Ecological Environment and Lifestyle Traditions Along the Upper Reaches of the Bulgarian Section of the Danube (Ethnological Study on Examples From Lom and the Villages of Archar and Dolni Tsibar)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.108.303-346Keywords:
Danube River (Bulgarian section/upper stretches), Northwestern Bulgaria, Cultural landscapes, everyday lifeAbstract
The article is an ethnographic study of three settlements in Northwestern Bulgaria, located along the Danube River. By applying a qualitative ethnographic methodology and using techniques from related sciences such as history, the study traces the change in the human-environment relationship in the town of Lom, the village of Archar and the village of Dolni Tsibar. Theoretically, the study adheres to the direction of the so-called cultural ecology, which emphasizes precisely the process of simultaneous influences between man and nature. The influence of the geographical factor in modern times on cultural patterns, livelihood structure and identity of the local population is analyzed. The emphasis is on the formation of cultural landscapes as a result of human activity and their subsequent impact on the daily lives of people living along the river.
References
ДА–Монтана, ф. 638, оп. 3, а.е. 5.
ДА–Монтана, ф. 638, оп. 1, а.е. 7, л. 1.
ДА–Монтана, ф. 638, оп. 1, а.е. 13, л. 26.
ДА–Монтана, ф. 823, оп. 1, а.е. 6, л. 9.
ДА–Монтана, ф. 823, оп. 2, а.е. 7, л. 15.
ДА–Монтана, ф. 823, оп. 3, а.е. 4, л. 14.
ДА–Монтана, ф. 823, оп. 3, а.е. 24, л. 5.
ДА–Монтана, ф. 823, оп. 3, а.е. 8, л. 25.
State Archives–Montana [in Bulgarian Darzhaven arhiv/DA–Montana]
DA–Montana, f. 638, op. 3, a.e. 5.
DA–Montana, f. 638, op. 1, a.e. 7, l. 1.
DA–Montana, f. 638, op. 1, a.e. 13, l. 26.
DA–Montana, f. 823, op. 1, a.e. 6, l. 9.
DA–Montana, f. 823, op. 2, a.e. 7, l. 15.
DA–Montana, f. 823, op. 1, a.e. 13, l. 26.
DA–Montana, f. 823, op. 3, a.e. 24, l. 5.
DA–Montana, f. 823, op. 3, a.e. 8, l. 25.
АНДРЕЕВА, Юлия. Ролята на женските дружества в област Монтана и тяхната просветна и благотворителна дейност. В: Дунав – път през времето, мост между световете. Четиринадесета регионална краеведска конференция, Враца. 15 но-ември 2017. Сборник материали. Калина ТОДОРОВА (състав.). Враца, 2018,
с. 38–42.
БОЯДЖИЕВ, Николай. Българското рибарство – минало, настояще, бъдеще. Управление и устойчиво развитие, 2002, № 2, с. 169–175. ISSN 1311 4506.
ДАМЯНОВ, Симеон. Ломският край през Възраждането. София: Отечествен фронт, 1967.
ДЕРМЕНДЖИЕВА, Стела; МУТАФОВА, Красимира. Река Дунав – „Наша“ историко-географска културна граница? В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. 3, 1. Велико Търново: Университетско издателство ВТУ, 2009, с. 479–496. ISBN 978-954-524-776-7.
ДИМИТРОВ, Димитър. Дунавският воден транспортен и търговски коридор – минало, настояще, бъдеще. Economics&Low, 2019, no. 1, рр. 1–12. ISSN 3005-5768.
ЕМИЛОВА, Ангелина. Ролята на пристанището в гр. Лом за икономическото израстване на града от края на ХIХ до 40-те години на ХХ в. В: Дунав – път през времето, мост между световете. Четиринадесета регионална краеведска конференция, Враца, 15 ноември 2017. Сборник материали. Калина ТОДОРОВА (състав.). Враца, 2018, с. 26–31.
ЗАМФИРОВ, Мариан. Риболовът като поминък в Ломския край през първата половина на ХХ в. В: Дунав – път през времето, мост между световете. Четиринадесета регионална краеведска конференция, Враца, 15 ноември 2017. Сборник материали. Калина ТОДОРОВА (състав.). Враца, 2018, с. 32–37.
