The Jewish Communiтy in Ruschouk from the Establishment of the Danubian (Tuna) Vilayet Тill the Russian-Turk War (1864-1878)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.99.69-118Keywords:
Ruschouk, Jews, ethno-religious problemsAbstract
The study is devoted on the activity of the Jewish Community of Rousse in the 1864-1878 period. On the base of authentic documents the status of the Jewish Community in the town after the establishment of the Tuna Vilayet is observed. The economic activity of the Rousse Jews is paid attention, as well as their wealth status and the problems of the coexistence between Jews and other ethno-religious communities in the town.
References
Архиви
София – НБКМ – Ор. отд.:
Документи от Русчук – F. 112.
Документи от Русчук – F. Rs.
Документи от Ески Джумая (днeс Търговище) – F. 113.
Документи от Шумен – F. Şm.
Сиджилите на Русчук – R.
Salname-i Vilayet-i Tuna.
ЦДА:
Ф. 1568, оп. 1–2.
M.A.E. / C.C.C. Roustchouk – Документи от централния архив на Париж.
PAAA, I.A.B.q. (Turkei), 95; 98, Bonn – Документи от централния архив в Бон.
BOA:
Cevdet Tasnifi Adliye.
Maliye Nezereti – Cizye.
Meclis-i Valâ.
Париж:
AIU.
AIU – Bulgarie III B 57.
„ „ III B 59.
„ „ III B 60.
Лондон:
PRO F.O.
78, 1979; 78, 2490; 78, 2868; 195, 937.
Виена:
Österreichisches Staatsarchiv.
HHStA – Wien, F. 8 K. Russtchuk.
HHStA – Wien, Prot. № 458.
Ръкописи
Авраам Розанес. Дневник. Ръкописът е намерен в семейството Толедо, Тел Авив – очаква се скоро да излезе в Израел с предговор и научен апарат от автора на статията.
Хаим Розанес. Мемоари, написани в чест на 70-ия рожден ден на брат му – Шломо. Ръкописът е намерен при семейството Толедо, Тел Авив.
Шломо Розанес. La genealogia de la familia Rozanes. Ръкописът е намерен при семейството Толедо, Тел Авив.
Риджистро ди лос Истаугос ди ла хеврат Хесед ве Емет ин Русчук. (Регистър на статута на дружеството „Хесед ве Емет“ в Русчук). Ръкописът се намира в Централния държавен архив – София, ф. 1568, ф. 8942.
Периодичен печат
Иврит
Амацид – седмичник. Излизал между 1856–1909 г.
Хавацелет – седмичник. Излизал в периода 1863–1914 г. Между 1864–1870 г. не е издаван. От 1908 до 1910 г. е излизал три пъти на седмица. От 1910 г. до закриването му през 1914 г. се завръща като седмичник.
Български
Дунав (Русе) – 1865; 1866; 1868; 1869; 1871; 1875; 1877 г.
Знаме (Букурещ) – 1875 г.
Източно време (Цариград) – 1877 г.
Македония (Цариград) – 1871 г.
Независимост (Букурещ) – 1874 г.
Русенски общински вестник (Русе) – 1892; 1893 г.
Цариградски вестник (Цариград) – 1862 г.
БЕЛЕЖКИ
По-подробно вж.: Clair, S. G. B. St., C. A. C. Brophy. Twelve Years of Study of the Eastern Question in Bulgaria. London, 1877, 274–287; Фадеева, И. Е. Мидхат паша. Жизнь и деятельность. М., 1977, 14–39; The Encyclopaedia of Islam. Vol. VI. Leiden, 1991, 1031–1035; Пемпелов, С. Мидхат паша, управлението на Дунавския вилает. В. Търново, 1994, 37–93.
Todorov, N. The Balkan City. Washington, 1983, p. 350. (Използваме само някои градове, присъствали в таблицата, която Тодоров е представил.)
Alliance Israelite Universelle, Bulletin mensel № 9 (1876), p. 132. Паренте е бил директор на училището „Алианс“ в Русчук (1873–1877).
