Формиране на професионалната структура на българската интелигенция (1878-1900)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.81.112-140Ключови думи :
Интелигенция, Структура на интелигенциятаАбстракт
Авторът разглежда проблемите на развитието на българската интелигенция и нейната професионална структура, необходим елемент от процесите на класово формиране в българското капиталистическо общество в периода 1878-1900 г. Основаването на новата българска държава, възстановяването на икономиката и културата на българското общество, развитието на съвременното образование спомагат за бързия количествен растеж на българската интелигенция и усложняването на нейната професионална структура. Към края на XIX век вече съществуват четири основни социални слоя: държавни служители, учители, духовенство и хора от т.нар. свободни професии (лекари, адвокати и др.), като почти всички професионални групи, съществуващи в европейските страни, вече са представени.
Според автора, в рамките на 20 години редиците на българската интелигенция се увеличават повече от три пъти. Към 1900 г. тя се състои предимно от хора със средно образование – завършили училища в страната, докато ядрото на професионалните групи се формира от специалисти с висше образование, предимно завършили чуждестранни университети.
Литература (библиография)
Маркс, К., Ф. Енгелс. Съчинения. Т. 3, С., 1957; Т. 22, С., 1967, с. 432.
Marks, K., F. Engels. Sŭchineniya. T. 3, S., 1957; T. 22, S., 1967, s. 432.
Ленин, В. И. Събрани съчинения. Т. 8. Второ издание в петдесет и пет тома. С., 1979–1983, с. 299.
Lenin, V. I. Sŭbrani sŭchineniya. T. 8. Vtoro izdanie v petdeset i pet toma. S., 1979–1983, s. 299.
Ленин, В. И. Съч., т. 4, с. 200; т. 9, с. 130 и др.
Lenin, V. I. Sŭch., t. 4, s. 200; t. 9, s. 130 i dr.
Щекински, А. Социология и общество. С., 1970, с. 24, 68–82.
Shtekinski, A. Sotsiologiya i obshtestvo. S., 1970, s. 24, 68–82.
Димитров, К. Българската интелигенция при капитализма. С., 1974.
Dimitrov, K. Bŭlgarskata inteligentsiya pri kapitalizma. S., 1974.
Иванов, В. Социалната структура. Интелигенцията. С., 1981, 20–28.
Ivanov, V. Sotsialnata struktura. Inteligentsiyata. S., 1981, 20–28.
Радкова, Р. Българската интелигенция през Възраждането (XVIII – първата половина на XIX в.). С., 1986, с. 7, 17, 377.
Radkova, R. Bŭlgarskata inteligentsiya prez Vŭzrazhdaneto (XVIII – pŭrvata polovina na XIX v.). S., 1986, s. 7, 17, 377.
Генчев, Н. Интелигентът. – Социологически преглед, № 2, 1985, 46–65; № 3, 46–73.
Genchev, N. Inteligentŭt. – Sotsiologicheski pregled, No 2, 1985, 46–65; No 3, 46–73.
Луцкевич, В. Българската интелигенция през 40-те години на ХХ в. – Год. СУ. Истор. фак., Катедра по история и теория на културата, 79, 1985, 114–164.
Lutskevich, V. Bŭlgarskata inteligentsiya prez 40-te godini na XX v. – God. SU. Istor. fak., Katedra po istoriya i teoriya na kulturata, 79, 1985, 114–164.
Йолов, И. К. Към характеристика на „народническото“ управление (1894–1899). – Истор. фак., 1951/2, № 2, 149.
Yolov, I. K. Kŭm kharakteristika na „narodnicheskoto“ upravlenie (1894–1899). – Istor. fak., 1951/2, No 2, 149.
Радева, М. Културната политика на българската буржоазна държава 1885–1908 г. С., 1982.
Radeva, M. Kulturnata politika na bŭlgarskata burzhoazna dŭrzhava 1885–1908 g. S., 1982.
