Church Dioceses in Vardar’s Macedonia Between the Two World Wars
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.105.106-115Keywords:
Bulgarian Orthodox Church, Serbian Orthodox Church, World War I, tomos, ecclesiastical jurisdictionAbstract
During the First World War and immediately after it, the dioceses of the Vardar part of Macedonia had changed their legal administrator several times. This phenomenon is probably caused by the rapidly changing political situation in the region. This means that the church structure and the management of a church area directly depends on the political situation in it and always the political element is stronger than the ecclesiastic one in the spiritual administration of a territory. So from 1920 (except years during the Second World War) to the present, the dioceses in Vardar Macedonia are under the jurisdiction of the Serbian Orthodox Church (SOC). Nowadays this fact raises lots of disputes and constant tensions between Serbia and Northern Macedonia.
References
В студията си „Из погрома на България. Виновникът“ (Стара Загора, 1914, с. 24) митр. Методий (Кусев) описва своята версия по македонския въпрос, която е плод на за- дълбочено изследване от негова страна: „Девизът на руското правителство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция, се оформи окончателно в държавна политика на Руската империя през 1889 г. С посред- ството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония. При това положение в Македония се обрзува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети“.
Радев, С. Македония из Българското възраждане. T. 1 – 2. София, 2013, с. 390.
Велев, Гр. Българската национална кауза. Т. 2. ИК Знание, 2013, с. 184.
Хюсеин Хилми паша (1855 – 1922) е османски държавник, който е бил два пъти ве- лик везир на Османската империя. Той е сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на XX в., заемал е длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898 – 1902) вилает, генерален инспектор на Македония (1902 – 1908), вътрешен министър (1908 – 1909), велик везир (1909 – 1910), правосъден министър (1912) и посланик в Австро-Унгария (1912 – 1918).
Атанасов, Д. Хилми паша за новите Балкани (интервю). // Камбана, ІІІ, № 1815, 10 февр. 1914, с. 2.
„Ако по силата на царска власт се е основал или ще се основе някой град, редът на църковните работи да следва държавното и гражданското разпределение.“ Вж. повече у Стефанов, И. (състав.). Правила на св. Православна църква. София, 1936, с. 170.
Спироски, М. Борба за автокефалност. Скопjе, 1990, с. 21.
Методий, митр. (Кусев). Из погрома..., с. 5.
Томос на Вселенската патриаршия, с който се утвърждава присъединяването на вардарските епархии във Вардарска Македония към Сръбската църква. Прев. от сръбски език Иван Йовчев. // Гласник на Сръбската православна църква (Белград), 1920, № 7, с. 99 – 100. Вж. тук прил.
Костадиновски, Д. Вардарскиот дел од Македониjа под jурисдикциjа на СПЦ (1919 – 1941). Скопjе, 1995, с. 54.
Повод за въвеждане на диктатурата е убийството в Народната скупщина на хърват- ския селски водач Степан Радич (1871 – 1928) и последвалата парламентарна и полити- ческа криза.
Костадиновски, Д. Вардарскиот дел..., с. 77.
Сърбиновски, М. За македонските работи. Аси Принт, 2011, с. 40.
Методий, митр. (Кусев). Македония в своите жители само сърби няма. София, 1913, с. 30.
Вж. тук прил.: Томос на Вселенската патриаршия…, с. 99 – 100.
Срв. 6-о правило на Първия вселенски събор; 3-то правило на Втория вселенски събор; 17-о и 28-о правило на Четвъртия вселенски събор; 38-о правило на Шестия вселенски събор и 9-о правило на Антиохийския поместен събор. Цанков, Ст., Стефанов, И., Цанев, П. Правилата на Св. Православна църква с тълкуванията им. Т. 1 – 2. София, 1912 – 1913.
Маjевски, В. Српски патриjарх Варнава и негова доба. Осиек, 1933, с. 273.
Шкаровский, М. История Болгарской православной цркви и ее отношений с Рус- ской церковью в первой половине XX в. Санкт-Петербург, 2014, с. 217.
