The Archbishopric of Bulgaria - Primacy and Continuity
(According to the charters of Emperor Basil II)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.105.22-31Keywords:
church, apostolic, succession, primacy, Bulgarian Archbishopric, Justiniana Prima, charter, seat, cathedra, primate, hierarchy, inheritanceAbstract
This article aims to show the clear line of apostolic succession and the apostolic founding of the Bulgarian Archbishopric and its direct link with Justiniana Prima, but in a concrete historical continuity, i.e. through Pliska and Preslav, rather than through Ochrid. The succession relates also to the name of the church and, as is the case here, Bulgaria or Bulgarian is always mentioned. This name carries not only state-building but more than anything else – ecclesiality and church-building. In this sense it is a mark more of ecclesiality rather than ethnicity. This makes the topic predominantly theological or theologically-historical. This is not just a historical question and the contemporary terms are not without import.
References
В тази връзка вж.: Павлов, П. Апостолско първенство, приемство и служение – ис- тория и есхатология. // Богословска мисъл, 2006, № 1 – 4, с. 159 – 167.
Вж. напр.: Флоровски, Г. Антиномии на християнската история: Империя и Пусти- ня. – В: Християнство и култура. София, 2006, с. 79 – 114.
Такъв успех виждаме не само в центровете, създадени от императорите Константин и Юстиниан, но и в изградените от българските християнски владетели Плиска, Преслав и Охрид.
Периодът на иконоборството е своеобразна канонична аномалия, защото императо- рите иконоборци разрушават създадения вече порядък в стремежа си да подчинят Църк- вата на държавната власт. Понякога, за да накажат папата или пък Константинополския патриарх, императорите отнемат и прехвърлят диоцеза Илирик от едната на другата стра- на, или обратно. За иконоборството вж.: Стоянов, Х. Из историята на иконоборството: 717 – 741. // ГДА, 30, 1990 [1980 – 1981], с. 53 – 135.
Текстът на хрисовула е запазен в Кодекс Синаитикус. Преводът е на колегата Све- тослав Риболов и наскоро ще бъде публикуван като резултат от работата по проект „1000 години от учредяването на Охридската архиепископия“.
Цит. по: Кръстанов, Т. Охридската архиепископия-патриаршия – продължение на първата Българска патриаршия от X век. // Македония, № 12, 24 март 1999. – http://www. pravoslavieto.com/history/12/1018_ohridska_arhiepiskopia/index.htm (23.09.2020).
Това мнение е водещо в каноничния порядък на Църквата през вековете. На него особено се набляга през ХХ в., когато, за съжаление, не функционира добре съборното от- ношение между отделните поместни църкви, което особено проличава от Предсъборните съвещания, продължили повече от 50 г. и в крайна сметка довели до Критския събор през 2016 г., на който не участваха част от поместните църкви, включително и БПЦ.
Вж.: Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. – В: Съчинения в 5 тома. Т. 1. Апология на Средновековието. София, Захарий Стоянов, 2013, с. 341. Текстът се намира под № 45 в Приложението: Решения, взети на 4-то заседание (24 декември 879 г.) на Фотиевия събор.
Дринов, М. Три грамоти, дадени от императора Василий II на българский охридски архиепископъ около 1020 лето. // Периодическо списание (I, 7 – 8), Браила, Българско кни- жовно дружество, 1873, с. 14 – 25. – В: Съчинения на М. С. Дриновъ. Издава Българското книжовно дружество въ София подъ редакцията на проф. В. Н. Златарски. Т. 2. София, 1911, с. 205.
Грамотите са многократно издавани и днес леснодостъпни в електронен вариант. Тук цитирам подготвен за отпечатване нов прочит и коригиран превод на грамотите по проект „1000 години от учредяването на Охридската архиепископия“.
В Дюканжовия каталог под номер 5 четем: „Дамян (светителствал) в Доростол, сега наричан Дриста. При него и България е почетена за автокефална. Той, по заповед на император Роман Лакапин, се провъзгласи за патриарх от императорския съвет, а после беше низведен от Йоан Цимисхий“. Каталогът е най-достъпен у: Иванов, Й. Български старини из Македония. 2. фототипно изд. София, 1970, с. 564 – 569. В българската исто- риография това е обстойно анализирано и коментирано още от Йордан Иванов, Васил Златарски и особено от Петър Мутафчиев. Вж.: Иванов, Й. Епархиите в Охридската архи- епископия през началото на XI в. // Сп.БАН, кн. I, 1911, с. 93 – 112; Златарски, В. Българ- ски архиепископи-патриарси през Първото българско царство до падането на източната му половина // ИИД, 6, 1924, с. 49 – 76; Мутафчиев, П. Съдбините на средновековния Дръстър. – В: Силистра и Добруджа. Т. 1. София, 1927, с. 102 – 196. В по-ново време вж. изследванията на Георги Атанасов.
