Българските въстанически движения през XVI и началото на XVII в. и Европа

Михаил Йонов

doi:10.60053/GSU.IF.1.81.84-111

Автори

Михаил Йонов Софийски университет "Св. Климент Охридски"

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.81.84-111

Ключови думи :

Български въстания, Османска империя, Европа

Абстракт

Статията отразява научните резултати от непрекъснатите търсения на автора по въпроса. За разлика от повечето предишни концепции, ние разглеждаме много по-широко значението на външния фактор. Под влияние на развита Европа, основните институции на феодално деспотичната Османска империя са разклатени, а нейното разширяване е неутрализирано. Въпреки че има по-ранни признаци на социална съпротива, най-значимите антиосмански движения се случват през последните десетилетия на XVI век, когато европейските държави започват по-активни военни действия срещу османците. Перспективите за външна подкрепа позволяват разширяването на българските движения и тяхното развитие в систематично подготвяни въстания. От друга страна, тези движения са желани и полезни най-вече за европейските държави, които са във война със султана. По този начин българите допринасят за общата борба на народите от Средна и Югоизточна Европа срещу османците.

Литература (библиография)

Вж. напр. Бурмов, А. Въстания и хайдутство от XV до втората половина на XVIII в. – История на България. Т. 1. С., 1961, 279-280.

История на България. Българският народ под османско владичество (от XV до началото на XVIII в.). Т. 4. С., 1983, 132-163.

Вж. Цветкова, Б. Пак там, 132-142.

Макушев, В.В. Болгария под турецким владичеством преимущественно в XVI и XVII веках. – Журнал министерства народного просвещения, 163, СПб., 1872, 286-329;

Златарски, В. Нова политическа и социална история на България и Балканския полуостров. С., 1921, 15, 33; Български въстания и опити за въстания до средата на XIX в. – В: Сб. България 1000 години, 927–1927. С., 1930, 709;

Inalcik, H. The Ottoman Empire. The Classical Age 1300–1600. London, 1973, 43 sq.;

Adanir, F. Heiduckentum und osmanische Herrschaft. Sozialgeschichtliche Aspekte der Diskussion um das frühzeitliche Räuberwesen in Südosteuropa. – Südost-Forschungen, XLI, 1982, 43-116.

По-обстоен критичен преглед на тези схващания вж. Йончев, М. Българското Търновско въстание и Европа през последните десетилетия на XVI и началото на XVII в. (под печат).

История на България. Т. 4, 104-105, 109, 115, 169.

Йончев, М. Немски и австрийски пътеписи за Балканите, XV–XVII в. С., 1979, 140.

Пак там, 163.

Пак там, 297.

Gioranescu, A. Documente privatoare la istoria Românilor cules din archivele din Sinaiaes. Bucuresti, 1940, 20.

Френският историк Ф. Бродел, позовавайки се на данни от турския историк О. Л. Баркан, приема, че Османската империя е имала към 27 млн. население (Braudel, F. La Méditerranée et le monde méditerranéen à l’époque de Philippe II. T. 2. Paris, 1966, p. 11). В по-нови изчисления – струва ми се по-близки до реалността, приведени от Ж. Бережке, Османската империя заедно с владенията си в Унгария по ново време е имала към 20 млн.; колкото е Германия, а Франция – 16 млн. жители (Frenger, J. L’Europe du XIV-e à la fin du XVIII-e siècle. In: Histoire générale de l’Europe. T. 2, Paris, 1980, 221-222).

Садиков, П.А. Поход татар и турок на Астрахань в 1569 г. – Исторические записки, 22. М., 1946;

Vandal, F. L’Histoire, t. IV. С., 384-394;

Levesque, M. Lepante. La crise de l’Empire ottoman. Paris, 1972, 14.

Χασσιτη, Ι.Κ. Αγυστησωχμοτικη κινηση στης Κυκλάδας, στα τέλη του 1600 αιώνος. Ελληνικά, 22, 1969, 377-378.

Ασιώτης, Ι. Ατελεύφορισμός Κυπρίων και ναυτικαί επιδρομαί των Ελλήνων του Τουρκοκρατίας. Θεσσαλονίκη, 1978, 62.

Пак там, 78-80; Χασαπίδης, Ι.Κ. Μακάριος, Θεόδωρος και Νικηφόρος οι Μελισσηνοί (1605–1705). Θεσσαλονίκη, 1966, 27-44; Οι Έλληνες στις παραμονές της ναυμαχίας του Ναυπάκτου. Θεσσαλονίκη, 1970, 119-122.

