Българите през погледа на руснаците през ХІХ век
Национален характер и взаимно възприемане
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.145-170Ключови думи :
Русия, Образ на българитеРезюме
Статията е първият опит да се осветли истинското възприемане на българите през погледа на руснаците през XIX век. Обикновено тази тема е разкривана сдържано, с избягване на острите ръбове и премълчаване на онези трудности, които неизбежно са възниквали в резултат на взаимното неразбиране между руските освободители и поробеното от турците българско население. Това неразбиране възниква не само поради разликата между българския и руския език, но преди всичко поради недостатъчното познаване от страна на руснаците на местните обичаи и психологията на българите, формирани под чуждо иго. Поради тази причина руснаците много често тълкували погрешно поведението на българите, като не били в състояние да разберат правилно истинската му предистория.
Използвани източници
Немирович-Данченко, В. И. После войны. Очерки и впечатления русского корреспондента в освобожденной Болгарии. СПб., 1880, с. 2.
Вж. напр.: Гурьянов, И. Взгляд на Турецкую империю в теперяшнем ее состоянии. М.,1828; Молдавия, Валахия и Булгария. – Московский телеграф, 1828, т. 20, № 8, 522–526; [К. С. Полевой]. Взгляд на состояние турецкого государства. – Пак там, 1829, ч. 28,
№ 16, август, 465–481; Ладыженский, М. Взгляд на Европейскую Турцию и окрестности Константинополя. СПб., 1828; Новейшие исторические, политические, географические сведения о Турецкой империи, заимствованные из достоверных путешествий и исследований исторических. Ч. 1–3. М., 1828.
Достян, И. С. Българите в руската литература и периодичен печат през първите десетилетия на XIX в. – Във: Българското възраждане и Русия. С., 1981, 193–210, 208.
Венелин, Ю. И. Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. М., 1829, с. 17; Калиганов, И. И. Болгария и болгары глазами русских в XIX столетии (В период русско-турецкой войны 1878–1879 гг. и до нее). – Във: Славянский мир в третьем тысячелетии. Россия и славянские народы во времени и пространстве. М., 2009, 44–45.
[Спиридов, А. М.]. Краткое обозрение народов Славянского племени, обитающих в Европейской части Турецкой империи. – Северный архив. СПб., 1825, № XV, 191–234.
Пак там, 198–199.
Пак там, с. 195, 200.
Стратегические рассуждения о первых действиях россиян за Дунаем в 1810 г. с историческими и статистическими замечаниями. Сообщено от служившего по Квартирмейстерской части отставного Майора и Кавалера Чуйкевича. – Във: Военный журнал. СПб., 1810. Кн. 4. Сентябрь, с. 91. Бел. № 1.
Спиридов, А. М. Цит. съч., 193–194.
Суворин, А. С. Откажемся от Болгарии. – Новое время (СПб.), 21сент. 1876, с. 1.
Немирович-Данченко, В. И. Цит. съч., с. 4.
Пак там.
Воейков, В. В. От Дуная до Царьграда. 1877–1878. Записки участника. М., 1900, с. 16.
Крестовский, В. В. Собрание сочинений. Т. 5. Двадцать месяцев в Действующей армии в 1877–1878 годах. СПб., 1879, с. 167.
Пак там.
Воейков, В. В. Цит. съч., с. 17 (При молбата на ротминистъра за чай българските хазяи му донесли чай с канела. – И. И. К.).
Южаков, Е. П. Один месяц в Болгарии. – Современник (СПб.), т. 84, № 11, 1860, 193–220, 203.
Воейков, В. В. Цит. съч., с. 111.
„Братушки“ започнали да се наричат едни други с умиление българите и руските войници.
Немирович-Данченко, В. И. Год войны (дневник русского корреспондента). 1877–1878. Т. 2. СПб., 1879, с. 263.
Nemirovich-Danchenko, V. I. Posle voynы. Ocherki i vpechatlenia russkogo korrespondenta v osvobozhdennoy Bolgarii. SPb., 1880, s. 2.
Vzh. napr.: Guryyanov, I. Vzglyad na Turetskuyu imperiyu v teperyashnem ee sostoyanii. M.,1828; Moldavia, Valahia i Bulgaria. – Moskovskiy telegraf, 1828, t. 20, № 8, 522–526; [K. S. Polevoy]. Vzglyad na sostoyanie turetskogo gosudarstva. – Pak tam, 1829, ch. 28,
№ 16, avgust, 465–481; Ladыzhenskiy, M. Vzglyad na Evropeyskuyu Turtsiyu i okrestnosti Konstantinopolya. SPb., 1828; Noveyshie istoricheskie, politicheskie, geograficheskie svedenia o Turetskoy imperii, zaimstvovannыe iz dostovernыh puteshestviy i issledovaniy istoricheskih. Ch. 1–3. M., 1828.
Dostyan, I. S. Balgarite v ruskata literatura i periodichen pechat prez parvite desetiletia na XIX v. – Vav: Balgarskoto vazrazhdane i Rusia. S., 1981, 193–210, 208.
Venelin, Yu. I. Drevnie i nыneshnie bolgare v politicheskom, narodopisnom, istoricheskom i religioznom ih otnoshenii k rossiyanam. M., 1829, s. 17; Kaliganov, I. I. Bolgaria i bolgarы glazami russkih v XIX stoletii (V period russko-turetskoy voynы 1878–1879 gg. i do nee). – Vav: Slavyanskiy mir v tretyem tыsyacheletii. Rossia i slavyanskie narodы vo vremeni i prostranstve. M., 2009, 44–45.
[Spiridov, A. M.]. Kratkoe obozrenie narodov Slavyanskogo plemeni, obitayushtih v Evropeyskoy chasti Turetskoy imperii. – Severnыy arhiv. SPb., 1825, № XV, 191–234.
Pak tam, 198–199.
Pak tam, s. 195, 200.
Strategicheskie rassuzhdenia o pervыh deystviyah rossiyan za Dunaem v 1810 g. s istoricheskimi i statisticheskimi zamechaniyami. Soobshteno ot sluzhivshego po Kvartirmeysterskoy chasti otstavnogo Mayora i Kavalera Chuykevicha. – Vav: Voennыy zhurnal. SPb., 1810. Kn. 4. Sentyabry, s. 91. Bel. № 1.
Spiridov, A. M. Tsit. sach., 193–194.
Suvorin, A. S. Otkazhemsya ot Bolgarii. – Novoe vremya (SPb.), 21sent. 1876, s. 1.
Nemirovich-Danchenko, V. I. Tsit. sach., s. 4.
Pak tam.
Voeykov, V. V. Ot Dunaya do Tsarygrada. 1877–1878. Zapiski uchastnika. M., 1900, s. 16.
Krestovskiy, V. V. Sobranie sochineniy. T. 5. Dvadtsaty mesyatsev v Deystvuyushtey armii v 1877–1878 godah. SPb., 1879, s. 167.
Pak tam.
Voeykov, V. V. Tsit. sach., s. 17 (Pri molbata na rotministara za chay balgarskite hazyai mu donesli chay s kanela. – I. I. K.).
Yuzhakov, E. P. Odin mesyats v Bolgarii. – Sovremennik (SPb.), t. 84, № 11, 1860, 193–220, 203.
Voeykov, V. V. Tsit. sach., s. 111.
„Bratushki“ zapochnali da se narichat edni drugi s umilenie balgarite i ruskite voynitsi.
Nemirovich-Danchenko, V. I. God voynы (dnevnik russkogo korrespondenta). 1877–1878. T. 2. SPb., 1879, s. 263.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
