Архиепископията на България - Първенство и приемственост

В тази връзка вж.: Павлов, П. Апостолско първенство, приемство и служение – ис- тория и есхатология. // Богословска мисъл, 2006, № 1 – 4, с. 159 – 167.

Вж. напр.: Флоровски, Г. Антиномии на християнската история: Империя и Пусти- ня. – В: Християнство и култура. София, 2006, с. 79 – 114.

Такъв успех виждаме не само в центровете, създадени от императорите Константин и Юстиниан, но и в изградените от българските християнски владетели Плиска, Преслав и Охрид.

Периодът на иконоборството е своеобразна канонична аномалия, защото императо- рите иконоборци разрушават създадения вече порядък в стремежа си да подчинят Църк- вата на държавната власт. Понякога, за да накажат папата или пък Константинополския патриарх, императорите отнемат и прехвърлят диоцеза Илирик от едната на другата стра- на, или обратно. За иконоборството вж.: Стоянов, Х. Из историята на иконоборството: 717 – 741. // ГДА, 30, 1990 [1980 – 1981], с. 53 – 135.

Текстът на хрисовула е запазен в Кодекс Синаитикус. Преводът е на колегата Све- тослав Риболов и наскоро ще бъде публикуван като резултат от работата по проект „1000 години от учредяването на Охридската архиепископия“.

Цит. по: Кръстанов, Т. Охридската архиепископия-патриаршия – продължение на първата Българска патриаршия от X век. // Македония, № 12, 24 март 1999. – http://www. pravoslavieto.com/history/12/1018_ohridska_arhiepiskopia/index.htm (23.09.2020).

Това мнение е водещо в каноничния порядък на Църквата през вековете. На него особено се набляга през ХХ в., когато, за съжаление, не функционира добре съборното от- ношение между отделните поместни църкви, което особено проличава от Предсъборните съвещания, продължили повече от 50 г. и в крайна сметка довели до Критския събор през 2016 г., на който не участваха част от поместните църкви, включително и БПЦ.

Вж.: Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. – В: Съчинения в 5 тома. Т. 1. Апология на Средновековието. София, Захарий Стоянов, 2013, с. 341. Текстът се намира под № 45 в Приложението: Решения, взети на 4-то заседание (24 декември 879 г.) на Фотиевия събор.

Дринов, М. Три грамоти, дадени от императора Василий II на българский охридски архиепископъ около 1020 лето. // Периодическо списание (I, 7 – 8), Браила, Българско кни- жовно дружество, 1873, с. 14 – 25. – В: Съчинения на М. С. Дриновъ. Издава Българското книжовно дружество въ София подъ редакцията на проф. В. Н. Златарски. Т. 2. София, 1911, с. 205.

Грамотите са многократно издавани и днес леснодостъпни в електронен вариант. Тук цитирам подготвен за отпечатване нов прочит и коригиран превод на грамотите по проект „1000 години от учредяването на Охридската архиепископия“.

В Дюканжовия каталог под номер 5 четем: „Дамян (светителствал) в Доростол, сега наричан Дриста. При него и България е почетена за автокефална. Той, по заповед на император Роман Лакапин, се провъзгласи за патриарх от императорския съвет, а после беше низведен от Йоан Цимисхий“. Каталогът е най-достъпен у: Иванов, Й. Български старини из Македония. 2. фототипно изд. София, 1970, с. 564 – 569. В българската исто- риография това е обстойно анализирано и коментирано още от Йордан Иванов, Васил Златарски и особено от Петър Мутафчиев. Вж.: Иванов, Й. Епархиите в Охридската архи- епископия през началото на XI в. // Сп.БАН, кн. I, 1911, с. 93 – 112; Златарски, В. Българ- ски архиепископи-патриарси през Първото българско царство до падането на източната му половина // ИИД, 6, 1924, с. 49 – 76; Мутафчиев, П. Съдбините на средновековния Дръстър. – В: Силистра и Добруджа. Т. 1. София, 1927, с. 102 – 196. В по-ново време вж. изследванията на Георги Атанасов.

Пак в Дюканжовия каталог под номер 6 четем: „Герман, наричан и Гаврил, (светителствал) във Воден и Преспа“.

Продължавайки още малко темата за приемствеността, обръщам внимание върху факта, че Дюканжовият каталог, или Списъкът на архиепископите на България, едва ли случайно започва с „Протоген, архиепископ на Сердика“.