Пак в Дюканжовия каталог под номер 6 четем: „Герман, наричан и Гаврил, (светителствал) във Воден и Преспа“.
Продължавайки още малко темата за приемствеността, обръщам внимание върху факта, че Дюканжовият каталог, или Списъкът на архиепископите на България, едва ли случайно започва с „Протоген, архиепископ на Сердика“.
Срв. Дуйчев, И. Идеята за приемствеността в средновековната българска държава. – В: Проучвания върху средновековната българска история и култура. София, 1981, с. 68 – 82.
Иванов, Й. Епархиите в Охридската архиепископия през началото на ХI в., с. 93.
Дринов, М. Три грамоти, дадени от императора Василий II на българский охрид- ски архиепископъ около 1020 лето. // Периодическо списание (I, 7 – 8), Браила, Българско книжовно дружество, 1873, с. 14 – 25. – В: Съчинения на М. С. Дриновъ. Издава Бъл- гарското книжовно дружество въ София подъ редакцията на проф. В. Н. Златарски. Т. 2, с. 203 – 214.
Това прави впечатление и на Иван Снегаров. Срв.: Снегаров, И. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския по- луостров от турците. София, 1995, с. 53.
Вече се каза, че именно Българската архиепископия от времето на св. цар Борис е пряк приемник на Юстиниана прима. Освен това са налични множество извори и у Теодор Валсамон, и у Никифор Григора („а Първа Юстиниана била наречена Митропо- лия на България“) и др., които не е необходимо да бъдат цитирани тук.
Още в епархийските списъци на Нил Доксопатър (XII в.) се прави това сравнение: „Подобно на кипърската е и българската църква, независима и неподчинена на никой от върховните престоли, но самовластно управлявана и ръкополагаща се от собствените си епископи“. – ГИБИ. Т. 7. София, 1968, с. 108.
V tazi vrazka vzh.: Pavlov, P. Apostolsko parvenstvo, priemstvo i sluzhenie – is- toria i eshatologia. // Bogoslovska misal, 2006, № 1 – 4, s. 159 – 167.
Vzh. napr.: Florovski, G. Antinomii na hristiyanskata istoria: Imperia i Pusti- nya. – V: Hristiyanstvo i kultura. Sofia, 2006, s. 79 – 114.
Takav uspeh vizhdame ne samo v tsentrovete, sazdadeni ot imperatorite Konstantin i Yustinian, no i v izgradenite ot balgarskite hristiyanski vladeteli Pliska, Preslav i Ohrid.
Periodat na ikonoborstvoto e svoeobrazna kanonichna anomalia, zashtoto imperato- rite ikonobortsi razrushavat sazdadenia veche poryadak v stremezha si da podchinyat Tsark- vata na darzhavnata vlast. Ponyakoga, za da nakazhat papata ili pak Konstantinopolskia patriarh, imperatorite otnemat i prehvarlyat diotseza Ilirik ot ednata na drugata stra- na, ili obratno. Za ikonoborstvoto vzh.: Stoyanov, H. Iz istoriyata na ikonoborstvoto: 717 – 741. // GDA, 30, 1990 [1980 – 1981], s. 53 – 135.
Tekstat na hrisovula e zapazen v Kodeks Sinaitikus. Prevodat e na kolegata Sve- toslav Ribolov i naskoro shte bade publikuvan kato rezultat ot rabotata po proekt „1000 godini ot uchredyavaneto na Ohridskata arhiepiskopia“.
Tsit. po: Krastanov, T. Ohridskata arhiepiskopia-patriarshia – prodalzhenie na parvata Balgarska patriarshia ot X vek. // Makedonia, № 12, 24 mart 1999. – http://www. pravoslavieto.com/history/12/1018_ohridska_arhiepiskopia/index.htm (23.09.2020).
Tova mnenie e vodeshto v kanonichnia poryadak na Tsarkvata prez vekovete. Na nego osobeno se nablyaga prez HH v., kogato, za sazhalenie, ne funktsionira dobre sabornoto ot- noshenie mezhdu otdelnite pomestni tsarkvi, koeto osobeno prolichava ot Predsabornite saveshtania, prodalzhili poveche ot 50 g. i v krayna smetka doveli do Kritskia sabor prez 2016 g., na koyto ne uchastvaha chast ot pomestnite tsarkvi, vklyuchitelno i BPTs.
Vzh.: Gyuzelev, V. Pokrastvane i hristiyanizatsia na balgarite. – V: Sachinenia v 5 toma. T. 1. Apologia na Srednovekovieto. Sofia, Zahariy Stoyanov, 2013, s. 341. Tekstat se namira pod № 45 v Prilozhenieto: Reshenia, vzeti na 4-to zasedanie (24 dekemvri 879 g.) na Fotievia sabor.