КЪНЧЕВ, Красимир. Русенската търговско индустриална камара и първият събор на Българския рибарски съюз в гр. Свищов през 1910 г. Онлайн. 2023. Налично на: https://morskivestnik.com/compass/news/2023/072023/images/Svishtov_09072023.pdf. [Посетено на 2025-06-08].
МАРГАРИТОВА, Борислава. Проучване на хабитатите за размножаване и хранене на есетровите риби на българския участък от р. Дунав. Дисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“, професионално направление 4.3. Биологически науки, специалност „Хидробиология“. Автореферат. 2022, с. 6. Онлайн. Налично на: https://digital.libsu.uni-sofia.bg/bg/v/36620. [Посетено на 2025-07-10].
МАРИНОВА, Маргарита. Към въпроса за промяната ролята на р. Дунав и крайдунавските български градове във външната търговия на България (1878–1912). Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания. Т. 1. Градското стопанство в българските земи през вековете. Варна, 2016, с. 365–386. ISSN 2603-3526.
МИТЕВ, Владимир. Българо-румънската граница по река Дунав, 2022. Онлайн. Налично на: https://friendshipbridge.eu/bg/2022/01/23/danube-border-bg/. [Посетено на 2025-06-08].
НЕНОВ, Николай. Проучване на рибарската общност в Оряхово. Годишник на асоциация „Онгъл“. Т. 18. Б. м., 2019, с. 148–273. ISSN 1311-493Х.
НЕНОВ, Николай. Проучване на рибарските общности по Долен Дунав. Известия на РИМ–Русе. Стари места, нови празници. Т. 22. Б. м., 2020, с. 10–18. ISBN 1313-7336.
НЕНОВ, Николай. Рибарската общност в Лом, 2020, Сдружение „Европейски пространства 21“. ISBN 978-954-91968-8-7. Онлайн. Налично на: https://euspaces.org/wp-content/uploads/2022/01/lom-sbornik.pdf. [Посетено на 2025-10-06].
НЕНОВ, Николай. „Разкази за Дунавската цивилизация“. Рибарите като общност с наследство. Годишник на асоциация „Онгъл“. Т. 19. Пренасяне на сакралност (локално – регионално – национално). Б. м., 2021, с. 238–260. ISSN 1311-493X.
НЕНОВ, Николай. Дунавската рибена чорба – нематериални измерения на културното наследство. Годишник на асоциация „Онгъл“. Етнос и култура. Между локуса и универсума. Т. 22. Б. м., 2023, с. 405–420. ISSN 1311-493X.
ПЕТКОВ, Ивайло. Сравнителен анализ на развитието на туристически региони Дунав и Тракия. Eastern Academic Journal. Т. 3, 2017, с. 39–51. ISSN 2367-7384. Онлайн. Налично на: https://www.e-acadjournal.org/pdf/article-17-3-4.pdf. [Посетено на 2025-10-06].
СИМЕОНОВА, Сибила. Ролята на р. Дунав в европейската водна транспортна система. Юридически свят, 2008, № 2, с. 81–98. ISSN 1311-3488. Онлайн. Налично на: https://sibi.bg/yuridicheski-svyat/. [Посетено на 2025-10-06].
170 години пристанищен комплекс Лом – ЕАД. Монтана: Полимона – ООД, б. г.,
с. 13–15.
ФАНДЪКОВА, Ивет. Рибарството в община Царево – традиционен поминък и съвременна жизнена стратегия. – В: Екосреда и жизнени традиции. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017, с. 11–31. ISBN 978-954-07-4386-8.
ФИЛЕВСКА, Благородна. Традиционно рибарство по днешните български край-
брежия на Дунав и Черно море в първите десетилетия на ХХ в. Етнографски и културни паралели. Българска етнология, 1997, № 3–4, с. 114–119. ISSN 1310–5213.
ANDREEVA, Yuliya. Rolyata na zhenskite druzhestva v oblast Montana i tyahnata prosvetna i blagotvoritelna deynost. V: Dunav – pat prez vremeto, most mezhdu svetovete. Chetirinadeseta regionalna kraevedska konferentsiya, Vratsa. 15 noemvri 2017. Sbornik materiali. Kalina TODOROVA (sastav.). Vratsa, 2018, s. 38–42.
BOYADZHIEV, Nikolay. Bulgarskoto ribarstvo – minalo, nastoyashte, badeshte. Upravlenie i ustoychivo razvitie, 2002, № 2, s. 169–175. ISSN 1311 4506.
