Любен Каравелов в съветските енциклопедични издания и общите курсове по хуманитарните науки
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.79.%25pКлючови думи :
Любен Каравелов, енциклопедии, СССРАбстракт
Обект на изследването са материалите за Л. Каравелов, публикувани в БСЕ, МСЕ, енциклопедични речници, Детската енциклопедия, в националните енциклопедии на съветските републики и в енциклопедии по история, литература и философия, в учебници и христоматии по нова история, история на южните и западните славяни, история на философията и политическите учения, във „Всемирна история“ и академичната „История на България“, в „Очерк на историята на българската литература XIX – XX в.“, университетски учебници по литература от 1926 до 1984 г.
По правило автори на термините и статиите са били изтъкнати съветски учени-слависти и българисти. Научното равнище на тези трудове напълно съответства на степента на изследване на проблема в българската и съветската наука и на обществено-политическия климат към момента на публикуването на всеки материал.
След Втората световна война значително се разширява обхватът на сведенията за Каравелов в разглежданите издания в резултат на задълбочени монографични изследвания на неговия живот, идеология, революционна и литературна дейност, както и чрез въвеждането на нови термини. Читателите получават по-обективни и научно обосновани оценки за неговото място в българската история, както и в руската и сръбската обществена, научна и културна дейност.
Разглежданите издания са излизали в големи тиражи и са се ползвали със заслужен авторитет не само в СССР, но и в чужбина. По този начин съветските учени изпълняват и ролята на посредници в запознаването на местните и чуждестранните читатели с една от най-забележителните личности на Българското национално възраждане.
Литература (библиография)
Вклад советской науки в изучение истории зарубежных славян. – В: Историки-слависты СССР. Библиографический словарь-справочник. М., 1981.
Волков, Е. Христо Ботев. М., 1926.
Караиванов. Болгарская литература. – Вестник иностранной литературы, 1928, № 11, 108–111.
Козьмин, Б. П. Любен Каравелов и Светозар Маркович и их связи с русскими революционерами. – Каторга и ссылка, 1933, № 4–5.
Димитров, Д. К изучению Любена Каравелова. – Труды Института славяноведения, т. 1, Л., 1932, 117–140.
Державин, Н. С. Наши задачи в области славяноведения. – Труды Института славяноведения, 1–14.
Предисловие. – Литературная энциклопедия, т. 1. М., 1930.
Болгария. – БСЭ, т. 6. М., 1930, стлб. 708–757.
Каравелов. – БСЭ, т. 31. М., 1937, стлб. 426.
Болгарская литература. – БСЭ, т. 6, стлб. 757–763.
Болгарский язык. – Литературная энциклопедия, стлб. 564–567.
Каравелов. – Литературная энциклопедия, т. 5. М., 1931, стлб. 105.
Новейший энциклопедический словарь. Т. 1. Л., 1926–1927, стлб. 1144.
Болгария. – МСЭ, т. 1, стлб. 776–780.
Болгарский язык и литература. – МСЭ, т. 1, стлб. 780.
Болгарская литература. – МСЭ, т. 2. М., 1937.
Советский энциклопедический словарь. Т. 1. М.–Л., 1931.
Тарле, Е. Новая история, ч. 1–2. М., 1939.
Державин, Н. С. Лекции по българска история. С., 1946, 324–338.
Державин, Н. С. История Болгарии, т. 4. М., 1948.
Балканские страны. М., 1946.
Историки-слависты Московского университета. 1939–1979. М., 1979.
История Болгарии. Т. 1. М., 1954.
Очерки истории болгарской литературы XIX–XX вв. М., 1959.
Греков, Б. Д. От редакции. – Уч. зап. Института славяноведения, т. 1. М.–Л., 1949.
Vklad sovetskoi nauki v izuchenie istorii zarubezhnykh slavian. – Istoriki-slavisty SSSR. Bibliograficheskii slovarʹ-spravochnik. Moscow, 1981.
Volkov, E. Khristo Botev. Moscow, 1926.
Karaivanov. Bolgarskaia literatura. – Vestnik inostrannoi literatury, 1928, No 11, 108–111.
Kozʹmin, B. P. Liuben Karavelov i Svetozar Markovich i ikh sviazi s russkimi revoliutsionerami. – Katorga i ssylka, 1933, No 4–5.
Dimitrov, D. K izucheniiu Liubena Karavelova. – Trudy Instituta slavianovedeniia, vol. 1, Leningrad, 1932, 117–140.
Derzhavin, N. S. Nashi zadachi v oblasti slavianovedeniia. – Trudy Instituta slavianovedeniia, 1–14.
Predislovie. – Literaturnaia entsiklopediia, vol. 1. Moscow, 1930.
Bolgariia. – Bolʹshaia sovetskaia entsiklopediia, vol. 6. Moscow, 1930, cols 708–757.
Karavelov. – Bolʹshaia sovetskaia entsiklopediia, vol. 31. Moscow, 1937, col. 426.
Bolgarskaia literatura. – Bolʹshaia sovetskaia entsiklopediia, vol. 6, cols 757–763.
Bolgarskii iazyk. – Literaturnaia entsiklopediia, cols 564–567.
Karavelov. – Literaturnaia entsiklopediia, vol. 5. Moscow, 1931, col. 105.
Noveishii entsiklopedicheskii slovarʹ. Vol. 1. Leningrad, 1926–1927, col. 1144.
Bolgariia. – Malaia sovetskaia entsiklopediia, vol. 1, cols 776–780.
Bolgarskii iazyk i literatura. – Malaia sovetskaia entsiklopediia, vol. 1, col. 780.
Bolgarskaia literatura. – Malaia sovetskaia entsiklopediia, vol. 2. Moscow, 1937.
Sovetskii entsiklopedicheskii slovarʹ. Vol. 1. Moscow–Leningrad, 1931.
Tarle, E. Novaia istoriia, parts 1–2. Moscow, 1939.
Derzhavin, N. S. Lektsii po bʹlgarska istoriia. Sofia, 1946, 324–338.
Derzhavin, N. S. Istoriia Bolgarii, vol. 4. Moscow, 1948.
Balkanskie strany. Moscow, 1946.
Istoriki-slavisty Moskovskogo universiteta. 1939–1979. Moscow, 1979.
Istoriia Bolgarii. Vol. 1. Moscow, 1954.
Ocherki istorii bolgarskoi literatury XIX–XX vv. Moscow, 1959.
Grekov, B. D. Ot redaktsii. – Uchenye zapiski Instituta slavianovedeniia, vol. 1. Moscow–Leningrad, 1949.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1988 Elka Drosneva
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