Пак там.
До 1941 г. Скопската митрополия е управлявана от митрополит Йосиф (Цвийович), който на 4 май с. г. е задържан под стража и експулсиран в Сърбия, където умира в изгна- ние през 1957 г.
Светското му име е Стойко Недялков Чавдаров. Роден е на 20 март 1888 г. в с. Ени- Кьой, Дедеагачка околия (Западна Тракия). Завършва духовна семинария в Цариград през 1911 г., след което на 18 септември с. г. го ръкополагат в йеродяконски сан и една година предстоява като дякон на Екзарх Йосиф и писар в Екзархията. Висшето си богословско об- разование започва в Киевската духовна академия (1912 – 1915) и завършва в Черновитския богословски факултет (1922). Специализира каноническо право в Института по каноничес- ко право при университета в Щрасбург (1922 – 1924). Църковното си служение той пре- минава като секретар на Велешката митрополия (1 април 1916 г. – 23 септември 1918 г.); екзархийски дякон и проповедник в Цариград (1 януари 1919 г. – 1 септември 1922 г.), през което време го ръкополагат в йеромонашески сан (24 април 1921 г.). На 19 октомври 1924 г. го въвеждат в архимандритско достойнство. От 1 октомври 1924 г. до 1 септември 1929 г. е протосингел на Софийската митрополия; от 1 септември 1929 г. до ноември 1931 г. е началник на Културно-просветното отделение при канцеларията на Св. Синод. На 1 но- ември 1931 г. го ръкополагат за епископ (Знеполски) с назначението викарий на Софий- ския митрополит Стефан. На 6 октомври 1935 г. е канонически избран и провъзгласен от Св. Синод за Търновски митрополит. През пролетта на 1941 г. е назначен за управляващ на Скопско-Велешката епархия с помощник-епископ Максим Браницки. Умира на 1 май 1961 г. в София. Вж.: Цанков, Ст. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. София, 1939, с. 83.
Светското му име е Атанас П. Атанасов. Роден е на 26 октомври 1901 г. в гр. Варна, където получава начално и средно образование (1923). Завършва софийския Богословски факултет през 1928 г. След това той става епархийски проповедник във Варна, и като такъв митрополит Симеон го ръкополага в йеродяконски (31 януари 1933 г.) и в йеромонашески сан (22 юни 1933 г.). През есента на същата година го назначават за протосингел на Невро- копската епархия, където го въвеждат в архимандритско достойнство (на Великден 1934 г.). След едногодишна специализация в Щрасбург е въведен за протосингел на Софийската митрополия на 1 август 1936 г. На 27 ноември 1936 г. го ръкополагат за епископ (Знепол- ски), като става викарен епископ на Софийския митрополит Стефан. На 4 юни 1939 г. Св. Синод го избира за Ловчански митрополит. През пролетта на 1941 г. е назначен за уп- равляващ на Охридско-Битолската епархия с помощник-епископ Панарет Брегалнишки. Почива на 28 юни 1960 г. в София и е погребан в двора на катедралния храм „Св. Троица“ в Ловеч. Вж.: Цанков, Ст. Българската православна църква..., с. 87.
V studiyata si „Iz pogroma na Bulgaria. Vinovnikat“ (Stara Zagora, 1914, s. 24) mitr. Metodiy (Kusev) opisva svoyata versia po makedonskia vapros, koyato e plod na zadalbocheno izsledvane ot negova strana: „Devizat na ruskoto pravitelstvo za namalenieto i otslabvaneto na Bulgaria za smetka ugolemyavaneto i zasilvaneto na Sarbia i Gartsia, se oformi okonchatelno v darzhavna politika na Ruskata imperia prez 1889 g. S posred- stvoto na ruskata diplomatsia se postigna edno saglashenie mezhdu Sarbia i Gartsia chrez Patriarshiyata za podyalbata na Makedonia. Pri tova polozhenie v Makedonia se obrzuva edna sayuzna propaganda sas znachenie na zagovor protiv balgarskata narodnost. V neynia sastav vlizaha konsulite ruski i srabski, turskite vlasti, gratsko-srabskite vladitsi i teroristite: andarti sas srabskite cheti“.
