Проучвания върху тракийската религия. I. Обезсмъртяването
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.75.13-47Ключови думи :
Древните траки, Тракийска религия, Орфизъм, Залмоксис, Питагор, Обезсмъртяване, ПитагорействоАбстракт
Изследването обхваща темата за обезсмъртяването в тракийските вярвания. То е изключително важно за характеризирането на вярванията в задгробния живот в Европейския Югоизток и Средиземноморието. Проследяването на техния произход и развитие в хода на общия исторически процес показва идеята за обезсмъртяването като оригинална и отнасяща се само до Тракия и траките, за разлика от общите представи за обезсмъртяването и задгробния живот във вярванията на другите индоевропейски народи. Това разграничение в общите вярвания на сродни етнокултурни общности е съществено за разбирането на този важен феномен на индоевропейската религия. Траките практикуват ритуалите на обезсмъртяването през изключително дълъг период от време, включително и по време на римското владичество в Тракия, в противовес на елинските, орфическите и питагорейските вярвания за преселението на душата или метемпсихозата.
Литература (библиография)
Ал. Фол. Демографска и социална структура на древна Тракия. С., 1970, с. 82 сл.
Г. Михайлов. Траките. С., 1972, 250-251.
Н. S. Lоng. А study of the doctrine of metempsychosis in Greece from Pythagoras to Plato. - Princeton, 1948.
Г. Ф. Ильин. Религии древней Индии. М., 1959.
Р. Радев. История на античната философия. С., 1981, с. 194 сл. и главно с. 213.
Е. О. James. Myth and ritual in ancient Near-east. An archaeological and documentary study. New York, р. 80 sqq.
Н. Ирибаджаков. Социологическата мисъл на древния свят 2. С., 1981, с. 296.
W. Burkert. Weisheit und Wissenschaft. Studien zu Pythagoras. Philolaus und Platon. Niirenberg, 1962, р. 139 sqq.
S. Ferri. Problemi е documenti archeologici. IV. - Rendiconti 29, fasc. 5-6, ser. VIII, 1974, 221-236.
Г. Китов. Тракийската гробница-мавзолей край град Стрелча. - Векове 6, 1977, ки. 1, 12-21.
У. Youroukova. Coins of the ancient Тhracians. - BAR, Supplementary Series 4, 1976, 4-7 с. лит.
Д. Попов. Тракийската богиня Бендида. С., 1981, с. 81 сл. с лит.
Ив. Венедиков и колектив. Мегалитите в Тракия, Тракийски паметници 1. С., 1976.
П. Делев. Проблеми на тракийските меrалитни паметници. - Тракийски паметници 3. С., 1983.
Ив. Венедиков, Т. Герасимов. Тракийското изкуство. С., 1973, с. 102.
В. Миков. Народната медицина у старите траки. - В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1958, 657-671.
Al. Fol. Demografska i sotsialna struktura na drevna Trakia. S., 1970, s. 82 sl.
G. Mihaylov. Trakite. S., 1972, 250-251.
N. S. Long. A study of the doctrine of metempsychosis in Greece from Pythagoras to Plato. - Princeton, 1948.
G. F. Ilyin. Religii drevney Indii. M., 1959.
R. Radev. Istoria na antichnata filosofia. S., 1981, s. 194 sl. i glavno s. 213.
E. O. James. Myth and ritual in ancient Near-east. An archaeological and documentary study. New York, r. 80 sqq.
N. Iribadzhakov. Sotsiologicheskata misal na drevnia svyat 2. S., 1981, s. 296.
W. Burkert. Weisheit und Wissenschaft. Studien zu Pythagoras. Philolaus und Platon. Niirenberg, 1962, r. 139 sqq.
S. Ferri. Problemi e documenti archeologici. IV. - Rendiconti 29, fasc. 5-6, ser. VIII, 1974, 221-236.
G. Kitov. Trakiyskata grobnitsa-mavzoley kray grad Strelcha. - Vekove 6, 1977, ki. 1, 12-21.
U. Youroukova. Coins of the ancient Thracians. - BAR, Supplementary Series 4, 1976, 4-7 s. lit.
D. Popov. Trakiyskata boginya Bendida. S., 1981, s. 81 sl. s lit.
Iv. Venedikov i kolektiv. Megalitite v Trakia, Trakiyski pametnitsi 1. S., 1976.
P. Delev. Problemi na trakiyskite meralitni pametnitsi. - Trakiyski pametnitsi 3. S., 1983.
Iv. Venedikov, T. Gerasimov. Trakiyskoto izkustvo. S., 1973, s. 102.
V. Mikov. Narodnata meditsina u starite traki. - V: Izsledvania v chest na akad. D. Dechev. S., 1958, 657-671.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1986 Dimiter Popov
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
