The Challenges of Oppositional Status. The Progressive Liberal Party (1903–1911)

Authors

  • Svetoslav Zhivkov Faculty of History, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

DOI:

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.171-242

Keywords:

Progressive-liberal party, People's party

Abstract

In May 1903 the Bulgarian prime minister Stoyan Danev gave his resignation and the Progressive Liberal Party (PLP) handed over the power. In the next eight years the “tsankovists” were in opposition to the governments of the People Liberal Party (1903–1908) and the Democratic Party (1908–1911). The fall from power reflected unfavourably on the party organization of PLP. Many fellows abandoned the party. The party activity declined. Some revival came in 1905. The second congress was held in 1907. The PLP participated in the general parliamentary elections in 1903 and 1908, but won only six (resp. two) seats in the National Assembly. Successful organizational reforms was made in 1908, when the party statutes were changed. In 1909–1910 the PLP consolidated and won another seat at the partial elections (1909). The PLP held aggressive behavior to the governments of the People’s Liberal Party. The progressive liberals attacked their foreign policy, legislation, repressions, foreign loans. The attitude of the PLP to the government of the Democratic Party was more moderate. The tsankovists criticized the measures of the cabinet at diplomatic negotiations aiming recognition of the Bulgarian independence. In this period (1903–1911) PLP declared that it stands out of consolidation of the parties in Bulgaria. Progressive liberals joined in oppositional coalitions like “The United Opposition” (1903) and “The Patriotic Bloc” (1907). The PLP kept close relations with the People’s Party. Both parties had similar programs to the foreign policy – the ultra-russsophilism. At March 1911 the PLP returned to power. Tsar Ferdinand appointed new cabinet with members from the Progressive Liberal Party and People’s Party.

References

За управлението на ПЛП в периода декември 1901 – май 1903 г. вж.: Живков, Св. Прогресивнолибералите на власт. Хомогенният кабинет на д-р Стоян Данев (декември 1901 – май 1903). – История, 2010, № 5–6, 43–81.

В спомените си Султана Р. Петрова лаконично споменава, че при министерската криза от май 1903 г. князът е предложил министерски портфейл на М. Балабанов. Петрова, С. Р. Моите спомени. С., 1991, с. 35.

За сондажите за кабинет вж.: Ангелова, Р. Народната партия в опозиция на вътрешната политика на правителствата (12.01.1901–6.05.1903). – История, 2003, № 3–4, с. 68; Николова, В. Между консерватизма и либерализма. Народната партия 1894–1920. В. Търново, 2004, 144–145; Саздов, Д. Демократическата партия 1887–1908. С., 2001, 248–249.

Понятието „втори стамболовистки режим“ при наличието на четирима „външни“ министри може да се подложи на известна критика. По наше мнение правителството оформя своя „стамболовистки“ облик през 1905–1906 г. след излизането на Д. К. Попов и Р. Петров от кабинета.

България, VІ, № 625, 6 май 1903; № 626, 10 май 1903.

НБКМ – БИА, ф. 12, а.е. 30, л. 131–132; ф. 15, а.е. 1843, л. 4–5; НА – БАН, ф. 43 к., а.е. 50, л. 1–2; България, VІ, № 629, 24 май 1903.

България, VІ, № 634, 14 юни 1903; № 635, 19 юни 1903; Мисъл (Враца), І, № 47, 8 юни 1903; ІІ, № 1, 21 юни 1903; Новозагорски лист (Нова Загора), ІІ, № 50, 5 юли 1903; Пазарджишки вести (Татар Пазарджик), № 13, 23 юни 1903; Стенографски дневници (по-нататък: СД), ХІІІ ОНС, І РС, 16 заседание, 24 ноем. 1903, 441–446.

ЦДА, ф. 134 к., оп. 1, а.е. 317, л. 3–4; НБКМ – БИА, ф. 187, а.е. 20, л. 45–46; Мисъл (Враца), ІІ, № 4, 19 юли 190.

България, VІ, № 637, 27 юни 1903

ЦДА, ф. 3 к., оп. 8, а.е. 434, л. 1–6; НБКМ – БИА, ф. 11, а.е. 17, л. 1; 12–13; а.е. 20, л. 21–30; НБКМ – БИА, ф. 187, а.е. 13, л. 5–19; България, VІ, № 639, 5 юли 1903; Мисъл (Враца), ІІ, № 3, 12 юли 1903; Николова, В. Между консерватизма и либерализма..., с. 147. Депутатите социалисти изготвят своя протестна декларация.

Повечето от тях са от турските представители. Някои българи обаче, като Христо Манов от Самоков, мотивират своя отказ да поставят подписа си в „тези съдбоносни за отечеството времена“ – НБКМ – БИА, ф. 187, а.е. 3, л. 103–104.

България, VІ, № 2, 26 авг. 1903.

НБКМ – БИА, ф. 273, оп. 1, а.е. 515, л. 7– 9; 11–12; Ангелова, Р. Развитие и дейност на Народната партия (1899–1911). В. Търново, 2003, с. 139; Николова, В. Между консерватизма и либерализма..., 147–148.

