Подаръците в дипломацията на средновековните българи
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.97.127-150Ключови думи :
Дипломация, Церемониал, Подаръци, Българско средновековиеАбстракт
Изследването на дипломатическата практика през Средновековието показва, че в нея се отделя значително място на важно място е било отредено на строго определен церемониал и определени форми на поведение форми на поведение, които е трябвало да бъдат спазвани от преговарящите. В по-голямата си част са били традиционни и неписани правила на поведение, чийто произход може да се проследи до началото на човешката цивилизация. Не на последно място сред тези правила беше един важен елемент - размяната на подаръци. Размяна на подаръци. Получените източници, предимно от византийски и западен произход, показват, че размяната на подаръци е станала неразделна част от дипломацията на българите. Дипломацията на българските ханове и царе. Става ясно, че размяната на подаръци не е била просто традиционен ритуал, предаван от векове, а необходим прагматизъм за изпълнение на определени цели. Подаряването на подаръци като елемент на дипломатическия церемониал имало и своите психологически измерения. Подаръкът можел да накара партньора да се почувства уважаван и ценен или обратното - да бъде пренебрегнат и унижен.
Литература (библиография)
1. Numelin, R. The Beginning of Diplomacy. New York, 1950.
2. Мое, М. Дарът, Форма и основание за обмена в архаичните общества, С., Издателска къща КК, 2001.
3. Mauricius. Arta militara. (Ed. Н. Mihaescu). Bucuresti, 1970, p. 280.
4. Златарски, В. История на българската държава през средщrrе векове. Т. 1. ч. 2. С., 1971.
5. Дуйчев, И. Император Юстниниан II Ринотмет данник на хан Тервеля. - В: Проучвания върху българското средновековие. Сб. БАН, книга XLI-1, 1945.
6. Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1979.
7. Menander. Excerpta de legationibus. - В: ГИБИ. Т. 2, с. 234.
8. Theophylacti Simocattae. Historiae. - В: ГИБИ. Т. 2, с. 322.
9. Thegani. Vita Hludovici imperatoris. - В: ЛИБИ. Т. 2, с. 49.
10. Anastasii Bibliothecarii. Vita Nicolai I Papae. - В: ЛИБИ. Т. 2, с. 184.
11. Constantini Porphyrogeniti. De administrando imperio. - В: ГИБИ. Т. 5, с. 207.
12. Innocentii III Papae. Epistolae. - В: ЛИБИ. Т. 3, с. 320.
13. Ioannis Cantacuzeni. Historia. - В: ГИБИ. Т. 10, с. 232.
14. Theophanis Confessoris. Chronographia. - В: ГИБИ. Т. 3, с. 266-267.
15. Nicephori Patriarchae. Breviarium. - В: ГИБИ. Т. 3, с. 298.
16 Пак там, с. 188.
17 Ioannis VIII Papae. Epistolae. – В: ЛИБИ. Т. 2, с. 150.
18 Пак там, с. 166.
19 Vita Euthimii. – В: ГИБИ. Т. 4, с. 318.
20 Вж. Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1, ч. 2. С., 1971, с. 336 сл.
21 Leonis Grammatici. Chronographia. – В: ГИБИ. Т. 5, с. 160.
22 Пак там, с. 166.
23 Constantini Porphyrogeniti. De ceremoniis aulae byzantinae, p. 221.
24 Пак там, с. 228.
25 Constantini Porphyrogeniti. De administrando imperio. – В: ГИБИ. Т. 5, с. 207.
26 Innocentii III Papae. Epistolae. – В: ЛИБИ. Т. 3, с. 320.
27 Изпратените дарове до папата, които са описани в писмата на Калоян, ще коментираме по-нататък. Вж. Innocentius III Papa, с. 340, 360.
28 Innocentii III Papae. Gesta. – В: ЛИБИ. Т. 3, с. 378.
29 Innocentii III Papae. Epistolae, с. 370.
30 За представата за цар Калоян в очите на съвременниците му вж. Ангелов, П. България и българите в представите на византийците. С., 1999, с. 234 сл.
31 Ioannis Cantacuzeni. Historia. – В: ГИБИ. Т. 10, с. 232.
34 Theophanis Confessoris. Chronographia. – В: ГИБИ. Т. 3, 266–267.
35 Nicephori Patriarchae. Breviarium. – В: ГИБИ. Т. 3, с. 298.
36 Leo Grammaticus. Цит. съч., с. 149.
37 Suidas. Lexicon. – В: ГИБИ. Т. 5, с. 310.
38 Златарски, В. Цит. съч. Т. 1, ч. 1, с. 230.
