Писмото на деспот Яков Светослав до митрополит Кирил III в контекста на религиозната политика на Балканите през XIII век

Деница Петрова

doi:10.60053/GSU.IF.1.108.143-159

Автори

Деница Петрова Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките https://orcid.org/0000-0003-1433-2818

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.108.143-159

Ключови думи :

Номоканон, религиозна политика, Цариградска патриаршия, Римска църква

Абстракт

Деспот Яков Светослав е сред най-интересните фигури в българската история през XIII в. Доказателство за големия му авторитет е и фактът, че той изпраща на Киевския митрополит Кирил III препис от Номоканона с коментари от Йоан Зонара. Книгата съдържа бележка от един от преписвачите, Йоан Драгослав, както и писмо от Яков Светослав до митрополита. Въпреки различните мнения, трябва да се приеме, че преписът от Номоканона датира от 1262 г. Оригиналът на юридическия сборник не е запазен, но няколко по-късни негови преписа поместват бележката на Йоан Драгослав и текста на писмото на Яков Светослав. Писмото на деспота е използвано като източник за неговата личност и произход, но съдържа и друга ценна информация. Написано е в период, когато византийският император е склонен да сключи уния с Римската църква, а местните църкви се опитват да отстояват своята независимост след възстановяването на империята. Поставено в по-широк контекст, писмото на Яков Светослав е източник за сложната религиозна политика на Балканите през XIII в.

Литература (библиография)

АНГЕЛОВ, Боню Стоянов. Писмо на Яков Светослав до руския митрополит Ки-

рил III. В: АНГЕЛОВ, Боню Стоянов. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т. 2. София: БАН, 1967. НБКМ Ск 222237/Кн. 2. COBISS.BG-ID – 1078394596.

Билярски, Иван. Институциите на средновековна България. Второ българско царство (ХІ–ХІV век). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998. ISBN 978-954-07-1129-0.

БОБЧЕВ, Стефан Савов. Старобългарски правни паметници. Ч. 1. София: Печатница на П. М. Безайтов, 1903. НБКМ Ск 179/Ч. 1, COBISS.BG-ID – 1047556068.

БОЖИЛОВ, Иван. Фамилията на Асеневци. (1186–1460). Генеалогия и просопография. София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, 1994. ISBN 954-430-264-6.

ВОСТОКОВ, Александр. Описание русских и словенских рукописей Румянцевского музеума. Санкт-Петербург: В типографии Имперской Академии наук, 1842. Онлайн. Налично на: https://digital.libsu.uni-sofia.bg/en/v/33355 [Посетено на 2025-05-12].

ГАНЧЕВ, Димитър. Обозрение на сношенията между руската и българската църкви. Наука: Научно-книжовно списание, 1882, № 1, с. 75–76. НБКМ Ск А 880/1881/2, COBISS.BG-ID – 1124422628.

ГЕОРГИЕВ, Емил. Литературата на Втората българска държава. Ч. 1. Литературата на XIII век. София: БАН, 1977. НБКМ Ск 408066/Ч. 1, COBISS.BG-ID – 1088868836.

ГНАТЕНКО, Людмила Анатоліївнa. Слов’янська кирилична рукописна книга XV ст. з фондів Інституту рукопису Національної бібліотеки України імені В. І. Вернадського: каталог. Київ: НБУВ, 2003. ISBN 966-02-2977-1.

ГРАНСТРЕМ, Евгения Эдуардовна. Описание русских и славянских пергаменных рукописей: Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские. Ленинград: ГПБ им. М. Е. Салтыкова-Щедрина. Труды отдела рукописей, 1953. Онлайн. Налично на: https://rusneb.ru/catalog/000200_000018_rc_4005245/ [Посетено на 2025-05-12].

ГЮЗЕЛЕВ, Васил. Папството и българите през Средновековието (ІХ–ХV в.). Пловдив: Фондация „Българско историческо наследство“, 2009. ISBN 978-954-91983-4-8.

