The Library of Marin Drinov
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.77.270-298Keywords:
Marin Drinov, LibraryAbstract
The eminent Bulgarian historian and Slavic studies scholar Professor Marin Drinov possessed a rich personal library containing 2,969 volumes of books and journals. The author analyzes the library collection in the following aspects:
- by the language in which the works were published;
- by content;
- by authors and titles;
- by year of publication.
The obtained results are presented in separate tables. Drinov’s library contains literature in various languages, with Russian being the most prominent. In terms of content, the library collection is multidisciplinary. The largest number of books belongs to the fields of linguistics, literary theory and criticism, ethnography, and history with its auxiliary sciences. The topic "Bulgaria" is best represented in all possible aspects. A significant portion of the literature also covers the topics "Cyril and Methodius," "The Eastern Question," and "Macedonia."
References
Фотинов, К. Обозрение за вишереченое. - Любословие, II, 19 юли 1846.
Шишманов, Ив. Д. Нови студии из областта на Българското възраждане. - В: Сб. БАН, 1926, с. 21.
Йорданов, В. История на Народната библиотека в София. С., 1930.
От трите книги само първата е записана в каталога на библиотеката му.
БИА на НБКМ, ф. 111 (Марин Дринов), арх. ед. 2, л. 55-56.
Общият сбор на разпределените по съдържание издания е с 464 тома по-малък от количеството на целия фонд. От него са отпаднали дубликатите и тези заглавия, чието описание е недостатъчно да се определи съдържанието им и да се отнесат към определена област на знанието.
Динеков, П. Литературни въпроси. С., 1963.
В предговора си към печатния каталог на Дряновата библиотека проф. В. Н. Златарски пише по този въпрос следното: ,,Почти от самото възникване в книжнината по въпросът за сръбските претенции върху Македония Дринов с най-напрегнато внимание следеше всичко, що се явяваше в сръбската книжнина по тоя въпрос и не се забавяше да го обори. В цял ред полемически статии той показва несъстоятелността на сръбските възгледи върху славянското население в Македония по всички посоки. Силата на неговите оборвания се състоеше в това, че на сръбския шовинизъм, субективност, изопачение на фактите, той противопоставяше своята обективност,
правдивост и научна основа, а неговото авторитетно име в науката оказа немалко влияние на първо време върху постановката и развитието на македонския въпрос в полза на българите.
Тъй като не всички описания в каталога съдържат данни за годината на издаване, в таблицата са отразени 2452 книги и списания срещу 2969.
В 1866 г. е написана в Женева първата му статия „Срашни ли са за народността ни фанuриотите и йезуитите?", публикувана в излизащия в Цариград български вестник „Время"; в 1869 r. във Виена е издадена книгата му „Поглед върху произхожданьето на българския народ и началото на българската история"; в 1871 r. в Москва защитава магистърска дисертация ,,Заселение Балканского полуострова славянами".
Fotinov, K. Obozrenie za visherechenoe. - Lyuboslovie, II, 19 yuli 1846.
Shishmanov, Iv. D. Novi studii iz oblastta na Balgarskoto vazrazhdane. - V: Sb. BAN, 1926, s. 21.
Yordanov, V. Istoria na Narodnata biblioteka v Sofia. S., 1930.
Ot trite knigi samo parvata e zapisana v kataloga na bibliotekata mu.
BIA na NBKM, f. 111 (Marin Drinov), arh. ed. 2, l. 55-56.
Obshtiyat sbor na razpredelenite po sadarzhanie izdania e s 464 toma po-malak ot kolichestvoto na tselia fond. Ot nego sa otpadnali dublikatite i tezi zaglavia, chieto opisanie e nedostatachno da se opredeli sadarzhanieto im i da se otnesat kam opredelena oblast na znanieto.
Dinekov, P. Literaturni vaprosi. S., 1963.
V predgovora si kam pechatnia katalog na Dryanovata biblioteka prof. V. N. Zlatarski pishe po tozi vapros slednoto: ,,Pochti ot samoto vaznikvane v knizhninata po vaprosat za srabskite pretentsii varhu Makedonia Drinov s nay-napregnato vnimanie sledeshe vsichko, shto se yavyavashe v srabskata knizhnina po toya vapros i ne se zabavyashe da go obori. V tsyal red polemicheski statii toy pokazva nesastoyatelnostta na srabskite vazgledi varhu slavyanskoto naselenie v Makedonia po vsichki posoki. Silata na negovite oborvania se sastoeshe v tova, che na srabskia shovinizam, subektivnost, izopachenie na faktite, toy protivopostavyashe svoyata obektivnost,
pravdivost i nauchna osnova, a negovoto avtoritetno ime v naukata okaza nemalko vliyanie na parvo vreme varhu postanovkata i razvitieto na makedonskia vapros v polza na balgarite.
Tay kato ne vsichki opisania v kataloga sadarzhat danni za godinata na izdavane, v tablitsata sa otrazeni 2452 knigi i spisania sreshtu 2969.
V 1866 g. e napisana v Zheneva parvata mu statia „Srashni li sa za narodnostta ni fanuriotite i yezuitite?", publikuvana v izlizashtia v Tsarigrad balgarski vestnik „Vremya"; v 1869 r. vav Viena e izdadena knigata mu „Pogled varhu proizhozhdanyeto na balgarskia narod i nachaloto na balgarskata istoria"; v 1871 r. v Moskva zashtitava magistarska disertatsia ,,Zaselenie Balkanskogo poluostrova slavyanami".
Downloads
Published
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2025 Elena Kirova
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
