Един поглед върху магията, наречена "Китайска коприна"
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.97.63-79Ключови думи :
Древен Китай, Коприна, ТърговияАбстракт
В продължение на хиляди години Древен Китай е бил единственото място в света, което е притежавало и пазило тайната на производството на коприна. Жителите на страната владеели изкуството да създават различни разновидности на копринени платове, дрехи и аксесоари с неповторимо великолепие и елегантност. Настоящата статия разглежда феномена „китайска коприна“, като използва археологически и епиграфски данни, за да вникне в проблемите на нейната поява, мястото ѝ в йерархията на древните материални ценности и значението ѝ в съзнанието на китайския народ. Авторът обсъжда също така древните митове и легенди, третиращи теми, свързани с черничевото дърво, копринената буба или различните божества, свързани с тях.
Литература (библиография)
Евсюков, В. В. Мифология китайского неолита. – В: Сб. История и культура Востока Азии. Новосибирск, 1988, с. 52, 56.
Голан, Ариэль. Миф и символ. Йерусалим – Москва, 1994, 156–159.
Дерек, У. Китайская мифология. (Превод от английски Е. Дончева.) С., 1995.
Йоань Кэ. Мифы древнего Китая. (Пер. с кит. Е. И. Любо-Лесниченко, Е. В. Пузикова, В. Ф. Сорокина.) М., 1987.
Кунева, С. Китайска археология 1965–1974 гг.: Палеолит – эпоха Инь. М., 1977.
Лукинанов, А. Е. Истоки Дао (Древнекитайский миф). М., 1992, 14–15, 22.
Шицзи (Подготов. изд. А. А. Щукина и Н. Т. Федоренко). М., 1957.
Chang, Kwang-chih. Early Chinese Civilization. Cambridge, 1976.
Couveur, S. Classical texts: Li Ji. T. 1, 1899.
Couveur, S. Цит. съч., с. 525, 533.
Kuhn, D. Tracing a Chinese Legend: in a Search of the Identity the “First Sericulturist”. – T’oung Pao, Leiden, 1984, Vol. LXX, 4–5.
Wenli, Hou Meixue. Stories from Chinese Mythology. Nankai, 1993.
Vainker, S. J. Textiles from Dunhuang. – In: Whitfield, R., A. Farrer (eds.). Caves of the Thousand Buddhas. 1990.
Xu Hou-hsian, Almberg Shui Pang. Sericulture and silk waves of the Yin dynasty. – Orientalista studier. Stockholm, 1974.
Yihfu, Fuo Hao. Beijing: Wenwu Chubanshe. 1980.
Vei Chen, др. Sui-shu. Събу бейцзя. Шанхай, 002, VII, 50–51.
Yunnan, P. Миски Китай (термин за периода 1300–1050 г. пр. Хр.). Шанхай, 1956.
Evsyukov, V. V. Mifologia kitayskogo neolita. – V: Sb. Istoria i kulytura Vostoka Azii. Novosibirsk, 1988, s. 52, 56.
Golan, Ariэly. Mif i simvol. Yerusalim – Moskva, 1994, 156–159.
Derek, U. Kitayskaya mifologia. (Prevod ot angliyski E. Doncheva.) S., 1995.
Yoany Kэ. Mifы drevnego Kitaya. (Per. s kit. E. I. Lyubo-Lesnichenko, E. V. Puzikova, V. F. Sorokina.) M., 1987.
Kuneva, S. Kitayska arheologia 1965–1974 gg.: Paleolit – эpoha Iny. M., 1977.
Lukinanov, A. E. Istoki Dao (Drevnekitayskiy mif). M., 1992, 14–15, 22.
Shitszi (Podgotov. izd. A. A. Shtukina i N. T. Fedorenko). M., 1957.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2006 Mariana Malinova
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