ДРАГОВА, Надежда. Methodiana Juridica. Методиевото наследство в законодателството и в църковното строителство на Балканите. В: Балканистика.

Т. 2. София: БАН, 1987, с. 197–218. ISSN 0205-2512.

ДУЙЧЕВ, Иван. Из старата българска книжнина. Кн. 2. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София: Хемус, 1944. НБКМ Ск 82589/

Кн. 2, COBISS.BG-ID – 1082662372.

ЗЛАТАРСКИ, Васил Николов. История на Българската държава през средните векове. Т. 3. Второ българско царство. България при Асеневци (1187–1280). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2447-8.

ЙОРДАНОВ, Стефан. Ивайло und kein Ende? III. Ретроспективни данни за огнището на т. нар. въстание на Ивайло от османотурски извори. Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Изследвания в чест на 60-годишнината на проф. д-р Красимира Мутафова, 2, 2018, № 1, с. 97–126. Онлайн. Наличен на: https://doi.org/10.54664/EHCY5321 [Достъпен на: 2025-05-16].

КАЛАЙДОВИЧ, Константин Фьодорович; СТРОЕВ, Павел Михайлович. Обстоятельное описание славяно-российских рукописей, хранящихся в Москве, в библиотеке графа Ф. А. Толстого. Москва: В типографии С. Селивановскаго, 1825. Онлайн. Налично на: https://www.prlib.ru/item/903582 [Посетено на 2025-05-12];

КОРОГОДИНА, Мария Владимировна. Кормчие книги XIV – первой половины XVII века. Т. 1. Исследование. Москва–Санкт-Петербург: Альанс-Архео, 2017. ISBN 978-5-98874-144-2.

КОРОГОДИНА, Мария Владимировна. Кормчие книги XIV – первой половины XVII веков. Т. 2. Описание редакций. Москва–Санкт-Петербург: Альанс-Архео, 2017. ISBN 978-5-98874-145-9.

НИКОВ, Петър. Българо-унгарските отношения от 1257 до 1277 г. Сборник на Българската академия на науките. Клон Историко-филологически и философско-обществен, 21, 1920. ISSN 1311-0357.

НИКОЛОВА, Бистра. Устройство и управление на Българската православна църква (IX–XIV век). София: Нов човек, 2017. ISBN 978-954-407-444-9.

НИКОЛОВА, Бистра. Портрети от Българското средновековие. Духовенство. София: Нов човек, 2020. ISBN 978-954-407-517-0.

ОСТРОГОРСКИ, Георги. История на Византийската държава. София: Прозорец, 1998. ISBN 978-954-733-503-5.

ПАВЛОВ, Пламен. Цар Константин Асен (1257–1277) във фокуса на предубедеността. В: ХVІІ Кюстендилски четения. Провалите в историята. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 106–112. ISBN 978-954-8191-19-7.

ПОПОВА, Ивайла. Византия – Италия. Аспекти на културните взаимодействия през XIV–XV век. Велико Търново: Фабер, 2004. ISBN 954-775-359-2.

Розенкампф, Густав Андреевич. Обозрение Кормчей книги в историческом виде. Москва: Общество истории и древностей, 1829. Онлайн. Налично на: https://rusneb.ru/catalog/000199_000009_003542031/ [Посетено на 2025-06-10].

Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР, XI–XIII вв. Москва: Наука, 1984. Онлайн. Налично на: https://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/rus/svodnyj_katalog_slavjano_russkih_rukopisnyh_knig_11_13_vv_1984.pdf [Посетено на 2025-05-12].

СЛАВОВА, Татяна. Църковно-юридически паметници през XIII–XIV в. В: История на българската средновековна литература. София: Изток–Запад, 2008,

с. 462–467. ISBN 978-954-321-466-2.

СНЕГАРОВ, Иван. Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (X–XV в.). София: Синодално издателство, 1950. НБКМ Ск 111732, COBISS.BG-ID – 1073599716.