Записки от тефтерите на общността – Русе, Bet A’am, ул. „Иван Вазов“.
Дневникът на Авраам Розанес, параграф 29. (Дневникът предстои да излезе с предговор и научен апарат.)
Пак там, параграф 28.
Пак там, параграф 38.
Той е бил отстранен поради интриги, касаещи сградата на „Алианс“, избухнали в общността (април 1885 г.). Вж.: Розанес, Ш. История диц ла комюнйдад израелита дц Русчук. Русе, 1914, 108–109.
Дневникът на Авраам Розанес, параграф 58. Действителната история е поднесена също и в „La genealogia de la familia Rozanes“ (историята на семейството, която била написана от историка и член на семейството Шломо Розанес) – касаещи събитията през 1869 г. за подпалването на конфликта и поводите му. Вж. в Дневника в последния параграф. Конфликти и сбивания е имало и преди в общността на Русчук. От вестниците от същия период ще научаваме също, че и в общността на Пловдив (Филибе в онези дни) избухвал спор, който довел до жестокости между различните течения в Велика (общността). Интригите там достигнали до такава степен, че се наложила намеса на местната полиция и до елиминирането на тези, които стояли начело на спора: Цариградски вестник, XIII, № 45, 3 юни. 1862.
AIU/Bulgarie III B57, 03.03.1875 – за личността му и дейността му вж. нататък.
AIU/Bulgarie III B59, 21.01.1876.
Телеграмите му също са написани на красноречив иврит.
Обретенов, Н. Дневници и спомени (1877–1939). С., 1988, с. 60.
Дунав, № 2271, 23 ян. 1877.
Хаим Розанес. Мемоар написан в чест на 70-ия рожден ден на брат му Шломо – спомен (ръкопис на френски).
Арони, Б. Видни евреи в България. Т. 2. Тел Авив, 1973, 135–141.
Описания на статуса и на обстановката в дома на Яков, синът на Рафаел Герон Авет, за уважаването в общността и решението им да извършат добро дело за бедните евреи от града по време на големия смразяващ студ навън. По-подробно вж.: Ково, А. и И. Стонев дс Авелар. – История диц ла хевра „Хесед ве Емет“ ин Русчук ликуд ди конфликто. Русе, 1920, с. 8.
Библейски книги Псалми (88: 11): „Милостта и истината се срещнали, справедливостта и мирът се целунали“.
Риджистро ди лос Истаугос ди ла хеврат Хесед ве Емет ин Русчук (ръкопис). Ръкописът е намерен в Централния държавен архив – София, ф. 1568 I (с благодарност към д-р Авнер Перец за задържането на ръкописа). Примерът за гражданина предостави Михаил Бали от фондацията, която имала подобно име и цели и е основана в Букурещ. За Бали вж.: Shwarzfeld, M. Davicion Bally – Biographie. AI, IX, 1886, 1–29.
Ково, А. Цит. съч., с. 7.
Пак там, 46–47. Сумата, която е била дадена на собственикa на аптеката, е била 10 415 френски франка без лихва.
Москович, Н. Някой допълнителни сведения към историята на Еврейската община в Русе. – Годишник, ХХХІ, 1999, с. 167.
От известието в „Русенски общински вестник“, което говори за нуждата да се разрушат няколко частни сгради с цел да се построи мъжка гимназия, ние научаваме, че дружеството „Хесед ве Емет“ е имало сграда на ул. „Отец Паисий“, която е била пред разруха. Това е единственото известно сведение, че дружеството е имало собствена сграда. За наше съжаление в известието няма никаква индикация откога сградата е била на разположение на организацията: Русенски общински вестник, I, № 63, 20 март 1893 (вж. по-нататък в бел. № 27 – за Ашкеназката синагога в града).
Авраам Розанес е бил избиран няколко пъти за благотворителното дружество „Малбиш Арумим“, както той е написал в дневника си, споменат по-горе. Вж. Москович, Н. Цит. съч., с. 166.
