Пространството на българите и неговите граници през XV - XVII в.
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.88.5%20-%2036Ключови думи :
Българско пространство, Османско владичество, Граници, Балкани, Етнически границиАбстракт
Това изследване разглежда границите на българското пространство през първите векове на османското владичество.
След анализ на европейските, османските и българските източници се прави общият извод, че през този период, когато на Балканите няма политически граници, българското пространство – в сравнение с това на другите балкански народи – е затворено в система от граници, съставена от три концентрични зони.
Първата и най-широка зона обхваща пространството, заключено в района на Дунавската делта, устието на река Тимок, средното течение на река Девол на югозапад от Охридското езеро и устието на река Марица. В тази зона българите и техните съседи съжителстват, а границите на техните територии се преплитат.
Във втората зона етническите граници стават ясно изразени. За българите и сърбите тези граници се простират между реките Морава, Нишава и Тимок. Вътрешното пространство обаче българите не споделят с никого, възприемайки го като свой собствен център. В тази територия небългарите се считат за чужденци.
Като гранични точки на това вътрешно българско пространство източниците посочват градовете Ниш, Силистра, Свиленград и течението на река Струмица.
Литература (библиография)
Grodal, F. Temps du monde. Civilisation matérielle, économie et capitalisme XV-XVII siècles. Vol. 3. Moscow, 1992, pp. 13-85.
Burguière, A. L'anthropologie historique, La nouvelle histoire. Paris, 1978, pp. 37-61.
Георгиева, Ц. Светът на българите през ранните столетия на османското владичество. София, 1993, pp. 5-12.
Цветкова, Б. Към икономическата история на градовете в българските земи. Изв. Инст. история, 14-15, 1966, pp. 234-262.
Стояков, Р. Селищни имена в западната половина на България през XVI в. – Етнографски изследвания в памет на Ст. Романски. София, 1960, pp. 429-456.
Йонов, М. Европа отново открива българите. Българите и българските земи през погледа на чужди пътешественици XV-XVIII в. София, 1980, p. 380.
Камсов, Е. Географското положение и природните дадености на България, отразени в стопанството. Год. СУ 1, 1943/1944, pp. 1-135.
Коледаров, Р. West Black Sea coast in the late Middle Ages, 14-15th Century A.D. – Études balkaniques, 6, 1973, pp. 47-54.
Ганео, Х. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване. София, 1972.
Грозданова, Е. Българската народност през XVII век. Демографско изследване. София, 1988.
Ковачев, Р. Населението по българските земи през втората половина на XV в. (Автореферат на дисертация). София, 1993.
Nolin, J. Histoire des frontières. L’Autriche et l’Empire ottoman. Paris, 1991, p. 35.
Шилтбергер, Х. Пътепис. Превод от немски от Нюрнбергския ръкопис на Мария Киселинчева. София, 1971, p. 15.
Герлах, С. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. Подбор, превод, увод и коментар М. Киселинчева. София, 1976, p. 256.
Mutafchieva, V. Vidin i Vidinsko prez XV-XVI v. In: Gojanić-Lukač, D. Vidin i Vidinski sandjak prez XV-XVI vek. Sofia, 1975, pp. 15-22.
Georgieva, Ts. Svetat na balgarite prez rannite stoletia na osmanskoto vladichestvo. Sofia, 1993, pp. 5-12.
Tsvetkova, B. Kam ikonomicheskata istoria na gradovete v balgarskite zemi. Izv. Inst. istoria, 14-15, 1966, pp. 234-262.
Stoyakov, R. Selishtni imena v zapadnata polovina na Bulgaria prez XVI v. – Etnografski izsledvania v pamet na St. Romanski. Sofia, 1960, pp. 429-456.
Yonov, M. Evropa otnovo otkriva balgarite. Balgarite i balgarskite zemi prez pogleda na chuzhdi pateshestvenitsi XV-XVIII v. Sofia, 1980, p. 380.
Kamsov, E. Geografskoto polozhenie i prirodnite dadenosti na Bulgaria, otrazeni v stopanstvoto. God. SU 1, 1943/1944, pp. 1-135.
Koledarov, R. West Black Sea coast in the late Middle Ages, 14-15th Century A.D. – Études balkaniques, 6, 1973, pp. 47-54.
Ganeo, H. Balgarskata narodnost prez XV vek. Demografsko i etnografsko izsledvane. Sofia, 1972.
Grozdanova, E. Balgarskata narodnost prez XVII vek. Demografsko izsledvane. Sofia, 1988.
Kovachev, R. Naselenieto po balgarskite zemi prez vtorata polovina na XV v. (Avtoreferat na disertatsia). Sofia, 1993.
Shiltberger, H. Patepis. Prevod ot nemski ot Nyurnbergskia rakopis na Maria Kiselincheva. Sofia, 1971, p. 15.
Gerlah, S. Dnevnik na edno patuvane do Osmanskata porta v Tsarigrad. Podbor, prevod, uvod i komentar M. Kiselincheva. Sofia, 1976, p. 256.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1999 Цветана Георгиева
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