СРЕЗНЕВСКИЙ, Измаил Иванович. Обозрение древнихъ русскихъ списковъ Кормчей книги. Сборник Отделения русского языка и словесности Императорской академии наук, 65, 1899, с. 1–207. Онлайн. Налично на: https://rusneb.ru/catalog/005664_000048_RuPRLIB12050358/ [Посетено на 2025-05-12].

СТАМБОЛИЙСКА, Атанаска; ХРИСИМОВ, Николай. За връзките между Видинската митрополия и Търновската патриаршия през Второто българско царство (XII–XIV век). Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, 28–29, 2013–2014, с. 279–292. ISSN 0861– 5888.

СТОЈАНОВИЋ, Љубомир. Стари српски записи и натписи. Кн. 1. Београд: Државноj штампариjи Краљевине Србиjе, 1902. Онлайн. Налично на: http://promacedonia.org/serb/ls/index.htm [Посетено на 2025-05-12].

Ферјанчић, Божидар. Деспоти у Византији и јужносвенским земљама. Београд: Научно дело, 1960. Онлайн. Налично на: https://www.scribd.com/document/655543758/Despoti-u-Vizantiji-i-Juznoslovenskim-zemljama [Посетено на 2025-06-10].

ХРИСТОВА, Боряна; КАРАДЖОВА, Даринка; УЗУНОВА, Елена. Бележки на българските книжовници X–XVIII в. Т. 1. X–XV век. София: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2003. ISBN 954-523-070-3.

ANGELOV, Bonyu Stoyanov. Pismo na Yakov Svetoslav do ruskiya mitropolit Kiril III. V: ANGELOV, Bonyu Stoyanov. Iz starata bulgarska, ruska i srabska literatura. T. 2. Sofia: BAN, 1967. NBKM Sk 222237/Kn. 2, COBISS.BG-ID – 1078394596.

BILIARSKY, Ivan. Institutsiite na srednovekovna Bulgaria. Vtoro bulgarsko tsarstvo (XІ–XІV vek). Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 1998. ISBN 978-954-07-1129-0.

BILIARSKY, Ivan. Word and Power in Mediaeval Bulgaria. Leiden: Brill, 2011. ISBN 978-90-04-19145-7.

BOZHILOV, Ivan. Familiyata na Asenevtsi. (1186–1460). Genealogiya i prosopografiya. Sofia: Izdatelstvo na BAN „Marin Drinov“, 1994. ISBN 954-430-264-6.

BOBCHEV, Stefan Savov. Starobulgarski pravni pametnitsi. Ch. 1. Sofia: Pechatnitsa na P. M. Bezaytov, 1903. NBKM Sk 179/Ch. 1, COBISS.BG-ID – 1047556068.

DRAGOVA, Nadezhda. Methodiana Juridica. Metodievoto nasledstvo v zakonodatelstvoto i v tsarkovnoto stroitelstvo na Balkanite. V: Balkanistika. T. 2. Sofia: BAN, 1987, s. 197–218. ISSN 0205-2512.

DUYCHEV, Ivan. Iz starata bulgarska knizhnina. Kn. 2. Knizhovni i istoricheski pametnitsi ot Vtoroto bulgarsko tsarstvo. Sofia: Hemus, 1944. NBKM Sk 82589/Kn. 2, COBISS.BG-ID – 1082662372.

FAILER, Albert. Chronologie et composition dans l’Histoire de Georges Pachymère. Revue des Études Byzantines, 38, 1980, pp. 5–103. ISSN 0766-5598.

FERЈANCHICH, Bozhidar. Despoti u Vizantiјi i јuzhnosvenskim zemlyama. Beograd: Nauchno delo, 1960. Onlayn. Nalichno na https://www.scribd.com/document/655543758/Despoti-u-Vizantiji-i-Juznoslovenskim-zemljama [Posetеno na 2025-06-10].

GANCHEV, Dimitar. Obozrenie na snosheniyata mezhdu ruskata i bulgarskata tsarkvi. Nauka: Nauchno-knizhovno spisanie, 1882, № 1, s. 75–76. NBKM Sk A 880/1881/2, COBISS.BG-ID – 1124422628.

