Палеогеномни наблюдения върху населението в различните части на Средновековна България и връзката му със съвременните балкански популации

Светослав Стамов; Тодор Чобанов

doi:10.60053/GSU.IF.1.108.17-46

Автори

Светослав Стамов Институт по Балканистика с Център по Тракология https://orcid.org/0000-0003-0881-4175
Тодор Чобанов Институт по Балканистика с Център по Тракология https://orcid.org/0009-0005-8283-4758

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.108.17-46

Ключови думи :

древна ДНК, моделиране, Балкански популации, Първо българско царство, миграции, популационна структура, Средновековие

Абстракт

Резултатите от от анализа на древна ДНК демонстрират, че трансформацията на балканските популации през Ранното средновековие представлява процес на постепенна интеграция и преобразуване, а не внезапна, еднократна подмяна на популациите. До аналогични заключения е достигнала преди шестдесет години В. Тъпкова-Заимова, като е формулирала хипотезата си след анализ на данни от средновековните писмени източници. Изледването ни демонстрира популационна идентичност между образците от Ряхово и образците от Битоля (IX – X в.), които показват близост при моделиране и са резултат от смесване на централноевропейски, възможно протославянски компонент (47 – 49%) с балкано-римски компонент (36 – 42%) и степен, възможно сарматски компонент (11 – 14,6%). Тази популационна близост между индивидите от два географски отдалечени некропола от централните части на Първото българско царство предполага наличието на относително хомогенна популация в рамките на държавата още в началото на X в., откогато датират образците. Степента на смесване варира от регион до регион, с градиент на леко намаляване на степния компонент от север на юг и от изток на запад, но процесът води до формирането на нова, стабилна популационна структура, универсално представена в некрополите на Централните и Източните Балкани. Тази структура, след етап на постепенно формиране през Ранното средновековие, се отличава със забележителна устойчивост в продължение на следващите 1000 години и е останала непроменена до днес. Процесът на популационна трансформация, който е довел до съществуването на съвременната българска популация, има дълбоки корени в римската епоха и е продължил през целия период на Великото преселение на народите, създавайки генетична основа, чиито характеристики се срещат, освен в съвременната българска популация, и в съседните на България съвременни балкански популации, като популацията на Северна Македония.

Литература (библиография)

АНГЕЛОВ, Димитър. Образуване на българската народност VII–IX век. София: БАН, 1971. ISBN 854168755445.

ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, Василка. Нашествия и етнически промени на Балканите през VI–VII в. София: Наука и изкуство, 1966. ISBN 954-8475-05-7.

ЧОБАНОВ, Тодор. Произходът на прабългарите. Дебатът през XXI век. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023, с. 27–185. ISBN 978-619-7688-20-7.

ANGELOV, Dimitar. Obrazuvane na balgarskata narodnost VII–IX vek. Sofia: BAN, 1971. ISBN: 854168755445.

CHOBANOV, Todor. Proizhodat na prabalgarite. Debatat prez XXI vek. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2023, s. 27–185. ISBN 978-619-7688-20-7.

JEONG, Choongwon; WANG, Ke; WILKIN, Shevan; TAYLOR, William Timothy Treal; MILLER, Bryan K.; BEMMANN, Jan H. et al. A Dynamic 6,000-Year Genetic History of Eurasia’s Eastern Steppe. Cell, 2022, 183/4, p. 891. Available from: https://doi.org/10.1016/j.cell.2020.10.015.

GNECCHI-RUSCONE, Guido Alberto; SZÉCSENYI-NAGY, Anna; KONCZ, István; CSIKY, Gergely; RÁCZ, Zsófia; ROHRLACH, Adam Benjamin et al. Ancient genomes reveal origin and rapid trans-Eurasian migration of 7th century Avar elites. Cell, 2022, 185/8, p. 1404. Available from: https://doi.org/10.1016/j.cell.2022.03.007.

ISTVANOVITS, Eszter. Sarmatians through the eyes of strangers. The Sarmatian warrior. In: International Connections of the Barbarians of the Carpathian Basin in the 1st – 5th centuries A.D. Eszter ISTVANOVITS; Valéria KULCSAR (eds.). Aszód-Nyíregyháza, 2001, p. 139. ISBN 9637220437.

LAZARIDIS, Iosif; ALPASLAN-ROODENBERG, Songül; ACAR, Ayşe; AÇIKKOL, Ayşen; AGELARAKIS, Anagnostis; AGHIKYAN, Levon et al. A genetic probe into the ancient and medieval history of Southern Europe and West Asia. Science, 2022, 377, pp. 940–951. Available from: https://doi.org/10.1126/science.abq0755.

MICIK, Ilija. Population of Viminacium during the Migration Period: Segment without artificially deformed skulls. Starinar, 2015, p. 108. Available from: https://doi.org/10.2298/STA1565103M.

MOSCY, András. Pannonia and Upper Moesia: A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire. London–Boston: Routledge, 1974, p. 213. ISBN 978-0710077141.

RASHEV, Rasho. On the origin of the Proto-Bulgarians. In: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. Veliko Tarnovo, 1992, pp. 23–33. ISBN 9549942554.

REICH, David; LAZARIDIS, Iosif; OLALDE, Iñigo; CARRIÓN, Pablo; MIKIĆ, Ilija; ROHLAND, Nadin et al. Genetic history of the Balkans from Roman frontier to Slavic migrations. Cell, 2023, 186/25, p. 5473. Available from: https://doi.org/10.1016/j.cell.2023.10.009.

TAPKOVA-ZAIMOVA, Vasilka. Nashestviya i etnicheski promeni na Balkanite prez VI–VII v. Sofia: Nauka i izkustvo, 1966. ISBN 954-8475-05-7.

TÖRÖK, Tibor; MARÓTI, Zoltán; NEPARÁCZKI, Endre; SCHÜTZ, Oszkár; MAÁR, Kitti; VARGA, Gergely I.B. et al. The genetic origin of Huns, Avars, and conquering Hungarians. Current Biology, 2022, 32/13, p. 2858. Available from: https://doi.org/10.1016/j.cub.2022.04.093.

The ancient genomes used in this publication were obtained from the public database of ancient genomes available through the Allen Ancient DNA Resource – a public repository for ancient genomes at Harvard University (https://reich.hms.harvard.edu/allen-ancient-dna-resource-aadr-downloadable-genotypes-present-day-and-ancient-dna-data).