Salname-i Vilayet-i Tuna, 1291 (18.02.1874–06.02.1875), с. 208, 209; М. A. E/C. C. C. Roustchouk, 28 nov. 1881, p. 29. В Салнаме (годишникът) присъстват заедно църквите и синагогите – няма броий. Не знаем, че през този период е имало три църкви в града, следователно изключваме за двете синагоги.
За тази синагога Фрумкин е писал с изумление във в. „Хавацелет“ (№ 32, 1 ян. 1872): „Тази уважаема Общност съвсем наскоро построи дом на молитвата, каквато не бих виждал в цялата благословена земя! Върху нея сияйното му величие и прекрасното дело ще направи с човешка ръка, а слава страшно велико ще впримчи в премяна на храма, кога Божията ръка“. Синагогата съществувала като такава до 60-те години на ХХ в., а след това е била съборена за наем на различни инстанции в града. До 90-те години е ползвана като помещение за занаяти и като дърводелска работилница. В средата на 90-те години била превърната в Протестантска църква, която я е реставрирала и променяла външния ѝ изглед почти до неузнаваемост. От „Русенски общински вестник“, който споменахме по-горе, ние научаваме, че през 1878 г. в града е създадена нова синагога на Ашкеназите. Този факт също налага да разрушаване на сградата, за да се построи на нейно място гимназия, както споменахме – с обявлението от 20 март 1893 г.:
Всички къщи в околността са определени за разрушаване (вж. известието по-нататък за сградата „Хесед ве Емет“ в бел. № 27). Обсъждането е дълго и подробно и най-основното е разрушаването на сметките. Синагогата е била като постройката на „Хесед ве Емет“ и са в съседство на ул. „Отец Паисий“. Нова синагога за ашкеназите население на Русчук е била построена след 34 години през 1927 г. на ул. „Иван Вазов“. Сградата днес се ползва като Bet A’am на малката общност, останала в града.
Македония, V, № 37, 14 септ. 1871. – Сп. П. С. Славейков (1827–1895) тогава редактор на вестника е автор на видната статия „Работа и изкуство“. Дългият материал, част от който цитираме в текста, критикува рязко атаките на българите, които се предавали пред чужденците и „местните“ (мюсюлманското население) и срещу изоставянето на трудолюбието на гражданина в ръцете им. Трябва да се обърне внимание на настъпилото изказване срещу евреи (чифути), което ще разгледаме в подробности по-нататък.
НБКМ, Ор. отд. – R – сиджил на Русе; пак там съжаление откритите сиджили са до 1875 г. Отогава до избухването на войната през 1877 г. има само единични свидетелства, отнасящи се за града.
Русенски общински вестник.
За пораженията от епидемиите от холера, вж. в дневника на Авраам Розанес, параграф 49 сл.; Дунав, II, № 92, 20 юли 1866; № 97, 7 авг. 1866; № 104, 31 авг. 1866; Barkley, H. C. Bulgaria before the War. London, 1877. Съобщения на британските консули в Русчук през годините 1866–1872 описват с подробности пораженията от тифус и холерата. Вж. още: Panzac, D. Politique Sanitaire et Fixation des Frontières: L’Exemple Ottoman (XVIIIe–XIXe siècles). – Turcica, 31, 1999, 87–108; Quarantaines et Lazarets. L’Europe et la Peste d’Orient. Aix-en-Provence, 1986.
HHStA – Wien, F8, Karton Russtchuk, 14.03.1877.
Русенски общински вестник, I, № 50, 12 дек. 1892.
AIU (Bulgarie), III B 57, 18.03.1875. Покойният Нафтали Ково оставил в завещанието си значителни суми за организации и за определени хора от еврейското и нееврейското общество в града. Паричната стойност на магазина била 2000 френски франка, а нужните разходи по реставрирането на мястото се равнявали на 90–100 франка. Имуществото било на ул. „Ун Мейдан“ № 69.
Вж. таблица № 6 по-нататък. Взети са под внимание главно мъжете – глави на семействата; тези, които не са били записани, са били безработни. Желаете да се провери кои са били най-разпространените професии. Там, където бяха по-малко от десет за една професия, ги записахме отделно.
