The Imperial Military School of Medicine in Istanbul (Mektebi Tιbbiye-i Şahane) and Its Bulgarian Students (1827–1878)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.91-122Keywords:
Imperial Military School of Medicine, Istanbul, Mektebi Tιbbiye-i ŞahaneAbstract
Bulgarian historiography, so far, has paid little attention to the Imperial Military School of Medicine in Istanbul. The following article aims at providing a better understanding of this Ottoman institution: by describing the process of its creation, the teachers, who taught in it, its students, as well as the structure of the curriculum itself. The article defends the thesis, that the Military School of Medicine, through it various functions assigned by the state, was an essential center for the development of modern healthcare in the Ottoman Empire. Additional attention is also paid to the reforms which took place in the Faculty of Medicine during the period in question. Apart from the functioning of the Imperial Military School of Medicine, the article also studies the Bulgarian who graduated from it. The students are categorized in four different groups with regard to their studying conditions, as well as the time period, during which they lived and studied in the Ottoman capital. In addition, the paper pays attention to the ways in which the Bulgarian students participated in the public life of the Bulgarians.
By using diagrams, the article divides the students with regard to the time period, place of birth, regions from which the students originated and the professional career of the graduates from the Military School of Medicine. Additional tables provide the structure of the curriculum in the Faculty of Medicine, as well as a list of translations from French of different works of literature, made by Bulgarians who studied in the Military School of Medicine.
References
История на Османската империя. Под. ред. на Р. Мантран. С., 1999, с. 464.
Медицинското училище в Цариград променя на няколко пъти своето име. Сред възрожденските българи то става известно с имената Императорско/Цариградско военномедицинско училище. Оттам това название се прехвърля и в публикациите на изследователите. В настоящата публикация двата термина ще се ползват като синоними.
Куртев, В. Към българо-турските медицински отношения. – Сборник трудове НИ-ИСХОЗ, ІІІ, 1973, 236–237; Куртев, В., П. Серафимов. Исторически корени и традиции в
управлението на здравното дело през Българското възраждане. – Пак там, 217–225; Куртев, В. Българското военномедицинско дело. С., 1990; Спиридонов, Й. Болгарско-турецкие медицинские связи. – Асклепий, ІІ, 1972, 97–100.
Галчев, Ил. Родословието на д-р Марко Павлов. – Медицинска трибуна, 1981, № 9, 2–3; № 10, с. 2; Малеев, Ив., В. Бакърджиев, Ив. Стойчев. Д-р Христо Т. Стамболски – лекар и общественик (1843–1932). – Известия на медицинските институти при БАН, 1951, 4–5, 313–324; Дойнов, Д. За личността на българина Г. А. Цариградски и дейността му в Освободителната война 1877–1878. – Военноисторически сборник, 1959, № 1, 84–93; Peev, G. Gueorgui Valkovitch (1833–1892); un médecin militaire ottoman au service de l’État bulgare. – In: Médecins et ingénieurs ottomans à l’âge des nationalismes, Larose / Paris, 2003, 313–329.
Начов, Н. Цариград като културен център на българите до 1877 г. С., 1925, 137–149.
Радев, С. Ранни спомени. С., 1994.
Каранов, Е. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. С., 1991, 325–381.
НБКМ–БИА, ІІ Д 5109, л.1–16; ІІ Д 5635.
14 март се приема за паметна дата в историята на турската медицина, на която и днес се чества Денят на здравните работници (денят на медицината) в Република Турция. – In: Ülman, Yeşim Işil. Türkiye’de 19–20 yüzyilda tip tarihinin anahatlari (1827–1923). <http://www.hastanedergisi.com/48/haberdetay.asp?id=8> 29.12.2011.
Ihsanoglu, E. Ottoman Educational Institutions during the Reform Period. <http://www.muslimheritage.com/uploads/reformottomans.pdf > 29.12.2011.
Ахмед Неджиб Ефенди е полубългарин, родом от Търново. Негова втора братовчедка е кокона Анастасия, сестра на д-р Никола Пиколо и майка на д-р Димитър Кирович. Освен с реформиране на Медицинското училище, той се заема и с реорганизирането на военните болници в Цариград. По негово време е разрешено за аутопсии да се ползват и трупове на мюсюлмани. Спечелил си влиятелни врагове, през 1846 г. той е отровен. – Хитров, П. Буюк Търноваля Ахмед Неджиб Ефенди и д-р Георги Попович. – Общински вестник „Велико Търново“ (Търново), ХV, № 26–27, 15 ноем. 1938, 205–206.