GEORGIEV, Emil. Literaturata na Vtorata bulgarska darzhava. Ch. 1. Literaturata na XIII vek. Sofia: BAN, 1977. NBKM Sk 408066/Ch. 1, COBISS.BG-ID – 1088868836.

GNATENKO, Lyudmila Anatolіїvna. Slov’yansyka kirilichna rukopisna kniga XV st. z fondіv Іnstitutu rukopisu Natsіonalynoї bіblіoteki Ukraїni іmenі V. І. Vernadsykogo: katalog. Kiїv: NBUV, 2003. ISBN 966-02-2977-1.

GRANSTREM, Yevgenia Eduardovna. Opisaniye russkikh i slavyanskikh pergamennykh rukopisey: Rukopisi russkiye, bolgarskiye, moldovlakhiyskiye, serbskiye. Leningrad: GPB im. M. YE. Saltykova-Shchedrina. Trudy otdela rukopisey, 1953. Onlayn. Nalichno na: https://rusneb.ru/catalog/000200_000018_rc_4005245/ [Poseteno na 2025-05-12].

GYUZELEV, Vasil. Papstvoto i balgarite prez Srednovekovieto (ІX–XV v.). Plovdiv: Fondatsiya „Bulgarsko istorichesko nasledstvo“, 2009. ISBN 978-954-91983-4-8.

HRISTOVA, Boryana; KARADZHOVA, Darinka; UZUNOVA, Elena. Belezhki na bulgarskite knizhovnitsi X–XVIII v. T. 1. X–XV vek. Sofia: Natsionalna biblioteka

„Sv. sv. Kiril i Metodiy“, 2003. ISBN 954-523-070-3.

KALAYDOVICH, Konstantin Fyodorovich; STROEV, Pavel Mihaylovich. Obstoyatelynoe opisanie slavyano-rossiyskih rukopisey, hranyashtihsya v Moskve, v biblioteke grafa F. A. Tolstogo. Moskva: V tipografii S. Selivanovskago, 1825. Onlayn. Nalichno na: https://www.prlib.ru/item/903582 [Poseteno na 2025-05-12];

KOROGODINA, Maria Vladimirovna. Kormchie knigi XIV – pervoy poloviny XVII veka. T. 1. Issledovanie. Moskva–Sankt-Peterburg: Alyans-Arheo, 2017. ISBN 978-5-98874-144-2.

KOROGODINA, Maria Vladimirovna. Kormchie knigi XIV – pervoy poloviny XVII vekov. T. 2. Opisanie redaktsiy. Moskva–Sankt-Peterburg: Alyans-Arheo, 2017. ISBN 978-5-98874-145-9.

NIKOV, Petar. Bulgaro-ungarskite otnosheniya ot 1257 do 1277 g. Sbornik na Bulgarskata akademiya na naukite. Klon Istoriko-filologicheski i filosofsko-obshtestven, 21, 1920. ISSN 1311-0357.

NIKOLOVA, Bistra. Ustroystvo i upravlenie na Bulgarskata pravoslavna tsarkva (IX–XIV vek). Sofia: Nov chovek, 2017. ISBN 978-954-407-444-9.

NIKOLOVA, Bistra. Portreti ot Bulgarskoto srednovekovie. Duhovenstvo. Sofia: Nov chovek, 2020. ISBN 978-954-407-517-0.

OSTROGORSKI, Georgi. Istoriya na Vizantiyskata darzhava. Sofia: Prozorets, 1998. ISBN 978-954-733-503-5.

Pachimeris, Georgius. Relationes Historicas. Albertus FAILLER (ed.). Paris: Les Belles Letres, 1984 (CFHB 24/1). ISBN 2-251-32230-2.

PAVLOV, Plamen. Tsar Konstantin Asen (1257–1277) vav fokusa na predubedenostta. V: XVІІ Kyustendilski cheteniya. Provalite v istoriyata. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2012, s. 106–112. ISBN 978–954–8191–19–7.

