използва предимно български източници, статията предлага преглед на гореспоменатия процес, разглежда произтичащите от него теоретични и методологични въпроси и очертава подход към изследването на този конкретен случай на културен трансфер.

Използвани източници

Добринов, М. За изнамерването на сахатите за в джоб. – Читалище, II, № 6–7, 272–327, 312–315.

Dobrinov, M. Za iznamervaneto na sahatite za v dzhob. – Chitalishte, II, № 6–7, 272–327, 312–315.

Mumford, L. Technics and Civilization. London, 1934; Cipolla, C. Clocks and Culture 1300–1700. London, 1967; Landes, D. S. Revolution in Time. Clocks and the Making of the Modern World. Harvard, 1983.

Macey, S. L. Clocks and the Cosmos. Time in Western Life and Thought. Hamden, 1980.

Вж. напр.: Le Goff, J. Au Moyen Age: Temps de l’Eglise et temps du marchand. – Annales ESC, XV, 1960, No 3, 417–433; Idem. Le temps du travail dans la ‘crise’ du XVIe siècle: du temps médiéval au temps moderne. – Le Moyen Age, 69, 1963, 597–613; De Grazia, S. Of Time, Work and Leisure. New York, 1962; Thompson, E. P. Time, Work-discipline and Industrial Capitalism. – Past & Present, 38, Dec. 1967, 56–97; Zerubavel, E. The Standardization of Time: a Socio-historical Perspective. – The American Journal of Sociology, 88, 1982, No 1, 1–23; Mohavedi, S. Cultural Preconceptions of Time. Can We Use Operational Time to Meddle on God’s Time? – Comparative Studies in Society and History, 27, 1985, No 3, 385–400. За един изключително информативен преглед вж.: Landes, D. Цит. съч.

Вж. между други: Espagne, M., Μ. Werner. La construction d’une référence culturelle allemande en France. Genèse et histoire (1750–1914). – Annales ESC, 42, 1987, No 4, 969–992; Eidem (eds). Transferts. Relations interculturelles dans l’espace francoallemand (XVIIIe–XIXe

siècle). Paris, 1988; Lüsebrink, H.-J., R. Reichardt (eds). Kulturtransfer im Epochenumbruch. Frankreich – Deutschland 1770 bis 1815. Leipzig, 1997; Middell, M. Kulturtransfer und historische Komparatistik – Thesen zu ihrem Verhältnis. – Comparativ 10, 2000, No 1, S. 7–41.

Werner, M., B. Zimmermann. Beyond comparison: histoire croisée and the challenge of reflexivity. – History and Theory, 45, 2006, 30–50.

De Busbecq, O. The Turkish Letters of Ogier Ghiselin de Busbecq, transl. by E. S. Forster. Oxford, 1927, 135–136; Йонов, М. (ред.) Немски и австрийски пътеписи за Балканите XVII –средата на XVIII в. С., 1986, с. 82 и др. Вж. също Gradeva, R. On ‘Frenk’ Objects in Everyday Life in Ottoman Balkans: the case of Sofi a, mid-17th – mid 18th c. – In: Relazioni Economichetra Europa e Mondo Islamico secc. XIII–XVIII. Prato, 2006, 785–788

Цветкова, Б. (ред.) Френски пътеписи за балканите. Т. 1. XV–XVIII век. С., 1979, 237–238. Евлия Челеби, пътувайки по същото време из Балканите, описва в пътешествието си трийсет часовникови кули в различни балкански градове. Lowry, H. W., Y. Dağlı. The Passing of Time: Ottoman Clock Towers in the Balkans, ca. 1570–1675. – In: Balta, E.,Y. Dedes, E. N. İşli, M. S. Koz (eds). Yücel Dağlı Anasına: „Geldi Yücel, Gitti Yücel. Bir Nefes Gibi“. İstanbul, 2011, с. 426.

Вж. напр. Йонов, М. Европа отново открива българите. ХV–ХVІІІ век. С., 1980, 150–151. За усвояването на западна техника от страна на османците вж. İshanoğlu, E. Some Remarks on Ottoman Science and its Relation with European Science and Technology up to the End of 18th Century. – In: Idem. Science, Technology and Learning in the Ottoman Empire.

Ashgate, 2004, I, 45–71.

Deringil, S. “They Live in a State of Nomadism and Savagery”: The Late Ottoman Empire and the Post-Colonial Debate. – Comparative Studies in Society and History, 45, No 2, 2003, р. 320; Uluengin, M. Secularizing Anatolia Tick by Tick: Clock Towers in the Ottoman Empire and the Turkish Republic. – International Journal of Middle Eastern Studies 42, 2010, 17–36; Wishnitzer, A. A comment on Mehmet Bengü Uluengin, “Secularizing Anatolia Tick by Tick: Clock towers in the Ottoman Empire and the Turkish Republic”. – International Journal of Middle Eastern Studies, 42, 2010, 537–540.

Yonov, M. Evropa otnovo otkriva balgarite. HV–HVІІІ vek. S., 1980, 150–151.

Tsvetkova, B. (red.) Frenski patepisi za balkanite. T. 1. XV–XVIII vek. S., 1979, 237–238.

Yonov, M. (red.) Nemski i avstriyski patepisi za Balkanite XVII – sredata na XVIII v. S., 1986, s. 82 i dr.

Файлове за сваляне

Публикуван

21.12.2013

Как да цитирате

Либератос, А. (2013). От културен трансфер към социокултурна трансформация: Часовниците и усещането за времето в България. ГСУ-ИФ, 101(1), 123–143. https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.123-143