За търговията на фамилия Розанес вж. в дневника на Авраам Розанес. Така напр. се споменава жалбата към валия от търговците на Русе към великия везир; търговците се оплакали за загуба на пари, причинени от еврейския търговец Хаим Меир – гражданин на Русчук и пруски поданик. Кореспонденцията е сложна и представляваща за столатка му, която е пренесъл с парахода на калаидджия се. Обърщението към висшите власти в столицата ни говори, че става дума за големи суми. НБКМ, Ор. отд., Ф. 112А, № 1400, л. 1.
Дунав, I, № 7, 14 апр. 1865. – вестникът дава свидетелства за панаири, провеждани на територията на вилаета. Освен това в Ески Джумая (дн. Търговище), се споменават още пет, между тях Кара-Су. За всеки панаир имало определени дни, в които били действали и за които осведомяват чрез съобщения в българския вестник. В Ески Джумая напреженият панаир се провеждал около Гергьовден – в началото на месец май, а в Кара-Су – през месец юни (вкл. Черна вода). Панаирите са споменати още в следните броеве: Дунав, II, № 105, 4 септ. 1866; № 123, 6 юнон. 1866; V, № 368, 13 апр. 1869 и др. За тържищата вж. още: Faroqhi, S. The Early History of the Balkan Fairs. – Südost-Forschungen, XXXIII, 1978, 50–67; Stoianovich, T. The Conquering Balkan Orthodox Merchant. – JEN 20/2, 1960, 324–313; Gramatikov, E. Узунджовският панаир. С., 1993.
Дневникът на Авраам Розанес, параграфи 26, 37–38; Genealogia de la familia Rozanes, събитията през 1873 г. въз основа на договор, който бил подписан между братята, с договорено че Авраам […] трябвало да се отдалечи от работата на пазарите в Джумая и Кара-Су […].
НБКМ, Ор. отд. – R, S3, Cemaaziyu’l evvel 8, p. 84–11. (Годината не е ясна, но по други сведения става дума за средата на 70-те години.)
НБКМ, Ор. отд., Ф. 113, № 187, от 02.1872.
PRO, F.O., 78, 2490, 09.05.1876, p. 94–11–98.
PRO, F.O., 195, 937, 18.12.1869, p.148–151; 23.03.1870, p. 283–284; 23.12.1870, p. 357–358.
НБКМ, Ор. отд., Ф. 113, № 151, 12.05.1876/1293, Zilkade, 28.
Дунав II, № 123, 6 септ. 1866. Там четем: „[…] Под покровителството на успокоената сянка на негово превъзходителство (губернатора), всички се завърнали по домовете си в спокойствие и сигурност, доволни и изпълнени с щастливо доверие“. Ще напомним, че губернатор по това време е Мидхат паша.
Дунав, VII, № 631, 28 юли 1871.
Arhivi
Sofia – NBKM – Or. otd.:
Dokumenti ot Ruschuk – F. 112.
Dokumenti ot Ruschuk – F. Rs.
Dokumenti ot Eski Dzhumaya (dnes Targovishte) – F. 113.
Dokumenti ot Shumen – F. Şm.
Sidzhilite na Ruschuk – R.
Salname-i Vilayet-i Tuna.
TsDA:
F. 1568, op. 1–2.
M.A.E. / C.C.C. Roustchouk – Dokumenti ot tsentralnia arhiv na Parizh.
PAAA, I.A.B.q. (Turkei), 95; 98, Bonn – Dokumenti ot tsentralnia arhiv v Bon.
BOA:
Cevdet Tasnifi Adliye.
Maliye Nezereti – Cizye.
Meclis-i Valâ.
Parizh:
AIU.
AIU – Bulgarie III B 57.
„ „ III B 59.
„ „ III B 60.
London:
PRO F.O.
78, 1979; 78, 2490; 78, 2868; 195, 937.
Viena:
Österreichisches Staatsarchiv.
HHStA – Wien, F. 8 K. Russtchuk.
HHStA – Wien, Prot. № 458.