Radev, S. Makedonia iz Balgarskoto vazrazhdane. T. 1 – 2. Sofia, 2013, s. 390.
Velev, Gr. Balgarskata natsionalna kauza. T. 2. IK Znanie, 2013, s. 184.
Hyusein Hilmi pasha (1855 – 1922) e osmanski darzhavnik, koyto e bil dva pati ve- lik vezir na Osmanskata imperia. Toy e sred nay-uspeshnite osmanski administratori v Evropeyska Turtsia v nachaloto na XX v., zaemal e dlazhnostite valia na Adanskia (1897) i na Yemenskia (1898 – 1902) vilaet, generalen inspektor na Makedonia (1902 – 1908), vatreshen ministar (1908 – 1909), velik vezir (1909 – 1910), pravosaden ministar (1912) i poslanik v Avstro-Ungaria (1912 – 1918).
Atanasov, D. Hilmi pasha za novite Balkani (intervyu). // Kambana, ІІІ, № 1815, 10 fevr. 1914, s. 2.
„Ako po silata na tsarska vlast se e osnoval ili shte se osnove nyakoy grad, redat na tsarkovnite raboti da sledva darzhavnoto i grazhdanskoto razpredelenie.“ Vzh. poveche u Stefanov, I. (sastav.). Pravila na sv. Pravoslavna tsarkva. Sofia, 1936, s. 170.
Spiroski, M. Borba za avtokefalnost. Skopje, 1990, s. 21.
Metodiy, mitr. (Kusev). Iz pogroma..., s. 5.
Tomos na Vselenskata patriarshia, s koyto se utvarzhdava prisaedinyavaneto na vardarskite eparhii vav Vardarska Makedonia kam Srabskata tsarkva. Prev. ot srabski ezik Ivan Yovchev. // Glasnik na Srabskata pravoslavna tsarkva (Belgrad), 1920, № 7, s. 99 – 100. Vzh. tuk pril.
Kostadinovski, D. Vardarskiot del od Makedonija pod jurisdiktsija na SPTs (1919 – 1941). Skopje, 1995, s. 54.
Povod za vavezhdane na diktaturata e ubiystvoto v Narodnata skupshtina na harvat- skia selski vodach Stepan Radich (1871 – 1928) i posledvalata parlamentarna i politi- cheska kriza.
Kostadinovski, D. Vardarskiot del..., s. 77.
Sarbinovski, M. Za makedonskite raboti. Asi Print, 2011, s. 40.
Metodiy, mitr. (Kusev). Makedonia v svoite zhiteli samo sarbi nyama. Sofia, 1913, s. 30.
Vzh. tuk pril.: Tomos na Vselenskata patriarshia…, s. 99 – 100.
Srv. 6-o pravilo na Parvia vselenski sabor; 3-to pravilo na Vtoria vselenski sabor; 17-o i 28-o pravilo na Chetvartia vselenski sabor; 38-o pravilo na Shestia vselenski sabor i 9-o pravilo na Antiohiyskia pomesten sabor. Tsankov, St., Stefanov, I., Tsanev, P. Pravilata na Sv. Pravoslavna tsarkva s talkuvaniyata im. T. 1 – 2. Sofia, 1912 – 1913.
Majevski, V. Srpski patrijarh Varnava i negova doba. Osiek, 1933, s. 273.
Shkarovskiy, M. Istoria Bolgarskoy pravoslavnoy tsrkvi i ee otnosheniy s Rus- skoy tserkovyyu v pervoy polovine XX v. Sankt-Peterburg, 2014, s. 217.
Pak tam.