DAMYANOV, Simeon. Lomskiyat kray prez Vazrazhdaneto. Sofia: Otechestven front, 1967.
DELL’AGNESE, Elena. New Geo-graphies of Border(land)-scapes. In: Borderscaping: Imaginations and Practices of Border Making. New York: Routledge Teylor&Francis Group, 2015, pp. 53–64. ISBN 9781472451460.
DERMENDZHIEVA, Stela; MUTAFOVA, Krasimira. Reka Dunav – „Nasha“ istoriko-geografska kulturna granitsa? V: Bulgaria, balgarite i Evropa – mit, istoriya, savremie. T. 3, 1. Veliko Tarnovo: Universitetsko izdatelstvo VTU, 2009, s. 479–496. ISBN 978-954-524-776-7.
DIMITROV, Dimitar. Dunavskiyat voden transporten i targovski koridor – minalo, nastoyashte, badeshte. Economics&Low, 2019, no. 1, рр. 1–12. ISSN 3005-5768.
EMILOVA, Angelina. Rolyata na pristanishteto v gr. Lom za ikonomicheskoto izrastvane na grada ot kraya na ХIХ do 40-te godini na ХХ v. V: Dunav – pat prez vremeto, most mezhdu svetovete. Chetirinadeseta regionalna kraevedska konferentsiya, Vratsa, 15 noemvri 2017. Sbornik materiali. Kalina TODOROVA (sastav.). Vratsa, 2018, s. 26–31.
FANDAKOVA, Ivet. Ribarstvoto v obshtina Tsarevo – traditsionen pominak i savremenna zhiznena strategiya. – V: Ekosreda i zhizneni traditsii. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2017, s. 11–31. ISBN 978-954-07-4386-8.
FILEVSKA, Blagorodna. Traditsionno ribarstvo po dneshnite bulgarski kraybrezhiya na Dunav i Cherno more v parvite desetiletiya na XX v. Etnografski i kulturni paraleli. Bulgarska etnologiya, 1997, № 3–4, s. 114–119. ISSN 1310–5213.
IOANA-TAURIMAC, Gabriela; VIRGHILEANU, Marina. Evolution of the Danube River’s Islands on the Bulgaria-Romania border over the last Century. 2025, p. 2. Online. Available from: https://doi.org/10.1371/journal.pone.0317711. [viewed 2025-06-08].
KANCHEV, Krasimir. Rusenskata targovsko industrialna kamara i parviyat sabor na Bulgarskiya ribarski sayuz v gr. Svishtov prez 1910 g. 2023, s. 6. Onlayn. Nalichno na: https://morskivestnik.com/compass/news/2023/072023/images/Svishtov_09072023.pdf. [Poseteno na 2025-06-08].
MARGARITOVA, Borislava. Prouchvane na habitatite za razmnozhavane i hranene na esetrovite ribi na balgarskiya uchastak ot r. Dunav. Disertatsiya za prisazhdane na obrazovatelna i nauchna stepen „Doktor“, profesionalno napravlenie 4.3. Biologicheski nauki, spetsialnost „Hidrobiologiya“. Avtoreferat. Online. 2022. Available from: https://digital.libsu.uni-sofia.bg/bg/v/36620. [viewed 2025-07-10].
MARINOVA, Margarita. Kam vaprosa za promyanata rolyata na r. Dunav i kraydunavskite bulgarski gradove vav vanshnata targoviya na Bulgaria (1878–1912). Izvestiya na Tsentara za stopansko-istoricheski izsledvaniya. T. 1. Gradskoto stopanstvo v bulgarskite zemi prez vekovete. Varna, 2016, s. 365–386. ISSN 2603-3526.
MITEV, Vladimir. Bulgaro-rumanskata granitsa po reka Dunav, 2022. Onlayn. Nalichno na: https://friendshipbridge.eu/bg/2022/01/23/danube-border-bg/. [Poseteno na 2025-06-08].
NENOV, Nikolay. Prouchvane na ribarskata obshtnost v Oryahovo. Godishnik na asotsiatsiya „Ongal“. T. 18. B. m., 2019, s. 148–273. ISSN 1311-493H.
NENOV, Nikolay. Prouchvane na ribarskite obshtnosti po Dolen Dunav. Izvestiya na RIM–Ruse. Stari mesta, novi praznitsi. T. 22. B. m., 2020, s. 10–18. ISBN 1313-7336.
