За списанието
Годишникът е най-старото периодично издание на Софийския университет, излиза за първи път през 1905 г. и играе важна роля в академичния живот на университета. Списанието е авторитетна трибуна, която позволява на публикуваните в него автори да запознаят академичната общност със своите изследвания и постижения. От 1977 г. Историческият факултет публикува свое издание на Годишника, в което биват поместени материали на утвърдени учени от България и чужбина, както и на млади изследователи, представящи резултатите от първите си изследвания. Сред сътрудниците са проф. Александър Фол, акад. Васил Гюзелев, проф. Николай Генчев, проф. Крумка Шарова, проф. Георги Бакалов, проф. Милчо Лалков, проф. Цветана Георгиева и много други.
В съвременността редколегията на списанието дава предимство на широк обхват от исторически теми с дискусионен характер, изследвания базирани на разнообразни методи и похвати, с използване на богат спектър от източници и документи; приемат се и проучвания, финансирани по проекти. Поощряват се материали от млади учени, които се публикуват в раздел Дебюти. Списанието дава възможност за публикуване на мнения и рецензии, представени в рубриката Отзиви; от т. 108 ГСУ-ИФ разполага и с рубрика In Memoriam.
Редколегията призовава авторите да се запознаят с изискванията за публикация в списанието и стриктно да ги спазват. Авторските права са защитени под условията на лиценза CC BY 4.0.
Текущ брой
Настоящият том представя интердисциплинарен корпус от изследвания, които разглеждат историческото развитие на Балканите в широк времеви и методологически регистър — от генетичната история на средновековните популации до социалните трансформации на обществата в ХХ век. Историческите статии се фокусират върху ключови политически, военни и религиозни аспекти на Средновековието, включително интеграцията на Македония в българската държавност при Калоян, кръстоносните походи и латинската експанзия в региона, ролята на Вилардуен, динамиката на военноморските сили в Средиземноморието, както и религиозни и дипломатически взаимоотношения между византийската и българската традиция. В паралел с това антроположките и етноложки изследвания предлагат подробни полеви наблюдения върху идентичности, езикови практики, миграции, екосреда и модели на съжителство между хора и животни по поречието на Дунав, включително специфични свидетелства за общности като власите, евреите и ромите в регионален контекст. Включените рецензии и мемориални текстове допълват изданието чрез критическо осмисляне на научни приноси и чрез почит към авторитетни фигури в историческата наука. Така томът демонстрира съвременен подход към историята като поле на диалог между биологична, културна и социална перспектива, осигурявайки цялостен научен поглед върху дългосрочните процеси на трансформация на балканските общества.