Do 1941 g. Skopskata mitropolia e upravlyavana ot mitropolit Yosif (Tsviyovich), koyto na 4 may s. g. e zadarzhan pod strazha i ekspulsiran v Sarbia, kadeto umira v izgna- nie prez 1957 g.
Svetskoto mu ime e Stoyko Nedyalkov Chavdarov. Roden e na 20 mart 1888 g. v s. Eni- Kyoy, Dedeagachka okolia (Zapadna Trakia). Zavarshva duhovna seminaria v Tsarigrad prez 1911 g., sled koeto na 18 septemvri s. g. go rakopolagat v yerodyakonski san i edna godina predstoyava kato dyakon na Ekzarh Yosif i pisar v Ekzarhiyata. Vissheto si bogoslovsko ob- razovanie zapochva v Kievskata duhovna akademia (1912 – 1915) i zavarshva v Chernovitskia bogoslovski fakultet (1922). Spetsializira kanonichesko pravo v Instituta po kanoniches- ko pravo pri universiteta v Shtrasburg (1922 – 1924). Tsarkovnoto si sluzhenie toy pre- minava kato sekretar na Veleshkata mitropolia (1 april 1916 g. – 23 septemvri 1918 g.); ekzarhiyski dyakon i propovednik v Tsarigrad (1 yanuari 1919 g. – 1 septemvri 1922 g.), prez koeto vreme go rakopolagat v yeromonasheski san (24 april 1921 g.). Na 19 oktomvri 1924 g. go vavezhdat v arhimandritsko dostoynstvo. Ot 1 oktomvri 1924 g. do 1 septemvri 1929 g. e protosingel na Sofiyskata mitropolia; ot 1 septemvri 1929 g. do noemvri 1931 g. e nachalnik na Kulturno-prosvetnoto otdelenie pri kantselariyata na Sv. Sinod. Na 1 no- emvri 1931 g. go rakopolagat za episkop (Znepolski) s naznachenieto vikariy na Sofiy- skia mitropolit Stefan. Na 6 oktomvri 1935 g. e kanonicheski izbran i provazglasen ot Sv. Sinod za Tarnovski mitropolit. Prez proletta na 1941 g. e naznachen za upravlyavasht na Skopsko-Veleshkata eparhia s pomoshtnik-episkop Maksim Branitski. Umira na 1 may 1961 g. v Sofia. Vzh.: Tsankov, St. Balgarskata pravoslavna tsarkva ot Osvobozhdenieto do nastoyashte vreme. Sofia, 1939, s. 83.
Svetskoto mu ime e Atanas P. Atanasov. Roden e na 26 oktomvri 1901 g. v gr. Varna, kadeto poluchava nachalno i sredno obrazovanie (1923). Zavarshva sofiyskia Bogoslovski fakultet prez 1928 g. Sled tova toy stava eparhiyski propovednik vav Varna, i kato takav mitropolit Simeon go rakopolaga v yerodyakonski (31 yanuari 1933 g.) i v yeromonasheski san (22 yuni 1933 g.). Prez esenta na sashtata godina go naznachavat za protosingel na Nevro- kopskata eparhia, kadeto go vavezhdat v arhimandritsko dostoynstvo (na Velikden 1934 g.). Sled ednogodishna spetsializatsia v Shtrasburg e vaveden za protosingel na Sofiyskata mitropolia na 1 avgust 1936 g. Na 27 noemvri 1936 g. go rakopolagat za episkop (Znepol- ski), kato stava vikaren episkop na Sofiyskia mitropolit Stefan. Na 4 yuni 1939 g. Sv. Sinod go izbira za Lovchanski mitropolit. Prez proletta na 1941 g. e naznachen za up- ravlyavasht na Ohridsko-Bitolskata eparhia s pomoshtnik-episkop Panaret Bregalnishki. Pochiva na 28 yuni 1960 g. v Sofia i e pogreban v dvora na katedralnia hram „Sv. Troitsa“ v Lovech. Vzh.: Tsankov, St. Balgarskata pravoslavna tsarkva..., s. 87.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2023 Иван Йовчев
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