Rakopisi
Avraam Rozanes. Dnevnik. Rakopisat e nameren v semeystvoto Toledo, Tel Aviv – ochakva se skoro da izleze v Izrael s predgovor i nauchen aparat ot avtora na statiyata.
Haim Rozanes. Memoari, napisani v chest na 70-ia rozhden den na brat mu – Shlomo. Rakopisat e nameren pri semeystvoto Toledo, Tel Aviv.
Shlomo Rozanes. La genealogia de la familia Rozanes. Rakopisat e nameren pri semeystvoto Toledo, Tel Aviv.
Ridzhistro di los Istaugos di la hevrat Hesed ve Emet in Ruschuk. (Registar na statuta na druzhestvoto „Hesed ve Emet“ v Ruschuk). Rakopisat se namira v Tsentralnia darzhaven arhiv – Sofia, f. 1568, f. 8942.
Periodichen pechat
Ivrit
Amatsid – sedmichnik. Izlizal mezhdu 1856–1909 g.
Havatselet – sedmichnik. Izlizal v perioda 1863–1914 g. Mezhdu 1864–1870 g. ne e izdavan. Ot 1908 do 1910 g. e izlizal tri pati na sedmitsa. Ot 1910 g. do zakrivaneto mu prez 1914 g. se zavrashta kato sedmichnik.
Balgarski
Dunav (Ruse) – 1865; 1866; 1868; 1869; 1871; 1875; 1877 g.
Zname (Bukuresht) – 1875 g.
Iztochno vreme (Tsarigrad) – 1877 g.
Makedonia (Tsarigrad) – 1871 g.
Nezavisimost (Bukuresht) – 1874 g.
Rusenski obshtinski vestnik (Ruse) – 1892; 1893 g.
Tsarigradski vestnik (Tsarigrad) – 1862 g.
BELEZhKI
Po-podrobno vzh.: Clair, S. G. B. St., C. A. C. Brophy. Twelve Years of Study of the Eastern Question in Bulgaria. London, 1877, 274–287; Fadeeva, I. E. Midhat pasha. Zhizny i deyatelynosty. M., 1977, 14–39; The Encyclopaedia of Islam. Vol. VI. Leiden, 1991, 1031–1035; Pempelov, S. Midhat pasha, upravlenieto na Dunavskia vilaet. V. Tarnovo, 1994, 37–93.
Todorov, N. The Balkan City. Washington, 1983, p. 350. (Izpolzvame samo nyakoi gradove, prisastvali v tablitsata, koyato Todorov e predstavil.)
Alliance Israelite Universelle, Bulletin mensel № 9 (1876), p. 132. Parente e bil direktor na uchilishteto „Alians“ v Ruschuk (1873–1877).
Zapiski ot tefterite na obshtnostta – Ruse, Bet A’am, ul. „Ivan Vazov“.
Dnevnikat na Avraam Rozanes, paragraf 29. (Dnevnikat predstoi da izleze s predgovor i nauchen aparat.)
Pak tam, paragraf 28.
Pak tam, paragraf 38.
Toy e bil otstranen poradi intrigi, kasaeshti sgradata na „Alians“, izbuhnali v obshtnostta (april 1885 g.). Vzh.: Rozanes, Sh. Istoria dits la komyunydad izraelita dts Ruschuk. Ruse, 1914, 108–109.
Dnevnikat na Avraam Rozanes, paragraf 58. Deystvitelnata istoria e podnesena sashto i v „La genealogia de la familia Rozanes“ (istoriyata na semeystvoto, koyato bila napisana ot istorika i chlen na semeystvoto Shlomo Rozanes) – kasaeshti sabitiyata prez 1869 g. za podpalvaneto na konflikta i povodite mu. Vzh. v Dnevnika v poslednia paragraf. Konflikti i sbivania e imalo i predi v obshtnostta na Ruschuk. Ot vestnitsite ot sashtia period shte nauchavame sashto, che i v obshtnostta na Plovdiv (Filibe v onezi dni) izbuhval spor, koyto dovel do zhestokosti mezhdu razlichnite techenia v Velika (obshtnostta). Intrigite tam dostignali do takava stepen, che se nalozhila namesa na mestnata politsia i do eliminiraneto na tezi, koito stoyali nachelo na spora: Tsarigradski vestnik, XIII, № 45, 3 yuni. 1862.