Срв. Дуйчев, И. Идеята за приемствеността в средновековната българска държава. – В: Проучвания върху средновековната българска история и култура. София, 1981, с. 68 – 82.

Иванов, Й. Епархиите в Охридската архиепископия през началото на ХI в., с. 93.

Дринов, М. Три грамоти, дадени от императора Василий II на българский охрид- ски архиепископъ около 1020 лето. // Периодическо списание (I, 7 – 8), Браила, Българско книжовно дружество, 1873, с. 14 – 25. – В: Съчинения на М. С. Дриновъ. Издава Бъл- гарското книжовно дружество въ София подъ редакцията на проф. В. Н. Златарски. Т. 2, с. 203 – 214.

Това прави впечатление и на Иван Снегаров. Срв.: Снегаров, И. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския по- луостров от турците. София, 1995, с. 53.

Вече се каза, че именно Българската архиепископия от времето на св. цар Борис е пряк приемник на Юстиниана прима. Освен това са налични множество извори и у Теодор Валсамон, и у Никифор Григора („а Първа Юстиниана била наречена Митропо- лия на България“) и др., които не е необходимо да бъдат цитирани тук.

Още в епархийските списъци на Нил Доксопатър (XII в.) се прави това сравнение: „Подобно на кипърската е и българската църква, независима и неподчинена на никой от върховните престоли, но самовластно управлявана и ръкополагаща се от собствените си епископи“. – ГИБИ. Т. 7. София, 1968, с. 108.

V tazi vrazka vzh.: Pavlov, P. Apostolsko parvenstvo, priemstvo i sluzhenie – is- toria i eshatologia. // Bogoslovska misal, 2006, № 1 – 4, s. 159 – 167.

Vzh. napr.: Florovski, G. Antinomii na hristiyanskata istoria: Imperia i Pusti- nya. – V: Hristiyanstvo i kultura. Sofia, 2006, s. 79 – 114.

Takav uspeh vizhdame ne samo v tsentrovete, sazdadeni ot imperatorite Konstantin i Yustinian, no i v izgradenite ot balgarskite hristiyanski vladeteli Pliska, Preslav i Ohrid.

Periodat na ikonoborstvoto e svoeobrazna kanonichna anomalia, zashtoto imperato- rite ikonobortsi razrushavat sazdadenia veche poryadak v stremezha si da podchinyat Tsark- vata na darzhavnata vlast. Ponyakoga, za da nakazhat papata ili pak Konstantinopolskia patriarh, imperatorite otnemat i prehvarlyat diotseza Ilirik ot ednata na drugata stra- na, ili obratno. Za ikonoborstvoto vzh.: Stoyanov, H. Iz istoriyata na ikonoborstvoto: 717 – 741. // GDA, 30, 1990 [1980 – 1981], s. 53 – 135.

Tekstat na hrisovula e zapazen v Kodeks Sinaitikus. Prevodat e na kolegata Sve- toslav Ribolov i naskoro shte bade publikuvan kato rezultat ot rabotata po proekt „1000 godini ot uchredyavaneto na Ohridskata arhiepiskopia“.

Tsit. po: Krastanov, T. Ohridskata arhiepiskopia-patriarshia – prodalzhenie na parvata Balgarska patriarshia ot X vek. // Makedonia, № 12, 24 mart 1999. – http://www. pravoslavieto.com/history/12/1018_ohridska_arhiepiskopia/index.htm (23.09.2020).

Tova mnenie e vodeshto v kanonichnia poryadak na Tsarkvata prez vekovete. Na nego osobeno se nablyaga prez HH v., kogato, za sazhalenie, ne funktsionira dobre sabornoto ot- noshenie mezhdu otdelnite pomestni tsarkvi, koeto osobeno prolichava ot Predsabornite saveshtania, prodalzhili poveche ot 50 g. i v krayna smetka doveli do Kritskia sabor prez 2016 g., na koyto ne uchastvaha chast ot pomestnite tsarkvi, vklyuchitelno i BPTs.

Vzh.: Gyuzelev, V. Pokrastvane i hristiyanizatsia na balgarite. – V: Sachinenia v 5 toma. T. 1. Apologia na Srednovekovieto. Sofia, Zahariy Stoyanov, 2013, s. 341. Tekstat se namira pod № 45 v Prilozhenieto: Reshenia, vzeti na 4-to zasedanie (24 dekemvri 879 g.) na Fotievia sabor.

