Императорското военномедицинско училище в Цариград (Mektebi Tιbbiye-i Şahane) и неговите български възпитаници (1827–1878)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.91-122Ключови думи :
Императорското военно медицинско училище, Истанбул, Mektebi Tιbbiye-i ŞahaneРезюме
Българската историография досега не е обръщала особено внимание на Императорското военно медицинско училище в Истанбул. Настоящата статия има за цел да даде по-добра представа за тази османска институция: като опише процеса на нейното създаване, преподавателите, които са преподавали в нея, нейните студенти, както и структурата на самата учебна програма. Статията защитава тезата, че Военномедицинското училище, чрез различните си функции, възложени му от държавата, е било основен център за развитието на модерното здравеопазване в Османската империя. Допълнително внимание е отделено и на реформите, които се провеждат в Медицинския факултет през разглеждания период. Освен функционирането на Императорското военно медицинско училище, в статията са разгледани и българите, които са го завършили. Студентите са категоризирани в четири различни групи по отношение на условията на обучение, както и на периода, през който са живели и учили в османската столица. Освен това статията обръща внимание на начините, по които българските студенти са участвали в обществения живот на българите.
С помощта на диаграми статията разделя студентите по отношение на периода, мястото на раждане, регионите, от които произхождат, и професионалната кариера на завършилите Военното медицинско училище. В допълнителни таблици е представена структурата на учебната програма в Медицинския факултет, както и списък на преводите от френски език на различни литературни произведения, направени от българи, учили във Военномедицинското училище.
Използвани източници
История на Османската империя. Под. ред. на Р. Мантран. С., 1999, с. 464.
Медицинското училище в Цариград променя на няколко пъти своето име. Сред възрожденските българи то става известно с имената Императорско/Цариградско военномедицинско училище. Оттам това название се прехвърля и в публикациите на изследователите. В настоящата публикация двата термина ще се ползват като синоними.
Куртев, В. Към българо-турските медицински отношения. – Сборник трудове НИ-ИСХОЗ, ІІІ, 1973, 236–237; Куртев, В., П. Серафимов. Исторически корени и традиции в
управлението на здравното дело през Българското възраждане. – Пак там, 217–225; Куртев, В. Българското военномедицинско дело. С., 1990; Спиридонов, Й. Болгарско-турецкие медицинские связи. – Асклепий, ІІ, 1972, 97–100.
Галчев, Ил. Родословието на д-р Марко Павлов. – Медицинска трибуна, 1981, № 9, 2–3; № 10, с. 2; Малеев, Ив., В. Бакърджиев, Ив. Стойчев. Д-р Христо Т. Стамболски – лекар и общественик (1843–1932). – Известия на медицинските институти при БАН, 1951, 4–5, 313–324; Дойнов, Д. За личността на българина Г. А. Цариградски и дейността му в Освободителната война 1877–1878. – Военноисторически сборник, 1959, № 1, 84–93; Peev, G. Gueorgui Valkovitch (1833–1892); un médecin militaire ottoman au service de l’État bulgare. – In: Médecins et ingénieurs ottomans à l’âge des nationalismes, Larose / Paris, 2003, 313–329.
Начов, Н. Цариград като културен център на българите до 1877 г. С., 1925, 137–149.
Радев, С. Ранни спомени. С., 1994.
Каранов, Е. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. С., 1991, 325–381.
НБКМ–БИА, ІІ Д 5109, л.1–16; ІІ Д 5635.
14 март се приема за паметна дата в историята на турската медицина, на която и днес се чества Денят на здравните работници (денят на медицината) в Република Турция. – In: Ülman, Yeşim Işil. Türkiye’de 19–20 yüzyilda tip tarihinin anahatlari (1827–1923). <http://www.hastanedergisi.com/48/haberdetay.asp?id=8> 29.12.2011.
Ihsanoglu, E. Ottoman Educational Institutions during the Reform Period. <http://www.muslimheritage.com/uploads/reformottomans.pdf > 29.12.2011.
Ахмед Неджиб Ефенди е полубългарин, родом от Търново. Негова втора братовчедка е кокона Анастасия, сестра на д-р Никола Пиколо и майка на д-р Димитър Кирович. Освен с реформиране на Медицинското училище, той се заема и с реорганизирането на военните болници в Цариград. По негово време е разрешено за аутопсии да се ползват и трупове на мюсюлмани. Спечелил си влиятелни врагове, през 1846 г. той е отровен. – Хитров, П. Буюк Търноваля Ахмед Неджиб Ефенди и д-р Георги Попович. – Общински вестник „Велико Търново“ (Търново), ХV, № 26–27, 15 ноем. 1938, 205–206.
