Към проблема за историческата достоверност на ранните римски цензови числа (средата на VI в. пр. Хр. - 294 г. пр. Хр.)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.97.5-62Ключови думи :
Древен Рим, Цензови числа, ДемографияАбстракт
Изследването се занимава с данните от ранните римски преброявания от предполагаемото време на т.нар. Сервийска реформа в средата на VI в. пр. Хр. до началото на III в. пр. Хр. Целта на на изследването е да спомогне за изясняването на два основни проблема, свързани с ранните преброителни данни - тяхната автентичност и използваемостта им за целите на изучаването на историята на Ранния Рим. Извършено е подробно изследване на фигурите от преброяванията, различните им прочити в текстовете на античните автори и съответните наративни данни. А основната част от информацията е организирана в 14 таблици с цел по-голяма яснота и подкрепа за по-нататъшни изследвания. Установено е, че цифрите от преброяванията, отнесени към определения период и особено към годините 550, 508, 503, 465 и 294 пр. Хр., са трудно проследими на времето, за което се съобщават, несъвместими с останалата латинска и гръцка литературна традиция за Ранния Рим и следователно неавтентични, умишлено или неволно подправени. Направено е заключението, че данните от ранните римски преброявания са крайно ненадеждни и поради това неизползваеми за демографски анализ на историята на Ранния Рим до началото на III в. пр. Хр. Някои основни тенденции в демографското и политическото развитие на Рим през V и IV в. пр. Хр. като нарастването на броя на гражданите и разширяването на Ager Romanus са осветлени с помощта на наративни данни, но не и на дискредитираните данни от ранните преброявания. Някои важни фактори за развитието на римското гражданство през същия период също са очертани. А ясното разделение между литературни и исторически факти се поддържа в целия текст, тъй като всички запазени литературни източници са съставени десетилетия или дори векове след обсъжданите събития.
Литература (библиография)
Авъл Гелий. Атически нощи. (Превел от латински и старогръцки Вл. Атанасов). С., 1985.
Аристотел. Атинската полития. (Превод от староrръцки Цветана Панициду, Харалампи Паницидис). С., 1993.
Евтропий. Бреинарий от основания Города. Санкт-Петербург, 2001.
Марк Тулий Цицерон. За оратора. (Превод от лаmнски Петя Стоянова). С., 1992.
Марк Тулий Цицерон. Речи в двух томах. Годы 62-43 до н. э. М., 1993.
Полибий. Всеобщая история в сорока книгах. (Перевод с греческого Ф. Г. Мищенко. Т.1. Ки. I-V). Санкт-Петербург, 1994.
Тит Ливий. История Рима от основания Города. Т. 1. (Редакторы переводов М. Л. Гаспаров и Г. С. Кнабе). М., 1989.
Тит Ливий. История Рима от основания Города. Т. 2. (Редактор перевода и комментариев В. М. Смирин). М., 1994.
Тит Ливий. История Рима от основания Города. Т. З. (Редакторы переводов М. Л. Гаспаров, Г. С. Кнабе, В. М. Смирин). М., 1994.
Херодот. История. Част първа. (Под редакцията на Георrи Михайлов). С., 1986.
Херодот. История. Част втора. (Под редакцията на Георrи Михайлов). С., 1990.
Андреев, М. Римско частно право. 4. прераб. и доп. изд. С., 1971.
Венедиков, П. Записки по римско право. С., 1999.
Гримал, П. Римската цивилизация. С., 1998.
Костова, М. Res Publica на Цицерон. С., 2000.
Андреев, М. Римско частно право. 4. прераб. и доп. изд. С., 1971.
Венедиков, П. Записки по римско право. С., 1999.
Ганчева, Р., А. Милев, И. Братанов, М. Порталски. Латинска граматика. Фонетика. Морфология. Синтаксис. С., 1966.
Гримал, П. Римската цивилизация. С., 1998.
Цецев, Д. Тит Ливий (59 г. пр. Хр. – 17 г. сл. Хр.). – Прометей, VI, 1941–1942, кн. IV, 103–106.
Костова, М. Рез Публика на Цицерон. С., 2000.
Машкин, Н. А. История на древния Рим. С., 1949.
Маяк, И. Л. Взаимоотношения Рима и италийците в III–II вв. до н. э. (До Гракханского движения). М., 1971.
Момзен, Т. Римска история. С., 2000.
Острогорски, Г. История на Византийската държава. С., 1998.
Пироговъ, В. Изследования по Римской истории преимущественно в области третьей декады Ливия. СПб., 1878.