Пиперкова, I. Цит. съч., 83-84.

Историја народа Југославије. Т. 2. Београд, 1960, 265.

Пиперкова, I. Цит. съч.; Цветкова, Б. Хайдутството в българските земи през XV–XVIII век. С., 1971, 80-81.

Charangier, E. Negociations de la France dans le Levant. T. 3. Paris, 1860, p. 261; Vacalopulos, A. History of Macedonia 1354–1833. Thessaloniki, 1975, 194-195.

Hurmuzaki, E. Цит. съч., 234.

Seidel, F. Ausführlicher Bericht was bey Absendung H. Fr. von Krewkitzes nach Constantinopel vorgefallen. Görlitz, 1711, 85.

Glover, Th. The Journey of Ed. Barton ... in Constantinopol, 307.

Makushev, V.V. Monuments historiques des Slaves méridionaux. T. 14, II. Beograd, 1882, 241-252.

Милев, Н. Един незнаден документ за българската история (1597). – ИИДС, 4, 1915, 97-98.

Veress, A. Цит. съч. Т. 5, 160.

Veress, A. Relationes nutorum apostolicorum in Transilavaniam missorum a Clemente VIII. Budapest, 1909, 93-97.

Österreichisches Staatsarchiv, Wien, Kriegsarchiv, Feldakten, 1596, Reg. 8, Fasc. 8, F, 754-755.

Gioranescu, A. Цит. съч., 133: „Ex literis Episcopi Bulgariae“.

Милев, Н. Цит. съч.; Срв. Йонов, М. Цит. съч., 206 сл.

Hurmuzaki, E. Цит. съч. Т. 3, 278-280.

Deutsches Zentralarchiv, Abteilung Marseburg, Rep. XI, 272, 20. III. 1957.

Veress, A. Documente... Т. 5, 59-60.

Писмата са известни по преписи на латински, немски, италиански и унгарски език. Оригиналът бил вероятно на гръцки или български. Използвани са оригинални копия от архива в Инсбрук: Landesarchiv Innsbruck, Hofregistratur, Öst. Hofkanzellei, Fasc. R. C. 3-7.

Пак там: „Exemplorum literarum Dionisii Episcopi Ternoviensis“.

Veress, A. Цит. съч., 94.

Veress, A. Relationes nutorum... 93-97; Nutii apostolici in Ardeal. Bucuresti, 1928, 48-52; Hurmuzaki, E. Цит. съч. Т. 12, 178.

Veress, A. Documente... Т. 5, 149-154.

Lamansky, V. Secrets d’Etat de Venise. St. Petersbourg, 1884, 500.

Милев, Н. Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина. – ИИДС, 5, С., 1922, 113-128.

Laco, M. Alcuni documenti riguardanti l’archivescovo di Ochrida Atanasio. – Orientalia Christiana periodica, t. 33, f. II, 1967, 622-629.

Пак там, 631-637.

Gioranescu, A. Цит. съч., 376; Томин, И.Н. Цит. съч., 532-537; Пеќи патриарх Йован и покрет хришћана на Балканском полуострову 1592–1614. Земун, 1932, 21; Tambora, A. Gli stati italiani, l’Europei e il problema turco dopo Lepanto. – Biblioteca dell’Archivio storico Italiano, Firenze, 1961, 22-24, 49, 73-74.

Drapero, L. Un project de conquete de l’Empire Ottoman aux XVI et XVII siècles. – Revue des deux Mondes, 1876; Djuvara, T.G. Cent projets de partage de la Turquie. Paris, 1914; Tongas, G. Les relations de France avec l’Empire Ottoman durant la premiere moitié du XVII siècle et l’ambassade à Constantinople de Philippe de Harlay, Comte de Cesy (1619-1640). Toulouse, 1942; Fagniez, G. Le père Joseph et Richelieu. Le projet de Croisade 1616–1625. – Revue des Questions historiques, XLVII (1889), 461-515.

Antolijak, S. „Sultan Jahja“ u Makedoniji. – Godišen zbornik na Filosofskiot fakultet na Univerzitetot vo Skopje, Ist.-fil. odel, 13 (1960-1961), 5. Skopje, 1962, 109-166.

Милев, Н. Цит. съч., 126-128.