Топография и развитие на изследваните центрове
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.2.76.18-32Ключови думи :
Никополис ад Иструм, Римски керамични пещи, Центрове за керамично производство, Археологически разкопки, Производство на тухли и керемиди в РимАбстракт
Развитието на керамичното производство на територията на Никополис ад Иструм е свързано с общия икономически подем, който се наблюдава в римските провинции в началото на II в. сл. Хр.
Първите грънчарски работилници са построени в околностите на новооснования римски град, както и на неговата градска територия, в близост до богати находища на глина, водоизточници и гори, в близост до големи селища и – не на последно място – покрай важните римски пътища, свързващи Никополис ад Иструм с близки и далечни градове на империята.
Следи от керамично производство през II-IV в. са запазени в северозападните покрайнини на Никополис ад Иструм покрай малката река, минаваща покрай с. Никюп, и източната крепостна стена на града. В този район са открити разрушени пещи за изпичане на керамика и множество фрагменти от фини и по-груби глинени съдове. Там е намерен и глинен калъп за изработване на глинени лампи. Подобни глинени калъпи са открити в Бутово и са датирани към III в.
През последните няколко години започнаха редовни археологически проучвания на голям център за производство на тухли и керемиди, разположен южно от днешния град Бяла черква, по протежение на римския път от Нове към Дискодуратера, Августа Траяна, Константинопол и Мала Азия. Досега са открити три пещи за изпичане на тегули, както и основите на голям архитектурен комплекс, съществувал от II до IV в. Килиите за различни глинени съдове са били унищожени при експлоатацията на глинените ями за съвременната инсталация за производство на керамика.
Вече повече от две десетилетия се провеждат широкомащабни археологически проучвания на територията на Никополис ад Иструм и по-специално в трите керамични центъра, открити в близост до днешните градове и села Хотница, Павликени и Бутово. Керамичният център край Хотница е най-ранният, т.е. от първите десетилетия на II в. Керамичният център край Павликени е основан в същия период, а малко по-късно е последван от керамичния център в Бутово.
Литература (библиография)
СУЛТОВ Б., 1962а, 30, обр. 6
SULTOV В., 1980, 379--388.
СУЛТОВ Б., 1962б, 21-22.
СТАНЕВ П., 1976, 5; АНГЕЛОВ Н., 1958, 389; 1959, 38–46; ИЛЧЕВА В. и Ив.
КОКОРКОВ, 1975, 1–11; КОКОРКОВ Ив. и Й. АЛЕКСИЕВ, 1975, 134–136.
ИРЕЧЕК К., 1974, 297-298.
СУЛТОВ Б., 1968, 45 сл.
СУЛТОВ Б., 1969а, 12–24
АЛЕКСИЕВ Й., 1977, 55 сл., о6р. 1, 2.
ИСТОРИЯ на България, 1979, 297.
ШКОРПИЛ Х. и К., 1892, 94–95, фиr. 3; ДОБРУСКИ В., 1901, 733, фиr. 25; ЦОНЧЕВ Д., 1935, 456–457, о6р. 277, 278; ГЕРОВ Б., 1950, 20 сл.
ШКОРПИЛ К., 1905, 478 сл.
ГЕРОВ Б., 1950–51, 112, inscription No 397.
MIНAILOV G., 1958, 121, No. 695.
ZAWADZКI Т., 1964, 531-538.
ИВАНОВ Т., 1974, 44.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1985 Богдан Султов

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).