AIU/Bulgarie III B57, 03.03.1875 – za lichnostta mu i deynostta mu vzh. natatak.
AIU/Bulgarie III B59, 21.01.1876.
Telegramite mu sashto sa napisani na krasnorechiv ivrit.
Obretenov, N. Dnevnitsi i spomeni (1877–1939). S., 1988, s. 60.
Dunav, № 2271, 23 yan. 1877.
Haim Rozanes. Memoar napisan v chest na 70-ia rozhden den na brat mu Shlomo – spomen (rakopis na frenski).
Aroni, B. Vidni evrei v Bulgaria. T. 2. Tel Aviv, 1973, 135–141.
Opisania na statusa i na obstanovkata v doma na Yakov, sinat na Rafael Geron Avet, za uvazhavaneto v obshtnostta i reshenieto im da izvarshat dobro delo za bednite evrei ot grada po vreme na golemia smrazyavasht stud navan. Po-podrobno vzh.: Kovo, A. i I. Stonev ds Avelar. – Istoria dits la hevra „Hesed ve Emet“ in Ruschuk likud di konflikto. Ruse, 1920, s. 8.
Bibleyski knigi Psalmi (88: 11): „Milostta i istinata se sreshtnali, spravedlivostta i mirat se tselunali“.
Ridzhistro di los Istaugos di la hevrat Hesed ve Emet in Ruschuk (rakopis). Rakopisat e nameren v Tsentralnia darzhaven arhiv – Sofia, f. 1568 I (s blagodarnost kam d-r Avner Perets za zadarzhaneto na rakopisa). Primerat za grazhdanina predostavi Mihail Bali ot fondatsiyata, koyato imala podobno ime i tseli i e osnovana v Bukuresht. Za Bali vzh.: Shwarzfeld, M. Davicion Bally – Biographie. AI, IX, 1886, 1–29.
Kovo, A. Tsit. sach., s. 7.
Pak tam, 46–47. Sumata, koyato e bila dadena na sobstvenika na aptekata, e bila 10 415 frenski franka bez lihva.
Moskovich, N. Nyakoy dopalnitelni svedenia kam istoriyata na Evreyskata obshtina v Ruse. – Godishnik, HHHІ, 1999, s. 167.
Ot izvestieto v „Rusenski obshtinski vestnik“, koeto govori za nuzhdata da se razrushat nyakolko chastni sgradi s tsel da se postroi mazhka gimnazia, nie nauchavame, che druzhestvoto „Hesed ve Emet“ e imalo sgrada na ul. „Otets Paisiy“, koyato e bila pred razruha. Tova e edinstvenoto izvestno svedenie, che druzhestvoto e imalo sobstvena sgrada. Za nashe sazhalenie v izvestieto nyama nikakva indikatsia otkoga sgradata e bila na razpolozhenie na organizatsiyata: Rusenski obshtinski vestnik, I, № 63, 20 mart 1893 (vzh. po-natatak v bel. № 27 – za Ashkenazkata sinagoga v grada).
Avraam Rozanes e bil izbiran nyakolko pati za blagotvoritelnoto druzhestvo „Malbish Arumim“, kakto toy e napisal v dnevnika si, spomenat po-gore. Vzh. Moskovich, N. Tsit. sach., s. 166.
Salname-i Vilayet-i Tuna, 1291 (18.02.1874–06.02.1875), s. 208, 209; M. A. E/C. C. C. Roustchouk, 28 nov. 1881, p. 29. V Salname (godishnikat) prisastvat zaedno tsarkvite i sinagogite – nyama broiy. Ne znaem, che prez tozi period e imalo tri tsarkvi v grada, sledovatelno izklyuchvame za dvete sinagogi.
