Култът на Артемида в Западнопонтийските градове VII в. пр. н. е. - III в. н. е.
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.77.50-70Ключови думи :
Древна Анатолия, Почитта към древногръцката богиня АртемидаАбстракт
Статията представлява първия опит за по-задълбочено изследване на култа към Артемида в посочения район. За тази цел са анализирани известните преки и косвени източници. Интерпретацията на култа е органично свързана с неговия характер в метрополиите и водещите полиси, като Атина, както и с особеностите на историческото развитие на култа към богинята в Тракия като цяло. Изследването показва иконографска и идейна прилика на култа в колониите по днешното българско крайбрежие с култа в йонийските и дорийските метрополии, а някои данни сочат и пряко културно-религиозно влияние от Атина. Артемида най-често се появява като Фосфорос, в неразривна връзка с Хеката – проявление на една и съща същност, а в Месамбрия се изявява и в ролята на Сотейра, която в елинистическата епоха се синкретизира с Изида. В многоликия образ на Артемида ясно личат чертите на древната Велика богиня, покровителка на морските дейности.
Литература (библиография)
Kazarow, G. Thrake Religion. - RE, VI А, 1936, kol. 505-508.
Срв. Jurukova, J. Die Miinzpragung von Deultum. Berlin, 1973, р. 40; Султов, Б. Павликенският край през античността. - В: Павликени и павликенският край. С., 1977, с 57; История на град Враца от древноста до Освобождението. С., 1976, 64-65; История на Габрово. С., 1980, с. 24 и др.
Herodoti Historiae, IV, 87, recognovit Carolus Hude. Ed. tertia. Oxonii, 1927.
Wernike, К. Artemis. - RE, 11, 1, 1895, kol. 1408.
Пак там, кол. 1401.
Мушмов, Н. Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. С., 1912, No 3325, табл. XVII11, определя богинята като Деметра . Срв. Schбnert-Geiss, Е. Die Miinzpragung von Byzantion. Berlin, 1972, Т. 2, 35-36, nn. 1454-1455, 1528, 1568, 1667, 1691.
Collart, Р., Ducrey, P. Philippes I. Les reliefs rupestres. - ВСИ, suppl. 11, 1975. 211-212.
Dаux, G. Cronique des fouilles еп Grece 1957. - BCH, LXXXII, 1958, II, . 692, fig. 37. Мястото на намирането на релефа е недалеч от водоема, построен от мегарския тиранин Теаген , а древният храм, в който се намирала бронзовата статуя на Артемида Сотейра, според съобщението
на Павзаний (1, 40, 1-2) бил съвсем наблизо. Разбира се, оригиналната статуя вероятно е притежавала характерните черти на раннокласическото изкуство.
*Следва изложение на данните, свързани с полисите от българския бряг, разгледани в последователност от юг на север.
Schбnert-Geiss, Е. Цит. съч., с. 36, No 1315-1318, 1355; Срв. Мушмов, Н. Цит. съч., .№ 3209, 3233, табл. XVI21 , No 3272, 3274, 3276, 3315
Еhrhаrdt, N. Milet und seine Kolonien. - Europaische Hohschulschrifren, Reihe III.
Geschichte und uhre Hilfswissenschaften. Frankfurt am Main - New York, 1983, Т. 206, р. 148, Iit.
Миков, В. Разкопки в Созопол. - ИБАИ, 3, 1925, с. 240; Блаватская, Т. В. Западнопонтийские города в VII-1 вв. до н. э. М., 1952, с. 253, .№ 21.
Ehrhardt, N. Цит. съч., с. 148, 153, бел. 649-650.
Mihailov, G. Inscriptiones Grecae in Bulgaria repertae. Т. 12. S., 1970, No 469 Ьis, р. 397-398.
Виноградов, Ю. В., А. С. Русяева. Кулът Аполлонав Олъвии. Исследования по античной археологии в Северном Причерноморъе. Киев, 1980, с. 379.
Ehrhardt, N. Цит. съч., с 117, бел. 216-222.
Kazarow, G. Thrake Religion. - RE, VI A, 1936, kol. 505-508.
Srv. Jurukova, J. Die Miinzpragung von Deultum. Berlin, 1973, r. 40; Sultov, B. Pavlikenskiyat kray prez antichnostta. - V: Pavlikeni i pavlikenskiyat kray. S., 1977, s 57; Istoria na grad Vratsa ot drevnosta do Osvobozhdenieto. S., 1976, 64-65; Istoria na Gabrovo. S., 1980, s. 24 i dr.
Herodoti Historiae, IV, 87, recognovit Carolus Hude. Ed. tertia. Oxonii, 1927.
Wernike, K. Artemis. - RE, 11, 1, 1895, kol. 1408.
Pak tam, kol. 1401.
Mushmov, N. Antichnite moneti na Balkanskia poluostrov i monetite na balgarskite tsare. S., 1912, No 3325, tabl. XVII11, opredelya boginyata kato Demetra . Srv. Schbnert-Geiss, E. Die Miinzpragung von Byzantion. Berlin, 1972, T. 2, 35-36, nn. 1454-1455, 1528, 1568, 1667, 1691.
Collart, R., Ducrey, P. Philippes I. Les reliefs rupestres. - VSI, suppl. 11, 1975. 211-212.
Daux, G. Cronique des fouilles ep Grece 1957. - BCH, LXXXII, 1958, II, . 692, fig. 37. Myastoto na namiraneto na relefa e nedalech ot vodoema, postroen ot megarskia tiranin Teagen , a drevniyat hram, v koyto se namirala bronzovata statuya na Artemida Soteyra, spored saobshtenieto
na Pavzaniy (1, 40, 1-2) bil savsem nablizo. Razbira se, originalnata statuya veroyatno e pritezhavala harakternite cherti na rannoklasicheskoto izkustvo.
*Sledva izlozhenie na dannite, svarzani s polisite ot balgarskia bryag, razgledani v posledovatelnost ot yug na sever.
Schbnert-Geiss, E. Tsit. sach., s. 36, No 1315-1318, 1355; Srv. Mushmov, N. Tsit. sach., .№ 3209, 3233, tabl. XVI21 , No 3272, 3274, 3276, 3315
Ehrhardt, N. Milet und seine Kolonien. - Europaische Hohschulschrifren, Reihe III.
Geschichte und uhre Hilfswissenschaften. Frankfurt am Main - New York, 1983, T. 206, r. 148, Iit.
Mikov, V. Razkopki v Sozopol. - IBAI, 3, 1925, s. 240; Blavatskaya, T. V. Zapadnopontiyskie goroda v VII-1 vv. do n. э. M., 1952, s. 253, .№ 21.
Ehrhardt, N. Tsit. sach., s. 148, 153, bel. 649-650.
Mihailov, G. Inscriptiones Grecae in Bulgaria repertae. T. 12. S., 1970, No 469 Yis, r. 397-398.
Vinogradov, Yu. V., A. S. Rusyaeva. Kulat Apollonav Olavii. Issledovania po antichnoy arheologii v Severnom Prichernomorae. Kiev, 1980, s. 379.
Ehrhardt, N. Tsit. sach., s 117, bel. 216-222.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2025 Totko Stoyanov
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