Drinov, M. Tri gramoti, dadeni ot imperatora Vasiliy II na balgarskiy ohridski arhiepiskopa okolo 1020 leto. // Periodichesko spisanie (I, 7 – 8), Braila, Balgarsko kni- zhovno druzhestvo, 1873, s. 14 – 25. – V: Sachinenia na M. S. Drinova. Izdava Balgarskoto knizhovno druzhestvo va Sofia poda redaktsiyata na prof. V. N. Zlatarski. T. 2. Sofia, 1911, s. 205.
Gramotite sa mnogokratno izdavani i dnes lesnodostapni v elektronen variant. Tuk tsitiram podgotven za otpechatvane nov prochit i korigiran prevod na gramotite po proekt „1000 godini ot uchredyavaneto na Ohridskata arhiepiskopia“.
V Dyukanzhovia katalog pod nomer 5 chetem: „Damyan (svetitelstval) v Dorostol, sega narichan Drista. Pri nego i Bulgaria e pochetena za avtokefalna. Toy, po zapoved na imperator Roman Lakapin, se provazglasi za patriarh ot imperatorskia savet, a posle beshe nizveden ot Yoan Tsimishiy“. Katalogat e nay-dostapen u: Ivanov, Y. Balgarski starini iz Makedonia. 2. fototipno izd. Sofia, 1970, s. 564 – 569. V balgarskata isto- riografia tova e obstoyno analizirano i komentirano oshte ot Yordan Ivanov, Vasil Zlatarski i osobeno ot Petar Mutafchiev. Vzh.: Ivanov, Y. Eparhiite v Ohridskata arhi- episkopia prez nachaloto na XI v. // Sp.BAN, kn. I, 1911, s. 93 – 112; Zlatarski, V. Balgar- ski arhiepiskopi-patriarsi prez Parvoto balgarsko tsarstvo do padaneto na iztochnata mu polovina // IID, 6, 1924, s. 49 – 76; Mutafchiev, P. Sadbinite na srednovekovnia Drastar. – V: Silistra i Dobrudzha. T. 1. Sofia, 1927, s. 102 – 196. V po-novo vreme vzh. izsledvaniyata na Georgi Atanasov.
Pak v Dyukanzhovia katalog pod nomer 6 chetem: „German, narichan i Gavril, (svetitelstval) vav Voden i Prespa“.
Prodalzhavayki oshte malko temata za priemstvenostta, obrashtam vnimanie varhu fakta, che Dyukanzhoviyat katalog, ili Spisakat na arhiepiskopite na Bulgaria, edva li sluchayno zapochva s „Protogen, arhiepiskop na Serdika“.
Srv. Duychev, I. Ideyata za priemstvenostta v srednovekovnata balgarska darzhava. – V: Prouchvania varhu srednovekovnata balgarska istoria i kultura. Sofia, 1981, s. 68 – 82.
Ivanov, Y. Eparhiite v Ohridskata arhiepiskopia prez nachaloto na HI v., s. 93.
Drinov, M. Tri gramoti, dadeni ot imperatora Vasiliy II na balgarskiy ohrid- ski arhiepiskopa okolo 1020 leto. // Periodichesko spisanie (I, 7 – 8), Braila, Balgarsko knizhovno druzhestvo, 1873, s. 14 – 25. – V: Sachinenia na M. S. Drinova. Izdava Bal- garskoto knizhovno druzhestvo va Sofia poda redaktsiyata na prof. V. N. Zlatarski. T. 2, s. 203 – 214.
Tova pravi vpechatlenie i na Ivan Snegarov. Srv.: Snegarov, I. Istoria na Ohridskata arhiepiskopia. T. 1. Ot osnovavaneto ѝ do zavladyavaneto na Balkanskia po- luostrov ot turtsite. Sofia, 1995, s. 53.
Veche se kaza, che imenno Balgarskata arhiepiskopia ot vremeto na sv. tsar Boris e pryak priemnik na Yustiniana prima. Osven tova sa nalichni mnozhestvo izvori i u Teodor Valsamon, i u Nikifor Grigora („a Parva Yustiniana bila narechena Mitropo- lia na Bulgaria“) i dr., koito ne e neobhodimo da badat tsitirani tuk.
Oshte v eparhiyskite spisatsi na Nil Doksopatar (XII v.) se pravi tova sravnenie: „Podobno na kiparskata e i balgarskata tsarkva, nezavisima i nepodchinena na nikoy ot varhovnite prestoli, no samovlastno upravlyavana i rakopolagashta se ot sobstvenite si episkopi“. – GIBI. T. 7. Sofia, 1968, s. 108.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2023 Павел Павлов
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