Drinov, M. Tri gramoti, dadeni ot imperatora Vasiliy II na balgarskiy ohridski arhiepiskopa okolo 1020 leto. // Periodichesko spisanie (I, 7 – 8), Braila, Balgarsko kni- zhovno druzhestvo, 1873, s. 14 – 25. – V: Sachinenia na M. S. Drinova. Izdava Balgarskoto knizhovno druzhestvo va Sofia poda redaktsiyata na prof. V. N. Zlatarski. T. 2. Sofia, 1911, s. 205.

Gramotite sa mnogokratno izdavani i dnes lesnodostapni v elektronen variant. Tuk tsitiram podgotven za otpechatvane nov prochit i korigiran prevod na gramotite po proekt „1000 godini ot uchredyavaneto na Ohridskata arhiepiskopia“.

V Dyukanzhovia katalog pod nomer 5 chetem: „Damyan (svetitelstval) v Dorostol, sega narichan Drista. Pri nego i Bulgaria e pochetena za avtokefalna. Toy, po zapoved na imperator Roman Lakapin, se provazglasi za patriarh ot imperatorskia savet, a posle beshe nizveden ot Yoan Tsimishiy“. Katalogat e nay-dostapen u: Ivanov, Y. Balgarski starini iz Makedonia. 2. fototipno izd. Sofia, 1970, s. 564 – 569. V balgarskata isto- riografia tova e obstoyno analizirano i komentirano oshte ot Yordan Ivanov, Vasil Zlatarski i osobeno ot Petar Mutafchiev. Vzh.: Ivanov, Y. Eparhiite v Ohridskata arhi- episkopia prez nachaloto na XI v. // Sp.BAN, kn. I, 1911, s. 93 – 112; Zlatarski, V. Balgar- ski arhiepiskopi-patriarsi prez Parvoto balgarsko tsarstvo do padaneto na iztochnata mu polovina // IID, 6, 1924, s. 49 – 76; Mutafchiev, P. Sadbinite na srednovekovnia Drastar. – V: Silistra i Dobrudzha. T. 1. Sofia, 1927, s. 102 – 196. V po-novo vreme vzh. izsledvaniyata na Georgi Atanasov.

Pak v Dyukanzhovia katalog pod nomer 6 chetem: „German, narichan i Gavril, (svetitelstval) vav Voden i Prespa“.

Prodalzhavayki oshte malko temata za priemstvenostta, obrashtam vnimanie varhu fakta, che Dyukanzhoviyat katalog, ili Spisakat na arhiepiskopite na Bulgaria, edva li sluchayno zapochva s „Protogen, arhiepiskop na Serdika“.

Srv. Duychev, I. Ideyata za priemstvenostta v srednovekovnata balgarska darzhava. – V: Prouchvania varhu srednovekovnata balgarska istoria i kultura. Sofia, 1981, s. 68 – 82.

Ivanov, Y. Eparhiite v Ohridskata arhiepiskopia prez nachaloto na HI v., s. 93.

Drinov, M. Tri gramoti, dadeni ot imperatora Vasiliy II na balgarskiy ohrid- ski arhiepiskopa okolo 1020 leto. // Periodichesko spisanie (I, 7 – 8), Braila, Balgarsko knizhovno druzhestvo, 1873, s. 14 – 25. – V: Sachinenia na M. S. Drinova. Izdava Bal- garskoto knizhovno druzhestvo va Sofia poda redaktsiyata na prof. V. N. Zlatarski. T. 2, s. 203 – 214.

Tova pravi vpechatlenie i na Ivan Snegarov. Srv.: Snegarov, I. Istoria na Ohridskata arhiepiskopia. T. 1. Ot osnovavaneto ѝ do zavladyavaneto na Balkanskia po- luostrov ot turtsite. Sofia, 1995, s. 53.

Veche se kaza, che imenno Balgarskata arhiepiskopia ot vremeto na sv. tsar Boris e pryak priemnik na Yustiniana prima. Osven tova sa nalichni mnozhestvo izvori i u Teodor Valsamon, i u Nikifor Grigora („a Parva Yustiniana bila narechena Mitropo- lia na Bulgaria“) i dr., koito ne e neobhodimo da badat tsitirani tuk.

Oshte v eparhiyskite spisatsi na Nil Doksopatar (XII v.) se pravi tova sravnenie: „Podobno na kiparskata e i balgarskata tsarkva, nezavisima i nepodchinena na nikoy ot varhovnite prestoli, no samovlastno upravlyavana i rakopolagashta se ot sobstvenite si episkopi“. – GIBI. T. 7. Sofia, 1968, s. 108.