NENOV, Nikolay. Ribarskata obshtnost v Lom, 2020, Sdruzhenie „Evropeyski prostranstva 21“. ISBN 978-954-91968-8-7. Onlayn. Nalichno na: https://euspaces.org/wp-content/uploads/2022/01/lom-sbornik.pdf. [Poseteno na 2025-10-06].
NENOV, Nikolay. „Razkazi za Dunavskata tsivilizatsiya“. Ribarite kato obshtnost s nasledstvo. Godishnik na asotsiatsiya „Ongal“. T. 19. Prenasyane na sakralnost (lokalno – regionalno – natsionalno). B. m., 2021, s. 238–260. ISSN 1311-493X.
NENOV, Nikolay. Dunavskata ribena chorba – nematerialni izmereniya na kulturnoto nasledstvo. Godishnik na asotsiatsiya „Ongal“. Etnos i kultura. Mezhdu lokusa i universuma. T. 22. B. m., 2023, s. 405–420. ISSN 1311-493X.
PETKOV, Ivaylo. Sravnitelen analiz na razvitieto na turisticheski regioni Dunav i Trakiya. Eastern Academic Journal. T. 3, 2017, s. 39–51. ISSN 2367-7384. Onlayn. Nalichno na: https://www.e-acadjournal.org/pdf/article-17-3-4.pdf. [Poseteno na 2025-10-06].
SCHMID, Mathias; HAIDVOGL, Gertrus; FRIEDRICH, Tobias; FUNK, Alexandra; SCHMALFUSS, Lisa; SCHMIDT-KLOIBER, Astrid; HEIN, Tobias. The Danube: On the Environmental History, Present, and Future of a Great European River. In: River Culture – Life as a Dance to the Rhythm of the Waters. K. M. Wantzen (ed.). Paris: UNESCO Publishing, 2023, pp. 637–671. DOI: 10.54677/INTF8577.
SCHNEIDER, Erika. The Danube Delta: Lessons Learned from Nature Restoration Projects. In: The Biopolitics of the Danube Delta. Nature, History, Policies. London: LEXINGTON BOOKS, 2015, pр. 87–114. ISBN 978-0-7391-9514-7.
SIMEONOVA, Sibila. Rolyata na r. Dunav v evropeyskata vodna transportna sistema. Yuridicheski svyat, 2008, № 2, s. 81–98. ISSN 1311-3488. Onlayn. Nalichno na: https://sibi.bg/yuridicheski-svyat/. [Poseteno na 2025-10-06].
STEWARD, Julian. The Concept and Method of Cultural Anthropology. In: The Environment in Anthropology. A Reader in Ecology, Culture and Sustainable Living. New York–London: University Press, 2005, рр. 5–9. ISBN 13: 978-1479876761.
170 godini pristanishten kompleks Lom – EAD. Montana: Polimona – OOD, b. g.,
s. 13–15.
WILLE, Christian; NIENBER, Birte. Borders and border experiences. 2023. Available from: https://doi.org/10.5771/9783845295671-7. [Accessed: 11.02.2023-02-11]. Available from: http://www.nomos-elibrary.de/agb. [viewed 2025-10-08].
WINIWARTER, Verena; SCHMIDT, Martin; HOHENSINNER, Severin; HAIDVOGL, Gertrud. The Environmental History of the Danube River Basin as an Issue of Long-Term Socio-ecological Research. In: Long-term socio-ecological research. Studies in society: Nature interactions across spatial and temporal scales. 2013, Springer, pp. 103–122. ISBN 978-94-007-1176-1.
ZAMFIROV, Marian. Ribolovat kato pominak v Lomskiya kray prez parvata polovina na XX v. V: Dunav – pat prez vremeto, most mezhdu svetovete. Chetirinadeseta regionalna kraevedska konferentsiya, Vratsa, 15 noemvri 2017. Sbornik materiali. Kalina TODOROVA (sastav.). Vratsa, 2018, s. 32–37.
