Библиотеката на Марин Дринов

Фотинов, К. Обозрение за вишереченое. - Любословие, II, 19 юли 1846.

Шишманов, Ив. Д. Нови студии из областта на Българското възраждане. - В: Сб. БАН, 1926, с. 21.

Йорданов, В. История на Народната библиотека в София. С., 1930.

От трите книги само първата е записана в каталога на библиотеката му.

БИА на НБКМ, ф. 111 (Марин Дринов), арх. ед. 2, л. 55-56.

Общият сбор на разпределените по съдържание издания е с 464 тома по-малък от количеството на целия фонд. От него са отпаднали дубликатите и тези заглавия, чието описание е недостатъчно да се определи съдържанието им и да се отнесат към определена област на знанието.

Динеков, П. Литературни въпроси. С., 1963.

В предговора си към печатния каталог на Дряновата библиотека проф. В. Н. Златарски пише по този въпрос следното: ,,Почти от самото възникване в книжнината по въпросът за сръбските претенции върху Македония Дринов с най-напрегнато внимание следеше всичко, що се явяваше в сръбската книжнина по тоя въпрос и не се забавяше да го обори. В цял ред полемически статии той показва несъстоятелността на сръбските възгледи върху славянското население в Македония по всички посоки. Силата на неговите оборвания се състоеше в това, че на сръбския шовинизъм, субективност, изопачение на фактите, той противопоставяше своята обективност,

правдивост и научна основа, а неговото авторитетно име в науката оказа немалко влияние на първо време върху постановката и развитието на македонския въпрос в полза на българите.

Тъй като не всички описания в каталога съдържат данни за годината на издаване, в таблицата са отразени 2452 книги и списания срещу 2969.

В 1866 г. е написана в Женева първата му статия „Срашни ли са за народността ни фанuриотите и йезуитите?", публикувана в излизащия в Цариград български вестник „Время"; в 1869 r. във Виена е издадена книгата му „Поглед върху произхожданьето на българския народ и началото на българската история"; в 1871 r. в Москва защитава магистърска дисертация ,,Заселение Балканского полуострова славянами".

Fotinov, K. Obozrenie za visherechenoe. - Lyuboslovie, II, 19 yuli 1846.

Shishmanov, Iv. D. Novi studii iz oblastta na Balgarskoto vazrazhdane. - V: Sb. BAN, 1926, s. 21.

Yordanov, V. Istoria na Narodnata biblioteka v Sofia. S., 1930.

Ot trite knigi samo parvata e zapisana v kataloga na bibliotekata mu.

BIA na NBKM, f. 111 (Marin Drinov), arh. ed. 2, l. 55-56.

Obshtiyat sbor na razpredelenite po sadarzhanie izdania e s 464 toma po-malak ot kolichestvoto na tselia fond. Ot nego sa otpadnali dublikatite i tezi zaglavia, chieto opisanie e nedostatachno da se opredeli sadarzhanieto im i da se otnesat kam opredelena oblast na znanieto.

Dinekov, P. Literaturni vaprosi. S., 1963.

V predgovora si kam pechatnia katalog na Dryanovata biblioteka prof. V. N. Zlatarski pishe po tozi vapros slednoto: ,,Pochti ot samoto vaznikvane v knizhninata po vaprosat za srabskite pretentsii varhu Makedonia Drinov s nay-napregnato vnimanie sledeshe vsichko, shto se yavyavashe v srabskata knizhnina po toya vapros i ne se zabavyashe da go obori. V tsyal red polemicheski statii toy pokazva nesastoyatelnostta na srabskite vazgledi varhu slavyanskoto naselenie v Makedonia po vsichki posoki. Silata na negovite oborvania se sastoeshe v tova, che na srabskia shovinizam, subektivnost, izopachenie na faktite, toy protivopostavyashe svoyata obektivnost,

pravdivost i nauchna osnova, a negovoto avtoritetno ime v naukata okaza nemalko vliyanie na parvo vreme varhu postanovkata i razvitieto na makedonskia vapros v polza na balgarite.

Tay kato ne vsichki opisania v kataloga sadarzhat danni za godinata na izdavane, v tablitsata sa otrazeni 2452 knigi i spisania sreshtu 2969.

V 1866 g. e napisana v Zheneva parvata mu statia „Srashni li sa za narodnostta ni fanuriotite i yezuitite?", publikuvana v izlizashtia v Tsarigrad balgarski vestnik „Vremya"; v 1869 r. vav Viena e izdadena knigata mu „Pogled varhu proizhozhdanyeto na balgarskia narod i nachaloto na balgarskata istoria"; v 1871 r. v Moskva zashtitava magistarska disertatsia ,,Zaselenie Balkanskogo poluostrova slavyanami".