Дворът на Карл Велики като управленска институция в съчинението на архиепископ Хинкмар от Реймс „DE ORDINE PALATII“ (882 г.)

Резюме

Това изследване анализира важен и все още недостатъчно проучен проблем на ранносредновековната франкска държава - развитието на нейните административни и правителствени структури по времето на Карл Велики (768-814). Използваният източник е съчинението на абат Адалард от Лион „De ordine palatii et reipublicae dispositione“ („За реда в двореца и състоянието на държавата“), запазено само в препис на архиепископ Хинкмар от Реймс (806-882) под популярното име „De ordine palatii“. Трактатът е написан през 882 г., когато кралството е разтърсвано от вътрешни и външни нападения в трудни времена.
Студията се състои от две различни в тематично отношение части. Първата част (глави I-III) разглежда въпроса за обществената организация, произхода на епископата и произхода и задълженията на кралската власт. В първата част Хинкмар/Адалард представя същността на монархията и изискванията към нея. Той подчертава нейния божествен произход (настоявайки на приоритета на sacerdotium) и в съответствие с църковните авторитети, и по-специално с Псевдо-Киприан, разглежда regnum и sacerdotium по-скоро като отделни сфери на ecclesia, всяка от които има свои собствени характеристики. Хинкмар вижда в монархията водача, rector, и защитника, defensor, на обществото, а в духовенството - коректив на монархическата власт.