Българско национално радио. В Лом обявиха втора степен за опасност от наводнения. Онлайн. Налично на: https://bnr.bg/vidin/post/101128797/v-lom-obaviha-vtora-stepen-za-opasnost-ot-navodnenia [Достъпен на 2025-10 -19]
Дунав Улта. Веломаршрут #1 в България. 740 км в пространство и време на велосипед. Онлайн. Налично на: https://dunavultra.com/dunav-ultra-the-route/ [Достъпен на 2025-06 -06]
Национален статистически институт. Етнокултурни характеристики на населението към 7 септември 2021 г. Окончателни данни. с. 4. София: НСИ, 2023. Онлайн. Налично на: https://nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2021-ethnos.pdf [Достъпен на 2025-08-12].
Северозапазена БГ. Дунав мост 2 – Нашият мост. Online. 2025-06-14. Налично на: https://severozapazenabg.com/дунав-мост-2-нашият-мост/ [Достъпен на 2025-06 -06]
Уикипедия. Остров Цибър (защитена местност). Налично на: https://bg.wikipedia.org/wiki/Остров_Цибър_(защитена_местност)/ [Достъпен на 2025-06 -04]
Уикипедия. Станево. Онлайн. Налично на: https://bg.wikipedia.org/wiki/Станево/. [Достъпен на 2025-06 -04].
Bloomberg TV Bulgaria. Българският Северозапад вече не е най-бедният регион в ЕС, но се бори с безработица. Онлайн. 13 ноември 2023. Налично на: https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/123827-balgarskiyat-severozapad-veche-ne-e-nay-bedniyat-region-v-es-no-se-bori-s-bezrabotitsa [Достъпен на 2025-10 -19].
Balgarsko natsionalno radio. V Lom obyaviha vtora stepen za opasnost ot navodneniya. Onlayn. Nalichno na: https://bnr.bg/vidin/post/101128797/v-lom-obaviha-vtora-stepen-za-opasnost-ot-navodnenia [Dostapen na 2025-10 -19]
Bloomberg TV Bulgaria. Balgarskiyat Severozapad veche ne e nay-bedniyat region v ES, no se bori s bezrabotitsa. Onlayn. 13 noemvri 2023. Nalichno na: https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/123827-balgarskiyat-severozapad-veche-ne-e-nay-bedniyat-region-v-es-no-se-bori-s-bezrabotitsa [Dostapen na 2025-10 -19].
Dunav Ulta. Velomarshrut #1 v Bulgaria. 740 km v prostranstvo i vreme na velosiped. Onlayn. Nalichno na: https://dunavultra.com/dunav-ultra-the-route/ [Dostapen na 2025-06 -06]
Natsionalen statisticheski institut. Etnokulturni harakteristiki na naselenieto kam 7 sep- temvri 2021 g. Okonchatelni danni. s. 4. Sofia: NSI, 2023. Onlayn. Nalichno na: https://nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2021-ethnos.pdf [Dostapen na 2025-08-12].
Severozapazena BG. Dunav most 2 – Nashiyat most. Online. 2025-06-14. Nalichno na: https://severozapazenabg.com/дунав-мост-2-нашият-мост/ [Dostapen na 2025-06 -06]
Wikipedia. Ostrov Tsibar (zashtitena mestnost). Nalichno na: https://bg.wikipedia.org/wiki/Остров_Цибър_(защитена_местност)/ [Dostapen na 2025-06 -04]
Wikipedia. Stanevo. Onlayn. Nalichno na: https://bg.wikipedia.org/wiki/Станево/. [Dostapen na 2025-06 -04].
Respondent, male, of Bulgarian ethnic origin, approx. 60 years old, village of Dolni Tsibar, municipality of Valchedram.
Respondent, male, approx. 65 years old, of Turkish ethnic origin, village of Dolni Tsibar, municipality of Vlchedram.
Respondent, male, of Roma origin, approx. 40 years old, village of Dolni Tsibar, municipality of Vlchedram.
Respondent, female, of Roma ethnic origin, approx. 45 years old, town of Lom.
Respondent, female, of Bulgarian ethnic origin, approx. 50 years old, town of Lom.
Respondent, male, approx. 35 years old, of Bulgarian ethnic origin, town of Lom.
Respondent, male, approx. 40 years old, Bulgarian ethnic origin, village of Archar.
Respondent, male, Roma ethnic origin, approx. 40 years old, village of Dolni Tsibar, municipality of Vlchedram.
Respondent, female, Bulgarian ethnic origin, approx. 65 years old, lives in Sofia, born in Lom.
Respondent, male, Bulgarian ethnic origin, approx. 40 years old, lives in Sofia, born in Lom.
Downloads
Published
Issue
Section
Categories
License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