Ростовцев, М. История на Стария свят. Т. 2. Рим. С., 1994.
Toynbee, А. J. Hannibal' s legacy. The Hannibalic war' s effects on Roman life. Oxford, 1965, V. I. Rome and her neighbours before Hannibal's entry.
Brunt, Р. А. The Italian manpower 225 B.C.-A.D. 14. Oxford, 1971.
Diodorus of Sicily, with an English translation by C. H. Oldfather in twelve volumes.
V. VI, books XIV–XV. London, Cambridge, Massachusetts, MCMLXIII.
Eusebii Chronicorum Canonum quae supersunt. Edidit Alfred Schoene. Armenian versionem latine factam e libris manuscriptis recensuit H. Petermann. Hieronymi versionem e libris manuscriptis recensuit Alfred Schoene. Syriam epitomen Latine factam e libro Londinensi recensuit E. Roediger. Editio secunda lucis ope expressa Apud Weidmannos (1967).
Eusebius Werke. Siebenter Band. Die Chronik des Hieronymus. Hieronymi Chronicon. Herausgegeben und in 2. Auflage bearbeitet von Rudolf Helm. Berlin, 1984.
Histoire Naturelle de Pline avec la traduction en française par M. E. Littré de l’Académie Française, inspecteur général de l’enseignement supérieur. Tome Second. Paris, MDCCCXLVII.
Livy in fourteen volumes, V. I. Books I and II with an English translation by B. O. Foster. London, Cambridge, Massachusetts, MCMLXVII.
Livy with an English translation in fourteen volumes, v. II. Books III and IV. Translated by B. O. Foster, MCMLXII.
Livy with an English Translation in fourteen volumes, vol. VII. Books XXVI–XXVII. Translated by Frank Gardner Moore, MCMLXIII.
Livy with an English Translation in fourteen volumes, vol. VIII. Books XXVIII–XXX. Translated by Frank Gardner Moore, MCMLXXI.
Livy with an English Translation in fourteen volumes, v. X. Books XXXV–XXXVII. Translated by Evan T. Sage, MCMLXV.
Livy with an English Translation in fourteen volumes, v. XI. Books XXXVIII–XXXIX. Translated by Evan T. Sage, MCMLXV.
Oeuvres complètes de Tite-Live avec la traduction française de la collection Panckoucke par mm. Liez, Dubois, Verger et Corpet. Tome Premier. Paris (без означена година на издаване).
Oeuvres complètes de Tite-Live avec la traduction française de la collection Panckoucke par mm. Liez, Dubois, Verger et Corpet. Tome Deuxième. Paris (без означена година на издаване).
Oeuvres complètes de Tite-Live avec la traduction française de la collection Panckoucke par mm. Liez, Dubois, Verger et Corpet. Tome Quatrième. Paris (без означена година на издаване).
Pauli Orosii Historianum adversum paganos libri VII ex recognitione Caroli Zangemeister. Lipsiae, in aedibus B. G. Teubneri, MDCCCLXXXIX.
Titi Livi Ab Urbe Condita. Recognoverunt et adnotatione critica instruxerunt Robertus Seymour Conway et Carolus Flamstead Walters. Tomus I. Libri I–V. Oxonii, First published 1914.
Titi Livi Ab Urbe Condita. Recognoverunt et adnotatione critica instruxerunt Carolus Flamstead Walters et Robertus Seymour Conway. Tomus II. Libri VI–X. Oxonii, MDCCCCXIX.
Titi Livi periochae omnium librorum fragmenta Oxyrhynchi reperta Iulii Obsequentis prodigiorum liber, eddidit Otto Rossbach. MCMLX, Lipsiae in aedibus B. G. Teubneri.
Beloch, J. Römische Geschichte bis zum Beginn der punischen Kriege. Berlin, 1926.
Beloch, J. Der italische Bund unter Roms Hegemonie. Staatsrechtliche und Statistische Forschungen. Leipzig, 1880.
Beloch, J. Die Bevölkerung der griechisch-römischen Welt. Leipzig, 1886.
Brunt, P. A. The Italian manpower, 225 B. C. – A. D. 14. Oxford, 1987 (второ издание).
Coulanges, F. de. Der antike Staat. Studie über Kultus, Recht und Einrichtungen Griechenlands und Roms. Berlin und Leipzig, 1907.
Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike auf der Grundlage von Pauly’s Realencyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft unter Mitwirkung Zahlreicher Fachgelehrter bearbeitet und herausgegeben von Konrat Ziegler und Walter Sontheimer. Erster Band, Stuttgart, MCMLXIV.
