Историята в българското училище през XIX-XX в. Първите методики на обучението

Мария Радева

doi:10.60053/GSU.IF.1.97.151-177

Автори

Мария Радева Софийски университет "Св. Климент Охридски"

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.97.151-177

Ключови думи :

Българското училище, Никола Станев, Историческо образование, Руско влияние

Абстракт

През 1878 г. българската държава е възстановена и този факт променя изцяло културния и политическия контекста на процеса на модернизация на българското образование. Обучението по история със своите основни компоненти, т.е. структура, съдържание, ценностна ориентация, методи на преподаване, става част от европейската практика. Сред първите дидактически текстове по история, които българските учители използват, са тези, написани от руски автори. Изследователският труд на руския методист Кригер става основа за първите български методика на обучението по история, разработена от Никола Станев. Според него историческото образование трябва да има прагматични цели - да доведе до по-добро разбиране на съвременния обществен живот, да развие интелекта, морала и социалното поведение на учениците, да създаде образи на епохата чрез интегриране на знанията за обществото. Никола Станев споделя идеята за човешките взаимовръзки, съществуващи в историята. Преподаването трябва да се основава на дълбокото разбиране на логиката на историята, т.е. на нейната философска страна. Голямо значение имат и научно разработените в края на XIX в. методи за активно преподаване.

Литература (библиография)

1. Радева, М. Културната политика на българската държава (1885-1908). 2 доп. и пре-раб. изд. Университетско издателство „Св. Климент Охридски". С., 2002, с. 17.

2. Манафова, Р. Култура и политика. България в навечерието на Балканската война. С., „Наука и изкуство", 1987.

3. Алексиев, Н. Нашата училищна политика (историческо изследване). С., 1912, с. 3.

4. Шишманов, И. „Нашето Висше училище". - Мисъл, 1892, № 3-4, с. 235 сл.

5. Шопов, Й., Георгиев, Г. Методика на обучението по история. 2. прераб. и доп. изд., С., „Наука и изкуство", 1978, 22-24.

6. Кушева, Р. Методика на обучението по история. С., „Парадигма", 2000, с. 43.

7. Радева, М. Учебниците по българска история (1879-1900) и възпитаването на национални чувства и национално съзнание. - ГСУ. ИФ, 75, 1982, С., 1986, с. 88-12.

8. Станев, Н. Методика на историята. Пловдив, 1895.

1. Radeva, M. Kulturnata politika na balgarskata darzhava (1885-1908). 2 dop. i pre-rab. izd. Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski". S., 2002, s. 17.

2. Manafova, R. Kultura i politika. Bulgaria v navecherieto na Balkanskata voyna. S., „Nauka i izkustvo", 1987.

3. Aleksiev, N. Nashata uchilishtna politika (istorichesko izsledvane). S., 1912, s. 3.

4. Shishmanov, I. „Nasheto Visshe uchilishte". - Misal, 1892, № 3-4, s. 235 sl.

5. Shopov, Y., Georgiev, G. Metodika na obuchenieto po istoria. 2. prerab. i dop. izd., S., „Nauka i izkustvo", 1978, 22-24.

6. Kusheva, R. Metodika na obuchenieto po istoria. S., „Paradigma", 2000, s. 43.

7. Radeva, M. Uchebnitsite po balgarska istoria (1879-1900) i vazpitavaneto na natsionalni chuvstva i natsionalno saznanie. - GSU. IF, 75, 1982, S., 1986, s. 88-12.

8. Stanev, N. Metodika na istoriyata. Plovdiv, 1895.