Д-р Карл Бернард (1810–1844) следва медицина в Прага и Виена и се отличава като младши лекар в борбата с холерата в Буковина. – In: Österreichisches biographisches Lexikon 1815–1950. Bd. 1. Wien, 1957, p. 75.
Agoston.G., Br. Masters. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York, 2009, р. 201.
Любословие (Смирна), ІІ, № 19, юли 1846, 111–112.
Istoria na Osmanskata imperia. Pod. red. na R. Mantran. S., 1999, s. 464.
Meditsinskoto uchilishte v Tsarigrad promenya na nyakolko pati svoeto ime. Sred vazrozhdenskite balgari to stava izvestno s imenata Imperatorsko/Tsarigradsko voennomeditsinsko uchilishte. Ottam tova nazvanie se prehvarlya i v publikatsiite na izsledovatelite. V nastoyashtata publikatsia dvata termina shte se polzvat kato sinonimi.
Kurtev, V. Kam balgaro-turskite meditsinski otnoshenia. – Sbornik trudove NI-ISHOZ, ІІІ, 1973, 236–237; Kurtev, V., P. Serafimov. Istoricheski koreni i traditsii v
upravlenieto na zdravnoto delo prez Balgarskoto vazrazhdane. – Pak tam, 217–225; Kurtev, V. Balgarskoto voennomeditsinsko delo. S., 1990; Spiridonov, Y. Bolgarsko-turetskie meditsinskie svyazi. – Asklepiy, ІІ, 1972, 97–100.
Galchev, Il. Rodoslovieto na d-r Marko Pavlov. – Meditsinska tribuna, 1981, № 9, 2–3; № 10, s. 2; Maleev, Iv., V. Bakardzhiev, Iv. Stoychev. D-r Hristo T. Stambolski – lekar i obshtestvenik (1843–1932). – Izvestia na meditsinskite instituti pri BAN, 1951, 4–5, 313–324; Doynov, D. Za lichnostta na balgarina G. A. Tsarigradski i deynostta mu v Osvoboditelnata voyna 1877–1878. – Voennoistoricheski sbornik, 1959, № 1, 84–93; Peev, G. Gueorgui Valkovitch (1833–1892); un médecin militaire ottoman au service de l’État bulgare. – In: Médecins et ingénieurs ottomans à l’âge des nationalismes, Larose / Paris, 2003, 313–329.
Nachov, N. Tsarigrad kato kulturen tsentar na balgarite do 1877 g. S., 1925, 137–149.
Radev, S. Ranni spomeni. S., 1994.
Karanov, E. Roden sam balgarin. Izbrani sachinenia i dokumenti. S., 1991, 325–381.
NBKM–BIA, ІІ D 5109, l.1–16; ІІ D 5635.
14 mart se priema za pametna data v istoriyata na turskata meditsina, na koyato i dnes se chestva Denyat na zdravnite rabotnitsi (denyat na meditsinata) v Republika Turtsia. – In: Ülman, Yeşim Işil. Türkiye’de 19–20 yüzyilda tip tarihinin anahatlari (1827–1923). <http://www.hastanedergisi.com/48/haberdetay.asp?id=8> 29.12.2011.
Ihsanoglu, E. Ottoman Educational Institutions during the Reform Period. <http://www.muslimheritage.com/uploads/reformottomans.pdf > 29.12.2011.
Ahmed Nedzhib Efendi e polubalgarin, rodom ot Tarnovo. Negova vtora bratovchedka e kokona Anastasia, sestra na d-r Nikola Pikolo i mayka na d-r Dimitar Kirovich. Osven s reformirane na Meditsinskoto uchilishte, toy se zaema i s reorganiziraneto na voennite bolnitsi v Tsarigrad. Po negovo vreme e razresheno za autopsii da se polzvat i trupove na myusyulmani. Spechelil si vliyatelni vragove, prez 1846 g. toy e otroven. – Hitrov, P. Buyuk Tarnovalya Ahmed Nedzhib Efendi i d-r Georgi Popovich. – Obshtinski vestnik „Veliko Tarnovo“ (Tarnovo), HV, № 26–27, 15 noem. 1938, 205–206.
D-r Karl Bernard (1810–1844) sledva meditsina v Praga i Viena i se otlichava kato mladshi lekar v borbata s holerata v Bukovina. – In: Österreichisches biographisches Lexikon 1815–1950. Bd. 1. Wien, 1957, p. 75.
Agoston.G., Br. Masters. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York, 2009, r. 201.
Lyuboslovie (Smirna), ІІ, № 19, yuli 1846, 111–112.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
