Организация и технология на производството
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.2.76.33-60Ключови думи :
Римско керамично производство, Керамични пещи, Археологически разкопки, Технологични етапи, Социален статус и етнически произходАбстракт
Съществуват много изследвания върху проблемите, свързани с организацията и технологията на керамичното производство през римската епоха, но повечето от тях разглеждат само западноримските керамични центрове. Резултатите от продължителните археологически проучвания в Италия, Галия, Германия и други провинции са намерили своето място в редица фундаментални научни трудове.
Все още недостатъчно работа е свършена върху източноримските провинции. Това състояние на нещата може да се обясни главно с липсата на системни комплексни археологически проучвания на керамичните центрове в тази част на Римската империя. Единственият засега проучен керамичен център в Мала Азия е локализиран през 1911 г. от С. Льошке край Чандарлъ - на около 30 км от Пергам, близо до античното селище Питане.
Повече данни за различните етапи от организацията и технологията на керамичното производство в източноримските провинции са известни от археологическите проучвания на античните обекти в района на Северното Черноморие. Публикуваната преди четиридесет и пет години монография на В. Ф. Гайдукевич за древните керамични пещи, открити в Пантикапайон и Фанагорея, не е загубила значението си. Произходът и развитието на керамичното производство са разгледани в монографията от гледна точка на марксистката методология.
Археологическите източници, публикувани през 1966 с В. А. Рибаков като редактор, допринасят значително за изясняване на керамичното производство и древните керамични строителни материали. Проучванията на румънските археолози, изследвали Мизия, Олтения и др. също хвърлят светлина върху съоръженията, използвани за изпичане на керамичното производство.
В Гърция са открити много пещи, датиращи от римската епоха.
В България няма специални изследвания по проблемите на керамичното производство, но има редица публикации по някои конкретни проблеми на бълг. Димитрова, Д. Дзонова, В. Султов и В. Начева.
Цялостното проучване на керамичните центрове край Хотница, Павликени и Бутово даде възможност и достатъчно основания да се разгледат най-важните и типични етапи от организацията и технологията на керамичното производство. От особено значение в това отношение са изхвърлените продукти и остарелите грънчарски инструменти, открити в сметищата. Всичко това позволява да се проследи развитието на производството от грънчарското колело до изпичането в пещта, както и различните техники, използвани за допълнителна обработка и декорация на керамичните изделия.
Откритите и проучени от автора керамични пещи, които са били разрушени по време на изпичането, заедно с останалата в тях продукция и останките от горивни материали, са от полза за определяне на етапите на тяхното изграждане, усъвършенстване и използване, както и на причините, довели до разрушаването им. Разнообразният керамичен материал в грънчарските работилници помогна да се определи характерът на керамичното производство. Той също така потвърди относителната специализация и диференциация на керамичните изделия. Наличието на човешки отпечатъци показва косвено, че в производството на керамика понякога са били наемани и жени и деца.
Археологическите данни от разкопките и епиграфските записи, открити на територията на Никополис ад Иструм, спомогнаха за уточняване на етническия произход и социалния статус на собствениците на грънчарските работилници.
Литература (библиография)
BLÜMNER H., 1879; DЕСНЕLЕTТЕ J., 1904; CHENET G. et G. GAUDRON, 1955; FREMERSDORF Fr., 1922; KUZSINSZKY В., 1932; CUOMO di CARPIO N., 1971-72, vol. 11, 317–462; PICON М., 1973, 2
LOESCHКE S., 1912, 44 ff.
ГАЙДУКЕВИЧ В. Ф., 1934.
FLOCA О., F. SТEFAN et L. МARGHIТAN, 1970; BICНIR Gh., 1973; POPILIAN Gh., 1976; HENNING J., 1977, 181–206
ZIOMECКI J., 1965
ДИМИТРОВА Ал., 1961, 27–33
ДЖОНОВА-МИТОВА Д., 1966, 38–44
СУЛТОВ Б., 1972б, 21–29
HENNING J., Ор. cit., 193-194, Abb. 7
АНТОНОВА В. и Г. АТАНАСОВ, 1979,
JONSTON D. Е., 1969, 75, fig. 2, 4, 7
ДИМИТРОВА Ал., 1961, 31-32, фиг. 7, 8, 9
БАЛКАНСКА А., 1964, 137-149, о6р. 76
FARNOUX В. С., 1963 256-261
ДЖОНОВА-МИТОВА Д., 1970, 5-8. о6р. 1, 2
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1985 Богдан Султов

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).