Za tazi sinagoga Frumkin e pisal s izumlenie vav v. „Havatselet“ (№ 32, 1 yan. 1872): „Tazi uvazhaema Obshtnost savsem naskoro postroi dom na molitvata, kakvato ne bih vizhdal v tsyalata blagoslovena zemya! Varhu neya siyaynoto mu velichie i prekrasnoto delo shte napravi s choveshka raka, a slava strashno veliko shte vprimchi v premyana na hrama, koga Bozhiyata raka“. Sinagogata sashtestvuvala kato takava do 60-te godini na HH v., a sled tova e bila saborena za naem na razlichni instantsii v grada. Do 90-te godini e polzvana kato pomeshtenie za zanayati i kato darvodelska rabotilnitsa. V sredata na 90-te godini bila prevarnata v Protestantska tsarkva, koyato ya e restavrirala i promenyala vanshnia ѝ izgled pochti do neuznavaemost. Ot „Rusenski obshtinski vestnik“, koyto spomenahme po-gore, nie nauchavame, che prez 1878 g. v grada e sazdadena nova sinagoga na Ashkenazite. Tozi fakt sashto nalaga da razrushavane na sgradata, za da se postroi na neyno myasto gimnazia, kakto spomenahme – s obyavlenieto ot 20 mart 1893 g.:
Vsichki kashti v okolnostta sa opredeleni za razrushavane (vzh. izvestieto po-natatak za sgradata „Hesed ve Emet“ v bel. № 27). Obsazhdaneto e dalgo i podrobno i nay-osnovnoto e razrushavaneto na smetkite. Sinagogata e bila kato postroykata na „Hesed ve Emet“ i sa v sasedstvo na ul. „Otets Paisiy“. Nova sinagoga za ashkenazite naselenie na Ruschuk e bila postroena sled 34 godini prez 1927 g. na ul. „Ivan Vazov“. Sgradata dnes se polzva kato Bet A’am na malkata obshtnost, ostanala v grada.
Makedonia, V, № 37, 14 sept. 1871. – Sp. P. S. Slaveykov (1827–1895) togava redaktor na vestnika e avtor na vidnata statia „Rabota i izkustvo“. Dalgiyat material, chast ot koyto tsitirame v teksta, kritikuva ryazko atakite na balgarite, koito se predavali pred chuzhdentsite i „mestnite“ (myusyulmanskoto naselenie) i sreshtu izostavyaneto na trudolyubieto na grazhdanina v ratsete im. Tryabva da se obarne vnimanie na nastapiloto izkazvane sreshtu evrei (chifuti), koeto shte razgledame v podrobnosti po-natatak.
NBKM, Or. otd. – R – sidzhil na Ruse; pak tam sazhalenie otkritite sidzhili sa do 1875 g. Otogava do izbuhvaneto na voynata prez 1877 g. ima samo edinichni svidetelstva, otnasyashti se za grada.
Rusenski obshtinski vestnik.
Za porazheniyata ot epidemiite ot holera, vzh. v dnevnika na Avraam Rozanes, paragraf 49 sl.; Dunav, II, № 92, 20 yuli 1866; № 97, 7 avg. 1866; № 104, 31 avg. 1866; Barkley, H. C. Bulgaria before the War. London, 1877. Saobshtenia na britanskite konsuli v Ruschuk prez godinite 1866–1872 opisvat s podrobnosti porazheniyata ot tifus i holerata. Vzh. oshte: Panzac, D. Politique Sanitaire et Fixation des Frontières: L’Exemple Ottoman (XVIIIe–XIXe siècles). – Turcica, 31, 1999, 87–108; Quarantaines et Lazarets. L’Europe et la Peste d’Orient. Aix-en-Provence, 1986.
HHStA – Wien, F8, Karton Russtchuk, 14.03.1877.
Rusenski obshtinski vestnik, I, № 50, 12 dek. 1892.