Rosenberg, A. Untersuchungen zur römischen Zenturienverfassung. Berlin, 1911.
Soltau, W. Livius’ Geschichtswerk, seine Komposition und seine Quellen. Ein Hilfsbuch für Geschichtsforscher und Liviusleser. Leipzig, 1897.
Toynbee, A. J. Hannibal’s legacy. The Hannibalic war’s effects on Roman life. Oxford, 1965.
Toynbee. V. I Rome and her neighbours before Hannibal’s entry.
Toynbee. V. II Rome and her neighbours after Hannibal’s exit.
Walsh, P. G. Livy. His historical aims and methods. Cambridge, 1970.
Белкин, М. В. Реформа Сената 312 года до н. э., на адрес: http://www.centant.ru/publik/confcent/1997-10/belkin.htm (20. 05. 2001).
Platner, S. B. A Topographical Dictionary of Ancient Rome, London, 1929, на адрес: http://www.ukans.edu/history/index/europe/ancient_rome/ (28. 12. 2001).
Aval Geliy. Aticheski noshti. (Prevel ot latinski i starogratski Vl. Atanasov). S., 1985.
Aristotel. Atinskata politia. (Prevod ot starorratski Tsvetana Panitsidu, Haralampi Panitsidis). S., 1993.
Evtropiy. Breinariy ot osnovania Goroda. Sankt-Peterburg, 2001.
Mark Tuliy Tsitseron. Za oratora. (Prevod ot lamnski Petya Stoyanova). S., 1992.
Mark Tuliy Tsitseron. Rechi v dvuh tomah. Godы 62-43 do n. э. M., 1993.
Polibiy. Vseobshtaya istoria v soroka knigah. (Perevod s grecheskogo F. G. Mishtenko. T.1. Ki. I-V). Sankt-Peterburg, 1994.
Tit Liviy. Istoria Rima ot osnovania Goroda. T. 1. (Redaktorы perevodov M. L. Gasparov i G. S. Knabe). M., 1989.
Tit Liviy. Istoria Rima ot osnovania Goroda. T. 2. (Redaktor perevoda i kommentariev V. M. Smirin). M., 1994.
Tit Liviy. Istoria Rima ot osnovania Goroda. T. Z. (Redaktorы perevodov M. L. Gasparov, G. S. Knabe, V. M. Smirin). M., 1994.
Herodot. Istoria. Chast parva. (Pod redaktsiyata na Georri Mihaylov). S., 1986.
Herodot. Istoria. Chast vtora. (Pod redaktsiyata na Georri Mihaylov). S., 1990.
Andreev, M. Rimsko chastno pravo. 4. prerab. i dop. izd. S., 1971.
Venedikov, P. Zapiski po rimsko pravo. S., 1999.
Grimal, P. Rimskata tsivilizatsia. S., 1998.
Kostova, M. Res Publica na Tsitseron. S., 2000.
Andreev, M. Rimsko chastno pravo. 4. prerab. i dop. izd. S., 1971.
Venedikov, P. Zapiski po rimsko pravo. S., 1999.
Gancheva, R., A. Milev, I. Bratanov, M. Portalski. Latinska gramatika. Fonetika. Morfologia. Sintaksis. S., 1966.
Grimal, P. Rimskata tsivilizatsia. S., 1998.
Tsetsev, D. Tit Liviy (59 g. pr. Hr. – 17 g. sl. Hr.). – Prometey, VI, 1941–1942, kn. IV, 103–106.
Kostova, M. Rez Publika na Tsitseron. S., 2000.
Mashkin, N. A. Istoria na drevnia Rim. S., 1949.
Mayak, I. L. Vzaimootnoshenia Rima i italiytsite v III–II vv. do n. э. (Do Grakhanskogo dvizhenia). M., 1971.
Momzen, T. Rimska istoria. S., 2000.
Ostrogorski, G. Istoria na Vizantiyskata darzhava. S., 1998.
Pirogova, V. Izsledovania po Rimskoy istorii preimushtestvenno v oblasti tretyey dekadы Livia. SPb., 1878.
Rostovtsev, M. Istoria na Staria svyat. T. 2. Rim. S., 1994.
Belkin, M. V. Reforma Senata 312 goda do n. э., na adres: http://www.centant.ru/publik/confcent/1997-10/belkin.htm (20. 05. 2001).
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2006 Dimitar Mitov
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