POPKONSTANTINOV, Kazimir; KRONSTEINER, Otto. Altbulgarische Inschriften. Vol. 2. (Die slawischen Sprachen, Bd. 36). Wien: Gelehrte Ges., 1994. ISSN 1019–2492.

POPOVA Ivayla. Vizantia – Italia. Aspekti na kulturnite vzaimodeystviya prez XIV–XV vek. Veliko Tarnovo: Faber, 2004. ISBN 954-775-359-2.

ROZENKAMPF, Gustav Andreevich. Obozrenie Kormchey knigi v istoricheskom vide. Moskva: Obshtestvo istorii i drevnostey, 1829. Onlayn. Nalichno na: https://rusneb.ru/catalog/000199_000009_003542031/ [Posetsno na 2025-06-10].

Svodniy katalog slavyano-russkih rukopisnih knig, hranyashtihsya v SSSR, XI–XIII vv. Moskva: Nauka, 1984. Onlayn. Nalichno na: https://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/rus/svodnyj_katalog_slavjano_russkih_rukopisnyh_knig_11_13_vv_1984.pdf [Posetsno na 2025-05-12].

SLAVOVA, Tatyana. Tsarkovno-yuridicheski pametnitsi prez XIII–XIV v. V: Istoriya na bulgarskata srednovekovna literatura. Sofia: Iztok–Zapad, 2008, s. 462–467. ISBN 978-954-321-466-2.

SNEGAROV, Ivan. Duhovno-kulturni vrazki mezhdu Bulgaria i Rusia prez srednite vekove (X–XV v.). Sofia: Sinodalno izdatelstvo, 1950. NBKM Sk 111732, COBISS.BG-ID – 1073599716.

SREZNEVSKIY, Izmail Ivanovich. Obozreniye drevnikh" russkikh" spiskov" Kormchey knigi. Sbornik Otdeleniya russkogo yazyka i slovesnosti Imperatorskoy akademii nauk, 65, 1899, s. 1–207. Onlayn. Nalichno na: https://rusneb.ru/catalog/005664_000048_RuPRLIB12050358/ [Poseteno na 2025-05-12].

STAMBOLIYSKA, Atanaska; HRISIMOV, Nikolay. Za vrazkite mezhdu Vidinskata mitropoliya i Tarnovskata patriarshiya prez Vtoroto bulgarsko tsarstvo (XII–XIV vek). Izvestiya na Regionalen istoricheski muzey – Veliko Tarnovo, 28–29, 2013–2014, s. 279–292. ISSN 0861 – 5888.

STOЈANOVICH, Ljubomir. Stari srpski zapisi i natpisi. Kn. 1. Beograd: Drzhavnoj shtampariji Kraljevine Srbije, 1902. Onlayn. Nalichno na: http://promacedonia.org/serb/ls/index.htm [Posetsno na 2025-05-12].

VOSTOKOV, Aleksandr. Opisanie russkih i slovenskih rukopisey Rumyantsevskogo muzeuma. Sankt-Peterburg: V tipografii Imperskoy Akademii nauk, 1842. Nalichen na: https://digital.libsu.uni-sofia.bg/en/v/33355 [Dostapen na 2025-05-12].

YORDANOV, Stefan. Ivaylo und kein Ende? III. Retrospektivni danni za ognishteto na t.nar. vastanie na Ivaylo ot osmanoturski izvori. Godishnik na Istoricheskiya fakultet na Velikotarnovskiya universitet „Sv. sv. Kiril i Metodiy“. Izsledvaniya v chest na 60-godishninata na prof. d-r Krasimira Mutafova, 2, 2018, № 1, s. 97–126. Onlayn. Nalichеn na: DOI: https://doi.org/10.54664/EHCY5321 [Dostapen na: 2025-05-16].

ZLATARSKI, Vasil Nikolov. Istoriya na Bulgarskata darzhava prez srednite vekove.

T. 3. Vtoro bulgarsko tsarstvo. Bulgaria pri Asenevtsi (1187–1280). Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2007. ISBN 978-954-07-2447-8.