Д-р Карл Бернард (1810–1844) следва медицина в Прага и Виена и се отличава като младши лекар в борбата с холерата в Буковина. – In: Österreichisches biographisches Lexikon 1815–1950. Bd. 1. Wien, 1957, p. 75.
Agoston.G., Br. Masters. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York, 2009, р. 201.
Любословие (Смирна), ІІ, № 19, юли 1846, 111–112.
Istoria na Osmanskata imperia. Pod. red. na R. Mantran. S., 1999, s. 464.
Meditsinskoto uchilishte v Tsarigrad promenya na nyakolko pati svoeto ime. Sred vazrozhdenskite balgari to stava izvestno s imenata Imperatorsko/Tsarigradsko voennomeditsinsko uchilishte. Ottam tova nazvanie se prehvarlya i v publikatsiite na izsledovatelite. V nastoyashtata publikatsia dvata termina shte se polzvat kato sinonimi.
Kurtev, V. Kam balgaro-turskite meditsinski otnoshenia. – Sbornik trudove NI-ISHOZ, ІІІ, 1973, 236–237; Kurtev, V., P. Serafimov. Istoricheski koreni i traditsii v
upravlenieto na zdravnoto delo prez Balgarskoto vazrazhdane. – Pak tam, 217–225; Kurtev, V. Balgarskoto voennomeditsinsko delo. S., 1990; Spiridonov, Y. Bolgarsko-turetskie meditsinskie svyazi. – Asklepiy, ІІ, 1972, 97–100.
Galchev, Il. Rodoslovieto na d-r Marko Pavlov. – Meditsinska tribuna, 1981, № 9, 2–3; № 10, s. 2; Maleev, Iv., V. Bakardzhiev, Iv. Stoychev. D-r Hristo T. Stambolski – lekar i obshtestvenik (1843–1932). – Izvestia na meditsinskite instituti pri BAN, 1951, 4–5, 313–324; Doynov, D. Za lichnostta na balgarina G. A. Tsarigradski i deynostta mu v Osvoboditelnata voyna 1877–1878. – Voennoistoricheski sbornik, 1959, № 1, 84–93; Peev, G. Gueorgui Valkovitch (1833–1892); un médecin militaire ottoman au service de l’État bulgare. – In: Médecins et ingénieurs ottomans à l’âge des nationalismes, Larose / Paris, 2003, 313–329.
Nachov, N. Tsarigrad kato kulturen tsentar na balgarite do 1877 g. S., 1925, 137–149.
Radev, S. Ranni spomeni. S., 1994.
Karanov, E. Roden sam balgarin. Izbrani sachinenia i dokumenti. S., 1991, 325–381.
NBKM–BIA, ІІ D 5109, l.1–16; ІІ D 5635.
14 mart se priema za pametna data v istoriyata na turskata meditsina, na koyato i dnes se chestva Denyat na zdravnite rabotnitsi (denyat na meditsinata) v Republika Turtsia. – In: Ülman, Yeşim Işil. Türkiye’de 19–20 yüzyilda tip tarihinin anahatlari (1827–1923). <http://www.hastanedergisi.com/48/haberdetay.asp?id=8> 29.12.2011.
Ihsanoglu, E. Ottoman Educational Institutions during the Reform Period. <http://www.muslimheritage.com/uploads/reformottomans.pdf > 29.12.2011.
Ahmed Nedzhib Efendi e polubalgarin, rodom ot Tarnovo. Negova vtora bratovchedka e kokona Anastasia, sestra na d-r Nikola Pikolo i mayka na d-r Dimitar Kirovich. Osven s reformirane na Meditsinskoto uchilishte, toy se zaema i s reorganiziraneto na voennite bolnitsi v Tsarigrad. Po negovo vreme e razresheno za autopsii da se polzvat i trupove na myusyulmani. Spechelil si vliyatelni vragove, prez 1846 g. toy e otroven. – Hitrov, P. Buyuk Tarnovalya Ahmed Nedzhib Efendi i d-r Georgi Popovich. – Obshtinski vestnik „Veliko Tarnovo“ (Tarnovo), HV, № 26–27, 15 noem. 1938, 205–206.
D-r Karl Bernard (1810–1844) sledva meditsina v Praga i Viena i se otlichava kato mladshi lekar v borbata s holerata v Bukovina. – In: Österreichisches biographisches Lexikon 1815–1950. Bd. 1. Wien, 1957, p. 75.
Agoston.G., Br. Masters. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York, 2009, r. 201.
Lyuboslovie (Smirna), ІІ, № 19, yuli 1846, 111–112.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