Николов, В. Народнолибералната партия и политическото развитие на България 1894–1903 г. – В: Проблеми на политическата история на България 1878–1944. – ИИИ, С., 1979, 95–128.
Nikolov, V. Narodnoliberalnata partiya i politicheskoto razvitie na Bŭlgariya 1894–1903 g. – V: Problemi na politicheskata istoriya na Bŭlgariya 1878–1944. – III, S., 1979, 95–128.
Николов, В. П. Народната партия и буржоазната демокрация. Кабинетът на Константин Стоилов (1894–1899). С., 1986.
Nikolov, V. P. Narodnata partiya i burzhoaznata demokratsiya. Kabinetŭt na Konstantin Stoilov (1894–1899). S., 1986.
Стателова, Е. Историята на Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. С., 1981.
Statelova, E. Istoriyata na Iztochna Rumeliya (1879–1885). Ikonomika, politika, kultura. S., 1981.
Бърмова, М. Формиране и развитие на българския пролетариат 1878/1923. С., 1983.
Bŭrmova, M. Formirane i razvitie na bŭlgarskiya proletariat 1878/1923. S., 1983.
Алексеев, Д. Д. Основни програми и методологически постановки на преброяването на населението на България (1900–1975). – Статистика, 1979, № 6, с. 13.
Alekseev, D. D. Osnovni programi i metodologicheski postanovki na prebroyavaneto na naselenieto na Bŭlgariya (1900–1975). – Statistika, 1979, No 6, s. 13.
Образователна структура и икономическа активност на населението на България (1900–1975). – Статистика, 1979, № 2, с. 23.
Obrazovatelna struktura i ikonomicheska aktivnost na naselenieto na Bŭlgariya (1900–1975). – Statistika, 1979, No 2, s. 23.
Ванков, Н. История на учебното дело в България. С., 1930.
Vankov, N. Istoriya na uchebnoto delo v Bŭlgariya. S., 1930.
Йорданов, Е. Развитието на нашето просветно дело от Освобождението до войните (1878–1913). С., 1935.
Yordanov, E. Razvitieto na nasheto prosvetno delo ot Osvobozhdenieto do voinite (1878–1913). S., 1935.
Арнаудов, М. История на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (през първото му полустолетие 1888–1933). С., 1939.
Arnaudov, M. Istoriya na Sofiiskiya universitet „Sv. Kliment Okhridski“ (prez pŭrvoto mu polustoletie 1888–1933). S., 1939.
История на образователната и педагогическата мисъл в България. Т. 2. С., 1982.
Istoriya na obrazovatelnata i pedagogicheskata misŭl v Bŭlgariya. T. 2. S., 1982.
Атанасов, Х. Х. История на българското образование. С., 1974.
Atanasov, Kh. Kh. Istoriya na bŭlgarskoto obrazovanie. S., 1974.
Цакров, Н., Х. Атанасов. История на българското образование. С., 1959.
Tsakrov, N., Kh. Atanasov. Istoriya na bŭlgarskoto obrazovanie. S., 1959.
Генчев, Н., И. Ванев и др. Образованието в Източна Румелия. С., 1959.
Genchev, N., I. Vanev i dr. Obrazovanieto v Iztochna Rumeliya. S., 1959.
Божинов, В. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878–1913. С., 1982.
Bozhinov, V. Bŭlgarskata prosveta v Makedoniya i Odrinska Trakiya 1878–1913. S., 1982.
Стателова, Е. Културният живот в Източна Румелия (1879–1885). – Изв. на института по история, 29, 1986, 5–25.
Statelova, E. Kulturniyat zhivot v Iztochna Rumeliya (1879–1885). – Izv. na instituta po istoriya, 29, 1986, 5–25.
Манолов, В. Културното развитие на България при временното руско управление (1877–1879). – Изв. на института по история, 29, 1986, 104–121.
Manolov, V. Kulturnoto razvitie na Bŭlgariya pri vremennoto rusko upravlenie (1877–1879). – Izv. na instituta po istoriya, 29, 1986, 104–121.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1993 Йордан Колев
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