Саздов, Д. Демократическата партия..., с. 255.

НБКМ – БИА, ф. 15, а.е. 1849, л. 74–76.

България, VІ, № 24, 23 септ. 1903; Ангелова, Р. Развитие и дейност..., с. 141; Саздов, Д. Демократическата партия..., с. 256. В тези обиколки Ст. Данев е съпроводен от Ал. Людсканов, М. Сарафов, Д. Христов и Ал. Радев.

Za upravlenieto na PLP v perioda dekemvri 1901 – may 1903 g. vzh.: Zhivkov, Sv. Progresivnoliberalite na vlast. Homogenniyat kabinet na d-r Stoyan Danev (dekemvri 1901 – may 1903). – Istoria, 2010, № 5–6, 43–81.

V spomenite si Sultana R. Petrova lakonichno spomenava, che pri ministerskata kriza ot may 1903 g. knyazat e predlozhil ministerski portfeyl na M. Balabanov. Petrova, S. R. Moite spomeni. S., 1991, s. 35.

Za sondazhite za kabinet vzh.: Angelova, R. Narodnata partia v opozitsia na vatreshnata politika na pravitelstvata (12.01.1901–6.05.1903). – Istoria, 2003, № 3–4, s. 68; Nikolova, V. Mezhdu konservatizma i liberalizma. Narodnata partia 1894–1920. V. Tarnovo, 2004, 144–145; Sazdov, D. Demokraticheskata partia 1887–1908. S., 2001, 248–249.

Ponyatieto „vtori stambolovistki rezhim“ pri nalichieto na chetirima „vanshni“ ministri mozhe da se podlozhi na izvestna kritika. Po nashe mnenie pravitelstvoto oformya svoya „stambolovistki“ oblik prez 1905–1906 g. sled izlizaneto na D. K. Popov i R. Petrov ot kabineta.

Bulgaria, VІ, № 625, 6 may 1903; № 626, 10 may 1903.

NBKM – BIA, f. 12, a.e. 30, l. 131–132; f. 15, a.e. 1843, l. 4–5; NA – BAN, f. 43 k., a.e. 50, l. 1–2; Bulgaria, VІ, № 629, 24 may 1903.

Bulgaria, VІ, № 634, 14 yuni 1903; № 635, 19 yuni 1903; Misal (Vratsa), І, № 47, 8 yuni 1903; ІІ, № 1, 21 yuni 1903; Novozagorski list (Nova Zagora), ІІ, № 50, 5 yuli 1903; Pazardzhishki vesti (Tatar Pazardzhik), № 13, 23 yuni 1903; Stenografski dnevnitsi (po-natatak: SD), HІІІ ONS, І RS, 16 zasedanie, 24 noem. 1903, 441–446.

TsDA, f. 134 k., op. 1, a.e. 317, l. 3–4; NBKM – BIA, f. 187, a.e. 20, l. 45–46; Misal (Vratsa), ІІ, № 4, 19 yuli 190.

Bulgaria, VІ, № 637, 27 yuni 1903

TsDA, f. 3 k., op. 8, a.e. 434, l. 1–6; NBKM – BIA, f. 11, a.e. 17, l. 1; 12–13; a.e. 20, l. 21–30; NBKM – BIA, f. 187, a.e. 13, l. 5–19; Bulgaria, VІ, № 639, 5 yuli 1903; Misal (Vratsa), ІІ, № 3, 12 yuli 1903; Nikolova, V. Mezhdu konservatizma i liberalizma..., s. 147. Deputatite sotsialisti izgotvyat svoya protestna deklaratsia.

Povecheto ot tyah sa ot turskite predstaviteli. Nyakoi balgari obache, kato Hristo Manov ot Samokov, motivirat svoya otkaz da postavyat podpisa si v „tezi sadbonosni za otechestvoto vremena“ – NBKM – BIA, f. 187, a.e. 3, l. 103–104.

Bulgaria, VІ, № 2, 26 avg. 1903.

NBKM – BIA, f. 273, op. 1, a.e. 515, l. 7– 9; 11–12; Angelova, R. Razvitie i deynost na Narodnata partia (1899–1911). V. Tarnovo, 2003, s. 139; Nikolova, V. Mezhdu konservatizma i liberalizma..., 147–148.

Sazdov, D. Demokraticheskata partia..., s. 255.

NBKM – BIA, f. 15, a.e. 1849, l. 74–76.

Bulgaria, VІ, № 24, 23 sept. 1903; Angelova, R. Razvitie i deynost..., s. 141; Sazdov, D. Demokraticheskata partia..., s. 256. V tezi obikolki St. Danev e saprovoden ot Al. Lyudskanov, M. Sarafov, D. Hristov i Al. Radev.

Published

21.12.2013

How to Cite

Zhivkov, S. (2013). The Challenges of Oppositional Status. The Progressive Liberal Party (1903–1911). ГСУ-ИФ, 101(1), 171–242. https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.171-242