39 Вж. Дуйчев, И. Император Юстиниан II Ринотмет данник на хан Тервел. – В: Проучвания върху българското средновековие. Сб. БАН, книга XLI-I, 1945, 6–7. Част от текста на въпросния извор е публикуван под надслов: Anonymi Chronographia. – В: ГИБИ. Т. 3, 223–225.
40 Theophanes Confessor. Цит. съч., с. 264.
41 Annales Bertiniani. – В: ЛИБИ. Т. 2, с. 287. За последвалите събития вж. по-подробно Златарски, В. Цит. съч. Т. 1, ч. 2, с. 34 сл.
42 Dumler, E. Geschichte des Ostfränkischen Reiches. Leipzig, 1887, p. 382.
43 Вж. Ангелов, Д. Военните договори на Първата българска държава. – ВИС, 1981, № 1, с. 63.
44 Хронологията на тази война не е ясна. Предположенията варират от 854 до 880 г. Вж. Златарски, В. Цит. съч. Т. 1, ч. 2, с. 38 сл.; Максимович, Л. О времењу похода бугарског кнеза Бориса на Србију. – ЗФФ, XIX, 1, 1979, 69–75.
45 Constantini Porphyrogeniti. De administrando imperio. – В: ГИБИ. Т. 5, с. 209.
Ангелов, П. България и българите в представите на византийците. С., 1999.
Ангелов, П. Византийското културно наследство на Балканите през погледа на българите. – В: Сб. Византийското културно наследство на Балканите. Пловдив, 2001, 64–72.
Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1, ч. 2, С., 1971.
Anastasius Bibliothecarius. Vita Hadriani II. – В: ЛИБИ, т. 2, с. 193.
Anastasius Bibliothecarius. Vita Nicolai I Papae. – В: ЛИБИ, т. 2, с. 184.
Annales Bertiniani. – В: ЛИБИ, т. 2, с. 287.
Analista Saxo. – В: ЛИБИ, т. 3, с. 142.
Constantinus Porphyrogenitus. De administrando imperio. – В: ГИБИ, т. 5, с. 209.
Constantinus Porphyrogenitus. De ceremoniis aulae byzantinae. – В: ГИБИ, т. 5, с. 207, 221.
Dümmler, E. Geschichte des Ostfränkischen Reiches. Leipzig, 1887, p. 382.
Einhardus. Vita Caroli Magni. – В: MGH, SS, II, p. 454.
Georgius Acropolita. Historia. – В: ГИБИ, т. 8, с. 194.
Ioannis Cantacuzeni. Historia. – В: ГИБИ, т. 10, с. 232.
Ioannis Diaconi. Chronicon Venetum. – В: ЛИБИ, т. 2, с. 349.
Ioannis Scylitzae. Historiarum compendium. – В: ГИБИ, т. 7, с. 237–238 сл.
Ioannis VIII Papae. Epistolae. – В: ЛИБИ, т. 2, с. 150.
Innocentius III Papa. Epistolae. – В: ЛИБИ, т. 3, с. 320, 370.
Innocentius III Papa. Testa. – В: ЛИБИ, т. 3, с. 378.
Leonis Choerophactis. Epistolae. – В: ГИБИ, т. 4, с. 176.
Leo Grammaticus. Chronographia. – В: ГИБИ, т. 5, с. 160.
Menander Protector. Excerpta de legationibus. – В: ГИБИ, т. 2, с. 234.
Procopius Caesariensis. Libri de bellis. VIII. – В: ГИБИ, т. 2, с. 142 сл.
Romani Lacapeni. Epistolae. – В: ГИБИ, т. 4, с. 302–304.
Theophanes Confessor. Chronographia. – В: ГИБИ, т. 3, с. 266–267.
Theophylactus Simocatta. Historiae. – В: ГИБИ, т. 2, с. 322.
Thegani Vita Hludovici imperatoris. – В: ЛИБИ, т. 2, с. 49.
Vita Euthymii. – В: ГИБИ, т. 4, с. 318.
Angelov, P. Bulgaria i balgarite v predstavite na vizantiytsite. S., 1999.
Angelov, P. Vizantiyskoto kulturno nasledstvo na Balkanite prez pogleda na balgarite. – V: Sb. Vizantiyskoto kulturno nasledstvo na Balkanite. Plovdiv, 2001, 64–72.
Zlatarski, V. Istoria na balgarskata darzhava prez srednite vekove. T. 1, ch. 2, S., 1971.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2006 Petar Angelov
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