AIU (Bulgarie), III B 57, 18.03.1875. Pokoyniyat Naftali Kovo ostavil v zaveshtanieto si znachitelni sumi za organizatsii i za opredeleni hora ot evreyskoto i neevreyskoto obshtestvo v grada. Parichnata stoynost na magazina bila 2000 frenski franka, a nuzhnite razhodi po restavriraneto na myastoto se ravnyavali na 90–100 franka. Imushtestvoto bilo na ul. „Un Meydan“ № 69.
Vzh. tablitsa № 6 po-natatak. Vzeti sa pod vnimanie glavno mazhete – glavi na semeystvata; tezi, koito ne sa bili zapisani, sa bili bezrabotni. Zhelaete da se proveri koi sa bili nay-razprostranenite profesii. Tam, kadeto byaha po-malko ot deset za edna profesia, gi zapisahme otdelno.
Za targoviyata na familia Rozanes vzh. v dnevnika na Avraam Rozanes. Taka napr. se spomenava zhalbata kam valia ot targovtsite na Ruse kam velikia vezir; targovtsite se oplakali za zaguba na pari, prichineni ot evreyskia targovets Haim Meir – grazhdanin na Ruschuk i pruski podanik. Korespondentsiyata e slozhna i predstavlyavashta za stolatka mu, koyato e prenesal s parahoda na kalaiddzhia se. Obarshtenieto kam visshite vlasti v stolitsata ni govori, che stava duma za golemi sumi. NBKM, Or. otd., F. 112A, № 1400, l. 1.
Dunav, I, № 7, 14 apr. 1865. – vestnikat dava svidetelstva za panairi, provezhdani na teritoriyata na vilaeta. Osven tova v Eski Dzhumaya (dn. Targovishte), se spomenavat oshte pet, mezhdu tyah Kara-Su. Za vseki panair imalo opredeleni dni, v koito bili deystvali i za koito osvedomyavat chrez saobshtenia v balgarskia vestnik. V Eski Dzhumaya naprezheniyat panair se provezhdal okolo Gergyovden – v nachaloto na mesets may, a v Kara-Su – prez mesets yuni (vkl. Cherna voda). Panairite sa spomenati oshte v slednite broeve: Dunav, II, № 105, 4 sept. 1866; № 123, 6 yunon. 1866; V, № 368, 13 apr. 1869 i dr. Za tarzhishtata vzh. oshte: Faroqhi, S. The Early History of the Balkan Fairs. – Südost-Forschungen, XXXIII, 1978, 50–67; Stoianovich, T. The Conquering Balkan Orthodox Merchant. – JEN 20/2, 1960, 324–313; Gramatikov, E. Uzundzhovskiyat panair. S., 1993.
Dnevnikat na Avraam Rozanes, paragrafi 26, 37–38; Genealogia de la familia Rozanes, sabitiyata prez 1873 g. vaz osnova na dogovor, koyto bil podpisan mezhdu bratyata, s dogovoreno che Avraam […] tryabvalo da se otdalechi ot rabotata na pazarite v Dzhumaya i Kara-Su […].
NBKM, Or. otd. – R, S3, Cemaaziyu’l evvel 8, p. 84–11. (Godinata ne e yasna, no po drugi svedenia stava duma za sredata na 70-te godini.)
NBKM, Or. otd., F. 113, № 187, ot 02.1872.
PRO, F.O., 78, 2490, 09.05.1876, p. 94–11–98.
PRO, F.O., 195, 937, 18.12.1869, p.148–151; 23.03.1870, p. 283–284; 23.12.1870, p. 357–358.
NBKM, Or. otd., F. 113, № 151, 12.05.1876/1293, Zilkade, 28.
Dunav II, № 123, 6 sept. 1866. Tam chetem: „[…] Pod pokrovitelstvoto na uspokoenata syanka na negovo prevazhoditelstvo (gubernatora), vsichki se zavarnali po domovete si v spokoystvie i sigurnost, dovolni i izpalneni s shtastlivo doverie“. Shte napomnim, che gubernator po tova vreme e Midhat pasha.
Dunav, VII, № 631, 28 yuli 1871.
Downloads
Published
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2007 Zvi Keren; Irina Stoyanova, Sonya Semah
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
